РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 23.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА КАНД № 62 / 2023 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 40 от 01.03.2023 г., постановено по НАХД № 1004/2021 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 21-0906-001300 от 21.05.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, с което на М.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал М.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, който е подал касационна жалба, в която изразява несъгласие с решението на РС, като сочи нарушено право на защита, поради нередовното му призоваване. Допълнително сочи, че управляваният от него автомобил не е негова собственост и за него няма задължение да го регистрира, поради което се отрича извършването на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, като липсва изрично искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява, като липса и писмено становище.
Ответникът по касационната жалба - Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч се представлява от упълномощен юрисконсулт – гл. юрисконсулт Р., който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното решение на РС - Ловеч за правилно и законосъобразно.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 21-0906-001300 от 21.05.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, с което на М.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, поради нередовно призоваване на касатора, както и за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП, като доводите на касатора в касационната жалба са идентични на тези, релевирани пред районния съд, на които районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
По отношение на довода на касатора, че РС е допуснал поцесуално нарушение, т.к. е дал ход на делото при нередовно призоваване на жалбоподателя С., касационната инстанция съобрази, че видно от призовка на л. 18 от делото на РС, жалбодателят не е бил намерен на посочения в жалбата до РС адрес, като призовката е върната с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса за връчване. Независимо от това в първото съдебно заседание на 11.01.2022 г. РС не е дал ход на делото, като служебно е предприел действия по издирване на адрес за призоваване на жалбоподателя, освен на посочения в жалбата адрес, още на адреса на бабата на жалбоподателя, както и на постоянен и настоящ адрес, посочен в НБДН.
Видно от призовка на л. 26-гръб от делото, за второто съдебно заседание на 21.02.2022 г. жалбоподателят отново не е намерен на посочения в жалбата и известен адрес за призоваване, който е и постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя, видно от справка по реда на Наредба № 14/18.11.2019 г. Видно от протокол от съдебно заседание на 21.02.2022 г. съдът, след като е констатирал, че жалбоподателят не може да бъде намерен и на трите известни адреса, освен на адреса посочен в жалбата, е дал ход на делото при условията на чл. 61, ал. 4, изр. 1 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 4, изр. 1 от ЗАНН предвижда, че съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалоподателят не е намерен на посочения от него адрес, поради което и като е положил максимални усилия да издири и други адреси на жалбоподателя и след като призовките се връщат с отбелязване, че жалбоподателят не е бил намерен на посочения адрес, правилно районният съд е дал ход на делото в хипотезата на чл. 61, ал. 4, изр. 1 от ЗАНН.
В третото съдено заседание на 05.04.2022 г. съдът отново е дал ход на делото в хипотезата на чл. 61, ал. 4, изр. 1 от ЗАНН, след като е констатирал, че жалоподателят не може да бъде намерен и на трите известни адреса, освен на адреса, посочен в жалбата.
Касационната инстанция намира, че районният съд не е допуснал процесуално нарушение, като от една страна е положил усилия да издири служебно още два адреса на жалбоподателя, освен адреса, посочен от самия него в жалбата, а от друга страна се е позовал изрично точно на разпоредбата на чл. 61, ал. 4, изр. 1 от ЗАНН, поради което липсва отменително основание във връзка с нередовното призоваване на жалбоподателя/сега касатор. Следва да се отбележи, че делото пред РС се води по инициатива на жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, в която е посочил адрес за призоваване. Нормата на чл. 61, ал. 4, изр. 1 от ЗАНН е създадена с цел жалбоподателите добросъвестно да сочат адреси за призоваване, при положение, че именно те сезират съда, производството пред РС не е наказателно, поради което няма как съдът да отлага неограничен брой пъти във времето дело, при положение, че жалбоподателят сам е сезирал съда с жалба, в която е посочил адрес, на който не може да бъде намерен.
Възприетата от РС фактическа обстановка относно съставомерността на админисративното нарушение чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се подкрепя от всички събрани пред РС писмени и гласни доказателства, които районният съд е обсъдил в мотивите на решението.
Касационният състав намира за обоснован изводът на решаващия съд, че извършеното от касатора административно нарушение на чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е безспорно доказано. Установените данни от страна на районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че касаторът е извършил вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващият орган e ангажирал административнонаказателната му отговорност.
Правилно районният съд е посочил, че процесният товарен автомобил е бил собственост на бабата на жалбоподателя Мария Цветкова Славчева, която го е закупила на 05.08.2020 г., видно от договор за покупко-продажба на л. 8 от делото на РС, но не го е пререгистрирала в двумесечния срок, който е изтекъл на 05.10.2020 г., поради което регистрацията на автомобила е била прекратена служебно считано от 06.10.2020 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, видно от справка на л. 41 от делото на РС.
Районният съд е изложил изрични мотиви, че считано от датата на покупката на автомобила 05.08.2020 г. до датата на констатиране на административното нарушение, която е и дата на административното нарушение 20.11.2020 г., именно жалбоподателят С. е ползвал автомобила, собственост на баба му, поради което е направил извод, че няма как да не е знаел, че автомобилът не е пререгистриран. Отделно, изложил е мотиви, че: „в хипотезата, че действително С. не е знаел, че автомобилът не е регистриран на новия му собственик, респективно, че регистрацията му е била прекратена, то нищо не му е пречило при поемане управлението на чуждо МПС, да поиска СРМПС на автомобила и в случай, че предаващото лице е различно от лицето, което е вписано в СРМПС като негов собственик, да провери, запитвайки предаващия, кой е собственик на автомобила, и впоследствие да се увери, че са спазени изискванията за регистрацията му“.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Следва да се посочи, че наложените с наказателното постановление наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, са минималните, предвидени в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Административното нарушение е доказано видно от всички писмени и гласни доказателства, които правилно са кредитирани от РС, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка, няма основание дори за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като настоящият случай на административни нарушения с нищо не се отличава от типичните такива случаи. Отделно, видно от справка за нарушител, независимо от младата си възраст, до момента касаторът е наказван многократно. Допълнително съгласно специалната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП - За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 01.03.2023 г., постановено по НАХД № 1004/2021 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: