Р А З П О Р Е Ж Д А
Н Е № 5947
16.3.2020 г., гр. Пловдив
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ- районен съдия при Пловдивски районен съд, като съдия-докладчик по АНД № 1773/2020
г. по описа на ПРС, І н.с., след като се
запознах с материалите по делото, намирам, че не са налице основания за
насрочване на открито заседание. При изготвяне на мотивираното постановление за
освобождаване от наказателна отговорност са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на трите
обвиняеми лица, основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора по силата на чл. 377, ал.1, предл 2 НПК.
Доколкото производството е по
реда на глава 28 НПК, в което не се провежда разпоредително заседание, то преценката
за допуснати на ДП процесуални нарушения следва да се извърши в закрито
заседание от съдията докладчик при насрочване на делото. На същия извод
води и текста на разпоредбата на чл. 377, ал.2 НПК, в която изрично е посочен
акта, с който се произнася съдът-Разпореждане, а не Определение, както би било
при произнасяне в открито съдебно заседание.
От материалите по делото се
установява, че като обвиняеми са привлечени три лица- А.И., А.П., Г.Б.. И тримата са упълномощили като свой
защитник едно и също лице-адв. М. П. А.. Същата е присъствала при привличането като
обвиняем на всяко едно от заподозрените лица. Разпитът и на тримата като
обвиняем, след привличането в това процесуално качество, е извършен в
присъствието на адвокат А.. Разследването съобразно изричното становище на
тримата обвиняеми е предявено само на адвокат А., но не и на обвиняемите.
От разпитите на А.П. и Г.Б. в
качеството на обвиняеми лица /л. 68, л.82/ е видно, че двамата са се признали за виновни.
В същото време при привличането
си като обвиняем на дата 29.10.2019г. А.И. е отказал да дава обяснения и да се
признае за виновен. По делото /л.39 и л.100 от ДП/ обаче са приложени сведения
и обяснения давани от А.И. по време на оперативната разработка, в които не само
не се е признал за виновен, но и е изложил подробна фактология в подкрепа на
своята защитна версия. Дали тези
изявления на обвиняемия могат да бъдат ценени като годно доказателствено средство
е въпрос по съществото на делото, който може да бъде разрешен само с крайния
съдебен акт. Тези изявления обаче са една сигурна индиция каква е била
защитната линия на А.И. в хода на досъдебното производство, а именно да отрича евентуална своя
съпричастност към инкриминираното деяние.
От гореизложеното е видно, че в
хода на досъдебното производство двама
от обвиняемите са се признавали за виновни, а третият е отричал да е
съпричастен към инкриминираното деяние. Това обстоятелство обуславя
извод за противоречие в интересите на
тримата обвиняеми.
В този изричен смисъл, че
интересите на обвиняемите са противоречиви, когато същите заемат противоположна
позиция относно участието на всеки един от тях в инкриминираното деяние е и
трайната практика на ВКС. Така Решение №17/16.07.2019 по дело №1016/2018 на
ВКС, Решение № 397/30 октомври 2014 г.,
Първо наказателно отделение, наказателно
дело № 1080 по описа за 2014; Решение №
110/ 11 март 2014 г, І НО, касационно дело № 2321 по описа за 2013 г. на ВКС; Решение
№ 8/25 февруари 2015 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело №
1728/2014г; Решение № 301 от 13.VI.1992
г. по н. д. № 51/82 г., II н. о на ВС, Решение № 5 от 07.02.2012 г. по нак. д.
№ 2965/2011 г. на Върховен касационен съд.; Решение № 53/05.03.2014 година,
Второ наказателно отделение, касационно дело № 2343 по описа за 2013 на ВКС.
При извод за противоречиви
интереси на обвиняемите, то е съществувала абсолютна процесуална
забрана да бъдат представлявани от един и същ упълномощен защитник,
доколкото за същия е било безусловно основание за отвод по силата на чл. 91,
ал.3, т.1 и т.2 НПК. Процесуално законосъобразното процедиране е изисквало в
случая ръководещият разследването да отведе упълномощения адвокат от защитата и
на тримата обвиняеми, да им разясни че съществува противоречие в интересите им,
да им разясни възможността да си упълномощят различен защитник, както и
възможността да ползват служебен защитник при условията на чл. 94, ал.1, т.5 НПК .
В този изричен смисъл Решение на
съда на европейския съюз от 5 юни 2018 година, дело C‑612/15 по преюдициално запитване, отправено от
Специализиран наказателен съд, както и трайната практика на ВКС- Решение № 8 от
12.I.1982 г. по н. д. № 659/81 г., I н. о., Решение № 39 от 17.02.2003 г. по н.
д. № 538/2002 г., III н. о. на ВКС.
С допускането тримата обвиняеми с
противоречиви интереси да бъдат представлявани от един и същ упълномощен защитник,
реално се е достигнало до
ограничаването на правото на всеки един от тях да има защитник, представляващо
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1, предл. 4 от НПК.
В този изричен смисъл е и Решение
№20/23.04.2019 по дело №1120/2018 на ВКС в което е посочено, че общата защита на взаимно несъвместими
интереси е неефективна, защото не може да обхване всички позиции на
подсъдимите, противопоставящи се едни на други – защитавайки едната позиция
защитникът може да увреди позициите на друг от защитаваните и обратно.
По изложените съображения на
основание чл. 377, ал.1, вр. чл. 249, ал.4, т.1, предл. 4 НПК съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото върнато на ДП за отстраняване
на констатираното съществено процесуално нарушение.
Както вече се посочи, за да се
санира допуснатия процесуален порок и за да се гарантира справедливост на
процеса по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС се
налага след връщане на делото на досъдебна фаза-общият упълномощен защитник адв. А. да бъде отведена от по-нататъшно
участие по делото. На тримата обвиняеми следва да бъдат разяснени
правата да упълномощят нов защитник, както и да им бъде назначен служебен
защитник при условията на чл. 94, ал.1, т.5 НПК. В случай на новоконституирани
защитници на тях следва да им бъде осигурена пълна възможност да участват в
досъдебното производство най-малкото в действията по привличане на обвиняем,
разпит на обвиняем и предявяване на разследване. На евентуални новоконституирани
защитници следва да им се осигури и пълна възможност да правят искания,
бележки, възражения, включително и доказателствени искания, както и да участват
в евентуални нови действия по разследването, когато това е процесуално
възможно.
В тази връзка, доколкото съгласно
конституционно закрепения суверенитет на прокуратурата, съдът не може да дава указания какви действия по разследването да се
извършват на ДП, то наблюдаващия прокурор или водещият разследването
биха могли след връщане на делото на ДП служебно
или по искане на страните да направят преценка явява ли се необходимо
за разкриване на обективната истина по делото преразпит на свидетелите очевидци
от заведението Метроном, при които да им се предявят снимките на обвиняемите
лице находящи се на л. 152 от делото и да им се отправи въпрос спомнят ли си за
участие на конкретното предявено лице в инкриминираното деяние АНД № 1773/2020
АНД № 1773/2020 и ако да в какво са се изразявали действията на конкретното
лице.
Ето защо
Р А З П О Р Е Ж Д А
М :
ПРЕКРАТЯВАМ
на основание чл. 377, ал.1, предл 2 НПК съдебното производство по АНД №
1773/2020 по описа на ПРС, І н.с.
ВРЪЩАМ ДЕЛОТО на Районна прокуратура Пловдив за отстраняване на съществените процесуални
нарушения, констатирани в мотивната част.
Разпореждането подлежи на
обжалване и протест ПОС по реда на гл. 22 от НПК в 7-дневен срок от
получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.