мотиви към
присъда № 97/ 08.07.2020г. по н.о.х.д. № 675/ 2020г. по описа на
Районен съд-Бургас
Производството
по делото е образувано по повод обвинителния акт на Бургаска районна
прокуратура, с който е повдигнато обвинение спрямо Г.А.С. ЕГН ********** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1
от НК.
В разпоредително заседание
подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти в съответствие с чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът е
разгледал делото по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Представителят на Бургаска районна прокуратура, счита че авторството на подсъдимия е
безспорно доказано. Пледира за виновност и индивидуализация на наказанието лишаване от свобода при
условията на чл.54 вр. вр. чл.58а, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия не оспорва правната
квалификация на деянието. Изразява
съгласие с вида и размера на наказанието предложен от представителя на
обвинението.
Подсъдимият разбира обвинението. Признава вината
си. Моли съда за по-леко наказание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното :
На 27.06.2019г. в гр.Бургас, около 03:00
часа, подсъдимият Г.А.С. преминавал покрай кафене „Ш“, находящо се на ***.
Кафенето било стопанисвано от дружеството „Ш“ООД с управител Н.А.С. и се
помещавало в едноетажна сграда. Подсъдимият С., използвайки неустановено
техническо средство, отворил прозореца на кафенето, вследствие на което по ПВЦ дограмата
останали побитости. Той влязъл в кафенето и стъпил на масата, която се намирала
до прозореца, където оставил отпечатъци от обувките си. В
заключението по изготвената трасологична експертиза, вещото лице е посочило, че
е възможно оставените върху масата отпечатъци от обувки да са оставени от
обувките, предадени с протокол за доброволно предаване и ползвани от подсъдимия
С.. Междувременно, действията на подсъдимия
С. били възприети от преминаващия наблизо свидетел К. М..
След като успял да влезе в помещението, където се помещавало кафенето, подсъдимият
се насочил към бара. Под него, на един от рафтовете, била поставена метална
каса, черна на цвят, в която имало поставено пластмасово отделение, монетник
- веществено доказателство № С1262, /протокол за оглед на веществени
доказателства/. В металната каса се съхранявали парите от
оборота възлизащи на 230 лева. На бара бил оставен и черен пластмасов монетник /веществено
доказателство №С1261, протокол за оглед на веществени доказателства/, в
който имало монети на стойност около 20 лева. Подсъдимият С. взел металната каса съдържаща сумата от 230 лева и монетника
със стотинките. В кухнята, в която се влизало през врата разположена зад
бара, на един от рафтовете било оставено
портмоне, в което имало 80 лева. Подсъдимият С. взел парите от портмонето в
размер на 80 лева и напуснал кафенето. Свидетелят - очевидец К.М. видял всичко,
което се случило и познал подсъдимият Г.С..
След
като се отдалечил от местопроизшествието, подсъдимият С. извадил стотинките,
които се намирали в монетника и го изхвърлил на покрива на една необитаема
сграда на ***, а в градинката намираща се на *****,
разбил металната каса и извадил от нея сумата от 230 лева.
По-късно същия ден, при провеждането на оперативно-издирвателни
мероприятия, полицейския служител Д.Й., провел беседа с подсъдимия Г.С. по
случая. В разговора С. му споделил, че е извършил кражбата от кафене „Ш“ и
завел свидетеля Й на мястото, където изхвърлил монетника и счупената каса.
Монетникът бил изхвърлен на покрива на необитаема постройка на ***, където бил
извършен оглед на местопроизшествие, в който бил описан намерения монетник и
разхвърляните около него монети. Иззетият монетник е предявен на свидетелката Н.С.,
която посочила, че същият изглежда точно като нейния монетник и вероятно е той.
Подсъдимият С. завел свидетелят Д.Й. до мястото, където изхвърлил
разбитата каса на ****. На това място Й установил, че там
се намира част от касата - пластмасово отделение /монетник/. Бил
извършен и оглед на местопроизшествие, при който намерената част, била иззета и
по-късно предявена на свидетелката Н.С., която посочила, че вероятно е част от нейната
каса.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен и безспорен начин следствие на
извършения подробен анализ на всички, събрани чрез допустимите способи за
доказване и проверени в хода на съдебното следствие доказателства в т.ч.
показанията на свидетелите Н.С., К.М., обективирани в
съответните протоколи за огледи на местопроизшествие и веществени доказателства,
експертизи, протокол за доброволно предаване, останалите писмени доказателства,
както и от самопризнанията на подсъдимия. Показанията на посочените свидетели са логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондират помежду си и с останалите
доказателства по делото. Същите са относими към предмета на доказване и
допринасят за разкриване на обективната истина, поради което тяхната
доказателствена стойност бе ценена от съда. Останалите доказателства са събрани съобразно
предвидените в НПК способи, поради което
бяха кредитирани в полза на обвинителната теза.
