№ 863
гр. София , 26.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
Прокурор:Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601192 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК вр. глава 22 НПК.
Образувано е по жалба от адв. К. М., защитник на осъдения О. И. А. срещу
определение № 135 от 15.10.2020г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12- ти
състав, по нчд № 3358/2020г, с което съдът е отказал да освободи условно предсрочно
осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода наложено
с присъда по нохд № 242/2016 на СРС.
Защитникът счита определението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Развива доводи, че съдът не е обосновал изводите си с данните от досието на осъдения, а с
мнения и становища на затворническата администрация. От досието на осъдения обаче се
извеждали негови положителни характеристични данни. Защитникът обосновава наличието
на всички условия на закона за условното предсрочно освобождаване на осъдения. Моли
определението да се отмени и вместо не се уважи молбата за освобождаване.
Въззивният съд за правилното решаване на делото служебно намери за необходимо
да събере доказателства, сведени до представените от защитата в съдебно заседание на
първостепенния съд, които съдът тогава само е констатирал без да ги приобщи. Наред с
това, този съд не намери пречка чрез запитване до администрацията на затвора да
удовлетвори и искане на защитата за изясняване дали има основания за изменение в
докладите на затворническата администрация за осъдения поради срока изминал от
подаване на неговата молба до разглеждането й от съда.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъденото лице поддържа
1
жалбата. Обосновава, че няма доказателства, които да говорят за необходимост от
продължаване на корекционната работа с осъдения. Обратното било застъпено в становище
на затворническата администрация, но в досието на осъдения нямало обективни такива
данни. Осъденият е дал реални доказателства, че е осъзнал извършеното, има очакваното
поведение. Не е допускал нарушения на дисциплината. Напротив награждаван е
многократно. Бил и трудово ангажиран. Намира за неправилно отрицателното становище за
осъдения да стъпва на това, че счита присъдата си за несправедлива, и то при условие, че
заедно с това се посочва, че осъденият има нагласи да изтърпи безпроблемно присъдата си.
Осъденият бил направил всичко очакващо се от него за поправянето си. Неоправдано било
да се очаква и че за остатъка от четири месеца до края на наказанието, ще има реална
корекционна дейност.
Осъденият в лична защита се присъединява към защитника си. Изразява съжаление за
деянието и моли молбата му да се уважи.
Представителят на началника на затвора предлага първоинстанционното определение
като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Представителят на САП моли да се отхвърли жалбата на осъдения като
неоснователна, а определението на СГС да се потвърди. Счита, че няма как да се
пренебрегне становището на началника на затвора и ВПД на затвора , тъй като съгласно чл.
437, ал. 3 НПК то се явява част от доказателствата.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата и материалите по
делото, прие следното – жалбата е допустима за разглеждане като подадена в срок и от
легитимирано лице, но по същество е неоснователна.
Въззивният съд въз основа на събраните от първостепенния съд доказателствени
материали - становище на началника на затвора *** от 14.09.2020г., становище от ВПД НС
ЗО ОТ „***“ от 31.08.2020г, доклад по чл. 70 НК и чл. 437, ал. 3 НПК от ИСДВР ЗО ОТ
„***“ от 28.08.2020г., план на присъдата от 19.06.2019г. справка от затвора *** за срок на
изтърпяване на наказание от 09.10.2020г., материалите съдържащи се в затворническото
досие на осъдения, както и тези събрани в съдебното заседание от настоящия съд –
становище от началника на затвора *** от 03.11.2020г., актуална справка за изтърпяна част
от наказанието от 05.11.2020г., преписи от Заповед №383/05.12.2019г. на началника ЗОЗТ
„***“, Заповед № 181/31.05.2019г. на началника на ЗОЗТ „***“, Заповед № 280/18.09.2019г.
на началника на ЗОЗТ „***“, похвала от ръководител складово стопанство на „Пери
България“ ЕООД от 21.08.2020г., удостоверение за завършен първи гимназиален етап от
средно образование издадено от Средно училище „Св. Иван Рилски“, № 021-514 рег. № 7-7
от 01.07.2020г., се съгласява с установеното от СГС от фактическа страна, че осъденият О.
И. И. към момента изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на една година и
шест месеца, наложено му с присъда по нохд № 242/2016 на СРС, в сила от 12.02.2018г.
2
Осъденият е постъпил в затвора *** на 12.05.2018г. като по отношение на него първо
е било приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ по чл. 68 НК - три години
лишаване от свобода по нчд № 16396/12 на СРС, изтърпяно на 03.08.2020г.
От тази дата – 03.08.2020г., осъденият търпи настоящото наказание - общо такова,
определено по реда на чл. 23 НК - една година и шест месеца лишаване от свобода,
наложено по нохд 242/2016 на СРС за престъпления по чл. 144, ал. 3 и чл. 170, ал. 2 НК, и
със зачитане на срока на предварително задържане – 9 месеца и 11 дни.
С оглед на актуалната справка към датата на съдебното заседание на САС -
05.11.2020г., осъденият е изтърпял фактически – 1 година, 13 дни, от работа – 1 месец , и
всичко – 1 година 1 месец и 13 дни, с остатък – 4 месеца и 17 дни. /справка на л. 19 внчд/
Следователно, по изпълнението на това общо наказание осъденият е пребивавал в
фактически в затвора и респективно спрямо него задачите на присъдата са били изпълнявани
за срок приблизително три месеца към датата на заседанието на САС – 05.11.2020г.
/считано от 03.08.2020г./, доколкото по – голямата част от това наказание - 9 месеца и 11
дни, е приспадната от предварителното задържане.
От така изложеното е видно, че фактическият срок на изтърпяване на наказанието е
повече от половината – и е налице първата формална предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК, както
правилно е приел и СГС.
За да постанови отказ от условно предсрочно освобождаване по чл. 70 НК за
осъдения, поради това не се е поправил, първостепенният съд е провел правилен анализ на
доказателствените източници, в частност тези по смисъла на чл. 439а, ал. 2 НПК.
За посочения относително кратък срок на изтърпяване на конкретното наказание /а
не предходното, към което са относими данните за личността на осъдения, на които
защитникът стъпва/, в поправителната институция, становището на началника на затвора е,
че няма данни за поправяне на осъдения. Не са налице доказателства за изпълнение на
целите на наказанието по чл. 36 НК в цялост предвид характера и тежестта на конкретното
престъпление. Има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи.
Рискът от вреди е с непроменени първоначални стойности, прогресивната пенитенциарна
система не е изпълнена докрай, рискът от рецидив не е намален в достатъчна степен.
Становището на началника на затвора се обосновава от данните по делото, доколкото
се касае за изтърпяване на ново наказание, за сравнително кратък срок –три месеца.
Отрицателно е и становището на инспектор ВПД НС ЗО ОТ „***“, според което,
въпреки че осъденият имал дължимо поведение в ЗООТ, не е налице позитивна промяна в
достатъчна степен от провежданата корекционна дейност. Инспекторът счита, че следва да
се продължи корекционната дейност по отношение на „риска от вреди“. Отразил е, че
3
осъденият омаловажава деянието. Не изразява съжаление, отчасти разбира мотивите за
криминалното си поведение, не приема присъдата за справедлива и все още не е налице
мотивация за промяна. Не е налице положителен резултат от корекционната дейност.
За настоящия съд следователно осъденият не е развил нужната критичност към
престъплението, за което е осъден и оттук не може да се направи извод, че има и нужното
променено отношение и отричаща нагласа към такъв род постъпки, което пък е иманентен
израз на това да се е поправил. Вярно е, че осъденият може да не се съгласява с присъдата и
да не я намира за справедлива, което е негово право на свободно мнение, за което не може да
търпи укор, но все пак от отношението му към извършеното следва да личи, че е развил
общественонеобходимата нагласа по отхвърляне и укоряване на подобни прояви,
независимо дали счита осъждането за докрай справедливо. В настоящия случай и по
отношение на конкретните престъпни прояви за които е осъден, явно това отношение у
осъдения все още не е постигнато.
Този извод не е в разрез и не е отречен от становището на ИСДВР, че осъденият е
неконфликтен, неагресивен, има уважително отношение към администрацията на затвора и
нагласи да изтърпи безпроблемно присъдата си. Същевременно потвърждава се изводът за
липса на личностово поправяне поради това, че осъденият продължава отчасти да не
признава отговорност за поведението си, чийто мотиви и не разбира. Осъденият не е
изпълнил задачите в плана на присъдата, продължава да е налице дефицитна зона, която
значително повишава риска от следващо осъждане и вреди за обществото с оглед на
криминалното минало. Осъденият не разполага все още с изградени умения за търсене и
намиране на алтернативни и законни начини за разрешаване на проблемите, което е рисков
фактор при извършване на ново правонарушение. Продължава да не осъзнава последиците
от действията си.
Към датата на съдебното заседание пред САС – 05.11.2020г., администрацията на
затвора поддържа, че няма основания за промяна на представените доклади и становища по
отношение на осъдения. /писмо на л. 17 внчд/.
Неоснователни са възраженията на защитника, че докладите и становищата на
администрацията на затвора не почиват на данни за личността на осъдения, необосновани
са, респективно - не могат да се разглеждат като доказателствени източници сами за себе си.
На първо място – подобно разбиране се явява в разрез с регламентацията на закона в
нормата на чл. 439а, ал. 2 НПК, че доказателства за поправянето се установяват от оценката
за осъдения по чл. 155 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
Наблюдението, което администрацията на затвора упражнява върху осъдения по
4
време на изтърпяване на наказанието и значението на това наблюдение за съставяне на
докладите за лицето са от най-достоверно, съдържателно и не на последно място -
професионално естество, което не може да бъде пренебрегнато и на общо основание е
признато от закона за доказателствен източник за фактите на личността на осъдения.
Вярно е, че доказателствен източник да поправяне на лицето по смисъла на чл. 439а,
ал. 1 НПК са и всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви.
В досието на осъдения се намират доказателства по смисъла на чл. 439а, ал. 1 НПК -
че е награждаван, работел е и е учил. Тези доказателства първостепенният е съобразил като
относими към изводите си, макар да не са променили крайния изход на делото. От
вниманието на първостепенния съд обаче е убягнал фактът, че доказателствата са отнесени
по време не към настоящото, а към предходното наказание – приведеното по реда на чл. 68
НК, поради което и формално, и съдържателно, съдът не е можел да ги определя като
относими, меродавни и свързани с изпълнение на процесното наказание, независимо че
става въпрос за една и съща личност – тази на осъдения. Това е така, доколкото изявите на
личността следва да се отнасят не изобщо към нейното развитие, а към целите на
наказанието по конкретното осъждане.
В частност, всички заповеди на затворническата администрация за награждаване /и
на които се позовава защитникът/ са от дати преди началото на изпълнение на настоящото
наказание, а именно: Заповед № 383 от 05.12.2019г. за награда „Удължено свиждане за срок
от четири часа и извънредна хранителна пратка“, Заповед № 280/18.09.2019г с награда
„Извънредна хранителна пратка“, Заповед № 181/31.05.2019 г. с награда „Писмена
похвала“.
Осъденият е полагал труд също във връзка с предходно изтърпяно наказание – по
силата на Заповед № 034 от 08.02.2019г, както и Заповед № 141/12.06.2020г. на ВПД
Началник сектор ЗООТ „***“, за възлагане на работа на външен работен обект „Пери
България“ ЕООД, считано от 13.06.2020г.
Само частично положеният труд има отношение и към настоящото наказание и в
частност – тази част, която се удостоверява от справката на затвора *** по зачитане на
работни дни - 1 месец.
Все във връзка с поведението на осъдения с оглед и по време на предходно
изтърпявано наказание се явява и доказателството за завършен първи гимназиален етап на
средно образование - рег. № 7-7 от 01.07.2020г. за завършен десети клас през учебната
2019/2020г. /отпреди началото на процесното наказание - 03.08.2020г/
5
Следователно, всички тези прояви на осъдения – награди, частично полаган труд и
завършено образование, безспорно положителни, няма как да бъдат отнесени към
поведението му при изтърпяване на настоящото наказание, тъй като го предхождат. Те не
могат да се преценяват от гледна точка на постигане на личностното поправяне точно във
връзка с престъпленията, за които е осъден.
Само частично – към групата доказателствата по смисъла на чл. 439а , ал. 1 НПК
следва да се отнесе част от положения от осъдения труд при работодателя „Пери България“
ЕООД и писмената похвала на ръководителя на складовото стопанство на това дружество от
21.08.2020г., изготвена върху лични наблюдения на поведението и работата на осъдения,
според която в работата си той се отличава с ефективност, изпълнява поставените задачи
внимателно и надеждно, действа последователно, успешно и спазва поставените срокове.
Настоящата инстанция се съгласява, че осъденият има положителни страни, както
личи от похвалата на работодателя, но те не намаляват, нито премахват значението на
останалите доказателствени източници - докладите на администрацията на затвора, че
действително поправяне по смисъла на чл. 36 НК при осъдения все още липсва.
Неоснователно е възражението на защитника, че краткият срок на остатъка на
наказанието - около четири месеца, обезсмисля корекционната работа. Задължение на
пенитенциарната институция е да продължава работата до необходимия за това момент, без
значение формалния край на наказанието.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 135 от 15.10.2020г. на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 12- ти състав, постановено по нчд № 3358/2020г, с което съдът е
отказал да освободи условно предсрочно осъдения О. И. И. от изтърпяване на останалата
част от наказанието лишаване от свобода наложено с присъда по нохд № 242/2016 на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7