№ 23010
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110101265 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Кастел Карлово“ АД, чрез
адв. В. Х., срещу „Дриймс Транс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1,47 лева, представляваща непогасен остатък от дължима цена по
неформален договор за доставка на колани с тресчотка 5Т, 10м ERGO и рециклиране на
използвани такива по фактура № 74723/28.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че през периода от м. юни до м. октомври 2022 г. между
страните съществували облигационни отношения, възникнали въз основа на неформален
договор за продажба и доставка на колани с тресчотка 5Т, 10м ERGO и рециклиране на
употребявани такива. Ищецът изпълнил точно задълженията си по договора, като извършил
няколко доставки на колани съобразно заявеното от ответника количество, за което били
издадени следните фактури: фактура № 74723/28.06.2022 г. на стойност 3518,16 лева с ДДС
за доставка на 100 бр. колани и рециклиране на 126 бр. такива; фактура № 75048/11.07.2022
г. на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани; фактура № 76170/29.08.2022 г.
на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани; фактура № 76505/14.09.2022 г. на
стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани, и фактура № 76940/03.10.2022 г. на
стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани. По изрично искане на ответника
срокът за плащане на дължимите суми бил 30-дневен от получаване на заявката. Ответникът
не погасил дължимата сума по издадените фактури в общ размер на 20414,16 лева, поради
което ищецът образувал обезпечително производство по ч. гр. д. № 66999 по описа за 2022 г.
на Софийски районен съд, 62 състав. Един ден след образуването му, на 09.12.2022 г.
1
ответникът заплатил на ищеца сумата в размер на 20414,16 лева. Твърди, че поради
допуснатата забава от страна на длъжника ищецът начислил мораторна лихва върху
главницата по фактура № 74723/28.06.2022 г., която към датата на плащането – 09.12.2022 г.
възлизала на 144,64 лева. С плащането на сумата в размер на 20414,16 лева, на основание
чл. 76, ал. 2 ЗЗД била погасена изцяло мораторната лихва и част от дължимата главница,
като непогасеният остатък от последната възлизал на 144,64 лева, върху който продължила
да тече законна лихва. На 21.12.2022 г. ответникът извършил второ плащане на сумата в
размер на 143,65 лева, с която погасил натрупаната до този момент лихва в размер на 0,48
лева и част от дължимата главница, като отново останал непогасен остатък от нея – този път
в размер на 1,47 лева. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира направените в настоящото и в обезпечително производства
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Дриймс Транс“
ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. П.
П.. Процесуалният представител оспорва предявения иск както по основание, така и по
размер. Твърди, че обезпечителното производство било образувано от ищеца за следните
суми: 20414,16 лева – неизплатен остатък от главницата по процесните фактури, и 143,65
лева – мораторна лихва върху главницата по фактура № 74723/28.06.2022 г., начислена за
периода от 15.07.2022 г. до 08.12.2022 г. И двете суми, претендирани от ищеца, били
заплатени от ответното дружество, както следва: сумата от 20414,16 лева била преведена
още преди издаването на обезпечителната заповед – на 09.12.2022 г., а сумата от 143,65 лева
била заплатена на 21.12.2022 г. Претендираната в настоящото производство сума в размер
на 1,47 лева била извън пределите на допуснатото обезпечение и имала за цел събиране на
разноските, направени в обезпечителното производство. Ответникът погасил всички свои
задължения към ищеца, като при плащането изрично посочил основанието, на което се
извършва, а ищецът приел това изпълнение. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Кастел Карлово“ АД, редовно призован, се представлява
от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа подадената искова молба. В хода на
устните състезания твърди, че по предложение на ответника, прието от ищеца, срокът за
плащане на вземанията по процесните фактури бил 30 дни от получаване на заявката. След
изтичането му купувачът дължал законна лихва върху дължимата главница. Постъпилата на
09.12.2022 г. по сметка на ищцовото дружество сума в размер на 20414,16 лева не била
достатъчна да погаси в пълен размер дължимата главница и начислената от кредитора
мораторна лихва, поради което следвало да се приложи поредността, предвидена в чл. 76, ал.
1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД. Ето защо предявеният иск бил основателен. Освен това ответникът дал
повод за образуване на обезпечителното производство, поради което същият дължал
заплащане и на разноските, направени във връзка с обезпечаване на бъдещите искове. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира направените
2
по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Дриймс Транс“ ООД, редовно призован, се
представлява от адв. П.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа
депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения и събраните по
делото доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи в
подкрепа на направените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
От представена по делото имейл кореспонденция между страните се установява, че на
09.06.2022 г. ищецът изпратил на ответника примерен договор за одобрение. Още същия ден
представител на ответното дружество поискал корекция на договора, като срокът за плащане
на фактурите да бъде минимум 30 дни. В отговор управителят на ищцовото дружество се
съгласил срокът на плащане да бъде „30 дни след доставка“. Първата заявка била направена
по имейл на 14.06.2022 г.
Страните не спорят, че през периода от м. юни до м. октомври 2022 г. между тях
съществували облигационни отношения, възникнали въз основа на неформален договор за
продажба и доставка на колани с тресчотка 5Т, 10м ERGO и рециклиране на употребявани
такива. В рамките на тези облигационни отношения през исковия период ищецът доставил
на ответника колани съобразно заявеното от последния количество, за което били издадени
следните фактури: фактура № 74723/28.06.2022 г. на стойност 3518,16 лева с ДДС за
доставка на 100 бр. колани и рециклиране на 126 бр. такива; фактура № 75048/11.07.2022 г.
на стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани; фактура № 76170/29.08.2022 г. на
стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани; фактура № 76505/14.09.2022 г. на
стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани, и фактура № 76940/03.10.2022 г. на
стойност 4224 лева с ДДС за доставка на 200 бр. колани. Посочените обстоятелства са
отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.
На 08.12.2022 г. ищецът депозирал молба за обезпечение на бъдещи искове, които щял
да предяви срещу ответника, както следва: за сумата в размер на 20414,16 лева –
незаплатена главница по процесните фактури, и за сумата в размер на 143,65 лева –
мораторна лихва върху задължението по фактура № 74723/28.06.2022 г., начислена за
периода от 15.07.2022 г. до 08.12.2022 г. Молбата била уважена от съда, като на 12.12.2022 г.
била издадена обезпечителна заповед.
Не се оспорва обстоятелството, че на 09.12.2022 г. ответникът превел по банков път на
ищеца сумата в размер на 20414,16 лева. В платежното нареждане като основание за
превода било посочено „по ф-ри“. На 21.12.2022 г. ответникът извършил втори паричен
превод в полза на ищеца на сумата в размер на 143,65 лева с основание „законна лихва по ф-
3
ри 74723, 76170, 76505 и 76940“.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Страните не спорят, че през периода от м. юни до м. октомври 2022 г. между тях
съществували облигационни отношения, възникнали въз основа на неформален договор за
продажба и доставка на колани с тресчотка 5Т, 10м ERGO и за рециклиране на
употребявани такива. В едната си част облигационната връзка между страните има характер
на договор за търговска продажба на стоки, а в частта за рециклиране на употребявани
колани – на договор за услуга. Както договорът за търговска продажба, така и този за услуга,
като разновидност на договора за изработка, за консенсуални и неформални и писмената
форма не е условие за тяхната действителност. За сключването им е достатъчно страните да
постигнат съгласие относно съществените елементи на съответния договор – вид на
закупената стока и стойност, респ. характер на услугата и възнаграждение, без да е
необходимо съгласието да е обективирано в писмена форма (вж. Решение № 76 от
26.05.2013 г. по т. д. № 918/2012 г., І Т.О., ВКС, Решение № 49 от 27.03.2012 г. по т. д. №
16/2011 г., ІІ Т.О., ВКС). След като по силата на действащото законодателство отсъства
нормативно основание да се изисква писмена форма на договора за търговска продажба,
респ. на договора за услуга, то той може да бъде сключен и устно или с конклудентни
действия, като изпълнението му подлежи на установяване с всички допустими от ГПК
доказателствени средства.
Съществуването на валидна договорна връзка между страните през исковия период,
както и точното в количествено, качествено и времево отношение изпълнение на поетите
договорни ангажименти от страна на ищеца не се оспорват по делото. Ответникът не
оспорва и дължимостта на сумите по процесните фактури, като единствено твърди, че още
преди завеждане на исковата молба в съда е погасил както дължимата главница, така и
начислената от ищеца мораторна лихва. Извършените от ответника плащания на сумата в
размер на 20414,16 лева на 09.12.2022 г. и на сумата в размер на 143,65 лева на 21.12.2022 г.
не се оспорват от ищцовото дружество. Спорен е въпросът какви задължения са били
погасени от ответника с извършените плащания, както и дали има дължим остатък от
главницата. В тази връзка настоящият съдебен състав намира следното. Към датата на
първото плащане – 09.12.2022 г. ответното дружество е имало няколко лихвоносни парични
задължения по всяка от процесните фактури, като ищецът е претендирал законната лихва
върху първата от тях с № 74723/28.06.2022 г. на стойност 3518,16 лева с ДДС. Срокът за
плащане на задължението по тази фактура е посочен в самата нея – 30 дни от датата на
фактурата. Този срок напълно съответства на уговореното между страните в разменената
имейл кореспонденция – 30 дни от датата на доставката (а не на заявката, както се твърди в
исковата молба). Следва да бъде подчертано, че този срок за плащане е посочен от ищеца
както в имейла от 09.06.2022 г., така и в издадената от него фактура, а ответникът не се
противопоставил. Падежът на задължението е настъпил с изтичане на уговорения срок, а
именно на 28.07.2022 г. Считано от следващия ден – 29.07.2022 г. ответникът е изпаднал в
4
забава. Или, мораторна лихва следва да се начислява от 29.07.2022 г. до датата на плащането
– 09.12.2022 г., като съдът изчисли същата за посочения период в размер на 130,95 лева.
Следователно, към 09.12.2022 г. ответникът е имал към ищеца лихвоносни задължения за
главница по петте процесни фактури в общ размер на 20414,16 лева и едно акцесорно
задължение за мораторна лихва по първата от тях в размер на 130,95 лева, поради което
извършеното плащане на сумата в размер на 20414,16 лева не е било достатъчно за
погасяването им в пълен размер. В този случай приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 76 ЗЗД, чието задължително тълкуване е дадено в Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, ВКС. В същото е прието, че условията и
поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат,
ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане
на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по
условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не
се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и
ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото
еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че длъжникът не е направил
избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД.
Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват
еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко
задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер.
Съдът намира, че в настоящия случай за ответника са съществували няколко
самостоятелни задължения за главница (по всяка от петте фактури), определени по
основание и размер, като с посоченото в платежното нареждане основание „по ф-ри“ реално
длъжникът не е направил избор кои от тях погасява. Доколкото между страните липсва
уговорка, която да определя реда за прихващане на изпълнението, то следва да се приложи
нормативно установеният ред. В тази връзка следва да бъде взето предвид, че всяко от
главните задължения е лихвоносно, т.е. освен главницата, поради допуснатата забава
ответникът дължи и мораторна лихва. В цитираното по-горе тълкувателно решение е
прието, че неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2
ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично
задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без
покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни,
независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава
става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение, за
разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни
лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са
акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението
включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня
на плащането законни лихви.
Следователно, за да е налице точно изпълнение от страна на ответника, същият е
5
следвало да предложи плащане, което да покрива както дължимата главница, така и
начислената от ищеца законна лихва. Няма спор, че платената на 09.12.2022 г. сума в размер
на 20414,16 лева не е била достатъчна, за да погаси в пълен размер главното и акцесорното
вземане на кредитора. В т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т. д. №
3/2017 г., ОСГТК, ВКС е прието, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за
кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане, или да извърши погасяването по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако
неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има
няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Както беше посочено по-горе, в настоящия случай
длъжникът не е направил такъв избор. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни,
погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В правната теория и съдебната практика се приема, че въпросът за обременителността
на едно задължение е фактически. Обременителността следва да се преценява към момента
на изпълнението, а не в хода на делото. Най-общо казано, по-обременително е това
задължение, чието неизпълнение се отразява по-неблагоприятно на върху имуществената
сфера на длъжника. Например, задължението, за което се дължат лихви за повече време, е
по-обременително за длъжника от задължението, за което лихвите се дължат за по-къс срок.
