Присъда по дело №180/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №58 от 21.03.2022г. по НОХД №180/2022г. по
описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия Д.К.Т., ЕГН:**********, за това, че на 26.12.2021г. в гр.
Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично
вещество – кокаин с нето тегло 0,289 гр. и процентно съдържание на активен
компонент кокаин 56 тегловни % на стойност 46,24 лв., съгласно Приложение
№2 от Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК, при условията
на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението. Заема становище, че събраните по делото доказателства по
несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият Т. е автор на
възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, ориентирано към
минимално предвидения в закона размер, след приложение на разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК. Счита, че на същия следва да бъде наложено и
кумулативно предвиденото наказание – глоба, което също да бъде към
минималния размер. Пледира за приложение на института на условното
осъждане. Не взема отношение досежно направените по делото разноски и
веществените доказателства.
Подсъдимият Т. в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че
желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по
реда на Глава 27 от НПК при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи
да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В
хода на съдебните прения поддържа изцяло казаното от защитника му, като
изразява съжаление за стореното, а при дадената му последна дума моли след
преквалификация на повдигнатото обвинение по привилегирования състав на
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание.
Служебният му защитник - адв. Б.Д., пледира за преквалификация на
повдигнатото обвинение, като счита, че правилната правна квалификация е
тази по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Моли приложение да намери
1

разпоредбата на чл.78а от НК.
Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат отношение относно
направените по делото разноски и веществените доказателства.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Д.К.Т. е роден на ***в гр. ***, адрес за призоваване: в
***, б., български гражданин, със средно образование, неженен, работещ,
неосъждан, ЕГН:**********.
Свидетелите А.В.Д. и В.М.К. работели като *** в ***. По утвърден план
график от Началника на сектора те били на работа като автопатрул с позивна
*** за времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 26.12.2021г. От 12.00 часа на
посочената дата те работели на територията на 04 РУ – Пловдив при ОДМВР
гр. Пловдив.
Около 13.40 часа на 26.12.2021г. двамата свидетели, съвместно с
останалите си колеги от патрула, извършвали обход на обслужвания от тях
район на ул. „Богомил“ в гр. Пловдив. Пред казино „Сезам“ те видели
подсъдимия Д.К. Т., който силно се смутил, виждайки полицейския
автомобил. Предвид реакцията му, *** служители решили да му извършат
проверка, като напуснали автомобила и се насочили към подсъдимия. Докато
се приближавали, подсъдимият се завъртял към оградата на казиното и
изхвърлил портфейла си в храстите. Свидетелят А.Д. попитал подс. Т. защо е
изхвърлил вещта си, на което последният отговорил, че в портфейла си държи
наркотично вещество кокаин. Подсъдимият веднага изявил желание да
предаде доброволно наркотика, предвид и направеното признание пред ***
органи. Това наложило той да бъде задържан, след като взел вещите си, по
реда на чл.72 от ЗМВР и отведен в сградата на 04 РУ – Пловдив при ОДМВР
гр. Пловдив. Там той предал на разследващ орган бяло прахообразно
вещество, намиращо се в сгънат хартиен плик, за което действие бил съставен
протокол за доброволно предаване от 26.12.2021г.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена физико
- химическа експертиза в сектор БНТЛ при ОДМВР гр. Пловдив - Протокол
№2078 от 27.12.2021г., от чието заключение се установява, че бялото
прахообразно вещество, обект на експертизата, съдържа психоактивно
вещество Кокаин. Веществото било с нето тегло 0,289 грама и процентно
съдържание на активен компонент кокаин 56 тегловни %.
Кокаинът е психоактивно вещество, което е поставено под контрол и е
включено в Списък Първи на Приложение №1 към чл.3, ал.1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
вещество с висока степен на риск за общественото здраве.
Съгласно Приложение №2 на член единствен от Постановление №23 на
Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на държаното от
подс. Т. високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло 0,289 гр. и
2

процентно съдържание на активен компонент кокаин 56 тегловни % е 46,24
лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите А.Д. и В.К., надлежно приобщени към
доказателствата по делото, които съдът намира за последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от
предмета на доказване, подкрепящи направеното самопризнание на
подсъдимия и съответни на останалата доказателствената съвкупност.
Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в
събраните гласни доказателства - свидетелски показания, не се наблюдава.
Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец. При изграждане на
изводите си от фактическа страна съдът цени и показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел - С.Б., който изнася твърдения за
личността на подсъдимия.
При постановяване на присъдата си съдът напълно възприема
заключението на назначената в хода на досъдебното производство физико -
химическа експертиза, надлежно приобщена към доказателствената
съвкупност, което според преценката на съда е извършено компетентно и
безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на
останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства. Физико
- химическата експертиза дава надеждна информация за вида, количествените
и качествените характеристики на наркотичното вещество - предмет на
престъплението.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство и прочетени на
основание чл.283 от НПК - заповед за полицейско задържане /л.4 от дос.пр./,
протокол за доброволно предаване /л.10 от дос.пр./, справка за съдимост на
подсъдимия /л.19 от дос.пр./, характеристична справка /л.21 от дос.пр./,
справка от ТД на НАП – Пловдив, с изх. № С220016 – 178 –
0000021/10.01.2022г., ведно с приложения /л.27 – 30 от дос.пр./, справка от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив с рег. №103000-
1439/20.01.202г., ведно с приложени към същата 2 бр. справки АИС-
Регистрация и АИС-АНД /л.8 – 11 от съд.пр./, справка от ТД НАП - Пловдив
с изх. № С220016-178-0001497/21.01.2022г. /л.12 от съд.пр./, справка от ЧСИ
*** с изх. №1313/27.01.2022г. /л.16 от съд.пр./, справка от Агенция по
вписвания с изх. №30/28.01.2022г. /л.17 – 19 от съд.пр./, справка от ТД НАП
Пловдив с изх. № 11-01-47/01.02.2022г., ведно с приложена към същата
справка за актуално състояние на всички трудови договори за лице с
посочено ЕГН /л.22 – 24 от съд.пр./, Уверение №60/03.02.2022г., издадено от
У*** /л.26 от съд.пр./, Длъжностна характеристика на Д. Т. служител във
3

фирма „***“ ООД от 01.02.2022г. /л.27 – 28 от съд.пр./, справка от ТД НАП
Пловдив с изх. № С220016-178-0004676/22.02.2022г. /л.29 от съд.пр./.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д.К.Т., ЕГН:********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, тъй като на 26.12.2021г. в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
кокаин с нето тегло 0,289 гр. и процентно съдържание на активен компонент
кокаин 56 тегловни % на стойност 46,24 лв., съгласно Приложение №2 от
Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието
представлява маловажен случай.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия при
една от двете му форми на изпълнително деяние, а именно държане, което по
несъмнен начин се установява от доказателствата по делото. Безспорно е
това, че на 26.12.2021г. в гр. Пловдив подсъдимият е държал
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество /кокаин/
със съзнанието, че същото се намира именно в негова фактическа власт. От
доказателствения материал по делото не се установява подс. Т. да е имал
разрешение за държането на високорисковото наркотично вещество, поради
което съдът приема, че е налице предвиденият от обективна страна в състава
на престъплението отрицателен факт, а именно липса /без/ на надлежно
разрешително за държането на предмета на престъплението.
От заключението на назначената физико - химическа експертиза, което
съдът възприема, безспорно е установен предметът на престъплението -
кокаин с нето тегло 0,289 гр. и процентно съдържание на активен компонент
кокаин 56 тегловни %.
Съгласно чл.3, ал.2, т.1 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВВП/ и Приложение №1 към чл.3, т.1 Списък І
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /НРКРВН/ - кокаинът се определя като вещество с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Съгласно
Постановление №23/29.01.1998г. на МС за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество кокаин е
46,24 лв.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимият е знаел, че
държането на високорисково наркотично вещество е забранено от закона при
липса на надлежно разрешение за тази цел, с каквото лично той не е
разполагал, но въпреки това е упражнявал фактическа власт върху
инкриминираното количество. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел
4

тяхното настъпване.
Според настоящия съдебен състав деянието осъществява признаците на
привилегирования състав на чл.354а, ал.5 от НК, тъй като е с по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. Преценката за това дали дадено деяние
представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки
отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, съгласно която деянието представлява
маловажен случай, когато с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че
дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и да се приеме, че се
касае за маловажен случай /ТР №58/1986г. на ОСНК на ВС/. В същата насока
е и ППВС №6/1971г., съгласно което маловажността на случая се определя от
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца /личността на
извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/, преценени в
тяхната съвкупност.
Приложени към фактите по настоящето дело посочените критерии за
преценка определят извършеното деяние като маловажен случай. Касае се за
държане на количество наркотично вещество, което може да бъде определено
като много малко и на неголяма стойност /много пъти по-ниска от
установената към датата на извършване на деянието минимална работна
заплата за страната/. В тази връзка следва да се посочи, че количеството и
стойността на предмета на престъплението са от съществено значение, но те
не са единственият фактор при извършване на дължимата преценка на
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.
Практиката на ВКС в редица случаи, с оглед комплексната преценка на
всички обстоятелства по делото, е приемала, че е налице маловажен случай на
престъпление по чл.354а от НК при установени подобни и по – големи
стойности на наркотично вещество /Решение № 34 от 08.04.2015г. по н. д. №
1914/2014г., III н. о., Решение № 242 от 25.04.2012г. по н. д. № 669/2012г., I н.
о., Решение № 362 от 15.07.2011г. по н. д. № 1776/2011г., III н. о., Решение №
44 от 23.04.2018г. по н. д. № 72/2018г., III н. о., Решение № 239 от
15.07.2010г. по н. д. № 277/2010г., II н. о./.
Наред с горното кокаинът е държан от подсъдимия с цел лична
употреба, като количеството определя предназначението му като за
еднократна употреба. Обстоятелството, че наркотичното вещество е държано
5

с цел лична употреба е от съществено значение за ниската степен на
обществена опасност на деянието, която в този случай се определя от
неголямата степен на засягане на обществените отношения, свързани с
опазване на общественото здраве, които са защитени от инкриминираната
правна норма.
Положителната личностова характеристика на подсъдимия също е
обстоятелство, определящо ниската обществена опасност на деянието.
Същият е на сравнително млада възраст, с чисто съдебно минало, трудово,
учащо, социално и семейно ангажиран.
Отделно от горното, както в досъдебното, така и в съдебното
производство, подсъдимият се е признал за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Ето защо и направеното
от него самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК следва да се приеме като
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото същото е елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. по т.
д. № 1/2008г. на ВКС – н. к., съгласно което в този случай признанието по
чл.371, т.2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Самопризнанието на подс. Т. е негово
изначално процесуално поведение, а не е направено само при искането за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Следва да
се посочи и това, че подсъдимият е съдействал на *** служители, като е
признал пред тях, че в портфейла си държи наркотично вещество, което е
предал доброволно.
Не може да се пренебрегне и това, че в хода на съдебното производство
подсъдимият изрази съжаление за стореното и критично отношение към
извършеното, като го оцени като негативно.
В заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства,
характеризиращи извършеното деяние и подсъдимия като личност, както и
тези относно моралната укоримост на извършеното, дават основание за извод,
че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от същия вид, което определя
квалификацията му като маловажен случай.
Предвид горното извършеното от подсъдимия деяние следва да се
квалифицира по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Този извод не може да се
промени от обстоятелството, че преди около 10 години подсъдимият е бил
признат за виновен в извършването на същото по вид престъпление, за което
е бил освободен от наказателна отговорност.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки, незачитане на
установения в страната правен ред.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НК, тъй като съдът не намира основания за това. За това, дали деянието,
6

което, макар и да осъществява формално признаците на предвидено в закона
престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от неговата
малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която
може да не е налице или да е явно незначителна. Следователно степента на
обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца за
всеки конкретен случай определя неговата малозначителност. В настоящия
случай извършеното от подсъдимия не може да се приеме за малозначително,
тъй като е общественоопасно и неговата обществена опасност не е явно
незначителна. Касае се за увреждане на важни обществени отношения,
свързани със здравето на гражданите, за деяние със сериозна социална
нетърпимост.
За престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК законодателят е
предвидил наказание глоба до хиляда лева. Подсъдимият е пълнолетен и не е
осъждан за престъпление от общ характер. С Решение №3051 от 05.12.2021г.,
постановено по НАХД №7743/2012г.по описа на РС - Пловдив, ХІІ н.с., в сила
от 20.12.2012г., подсъдимият Т. е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. по реда на
чл.78а от НК. От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че е бил издаден изпълнителен лист за събиране на публичното
задължение по НАХД №7743/2012г. по описа на РС - Пловдив, ХІІ н.с., с
което действие давностният срок е бил прекъснат и е започнал да тече нов. На
01.08.2013г. е било образувано изпълнително дело №16130001803/2013г. по
описа на ТД на НАП Пловдив, в което е било включено задължението по
издадения лист по НАХД №7743/2012г. по описа на РС - Пловдив, ХІІ н.с. С
Разпореждане №С180016 – 035 – 0275749 от 26.06.2018г. производството по
принудителното изпълнение по отношение на глобата по НАХД
№7743/2012г. по описа на РС - Пловдив, ХІІ н.с е било частично прекратено
по искане на взискателя – РС – Пловдив. По изпълнителното дело единствено
е бил наложен запор върху банкови сметки, разкрити в *** и *** на
26.06.2018г., касаещи задължения по неплатени глоби на ОД на МВР –
Пловдив и Община Пловдив, като блокираните банкови сметки са били без
авоари. Не са били предприети принудителни действия спрямо имущество на
длъжника. На 19.11.2018г. по молба на взискателя – РС – Пловдив е било
образувано изпълнително дело №20189110400474 по описа на ЧСИ ***, рег.
№*** при КЧСИ, въз основа на издаден изпълнителен лист от РС – Пловдив
по НАХД №7743/2012г. по описа на РС – Пловдив, като по това изпълнително
дело са били извършени изпълнителни действия /на 22.11.2018г. - наложени
запори върху банковите сметки на длъжника; на 22.11.2018г. - наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 28.06.2019г. - наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 22.10.2020г. -
наложен запор върху банковите сметки на длъжника/, като не са постъпили
суми по изпълнителното дело. Съгласно Тълкувателно решение
№2/28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017г., ОСНК, разпоредбата на чл.82,
ал.5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която
7

се прилага и при образуване на изпълнително производство, което по своята
същност е действие, което прекъсва давността, като от осъществяването му
започва да тече нов двугодишен срок, в който ако не се предприемат никакви
изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по
принудителен ред. Съгласно решението в процесуален аспект, за да се
прецени дали възможността за изпълнение на наказанието глоба е погасена
поради изтекла давност, съдилищата следва да съберат доказателства за
образуваното изпълнително производство - дали не е приключило и кога е
последното действие по изпълнението. Съгласно т.7 от тълкувателното
решение съдът е длъжен да съблюдава лицата, неизплатили глоба, наложена
им като административно наказание, да не бъдат поставяни в по-
неблагоприятно положение от лицата, неизплатили глоба, наложена им като
углавно наказание, включително и при преценка на предпоставките за
повторно освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
След като осъдените, чието наказание глоба не е изпълнено поради изтекла
давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да бъдат и освободени от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Доколкото фактът на неизтърпяване на наказанието в тези случай не
съставлява отрицателна предпоставка за това, не би следвало да е такава и за
неосъжданите, но вече освобождавани от наказателна отговорност. С оглед
възприетото в т.1 от решението приравняване на неизпълнимото поради
изтекла давност наказание с изтърпяно такова следва да се приеме, че
необходимата предпоставка за повторно освобождаване от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК е последователното изтичане на
давността за изпълнение на глобата и едногодишният срок. Доколкото
глобата, налагана на основание чл.78а от НК, представлява административно
наказание, давностните срокове, с изтичането на които се погасява
възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН. Както
беше посочено, в настоящия случай първоначално изпълнителното
производство е било образувано на 01.08.2013г., с което е била прекъсната
давността, като от този момент започва да тече нов двугодишен давностен
срок. Доколкото в този срок не са били предприети никакви изпълнителни
действия, следва да се приеме, че относителната давност по чл.82, ал.1, б.а от
ЗАНН е изтекла на 01.08.2015г. Съгласно т.7 от тълкувателното решение
институтът на чл.78а от НК е приложим повторно по отношение на лице,
което е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за
събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е
погасено по давност. В този случай, освен давностния срок, следва да е
изтекъл и срок, равен на този по чл.86, ал.1, т.3 от НК, който срок е изтекъл на
01.08.2016г. и от този момент насетне подсъдимият Т. е реабилитиран по
право, поради което и спрямо него повторно може да бъде приложен
институтът на чл.78а от НК. От вмененото му във вина престъпление не са
причинени имуществени вреди. При наличието на тези материално правни
8

предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК, с оглед
императивността на тази разпоредба и като съобрази разпоредбата на чл.78а,
ал.5 от НК съдът е на становище, че подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
- глоба в размер на 1000лв. Предвид разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК,
съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба
или друго по – леко наказание, административното наказание не може да
надвишава размера на тази глоба, то размерът на административното
наказание – глоба, което трябва да се наложи на подсъдимия, следва да бъде в
предвидения минимум на чл.78а, ал.1 от НК, а именно 1000 лева. Независимо
от забраната на чл.78а, ал.5 от НК, ограничаваща съда да наложи
административно наказание в минимума на чл.78а, ал.1 от НК, следва за
пълнота да се посочи, че в случая липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства, а са налице единствено смекчаващи отговорността
обстоятелства за подсъдимия Т. /подробно посочени по – горе/.
На основание чл.354а, ал.6 от НК следва да се отнеме в полза на
държавата предметът на престъплението – остатък след изследването на
кокаин с нето тегло 0,240 гр. и процентно съдържание на активен компонент
кокаин 56 тегловни %, на съхранение в ЦМУ, отдел ‘‘МРР-НОП‘‘ София,
като следва да се укаже да се унищожи, след влизане на присъдата в законна
сила, по предвидения в закона ред.
Вещественото доказателство – 1 бр. хартиен лист, поставен в
полиетиленов плик, на съхранение при Домакина на 04 РУ при ОД МВР
Пловдив, следва да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на
присъдата в законна сила.
Предвид признаване на подсъдимия за виновен, следва на основание
чл.189, ал.3 от НПК същият да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР -
Пловдив сумата от 79,35 /седемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/
лева, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото /за
експертиза/.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	58
Дата:	21 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия:	Милена Атанасова Георгиева

Дело:	20225330200180
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 януари 2022 г.

Присъда по дело №180/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите