№ 11674
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110101520 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. С.
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с която се иска
да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1231,42 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
на Юлична Тричкова, собственик на МПС „Опел Корса“ с ДК № РК 5737 АТ
при ПТП на 26.04.2009 г., сумата от 142,48 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 12.06.2009 г. до 14.07.2010 г., както и сумата от 532,43
лева, представляваща съдебни разноски, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по гр.д. № 34379/2010 г. по описа на СРС,
и е образувано изпълнително дело № 470/2012 г. по описа на ЧСИ Ренета
Милчева, рег. № 790 на КЧСИ, като погасени по давност.
Ищецът твърди, че по силата на изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по
гр.д. № 34379/2010 г. по описа на СРС, бил осъден да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД сумата от 1231,42
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
Юлична Тричкова, собственик на МПС „Опел Корса“ с ДК № РК 5737 АТ
при ПТП на 26.04.2009 г., сумата от 142,48 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 12.06.2009 г. до 14.07.2010 г. и сумата от 532,43 лева,
представляваща съдебни разноски. Въз основа на издадения изпълнителен
1
лист срещу него било образувано изпълнително дело № 470/2012 г. по описа
на ЧСИ Ренета Милчева, рег. № 790 на КЧСИ. Поддържа се, че по посоченото
изпълнително дело няма предприети изпълнителни действия, както и няма
събрани суми. Счита се, че за периода от 24.02.2012 г. до настоящия момент
по изпълнително дело № 470/2012 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева
изпълнителни действия не са поискани, респ. предприети, поради което
същото се е прекратило по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който исковете се оспорват като недопустими поради липса на
правен интерес. Поддържа се, че изпълнителното дело е прекратено на
28.11.2017 г., след което не са предприети изпълнителни действия срещу
ищеца, поради което и между страните не е налице правен спор по отношение
съществуването на това вземане. Ако бъде прието, че искът е допустим, по
същество изразява становище за основателност на иска като признава иска по
основание и размер, тъй като не оспорва настъпилата погасителна давност на
вземането. Направено е искане на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не се
възлагат на ответника сторените по делото разноски, тъй като ответното
дружество не е станало причина за завеждане на делото чрез
извънпроцесуалното си поведение. Направено е възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар от ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се е явил
лично и не е бил представляван, а ответното дружество е било
представлявано от процесуален представител. На етап устни състезания
последният е направил е искане за отхвърляне на исковата претенция и за
присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
от ГПК. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземането,
предмет на производството.
2
Предвид посоченото в отговора на исковата молба, по делото е спорно
само дали искът е допустим, тъй като ответникът поддържа, че ищецът няма
правен интерес от водене на делото, доколкото изпълнителното производство
срещу него е било прекратено. При условията на евентуалност – ако съдът
приеме искът за допустим, ответникът е признал основателността му.
По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелствата, че на 25.01.2012 г. бил издаден
изпълнителен лист, с който ищецът е осъдена да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД сумата от 1231,42
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
Юлична Тричкова, собственик на МПС „Опел Корса“ с ДК № РК 5737 АТ
при ПТП на 26.04.2009 г., сумата от 142,48 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 12.06.2009 г. до 14.07.2010 г. и сумата от 532,43 лева,
представляваща съдебни разноски, и въз основа на които било образувано
изпълнително дело № 470/2012 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева, че след
28.11.2017 г. не са предприемани изпълнителни действия по цитираното
изпълнително производство срещу ищеца.
По делото е бил приобщен препис от изпълнително дело изпълнително
дело № 20127900400470 по описа на ЧСИ Ренета Милчева, от което се
установява, че същото е било прекратено поради перемпция, за което не се
изисква изричен акт, доколкото прекратяването в този случай е по силата на
закона. На л. 59 се намира съобщение за прекратяване на изпълнителното
производство, адресирано до ответника в качеството му на взискател, с
изходяща дата 28.11.2017 г. Предвид това може да се приеме, че към тази
дата и преди образуване на настоящото исково производство – 10.01.2023 г.
(подаване на искова молба) е настъпила перемпцията, с която по силата на
закона изпълнителното производство по изпълнително дело №
20127900400470 по описа на ЧСИ Ренета Милчева е било прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене. При заведен отрицателен установителен
иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането, към момента на предявяването му, правната сфера на
3
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора – настоящия ответник и взискател по прекратеното изпълнително
производство, изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането
на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Този интерес е налице с оглед осуетяване възможността
за иницииране на ново изпълнително производство въз основа на същия
изпълнителен лист. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора,
въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че
вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да
изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи
искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращия се у него изпълнителен лист (в този смисъл Решение № 50041 от
10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 20/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 50686 от
22.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 20/2022 г., I т. о., ТК, и др.).
Предвид гореизложеното, съдът счита, че исковата претенция се явява
допустима. Предвид липсата на спор между страните, че не са извършвани
действия за спиране или прекъсване на давността за вземанията по
изпълнителния лист, съдът счита, че искът се явява и основателен, поради
което следва да бъде уважен.
Предвид направеното признание на иска под условие и поддържаното в
хода на производството и заявено дори в хода на устните състезания искане
за отхвърляне на исквовата претенция, съдът не счита, че при разпределяне на
разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК, доколкото липсват кумулативно уредените в нея предпоставки. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за дължимата държавна такса в размер на 76,25 лева, а в полза на
адв. Б. възнаграждение за безплатно предоставена правна защита на ищеца в
размер на 490,63 лева съобразно минимума, предвиден в разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. в актуалната редакция към датата на
4
сключване на договора за правна защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ........................., бл. 29, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ................ със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Христофор Колумб“ № 43, иск с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК, че С. С. С., ЕГН **********, не дължи на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ................
сумата в размер на 1231,42 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на Юлична Тричкова, собственик на МПС „Опел Корса“ с
ДК № РК 5737 АТ при ПТП на 26.04.2009 г., сумата в размер на 142,48 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 12.06.2009 г. до 14.07.2010 г.,
сумата в размер на 532,43 лева, представляваща съдебни разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по гр.д. № 34379/2010 г. по описа
на СРС, и е образувано изпълнително дело № 470/2012 г. по описа на ЧСИ
Ренета Милчева, рег. № 790 на КЧСИ, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
................ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
........................., бл. 29, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
76,25 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса за
първоинстанционното произовдство.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
................ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на адвокат Б. Б. Б., САК, личен номер **********,
с адрес: гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“ № 34, ет. 3, офис 6, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. сумата в размер на 490,63
лева, представляваща възнаграждение за безплатно предоставена правна
защита на ищеца в първоинстанционното исково производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6