РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _25.02._ 2010
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет
и четвърти февруари_ 2010 г. в състав:
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _20094410100694_ по
описа за _2009_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове –
с правно основание: по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ – предявен иск за признаване на
уволнението за незаконно и отмяната му; по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344 ал.1 т.3
във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ – претенция за обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа.
В исковата си молба Е.П. ***
твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, че е изпълнявала само и
единствено длъжността на животновъд, че в началото на 2009 г. е било сключено
допълнително споразумение към трудовия
договор, с което възнаграждението й е било увеличено на 240 лв., считано от
01.01.2009 г., че със заповед № 5/12.11.2009 г. трудовото правоотношение е
прекратено и като основание в заповедта е посочено, че се прекратява по взаимно
съгласие. Твърди, че никога не е изразявала такава воля и не е било депозирано
от нея волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, каквато форма
изисква чл. 325 т.1 от КТ. Твърди, че заповедта не е подписана от работодателя.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно, да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност –работник –
животновъд, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето през
което е останала без работа в резултат на уволнението, като в исковата молба е
посочила като размер на този иск сумата от 240 лв., а в съдебно заседание е
направила /чрез процесуалния си представител/ увеличение на размера на иска от
240 на 720 лв.
Ответникът с представения отговор на
исковата молба не е изразил становище по предявения иск. Заявил е, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, същата е започнала работа
при друг работодател.
В съдебно заседание ответникът е признал,
че действително ищцата не е подавала молба за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, но тъй като същата не се е явявала на
работа и не е изпълнявала възложената й работа е предпочел вместо да я уволнява
дисциплинарно, да прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Признава, че подписа върху заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение не е негов, а е на съпругата му, за която твърди, че е
упълномощена да го представлява навсякъде и за всичко.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата заявява, че действително след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника ищцата е започнала работа при друг работодател и е
работила там до 18.12.2009 г., което е било направено единствено и с цел тя да
получава по-голямо обезщетение за безработица. Уточнява, че претендираното
обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ е за периода
след 18.12.2009 г., от която дата е прекратено трудовото й правоотношение с
другия работодател.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността “работник-животновъд” и на същата, считано от
01.01.2009 г. е било определено основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 240 лв.
Представено е и
копие от заповед № 5/12.11.2009 г., с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните и за която се твърди, че ищцата е получила същия
ден, а работодателя признава, че не е подписана от него и действително не е
подавана молба от ищцата за прекратяване по взаимно съгласие.
Предвид
направеното признание от ответника, съдът приема, че уволнението на ищцата е
незаконно и като такова следва да бъде отменено.
При това положение следва да бъде уважен
и предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ и следва
същата да бъде възстановена на длъжността, на която е била преди уволнението –
работник-животновъд.
По предявения иск с правно основание чл.
344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Видно от заявеното от процесуалния
представител на ищцата е, че същата непосредствено след уволнението от
ответника е започнала работа по друго трудово правоотношение при друг
работодател и едва след прекратяване на последвалото трудово правоотношение с
другия работодател – на 18.12.2009 г. се е регистрирала като безработна. При
това положение, съдът приема, че не е налице оставане без работа именно, поради
това уволнение и на ищцата не следва да се присъжда обезщетение по чл. 344 ал.1
т. 3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ.
При този изход на делото и предвид
направеното искане, на ищцата следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената част от предявените искове.
Видно от представения списък на
разноските е, че ищцата е направила такива в размер на 250 лв. – заплатени като
възнаграждение за един адвокат.
Предявени са от ищцата три обективно
съединени иска. При това положение заплатената сума за един адвокат следва да
се раздели на 3 /съответно на предявените искове/, при което се получава
заплатена сума за един адвокат по всеки един от исковете в размер на 83,33 лв.
Тъй като с настоящото решение се уважават два от предявените искове, на ищцата
съразмерно следва да се присъди сумата от 166,66 лв.
При този изход на делото, следва да бъде
осъден ответника да заплати д.т. в размер на 30 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1 т.1 от КТ ПРИЗНАВА уволнението на Е.П. ***, с ЕГН **********
със заповед № 5/12.11.2009 г. издадена от Г.Д. *** с ЕГН ********** –
земеделски производител с БУЛСТАТ *, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.П. със сочена по-горе самоличност на
основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ на заеманата
преди уволнението длъжност – “работник - животновъд” с място на работа –
Земеделски производител Г.Д. ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П. със сочена
по-горе самоличност иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл.
225 ал. 1 от КТ за осъждане на Г.Д. със сочена по-горе самоличност да й заплати
сумата от 720 лв. представляваща обезщетение за времето през което същата е
останала без работа, поради уволнението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Д. със сочена по-горе
самоличност да заплати на Е.П. направените деловодни разноски в размер на
166,66 лв. За разликата над тази сума, до претендираната от 250 лв. оставя без
уважение искането за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА Г.Д. със сочена по-горе
самоличност да заплати д.т. в размер на 30 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, който срок съгласно разпоредбата на чл. 315
ал.2 от ГПК започва да тече от 26.02.2010 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: