Решение по дело №2447/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 241
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20212120202447
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Бургас , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станимира Анг. Иванова
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
в присъствието на прокурора Георги Евтимов Попов (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Станимира Анг. Иванова Административно
наказателно дело № 20212120202447 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ИСМ. М. АЛ., ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,
ЧЕ на 24.09.2020 год. в гр. Бургас, в сградата на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
Бургас, при условията на продължавано престъпление, потвърдил неистина в две писмени
декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта за удостоверяване на
истинността на декларираните в тях обстоятелства, както следва:
- На 24.09.2020 год. в гр. Бургас, в сградата на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи, която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата се дава пред орган на властта - началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Бургас, за удостоверяване истинността на декларираните в нея обстоятелства, а именно, че е
изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство
№ *********, издадено от МВР-Бургас, като в действителност същото е било предадено от
него в Република Турция при подмяната му със свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено от органите на власт в Република Турция;
- На 24.09.2020 год. в гр. Бургас, в сградата на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 63, ал. 4 (приложение № 3) от
Инструкция № 1з-417/2010г. За организацията и технологията на работа в структурите
на МВР при издаване на българските лични документи, която по силата на чл. 151, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта - началник Сектор „Пътна
1
полиция“ при ОДМВР - Бургас, за удостоверяване истинността на декларираните в нея
обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република България
по смисъла на Параграф 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на ЗДвП / „Обичайно
пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови
връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее/, на адрес гр. Айтос, ул. „Кайпа“ № 1,
като в действителност за периода от дванадесет месеца преди 24.09.2020 год., същият е
пребивавал на територията на Република България само 37 дни - престъпление по чл. 313,
ал. 1, вр. чл. 26 от НК.
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а, ал.1 от НК, обвиняемия ИСМ. М. АЛ., ЕГН:
**********, от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 313, ал. 1, вр.
чл. 26 от НК, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00
(ХИЛЯДА) ЛЕВА.
ОСЪЖДА, основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК, обвиняемия ИСМ. М.
АЛ., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД МВР гр.
Бургас сума в размер на 203.55 (двеста и три лева и петдесет и пет стотинки) лева.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 241/18.06.2021 г. по НАХД № 2447 по описа на БРС
за 2021 г., НО, XX–ти състав.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано по повод
постановление от 19.05.2021 г. на прокурор при БРП, с което е направено предложение
обвиняемият И. М. А., ЕГН: ********** да бъде признат за виновен и да бъде
освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26 от
НК, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, и по-
конкретно за това, че 24.09.2020 год. в гр. Бургас, в сградата на Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР- Бургас, при условията на продължавано престъпление,
потвърдил неистина в две писмени декларации, които по силата на закон се дават пред
орган на властта за удостоверяване на истинността на декларираните в тях
обстоятелства, както следва:
- На 24.09.2020 год. в гр. Бургас, в сградата на Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР- Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на български лични документи, която по силата на чл. 160, ал.
1 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта - началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, за удостоверяване истинността на
декларираните в нея обстоятелства, а именно, че е изгубил притежаваното от него
свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, издадено от МВР-
Бургас, като в действителност същото е било предадено от него в Република Турция
при подмяната му със свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено от органите на власт в Република Турция;
- На 24.09.2020 год. в гр. Бургас, в сградата на Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР- Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 63, ал. 4
(приложение № 3) от Инструкция № 1з-417/2010г. за организацията и технологията на
работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи, която по
силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на
властта - началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, за удостоверяване
истинността на декларираните в нея обстоятелства, а именно, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на Параграф 6, т. 46 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП /„Обичайно пребиваване в Република България”
е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма
трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее/, на адрес гр. Айтос, ул. „Кайпа“ № 1, като в действителност
за периода от дванадесет месеца преди 24.09.2020 год., същият е пребивавал на
територията на Република България само 37 дни.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Бургас поддържа
внесеното предложение. Излага аргументи в подкрепа на твърдението, че виновността
на обвиняемия е доказана по несъмнен начин. С оглед на това, изразява становище, че
са нА.це всички изискуеми в разпоредбата на чл.78а от НК предпоставки обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено наказание глоба,
поради което и моли за решение в този смисъл. По отношение на размера на глобата,
държавното обвинение предлага същият да бъде определен към минималния такъв, а
именно 1000 лв., както и да бъде осъден да заплати направените разноски.
Обвиняемият И.А. е редовно призован и не се явява, не изпраща представител.
1
От събраните в хода на наказателното производство доказателства -
материА.те по досъдебното производство, приложени и приети по делото, се
установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемия И. М. А. е роден на 10.10.1970 г. в с.Дъскотна, общ.Руен,
обл.Бургас и е с ЕГН: **********. Същият е български и турски гражданин и живее
постоянно в Република Турция. Обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК към момента на извършване на
деянието.
На 23.06.2010 год. на обвиняемия И. М. А. било издадено от МВР-Бургас
свидетелство за управление на МПС (СУМПС) с № *** със срок на вА.дност до
23.06.2020 година. Освен българско гражданство, обвиняемият имал и турско
гражданство, като от много години същият живеел в Република Турция и само
периодично – един-два пъти в годината, за няколко дни, идвал в България, за да посети
роднините си.
През месец юни 2020 год, когато изтичала вА.дността на българското му
СУМПС с № ***, А. се намирал в Република Турция. Решил да подмени същото с
турско СУМПС, което и сторил. При извършената подмяна, обвиняемият предал
българското си СУМПС на съответните органи на власт в Република Турция и получил
турско свидетелство за управление на МПС.
Междувременно, на 24.09.2020г., след като пристигнал в България, обвиняемият
А. се явил в сградата на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- гр.Бургас и подал от
свое име заявление от същата дата с вх.№13853 за издаване на ново българско
свидетелство за управление на МПС, поради изгубването му. Съгласно разпоредбата
на чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата, при издаване на ново СУМПС,
поради неговото изгубване, притежателят му следва да подпише и приложи към
заявлението декларация удостоверяваща това обстоятелство, а именно, че същият е
изгубил притежаваното от него СУМПС. Изискуемата по чл. 160, ал.1 от ЗДвП
декларация е регламентирана с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи, приет с ПМС № 13/2010год.
Наред с това, съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата, СУМПС се издава на лице, кое е установило обичайното си пребиваване в
Република България, което обстоятелство следва да бъде удостоверено от него с
нарочна писмена декларация. Изискуемата по чл.151, ал.5 от ЗДвП декларация е
регламентирана с разпоредбата на чл. 63, ал. 4 (приложение № 3) от Инструкция № 1з-
417/2010г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при
издаване на българските лични документи. Съгласно параграф 6, т. 46 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП: „Обичайно пребиваване в Република България”
е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма
трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За периода от дванадесет месеца преди 24.09.2020 год,
когато обв.А. подал заявлението за издаване на ново СУМПС, същият бил пребивавал
на територията на Република България само 37 дни.
Така на 24.09.2020г., въпреки че знаел, че не е изгубил притежаваното от него
българско свидетелство за управление на моторно превозно средство, а е подменил
същото в Република **********както и че не е установил обичайното си пребиваване в
Република България, обвиняемият А. приложил последователно към подаденото от
2
него заявления за издаване на ново СУ на МПС, подписани от него декларации,
съответно по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, вр.чл.160, ал.1 от ЗДвП, потвърждавайки в нея
неистината, че е изгубил притежаваното от него СУМПС с № ***/23.06.2010г,
издадено от МВР-Бургас, както и Декларация по чл. 63, ал. 4 (приложение № 3) от
Инструкцш № 1з-417/2010г, вр. чл.151, ал.5 от ЗДвП, потвърждавайки в нея
неистината, че е установил обичайното си пребиваване в Република България на адрес
гр. Айтос, ул. „Кайпа“ № 1.
Междувременно, с Рег.№3286р-45806/ 11.10.2020г в ОД-МВР-Бургас било
получено писмо от ГД ”Национална полиция” - София, ведно със списък и оригинА. на
български СУ на МПС, подменени в чужбина. Сред тях било и оригиналното СУМПС
с № ***/23.06.2010г , издадено от МВР-Бургас на обв.А.. При извършената от
съответния системен оператор при Сектор „ПП” при ОДМВР-Бургас справка в
информационните масиви на МВР било констатирано, че посоченото СУМПС е било
обявено от притежателя му за изгубено при подаване на заявление за издаване на ново
свидетелство.
В хода на разследването е била назначена и извършена графическа експертиза-
протокол № 22/28.01.2021г на БНТЛ - ОДМВР- Бургас, от чието заключение е видно,
че подписите за „Декларатор” и част от ръкописния текст в инкриминираните две
декларации са изпълнени от обв. И. М. А..
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: от гласните доказателствени средства:
обясненията на обв.А. (л.19-20); от писмените доказателства: справка за съдимост
(л.11 от СП) заверени копия на Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин (л.11 от ДП), Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД (л.12 от ДП),
писмо от МВР и копие на СУМПС, издадено от РТурция (л.14-15 от ДП), справки от
ГД”НП” (л.45-48 от ДП); от писмените доказателствени средства: протокол за
взимане на сравнителни образци (л. 26-29 от ДП) и от заключението на съдебно
графическа експертиза (л. 33-37 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи
се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. По делото не са нА.чни противоречиви
доказателствени материА., които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК да
налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемия, поради което и
настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анА.з на
доказателствените материА..
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав
счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за което
е предаден на съд, а именно:
На 24.09.2020 год. в гр. Бургас, в сградата на Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР- Бургас, при условията на продължавано престъпление, обвиняемият А.
потвърдил неистина в две писмени декларации, които по силата на закон се дават пред
3
орган на властта за удостоверяване на истинността на декларираните в тях
обстоятелства, както следва:
- На 24.09.2020 год. в гр. Бургас, в сградата на Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР- Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на български лични документи, която по силата на чл. 160, ал.
1 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта - началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, за удостоверяване истинността на
декларираните в нея обстоятелства, а именно, че е изгубил притежаваното от него
свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, издадено от МВР-
Бургас, като в действителност същото е било предадено от него в Република Турция
при подмяната му със свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено от органите на власт в Република Турция;
- На 24.09.2020 год. в гр. Бургас, в сградата на Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР- Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 63, ал. 4
(приложение № 3) от Инструкция № 1з-417/2010г. За организацията и технологията на
работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи, която по
силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на
властта - началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, за удостоверяване
истинността на декларираните в нея обстоятелства, а именно, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на Параграф 6, т. 46 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП /„Обичайно пребиваване в Република България”
е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма
трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее/, на адрес гр. Айтос, ул. „Кайпа“ № 1, като в действителност
за периода от дванадесет месеца преди 24.09.2020 год., същият е пребивавал на
територията на Република България само 37 дни.
КвА.фикацията по чл.26, ал.1 от НК на деянието на обвиняемия в случая е
обусловена от обстоятелството, че се касае за две отделни деяния, всяко едно от които
осъществява поотделно състав на едно и също престъпление – такова по чл.313, ал.1 от
НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което второто деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на първото.
От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно
действие, а именно обвиняемият А. последователно подал два броя декларации в
сградата на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Бургас. На следващо място,
въпросните декларации се изискват от водачите по силата на изричен закон – първата
по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, във връзка с чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от
08.02.2010 г., а втората по чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, във връзка
с чл. 63, ал. 4 (приложение № 3) от Инструкция № 1з-417/2010г. Декларациите се
поддават пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - Началник на Сектор
”Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас. На последно място в тях обвиняемият
обективно е потвърдил неистина – в едната е декларирал (заявил е), че бил изгубил
свидетелството си за управление на МПС № ***, издадено от МВР-Бургас, когато в
действителност същото е било върнато на компетентните органи в РТурция и той е бил
4
наясно с това. Във втората декларация е декларирал, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България, когато в действителност същото било в РТурция и
той отново е бил наясно с това обстоятелство. Горепосочените декларации имат
удостоверителен характер и са годни предмети за невярно деклариране. По своята
правна природа те са истински, тъй като са съставени от обвиняемото лице, посочено
като неин автор.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк
умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото А. е съзнавал
общественоопасния характер на осъщественото от него, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е върнато и че обичайното
му местопребиваване е в Р**********както и че съгласно чл. 160 от ЗДвП, вр. с чл. 17,
ал. 1 от ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред
българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези
обстоятелствата се удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл. 17, ал. 1
от ПИБЛД, както и че съгласно чл.151, ал.5 от ЗДвП СУМПС се издава на лица, които
са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация по чл. 63, ал. 4 (приложение № 3) от Инструкция
№ 1з-417/2010г.
Същият е съзнавал, че подавайки декларациите - волеизявленията му ще станат
достояние на орган на власт, като е предвиждал, че вследствие на лъжливото
деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното
положение, но въпреки това от волева страна обвиняемият е искал именно това, за да
може по този начин да се снабди със СУМПС.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба от сто до
триста лева.
В конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са нА.це
предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото в случая са нА.це
и останА.те законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а от
НК:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди;
3. към процесната дата обвиняемият не е неосъждан (както стана дума същият е
бил реабилитиран, който факт зА.чава последиците от осъждането и кара съда да го
третира именно като неосъждан) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба
на наркотични вещества, нито са нА.це множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер
от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
5
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на
обвиняемия следва да се отчете фактът, че за същия до настоящия момент няма каквито
и да е данни за извършени криминални прояви. Като смекчаващо обстоятелство следва
да се отчете и чистото съдебно минало на А.. Действително, предпоставка за
прилагането на привилегирования институт на чл. 78а от НК е лицето да не е
осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер.
Следва да се отчете, че обвиняемият съдейства за разкриване на обективната истина по
време на досъдебното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
не констатира.
Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително
ниска степен на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че
спрямо него следва да се определи наказание при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно –
глоба в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуА.зираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху А. и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
По делото има сторени разноски за изготвена експертиза, като видно от
приложената справка-декларация общият размер на разноските е 203,55 лв., поради
което и с оглед обстоятелството, че обвиняемият беше признат за виновен в
извършване на вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го
осъди да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-гр. Бургас.
По тези съображения съдът постанови решението си.
6
Съобщи за изтекли лични данни