По-обременителни задължения са също: изискуемото спрямо неизискуемото задължение;
задължението, по което правото на иск се е запазило, пред естественото задължение;
задължението, което е обезпечено с неустойка, пред задължението без неустойка;
лихвоносното пред нелихвоносното задължение; обезпеченият с ипотека дълг пред
необезпечения и т. н. В настоящия случай задълженията по процесните фактури са еднакво
обременителни, тъй като всичките са лихвоносни. Поради това следва да бъде приложено
правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 3 ЗЗД – при няколко еднакво обременителни задължения,
погасява се най-старото. Най-старо задължение е онова, което се е породило най-рано.
Моментът на изискуемостта на задълженията е без значение. Целта на закона е да се защити
общият интерес на двете страни, като погасят задълженията, които се доказват най-трудно,
защото са възникнали най-отдавна. Следователно, с извършеното плащане на сумата в
размер на 20414,16 лева са погасени следните задължения, при спазване на нормативно
установения ред – изцяло главницата по фактура № 74723/28.06.2022 г. в размер на 3518,16
6
лева и дължимата до момента на плащането мораторна лихва в размер на 130,95 лева;
изцяло главницата по фактура № 75048/11.07.2022 г. в размер на 4224 лева (ищецът не е
претендирал мораторна лихва върху нея); изцяло главницата по фактура № 76170/29.08.2022
г. в размер на 4224 лева (ищецът не е претендирал мораторна лихва върху нея); изцяло
главницата по фактура № 76505/14.09.2022 г. в размер на 4224 лева (ищецът не е
претендирал мораторна лихва върху нея) и частично главницата по фактура №
76940/03.10.2022 г. в размер на 4093,05 лева (ищецът не претендирал мораторна лихва върху
нея). Т.е. Останал е непогасен остатък в размер на 130,95 лева и то по последната фактура,
задължението по която е най-ново. В тази връзка следва да бъде посочено, че извършеното
от кредитора прихващане частично на най-старото задължение и изцяло на следващите по
време задължения, не почива нито на уговорка между страните, нито на закона, поради което
не може да бъде споделено.
Върху непогасения остатък в размер на 130,95 лева по фактура № 76940/03.10.2022 г. е
текла законна лихва до датата на следващото плащане – 21.12.2022 г., която съдът изчисли на
0,47 лева. Общият размер на задължението за главница и за мораторна лихва възлизал на
131,42 лева и бил погасен изцяло от ответника с извършеното на 21.12.2022 г. плащане на
сумата в размер на 143,65 лева. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че към
датата на подаване на исковата молба в съда не е имало непогасен остатък от главницата по
нито една от процесните фактури и ответникът не дължи заплащане на претендираната сума
в размер на 1,47 лева. С оглед изложеното предявеният иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80
ГПК. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Кастел
Карлово“ АД следва да бъде осъден да заплати на ответника „Дриймс Транс“ ЕООД сумата в
размер на 400 лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кастел Карлово“ АД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор П.Д.Л., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 9, ет. 3, срещу „Дриймс Транс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Г.Н.В., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. „Г. М. Димитров“ № 59, ет. 7, иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 1,47 лева, представляваща непогасен остатък от дължима цена по неформален
договор за доставка на колани с тресчотка 5Т, 10м ERGO и рециклиране на използвани
7
такива по фактура № 74723/28.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Кастел Карлово“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор П.Д.Л., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 9, ет. 3, да заплати на „Дриймс Транс“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Н.В., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Студентски“, бул. „Г. М. Димитров“ № 59, ет. 7, сумата 400
(четиристотин) лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8