Решение по дело №1597/2018 на Районен съд - Сливен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1093

 

гр.Сливен, 03.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1597 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,  която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.

Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.  

В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410  ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 6450/2017 г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за изпълнение, като  осъдил  ответницата П.Ж.Ц., ЕГН: ********** *** да заплати на ВиК Сливен следните суми:  97,92 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.10.2016 г. до 31.08.2017 г.; 6,27 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.12.2017 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.

Срещу издадената заповед за изпълнение била връчена на ответницата П.Ж.Ц. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване на вземането.

Сочи се, че ищеца предоставял на ответницата, в качеството й на потребител ВиК услуги в периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2017 г. на обект с адрес: гр. Сливен, ул. „Христо Ботев”, бл. 25, вх. В, ап. 16, за което били издавани фактури За този обект, ответницата по делото имала открита партида в регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР .

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сума в размер на :  97,92 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.10.2016 г. до 31.08.2017 г.; 6,27 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.12.2017 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в заповедното производство. Претендират се разноски за исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адв.  Д.С. назначен за особен представител на ответницата. Оспорва основателността и на иска, тъй като ответницата не била ползвала питейна вода в посоченото количество и сумите били неправилно изчислени, тъй като инкасаторът бил изчислил използваните кубици питейна вода въз основа на предоставени по-рано данни без да посети и обекта и провери лично показанията на водомера. Счита, че ако съдът уважи иска ще се затрудни прекомерно длъжника, тъй като ще му бъдат възложени и разноски при едно бъдещо изпълнително производство.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

 Ответната страна, редовно призована се представлява от адв. Д.С., назначена за особен представител, която моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен депозирало на 14.12.2017 г. пред  СлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответницата П.Ж.Ц., ЕГН: ********** *** за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги за периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2017 г. на обект с адрес: гр. Сливен, ул. „Христо Ботев”, бл. 25, вх. В, ап. 16. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 6450/2017г. по описа на СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 4387/15.12.2017 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: 97,92 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.10.2016 г. до 31.08.2017 г.; 6,27 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 14.12.2017 г. до окончателното й изплащане,  както и разноски в размер на 26,00 лв.

Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД  предявил настоящия положителен установителен иск – на 10.04.2018 г.

Между страните не е спорно, че недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Христо Ботев”, бл. 25, вх. В, ап. 16  е собственост на ответницата, както и  че този обект е свързан с водопреносната мрежа на града. Не е спорно и обстоятелството, че в обекта ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги / доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия период от 01.10.2016 г. до 31.08.2017 г.

Видно от представените от ищцовото дружеството карнети ответницата е клиент на водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на водомера на абоната-ответник, макар и отчитането им да не е било осъществявано редовно в присъствието на абоната срещу негов подпис.

За исковия период  ищцовото дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

         Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да  установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК .

Разгледани по същество исковете са  основателни.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената  тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот  на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.

Тези обстоятелства не са спорни между страните. Единственото, направено от ответника с отговора на исковата молба възражение  е, че  сумите били неправилно изчислени, тъй като инкасаторът бил изчислил използваните кубици питейна вода въз основа на предоставени по-рано данни без да посети и обекта и провери лично показанията на водомера. Това възражение на ответника се опровергава от представените по делото карнети от ищеца.

Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.  чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан в предявения размера от 97,92 лв., представляващ стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект в гр. Сливен, ул. „Христо Ботев”, бл. 25, вх. В, ап. 16  за периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2017 г.

От  основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и  основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 97,92 лв. за периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2017 г. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизащо на сумата от 6,27 лв. към 01.12.2017 г.

Върху посочената като дължима главница в размер на 97,92 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.12.2017 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1  ГПК.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи сторените разноски от ищеца в исковото производство в размер на 585 лв. и сторените разноски в заповедното производство в размер на 26 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че  П.Ж.Ц., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на 97,92 лв., представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект, находящ се в гр. Сливен, ул. „Христо Ботев”, бл. 25, вх. В, ап. 16  за периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2017 г. ведно със законната лихва за забава, считано от 14.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 6,27 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, изтекла върху дължимата главница към 01.12.2017 г. и сумата от 26 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 6450/2017г.   на СлРС, по което е издадена Заповед за изпълнение № 4387/15.12.2017 г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК П.Ж.Ц., ЕГН: ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на  585 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 6450/2017г. на РС – Сливен и същото да се върне в гражданско деловодство на РС- Сливен.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                                                                             

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: