Решение по дело №478/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 187
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20195640200478
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 187                                      03.06.2019 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Елена Драганова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 478 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Й.П.Г. ***, чрез адв. С.Й. *** срещу Наказателно постановление № 45-0000102 от 26.03.2019 г. на Началника на ОО “АА”, град Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева по чл. 178б, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие между датата на нарушение и описанието на самото нарушение и непрецизност, съответно неточност на правната квалификация. В тази насока се развиват съображения, подробно изложени в депозираната жалба. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Началника на ОО “АА”, град Хасково.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения представител по делото – адв. С.Й. заявява пред съда, че поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление, придържайки се към тезата, обоснована в депозираната жалба.

          Административнонаказващият орган ОО “АА”, град Хасково, редовно призован, не  се явява и не изпраща упълномощен по делото представител. В съпроводителното писмо намира обжалваното наказателно постановление за съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му и в хода по същество аргументирано предлага да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 07.02.2019 г. в град Хасково, свидетелите С.И.К. и Д.М.П., на длъжност съответно „инспектор“ и „ст. инспектор“ в Областен отдел “Автомобила администрация”, град Хасково, извършили проверка в Учебен център „Г.” ЕООД,, притежаващо Разрешение за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 3276 от 03.01.2013 г. за категории „В“, „С“, „СЕ“ и „D“. При посещение на учебния център на място на адрес: град Хасково, Търговски комплекс ***, въз основа на съответната документация  за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т. 1 от ЗДвП при извършване на обучението – Учебен картон № 3619786/24.12.2018 г. за обучение на кандидата Г. Г. Г.за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С+Е“, контролните органи достигнали до извод, че на 02.01.2019 г. не било осигурено спазването на изискванията на учебната документация, след като възприели, че при провеждането на обучението по практически модул ПО „Управление на МПС“ от преподавателя Ж. К. за периода 02.01.2019 г. до 10.01.2019 г. на Г. Г. Г., липсвало обучение на кандидата на магистрала, въпреки съществуващата възможност за това, поради което и след като преценили, въз основа на справка относно ръководителя на учебната дейност на УЦ „Г.“***, контролните органи достигнали до извод за допуснато нарушение по  чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС. В резултат, на 07.02.2019 г., срещу Й.П.Г. е съставен, в негово присъствие, от свид. С.И.К. Акт за установяване на административно нарушение, Серия А – 2018 № 258419, който жалбоподателят подписал лично, без в съответната графа за обяснения и възражения да впише такива.

          В законоустановения срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН, осъществено на датата на неговото съставяне – 07.02.2019 г., според отбелязването в приложената разписка, не са постъпили допълнително писмени възражения от Й.П.Г..

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган  възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след като преценил подаденото възражение за неоснователно, наложил процесната административна санкция – глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 178б, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С.И.К. и Д.М.П. относно обстоятелствата, свързани с изложените в АУАН факти около извършване на процесната проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, а въпросът дали преценката им за извършено нарушение съвпада с тази на съда се явява такъв по същество и аргумент в тази насока ще бъдат изложени на съответното място.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:     

          Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 82 от 27.08.2002 г., ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен да осигурява спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т. 1 ЗДвП при извършване на обучението. Съгласно последната от цитираните норми – чл. 153, ал. 1 от ЗДвП, Министърът на образованието и науката утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. Същевременно по силата на чл. 178б, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба 500 лв. ръководител на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не осигури спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност по чл. 153, т. 1 при извършване на обучението. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание принципно е обявено от закона за наказуемо.

          В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност не се е възползвал. Следва да се отбележи обаче, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на това по т. 5  от цитираната разпоредба. При описание на фактическите констатации, свързани с извършване на административното нарушение действително, съобразено е изискването да се впишат ясни, точни и конкретни твърдения за датата, мястото и начина на извършването му, които да бъдат подведени под относимата правна разпоредба, съвсем отделен е въпросът дали посочената дата, би се явявала тази на извършване на нарушението, ако бъде установена от доказателствата, което се явява обаче въпрос по същество. Преди това обаче, е необходимо да се отрази, че при подбора на релевантната правна квалификация не е съобразено и от актосъставителя, и от наказващия орган, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37/ 02.08.2002 г. предвижда задължение за ръководителя на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС да осигурява спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т. 1 ЗДвП при извършване на обучението. Нормата е бланкетна, поради което е необходимо да се посочи какви са изискванията на учебната документация и кое от тях е нарушено. Изискване, което в конкретната хипотеза не е удовлетворено, като е налице словесно описание, но не е отчетено, че в разпоредбата на чл. 153, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на образованието и науката утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и съдържанието на бланкетната норма е необходимо да бъде запълнено с необходимите твърдения, за да се прецени съставомерността на деянието, след като изискванията за учебната документация се съдържат в Заповед № РД-09-108/ 24.08.2007 г. на Министъра на образованието и науката, с която е утвърдена учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от  съответните категории /заповедта е изменена и допълнена, последно със Заповед № РД-09-37/29.01.2016 г. на Министъра на образованието и науката/. На следващо място, санкционният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и по установения ред, но не отговаря на изискванията по чл. 57 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, след като е възпроизведен допуснатият от актосъставителя пропуск при индивидуализиране на нарушението, съобразно изложеното по – горе относно правната квалификация, доколкото наказващият орган се е съобразил изцяло с изложените в АУАН фактически констатации. Това нарушение препятства възможността за реализиране на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице в пълен предоставен от закона обем, което е критерият, възприет в съдебната практика, съобразно който процесуалното нарушение следва да бъде квалифицирано като съществено, а така също то препятства се упражняването на съдебен контрол и съставлява основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се изследват доводи по същество.

          В случая, за пълнота на изложението, е необходимо все пак да бъде отбелязано, че от материалноправна страна се потвърждават част от констатациите, изложени в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, свързани с факта провеждане на  обучение на кандидата за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „СЕ“ – Г. Г. Г. в периода 02.01.2019 г. до 10.01.2019 г., но липсва обосновка на извода по същество как към дата 02.01.2019 г., тоест преди завършване на обучението, жалбоподателят, в качеството си на ръководител на учебната дейност, не е осигурил спазването на учебната документация с оглед констатираната липса на попълване на графа за обучение на автомагистрала в учебния картон, което е могло да стане ясно едва след приключване на обучението, а не в предшестващ момент при неговото започване. Оттам не е налице основание да се приеме тезата на наказващия орган за допуснато нарушение по предложените от него текстове на Закона за движението по пътищата – чл. 178б, ал. 5, т. 1 и по чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, именно на визираната от него дата - 02.01.2019 г., с която се е ангажирал при реализиране на отговорността. В случай, че актосъставителят и наказващият орган са имали предвид определена съставомерна деятелност по цитираните по - горе текстове, свързана с бездействие на жалбоподателя да обезпечи последващото спазване на учебната документация от преподавателя Ж. К., то е следвало да впишат ясни твърдения какво задължение, вменено на ръководителя на учебната дейност не е било изпълнено към дата 02.01.2019 г. от жалбоподателя в това му качество, за да бъде извършена дължимата преценка по същество, навеждащо евентуално на друг процесуален дефицит в съдържанието на акта и наказателното постановление, но отново съставляващ основание за отмяна на санкционния акт.

          С оглед тези съображения подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея НП - изцяло отменено, като незаконосъобразно и необосновано.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45-0000102 от 26.03.2019 г. на Началника на ОО “АА”, град Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.Д.