РЕШЕНИЕ
№ 3306
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. И.а
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110105076 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. Д. В., действащ чрез адв. Й. А.,
срещу "З. д. "Б. И."" АД, ЕИК *, действащо чрез адв. М. Г., осъдителен иск с правно
основание чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 122.00 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумата от 3 491.92 лева,
за периода от 21.10.2019 г. - датата на уведомяването, до 23.02.2020 г. – датата,
предхождаща тази, на която е депозирана исковата молба по образуваното гр. д. № 2578 по
описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав.
В исковата молба се твърди, че с влязло в законна сила решение №
260904/12.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2578 по описа за 2020 г. на РС-ВАрна, ГО, 10-
ти състав, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер от 3 491.92
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения на
последния лек автомобил „Р. М.“ с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на
21.10.2019 г. ПТП, в гр. В., от водач на лек автомобил “Р. Р.“ с ДК № *, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, заедно със законната лихва върху
сумата от датата на сезиране на съда – 24.02.2020 г. до окончателното и изплащане. Сочи, че
на 21.10.2019 г. е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, с оглед на което от тази
дата последният е изпаднал в забава.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск, като оспорва същия, както по
основание, така и по размер. Сочи, че вземането в размер на 3 491,92 лева е възникнало едва
с влизане на горепосоченото решение в сила, с оглед на което ответното дружество не е
изпаднало в забава и не дължи претендираното обезщетение. Поддържа, че лихвата за забава
е обхваната от силата на пресъдено нещо и е дължима единствено за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Отделно от горното, оспорва законната лихва да е дължима от датата на уведомяването на
застрахователя. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за вината на застрахования
1
водач, нито своя банкова сметка, по която да се изплати търсеното обезщетение. Твърди, че
дружеството не е било надлежно поканено да погаси претендираното задължение, поради
което не е дало повод за завеждане на настоящото дело. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на претендираното вземане.
По същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, евентуално да намали
неговия размер, и да присъди в полза на ответното дружество сторените съдебно-деловодни
разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява лично. Чрез адв. А. поддържа исковата молба и моли за уважаването на предявения
осъдителен иск.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 05.10.2022 г. поддържа отговора и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно от представеното уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС, на 21.10.2019 г. ищецът е уведомил засрахователя-ответник за
настъпилото застрахователно събитие в гр. В.. На същата дата ищецът е предоставил на
ответника всички необходими документи за завеждане на щета.
От влязлото в сила решение № 260904 от 12.03.2021 г., постановено по гр. д. №
2578/2020 г. по описа на РС-Варна се установява, че между страните е водено съдебно
производство, по което ответникът ЗД „Б. И.“ АД е осъден да заплати на ищеца сумата от 3
491,92 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на автомобил
„Р.“, модел „М.“, *, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня с отвори за
фарове за мъгла, преден капак, решетка предна броня средна, декоративна кора на радиатори
ПВЦ, очиларка, панта преден капак лява, панта преден капак дясна, радиатор климатик,
стойка клаксон, радиатор воден, калник преден десен и калник преден ляв, причинени от
ПТП на 21.10.2019 г., което ПТП било реализирано по вина на водача на л.а. марка „Р. Р.“, с
ДК номер *, И. В., застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното
дружество ЗД „Б. И.” АД, ЕИК *, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2
вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
забавеното изплащане на дължимо застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия състав на предявения осъдителен иск, а именно настъпилото увреждащо го
застрахователно събитие; правото му на обезщетение по чл. 432 от КЗ; соченото съдебно
решение, което установява последното; изпълнение на задълженията си за уведомяване на
застрахователя за ПТП на сочената дата; изпадането в забава на ответника от дата
21.10.2019 г.; размерът и периода на акцесорното вземане.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези юридически факти, а при
установяване на горното – да докаже, че е удовлестворил претендираното гражданско
притезание, както и всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи
възражения.
Между страните няма спор и се установява и от представеното влязло в сила съдебно
решение, постановено по гр. д. № 2578/2020 г. по описа на РС-Варна, че застрахователят е
осъден да заплати на ответника застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3 491.92 лева, нанесени вследствие на ПТП настъпило в гр. В. на 21.10.2019 г.
2
Спорният въпрос, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав, е
дължи ли се обезщетение за забава за процесния период в претендираните от ищеца размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2 от цитирания законов текст, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В конкретния случай по делото е ангажирано писмено доказателство, удостоверяващо
единствено датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. В тежест на последния е да докаже по-ранната дата измежду уведомяването му от
застрахования/пострадалия за настъпилото ПТП и предявяването на застрахователната
претенция от увреденото лице, доколкото именно той оспорва размера на предявения
осъдителен иск, което обаче не е сторено видно от доказателствената съвкупност по делото,
поради което за съда правнорелевантният момент, от който застрахователят е поставен в
забава е 21.10.2019 г.
В Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че
на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяване/предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за вреди за собствената си забава.
От датата на уведомяване на застрахователя /21.10.2019 г./ до момента на
удовлетворяване интереса на кредитора чрез погасяване на вземането му за главница се
дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната
лихва, която има парична стойност – арг. от чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Безспорно е че ответникът е
осъден да заплати на ищеца главница в размер на 3 491.92 лева. Дължимостта на главното
вземане обуславя дължимостта и на мораторната лихва, имайки предвид нейния акцесорен
характер.
Дължимата мораторна лихва за периода от 21.10.2019 г. до 23.02.2020 г. върху
присъденото обезщетение за имуществени вреди от 3 491.92 лева е в размер на 122.23 лева,
изчислена посредством лихвения калкулатор от официалния сайт на НАП –
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице произнасяне по
претенцията за лихва със съдебното решение по гр. д. № 2578/2020 г. на РС-Варна, ГО, 10-ти
съдебен състав. Със съдебния акт е присъдена законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от датата на исковата молба – 24.02.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението. Със СПН не е обхванат периодът преди предявяване на иска.
Възражението на ответника, за погасяване на вземането на ищеца по давност, също е
неоснователно, доколкото правата и задълженията по застрахователния договор във връзка
със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие /чл. 378, ал. 1 КЗ/. В случая, доколкото се касае за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, то се прилага и разпоредбата на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД. Вземането за обезщетение за забава е възникнало на 21.10.2019 г. и към датата на
подаване на исковата молба – 20.04.2022 г. давността относно акцесорното вземане не е
изтекла и следователно не е отпаднала възможността същото да бъде принудително
удовлетворено.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения осъдителен иск до
предявения размер от 122.00 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските извършени в хода на производството
съразмерно с уважената част от иска, а именно 50.00 лева – държавна такса и 360.00 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение, за които са представени списък с разноски и договор за
правна помощ и съдействия, имащ характера на разписка съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
3
ОСГТК на ВКС.
Възражението за прекомерност от страна на ответника е неоснователно, доколкото
претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно с ДДС,
съобразно правилото на § 2а от ДР на Наредбата, доколкото процесуалният представител на
ищеца е регистриран по ДДС, видно от ангажираното удостоверение за регистрация по
ЗДДС /л. 40/.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА "З. д. "Б. И."" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата в размер на 122.00 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумата
от 3 491.92 лева за периода от 21.10.2019 г. - датата на уведомяването на застрахователя, до
23.02.2020 г. – датата, предхождаща тази, на която е депозирана исковата молба по
образуваното гр. д. № 2578/2020 г. по описа на РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ.
ОСЪЖДА "З. д. "Б. И."" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата в общ размер от 410.00 лева,
представляваща сторени в хода на настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
от които – 50.00 лева държавна такса и 360.00 лева с ДДС възнаграждение за един адвокат,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК и да се връчи
на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4