О П Р
E Д Е Л Е Н И Е
№…………/…..12.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
ч.търг. дело № 1863 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба
вх. №79457/29.10.2019г. от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу
разпореждане №8072/22.02.2019г., постановено по ч.гр. дело №1948/2019г. по
описа на Районен съд – Варна, в частта,
с която е отхвърлено заявление вх. №9382/06.02.2019г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника И.М.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за сумата от 120.00
лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
дължима по договор за кредитна карта №02/22620875/11.05.2015г., чието
задължение е преструктурирано с договор от 16.11.2017г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се, че се претендират разходи по изискуем кредит по Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните, които длъжникът се е задължил да плаща по силата на
договора. Посочените разходи не представляват такса за управление на кредита,
макар и включена в тарифата за таксите, а те се начисляват при обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. На следващо място се излага, че преценката
за нищожност не може да се направи в това производство, тъй като съдът прави
анализ на извлечението от сметка само от външна страна.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да
отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето
вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частна жалба вх. №79457/29.10.2019г. е
подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от
легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Банка
ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника И.М.М. за
следните суми: сумата от 1073.00лв., главница по договор за кредитна карта
№02/22620875/11.05.2015г., чието задължение е преструктурирано с договор от
16.11.2017г., сумата от 173.00лв., договорна лихва за периода 16.11.2017г. до 06.02.2019г.,
сумата от 120.00
лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението при изискуем кредит, сумата от 14.51лв.,
обезщетение за забава за периода 15.12.2017г. до 06.02.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2019г.
Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно
оригинал на извлечение от счетоводни книги от 06.02.2019г. по договор за
кредитна карта №02/22620875/11.05.2015г., чието задължение е преструктурирано с
договор от 16.11.2017г.
В това производство съдът извърша преценка дали е налице редовен от външна
страна документ по смисъла на чл.417 от ГПК, който да удостоверява ликвидно и
изискуемо вземане. Отделно от тази преценка съгласно чл. 411,
ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави.
Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими права. За неравноправни
клаузи, като такива противоречащи на закона съдът следи служебно и в
заповедното производство в изпълнение на правомощията си по чл.411, ал.2, т. 2
от ГПК. С оглед изложеното, релевираните възражения
от частния жалбоподател в тази насока се явява неоснователни, като съдът няма да превиши правомощията си,
навлизайки в преценка по същество на обстоятелства, които са предмет на бъдещо
исково производство.
В изпълнение на коментираните правомощия и след запознаване с депозираното
заявление, ведно с доказателствата към него съдът намира, че представеното
извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по отношение на главницата,
договорна и мораторна лихва, но не и досежно таксата разходи по изискуем кредит.
Наведените твърдения в заявлението и уточнителната
молба обуславят извода, че претенцията за сумата от 120.00лв. има характер на
компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора,
препращащ към тарифата и в определен размер, отново по тарифата цели да
обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да
обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Наименоването
на това задължение от заявителя като такса, вместо неустойка, съставлява опит
да се представи на кредитополучателите, същата като възнаграждение за
извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за
потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането на просрочено
задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на
допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение.
По същество така начислената неустойка е в пълно противоречие с
ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на
вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона.
С оглед изложеното и това, че нищожните клаузи не пораждат задължение за
плащане по тях, съдът намира, че заявлението по чл.417 от ГПК в коментираните
му части се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да
бъде потвърден.
Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се
следват.
По изложените правни съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №8072/22.02.2019г., постановено
по ч.гр. дело №1948/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с
която е отхвърлено заявление вх. №9382/06.02.2019г. на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу длъжника И.М.М.,
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** за сумата от 120.00 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, дължима по договор за кредитна карта №02/22620875/11.05.2015г.,
чието задължение е преструктурирано с договор от 16.11.2017г., ведно със
законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното им изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.