РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Стара Загора, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20235530101156 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР.
Ищецът Е. Х. Д. твърди в исковата си молба, че през месец август 1992 г. постъпила
на работа в ЕТ „.....“, находящ се на територията на община Стара Загора, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. ..... и адрес за кореспонденция: гр. Стара Загора,
ул. ..... № 2. Ищцата била назначена на длъжност технически секретар, като през целия
период работила в условията на пълно работно време с основно месечно възнаграждение
620 лв. - минималната работна заплата за страната по това време. Заявява, че по това време
управител и представител на ЕТ „.....“, Булстат 0...., бил ..... За периода, в който работила за
ЕТ „.....“ заплатата й се променяла в зависимост от промяната на минималната работна
заплата за страната за съответния период. В ЕТ „.....“ работила до 29.03.1996г. Трудова
книжка не й била предадена, нито във времето й били предоставяни заповеди за отпуски,
трудови договори и допълнителни споразумения.
При подготвяне на съответните документи за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст установила, че в архивите на ответника ТП на НОИ - Стара Загора
горепосоченият трудов стаж не бил отразен и признат, поради липса на предадени архивни
документи, писмени данни и документация, доказващи, че действително е работила при
посочения работодател. Твърди, че ЕТ „.....“ прекратил дейността си и няма правоприемник.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ТП на НОИ Стара Загора, че за периода от 13.08.1992г. до 29.03.1996г. Е. Х. Д. е работила
на длъжност "технически секретар" в ЕТ „.....”, Булстат 0.... на осемчасов работен ден, което
1
време от 3 години 7 месец 12 дни да й се зачете за трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране.
Ответникът ТП на НОИ гр. Стара Загора представя писмен отговор в срока по чл.131
ГПК, в който взема становище, че исковата молба е недопустима, евентуално при
допустимост – неоснователна.
По допустимостта заявява, че съгласно разпоредбата на чл.4 ал.2 от ЗУТОССР, ако
към исковата молба са представени съответните писмени доказателства по чл.6 от
ЗУТОССР, искът следва да се счита за допустим. Твърди, че към исковата молба не са
представени никакви доказателства, което обстоятелство я прави недопустима за
разглеждане. Счита, че съгласно императивната разпоредба на чл.6 от ЗУТОССР,
свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат само при
наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и
изхождат от работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на
стажа. В ал.2 на същата норма примерно били изброени писмените доказателства, които по
смисъла на Закона представлявали "начало на писмено доказателство". На следващо място
счита, че в настоящото производство такова доказателство би било трудовата книжка на
ищцата, но към исковата молба липсва трудова книжка на Е. Д., от която да е видно, че през
процесиите периоди ищцата действително е работила при посочения от нея осигурител.
Липсвал и какъвто и да било друг писмен документ, издаден от работодателя по време на
полагане на стажа, чието съдържание да сочи поне отделни моменти от претендирания
период от време за трудов стаж. Доказателствата за полаган трудов стаж, съгласно
Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962 г. по гр. д. № 54/62 г. ОСГК следвало да са
съставени във връзка с извършваната работа през процесния период. Съгласно чл.40 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж на лицата се установява
с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от
осигурителя и с данните по чл.5 ал.4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
По отношение неоснователността на иска ответникът сочи, че Удостоверението по
чл.5 от ЗУТОССР, издадено от ТП на НОИ гр. Стара Загора, може да бъде предпоставка за
допустимостта на иска, но не може да служи като начало на писмено доказателство по
смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, за да се пристъпи към събирането на свидетелски
показания. Относно направеното доказателствено искане за допускане до разпит на двама
свидетели, а именно Д. Д. Г. и Т. Д. Г., за които се твърди, че през процесиите периоди са
работили в ЕТ „.....“, следвало да се има предвид, че за допускането до разпит на посочените
свидетели, същите следва да представят пред съда в оригинал надлежно оформен документ
за стажа си в процесните периоди като писмено доказателство относно обстоятелствата, че
са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през процесиите
периоди, съгласно чл.6, ал.4 от ЗУТОССР. Счита, че представянето в съдебно заседание на
писмени доказателства, които потвърждават положения от свидетелите стаж при същия
осигурител и период, ограничава проверката, дали същите отговарят на условията на чл.6,
ал.4 от ЗУТОССР. Предвид това счита, че ищцата следва да представи препис на надлежно
2
оформен документ за стажа им в процесния период като писмено доказателство относно
обстоятелствата, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател.
Навременното представяне на доказателства, които подкрепят твърденията на ищцата е
важно с оглед доказването пред съда на трудов стаж, от който лицата черпят пенсионно-
осигурителни права и не на последно място - с оглед извършване на проверка, предвид
зачестилите случаи на представените пред ТП на НОИ документи с невярно съдържание.
Предвид изложеното, моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, като
недопустима. В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима, моли да постанови
решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото е представена справка за вписванията в Търговския регистър относно ЕТ
„.....“ Ст.Загора, от която се установява, че ЕТ „.....“ Ст.Загора е вписан в Търговския
регистър при Старозагорския окръжен съд с Решение №..../31.10.1991г. по фирм.дело
№4808/1991г.; дружеството е прекратено и заличено в съдебния регистър на 01.01.2012г. По
делото е представена декларация от ...., в която под страх от отговорността по чл.313 НК,
същия декларира, че не разполага със счетоводна или друга документация, свързата с
представляваната от него фирма ЕТ „.....“ Ст.Загора.
От представеното удостоверение обр.УП-3 №5 от 22.02.2001г. на ЕТ „.....“ Ст.Загора е
видно, че Е. Х. Д. е била назначена в ЕТ „.....“ Ст.Загора на длъжност „технически секретар“
за периода 13.08.1992г. до 29.03.1996г. Фактите, удостоверени в удостоверението, се
установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. Г. /началник
пласмент в ЕТ „.....“ Ст.Загора в периода м.01.1994г. – м.01.1995г./ и Т. Д. Г. /счетоводител в
ЕТ „.....“ Ст.Загора в периода м.07.1993г. до м.01.1996г./. Свидетелите установяват още, че
ищцата е работила на пълен работен ден. Съдът кредитира показанията на разпитаните
сидетели, тъй като същите са последователни, логични, пълни, непротиворечиви, отразяват
преки впечатления и кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
От представеното по делото удостоверение изх.№5506-23-183#1 от 15.03.2023г. на
ТП на НОИ Ст.Загора се установява, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани
архивни документи за установяване на осигурителни права на работилите при служебно
заличен осигурител без правоприемник ЕТ „.....“ Ст.Загора, както и писмени данни за
положен стаж от ищцата за периода 13.08.1992г. до 29.03.1996г. при осигурител ЕТ „.....“
Ст.Загора.
По делото е представена и декларация по чл.8 от ЗУТОССР от ищцата Е. Х. Д..
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи в
съответствие с чл.5 ал.2 и чл.3 ал.2 от ЗУТОССР, че работодателят на ищцата е прекратил
дейността си и няма правоприемник, както и че в архива на ТП на НОИ липсват писмени
данни за претендирания от ищцата стаж. Установи се също, в съотвествие с разпоредбите на
3
чл.6 ал.2 т.9 и ал.4 от ЗУТОССР, че Е. Х. Д. е бил назначена в ЕТ „.....“ Ст.Загора на
13.08.1992г. на длъжност „технически секретар“ и е работила без прекъсване до 29.03.1996г.
на пълно работно време, с месечно изплащане на трудовото възнаграждение.
Гореизложеното налага извода, че претендирания от ищцата трудов стаж следва да
бъде признат по отношение на ТП на НОИ тара Загора, на основание чл.1 ал.1 т.3 от
ЗУТОССР.
Съгласно чл.9 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж
не плащат такси и разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
на НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр.Стара Загора, бул.Руски 44, на
основание чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР, че Е. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Ст.Загора, ул....., има трудов стаж в ЕТ „.....“ Ст.Загора, вписан в Търговския регистър
при Старозагорския окръжен съд по фирм.дело №4808/1991г. по описа на ОС Стара Загора,
с прекратена дейност, за периода от 13.08.1992г. до 29.03.1996г., на длъжност „технически
секретар“, на пълно работно време и месечно заплащане на трудовото възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4