По делото липсват данни, които да поставят под
съмнение така изготвените експертни заключения. Същите са обективни,
незаинтересовани и мотивирани, изготвени от вещи лица със съответната
професионална квалификация, поради което бяха приобщени към доказателствената
съвкупност.
Самопризнанието на подсъдимия във
връзка с повдигнатото обвинение съдът прецени в съвкупност с останалия
доказателствен материал.
При така приетата безспорна фактическа
обстановка се установи, че подсъдимият Г.А.С. е осъществил състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1 от НК, като на 27.06.2019г. от кафене „Ш“, находящо се в гр.Бургас, ***,
при условията на повторност и при немаловажен случай, след като е бил с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление, чрез използването на неустановено
техническо средство и чрез унищожаване и повреждането на прегради, здраво
направени за защита на имот /разбиване на метална каса и повреждане на ПВС
прозорец/ отнел чужди движими вещи, собственост на фирма „Ш“ ООД, както следва:
един брой метална каса на стойност 80,00 лева, един брой черен пластмасов
монетник на стойност 4,00 лева и парична сума в размер на 330,00 лева, като
всички отнети вещи са на обща стойност 414,00 лева, от владението на Н.А.С.,
ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което съдът го призна за виновен по повдигнатото
обвинение.
От обективна страна, предмет
на престъплението са движими вещи, които са чужди собственост с определена стойност, съгласно оценъчните
експертизи. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещите, като
подсъдимият е прекратил досега съществуващата фактическа власт върху тях и е
установил своя фактическа власт.
Налице са квалифициращите
обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3, т.4
и т.7 от НК, а именно разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот - разбиване на метална каса и повреждане на прозорец, използване на неустановено техническо
средство, както и повторност на деянието, в немаловажен случай.
Деянието е извършено в
условията на повторност, съгласно чл.28, ал.1 от НК, видно от приложената по
делото справка за съдимост. Подсъдимият е извършил престъплението, след като е
бил осъден по НОХД
№1460/2018г. на Районен съд- гр.Шумен, с влязло в сила определение за одобряване на 18.07.2018г.
за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК и не са изминали 5 години от
изтърпяване на наказанието по предходното осъждане.
Съгласно чл.93, т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от този вид. Деянието не може да се квалифицира, като маловажен
случай предвид наличието на предходни осъждания и стойността на
причинената имуществена вреда.
От субективна страна е налице пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. При
осъществяване на престъплението подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици, действайки с типичното за
посочения престъпен състав присвоително намерение.
При определяне на наказанието съдът съобрази степента на обществена
опасност на престъплението, като деяние с оглед на конкретните условия, място,
време, обстановка на осъществяване, както и обществената опасност на подсъдимия
като личност. Деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй като
засяга обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на частната
собственост в конкретния случай.
Подсъдимият С.
е българин, български гражданин, неженен, с начално образование , не работи, с
обременена съдебна биография. Признава вината си, оказал е съдействие в хода на
разследването и е изразил съжаление за деянието си. Предвид липса на предпоставки за индивидуализиране на наказанието
за извършеното престъпление в
съответствие с чл.55 от НК, съдът определи наказанието на подсъдимия при превес
на смекчаващите обстоятелства, като и на основание чл.195, ал.1, т.3,
т.4 и т.7, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК, определи наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, като след
приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, наложи на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода за срок от 10
месеца. Наложеното наказание кореспондира в оптимална степен целите на генералната и специалната превенции на наказанията.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от десет
месеца.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК възложи в негова
тежест разноските, извършени в досъдебното производство.
По отношение на веществените доказателства съдът постанови връщане на един чифт мъжки маратонки с
връзки, с номер 40 на подсъдимия, а на „Ш“
ООД - два броя прозрачни полиетиленови плика, запечатани със стикер веществени
доказателства №1281, съдържащи един брой пластмасов черен обект – монетник
/отделение, с дължина около 30 см и ширина около 9 см/ и два броя прозрачни
полиетиленови плика, запечатани със стикер за веществени доказателства №1238,
съдържащи един брой пластмасов черен обект /поставка за монети/ със седем
отделения за сортиране на монети с дължина около 24 см и с ширина около 15 см.
Мотивиран от изложените съображения съдът
постанови присъдата.
Председател :
Вярно с оригинала: Г.Ст.