Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 25.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7515 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №56250/05.03.2019г., постановено по гр.дело №3007/2018г. по описа на
СРС, ГО, 85 с-в, е признато за установено по отношение на А.Л.Д. с ЕГН**********,
на основание чл.23, ал.2 от СК, че В.И. Б.с ЕГН********** притежава 50629/57553
идеални части от правото на собственост върху магазин с площ от 14кв.м., в
жилищна сграда в гр.София, ул.“*****, при съседи по нотариален акт: Й.Д.,***, К.Л.,
заедно с принадлежащото му мазе от 5 кв.м., находящо
се под част от магазина, последният находящ се в
партерния етаж на сградата, заедно с 1000/37150 идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена,
цялото с площ 334 кв.м., съставляващо парцел XII в кв.359 по плана на София,
м.Буката/бивша м.Центъра, при съседи на дворното място по нотариален акт: Т.М.К.,
М.Ц., бул.“П.Евтимий“ и ул.“Цар Асен“, с идентификатор 68134.1001.566.1.21 по
КК и КР, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016г. на изп.директор
на АГКК, находящ се в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.566, с предназначение за търговска дейност, при съседи: на същия
етаж 68134.1001.566.1.6, 68134.1001.566.1.20, под обекта: няма, над обекта:
68134.1001.566.1.7, като искът за пълна трансформация на лични средства на
ищеца в придобиването на 6924/57553 идеални части от правото на собственост
върху този имот е отхвърлен като неоснователен. Ответницата В.И. Б.е осъдена да
заплати на ищеца А.Л.Д. сумата от 1607,51 лева- обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот- гореописаният магазин, за
периода от 11.12.2014г. до 12.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 12.01.2018г. до окончателното изплащане и сумата от 181,70 лева- мораторна лихва за периода 01.03.2016г. до 12.01.2018г.,
както и 169,40 лева разноски по делото, като за разликата до пълните предявени
размери исковете са отхвърлени като неоснователни.
Срещу решението в частта с която исковете са уважени, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа,
че не е установена частична трансформация на лично имущество относно средствата
за придобиване на процесния магазин от ответницата.
Не били ангажирани доказателства за правото на собственост върху лекия
автомобил „Вартбург“ от страна на наследодателя на
ответницата, както и за това че последната е бенефициент по застрахователната
полица за да получи застрахователното обезщетение от 3429 лева след смъртта на
наследодателя си. Твърди, че не е доказано получаването на дарение на парична
сума в размер на 45000 лева от дядото на ответницата, както и че тези имено с
тези суми е заплатена част от цената на процесния
магазин. Свидетелските показания били противоречиви както по отношение размера
на дарената сума, така и относно марката на лекия автомобил. По отношение на
иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС твърди че съдът неправилно е
кредитирал заключенията на изслушаните СТЕ и ССЕ. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено, а предявените искове за главница и мораторна
лихва- уважени изцяло.
Ответникът
по жалбата и в производството пред първата инстанция В.И. Б., в подадения в
срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Излага подробни съображения в унисон с мотивите на
първостепенния съд. Претендира адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР№1/09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Решението
е частично неправилно по следните съображения:
Установява
се от представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот,
инкорпориран в нотариален акт №32, том VIII, дело 1486/1996г., че ответницата е
закупила по време на брака си с ищеца процесния
недвижим имот- магазин с площ от 14 кв.м.в жилищна сграда в гр.София, бул.“*****,
заедно с принадлежащото му мазе от 5 кв.м., находящо
се под част от магазина, заедно с 1000/37150 идеални части от общите части на сградата
и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена, цялото с
площ 334 кв.м., съставляващо парцел XII в кв.359 по плана на гр.София, местност
„Буката“ (бивша местност „Центъра“), с идентификатор 68134.1001.566.1.21 по КК
и КР, одобрени със заповед РД-18-108 от 13.12.2016г. на изп.директор
на АГКК, находящ се в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1001.566, с предназначение - за търговска
дейност, при съседи: на същия етаж 68134.1001.566.1.6, 68134.1001.566.1.20, под
обекта: няма, над обекта: 68134.1001.566.1.7, за сумата от 57553 лева, получена
напълно и в брой от купувача преди подписването на нотариалния акт.
С
представеното по делото решение от 11.12.2014 г. по гр.д.№60299/2014г. в сила от
същата дата е прекратен бракът между страните, сключен на 10.12.1989г.
От
представената по делото разписка (договор) се установява, че на 27.11.1990г.
ответницата е продала резервни части от лек автомобил „Вартбург
стандарт“ с двигател №065-6921 и рама №055573, за който твърди да е получен по
наследство от баща и И. Боршуков, за сумата от 2200
лева.
Установява
се от представената по делото разписка №878666, че на 20.08.1991г. ответницата
е получила по сключена от баща и застраховка „Живот“ обезщетение в размер на
3429 лева.
От
приложена по делото разписка се установява че на 28.12.1995г. дядото на
ответницата е заявил, че дарява на внучката си (ответницата) сумата от 45000
лева. В разписката изрично е посочено, че сумата е дарена за закупуване на
магазин в гр.София. подписана е само от Д.Г..
От
представения по делото договор за доброволна делба от 12.12.2014г.
не се установява процесният имот да е бил поделен
между страните.
По
делото е представен договор за наем от 03.07.2015г., съгласно който ответницата
е отдала пода наем на трето лице процесния имот срещу
наемна цена в размер на 400 лева месечно, за срок от 36 месеца, считано от
01.07.2015г., или до 01.07.2018г.
Представен
и приет като писмено доказателство по делото е и договор за наем от 01.09.2008г.
за процесния имот, за период от три години, който е ирелевантен за предмета на делото доколкото не се отнася
към процесния период.
От
приетото по делото заключение на вещото лице по ССЕ се установява, че процесният недвижим имот се отдава под наем при цена от 469,39
лева месечно, като за периода от 01.08.2015г. до 31.03.2018г. са изплатени
наеми общо в размер на 25777,77 лева.
Разпитаната по делото свидетелка К.Д.заявява,
че е в роднински връзки и ответницата и познава ищеца като неин бивш съпруг.
Ответницата полагала грижи за дядо си, а отношенията на последния с другите
членове на семейството били лоши. На Коледа през 1995г. дядото заявил, че има
спестени пари, които решил да даде на внучката си (ответницата) за покупка на
магазин. Предал пари на ответницата в торбичка, като според свидетелката били
„над 45000 лева, на пачки“. Бащата на ответницата починал преди това при
злополука, а впоследствие свидетелката разбрала че е имал застраховка и според
нея ответницата е получила обезщетение. След покупката на магазина ответницата
казала на свидетелката, че именно с тези пари същият е закупен. Заявява, че
автомобилът оставен в наследство от бащата на ответницата е марка „Фолксваген“.
При така установената от представените
по делото доказателства фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения от ищеца иск като такъв по
чл.31, ал.2 от ЗС. Настоящият състав
намира, че предвид изложеното в обстоятелствената част и петитума
на исковата молба в случая е предявен иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.
Съгласно последната разпоредба всеки съсобственик участвува
в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ищецът изрично е
заявил, че претендира полагаща му се в качеството на съсобственик съответна
част от гражданските плодове от вещта, а именно получените от ответницата през процесния период от 11.12.2014г. до 12.01.2018г. наемни
цени за имота, ведно с мораторна лихва за периода от
01.03.2016г. до 12.01.2018г., както и законната лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба 12.01.2018г. до окончателното изплащане. Основание за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан
непредявен иск- когато в нарушение принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният
от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита,
т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като
е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна
квалификация. В случая първоинстанционният съд е
разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава
заявеното искане и е обсъдил правнорелевантните
факти, поради което въззивният съд счита, че следва
да се произнесе по правилността на решението, но при правилната правна
квалификация по чл.30, ал.3 от ЗС.
На
първо място настоящият състав намира за необходимо да се произнесе по
предявения от ответницата насрещен иск за признаване за установено, че на
основание чл.23 от СК имотът е изцяло нейна собственост като придобит по време
на брака между страните, но чрез пълна трансформация на лично имущество. В тази
част обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно чл.
21, ал. 1 и ал. 3 СК вещните права, придобити от съпрузите през време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо и на двамата съпрузи.
Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно
установеният принцип в СК за общност на вещните права, придобити през време на
брака, е съвместният принос. Ако единият от съпрузите няма принос в
придобиването, съответните вещни права не са станали общи, а принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. С оглед установената презумпция за съвместен
принос на доказване подлежи дали при придобиване собствеността върху конкретния
недвижим имот са вложени лични средства на единия съпруг. Принципът, изразен и
в двете алинеи на чл. 23 СК е, че придобитото имущество през време на брака има
правното положение на средствата, които са разходвани за придобиването. Ако е
придобито с лични средства, то е лично, а ако е придобито отчасти с лични
средства, то става отчасти лично имущество, отчасти общо на съпрузите. Поради
това лично имущество на единия съпруг съобразно чл.23, ал.1 СК са вещните
права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Така установената
в чл.21, ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборима,
като в тежест на ответницата в случая е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че имотът е придобит
изцяло с нейни лични средства по правилата на ГПК, като установи наличието на
пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин. За да проведе
успешно такова доказване ответницата следва да установи следните предпоставки:
личен характер на имуществото или средствата, чрез които е придобита вещта;
влагане именно на това лично имущество или парични средства за придобиване на
вещните права. В случая съдът намира, че такова пълно и главно доказване не е
проведено. От представените писмени доказателства на първо място не се
установява по категоричен начин, че ответницата е получила дарение на парична
сума в размер на 45000 лева от дядо си. Представената по делото „разписка“ носи
единствено подписа на дарителя, но не и на надарената. Доколкото договорът за
дарение е двустранен договор, не се установява насрещното волеизявление на
надарената да получи дарението. Не се установява категорично и предаването на
сумата- в тази връзка единственото доказателство са показанията на свидетелката
Д., която заявява че не е броила сумата и видяла само предаване на пари в пачки
и торбичка. Доколкото моментът на това предаване е 1995г. – преди деноминацията
на лева, възможно е също така предадената сума да е била малка по размер, но
физически обемна. Независимо от това точен размер не се установява. По
отношение на сумите в размер на 2200 лева от продадени части от лек автомобил и
3429 лева се установява да са получени от ответницата без да е налице съвместен
принос на съпрузите. Не се установява да е налице и втората необходима
предпоставка за уважаване на насрещния иск- влагането на именно твърдените
парични средства за придобиване на процесния недвижим
имот. В тази връзка отново единствено доказателство са показанията на
разпитаната свидетелка, според която дядото на ответницата е предал на
последната парична сума за закупуване на магазин. Дали обаче е дадена
действително сума, в какъв размер и вложена ли е в покупката, не се установява.
Ето защо предявеният от ответницата насрещен иск е неоснователен и недоказан,
поради което обжалваното решение следва да се отмени в тази част, като вместо
него бъде постановено друго с което
искът се отхвърля изцяло.
По
иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС:
Когато
съсобствената вещ е отдадена под наем само от един от
съсобствениците и той е получавал наем - съсобственикът който не е страна по
наемното правоотношение има предвидено в чл. 30, ал. 3 от ЗС вземане за част от
реализирания граждански плод. Предвид обсъденото по-горе в настоящото решение
се установи, че страните са съсобственици на процесния
магазин при равни квоти- ½ за ищеца и ½ за ответника. Установи се
също, че през процесния период ответникът е отдавал процесния имот под наем на трето лице и е получавал
гражданските плодове от ползването му. От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на ССЕ се установи, че процесният
недвижим имот се отдава под наем при цена от 469,39 лева месечно, като за
периода от 01.08.2015г. до 31.03.2018г. са изплатени наеми общо в размер на
25777,77 лева. Ищецът претендира граждански плодове от вещта за периода от от 11.12.2014г. до 12.01.2018г., но за част от този период-
от 11.12.2014г. до 01.08.2015г. по делото, при доказателствена
тежест на ищеца не се установява наличието на договор за наем и съответно
получаване на наемни цени от ответницата. За периода от 30,5 месеца в рамките
на процесния период, през които е установено
получаването на наемни цени, ответницата е получила общо 14316,39 лева наем, от
които припадащата се на ищеца част е в размер на 7158,19 лева. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът с правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС е отхвърлен за горницата над 1607,51 лева до
7158,19 лева, като вместо това на ищеца бъде присъдена допълнително сумата от
5550,68 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. Решението следва да се отмени и в частта, с която е
отхвърлен искът за мораторна лихва за сумата над
181,70 лева до 809,10 лева (изчислени по реда на чл.162 от ГПК), като вместо
това на ищеца бъде присъдена сумата от още 627,40 лева.
Жалбоподателят
не претендира разноски, не е представил доказателства за сторени такива и
списък по чл.80 от ГПК, а ответникът по жалбата няма право на разноски при този
изход на спора.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№56250/05.03.2019г., постановено по гр.дело №3007/2018г. по описа на СРС, ГО,
85 с-в, в частта с която е признато за установено по отношение на А.Л.Д. с ЕГН**********,
на основание чл.23, ал.2 от СК, че В.И. Б.с ЕГН********** притежава 50629/57553
идеални части от правото на собственост върху магазин с площ от 14кв.м., в
жилищна сграда в гр.София, ул.“*****, при съседи по нотариален акт: Й.Д.,***, К.Л.,
заедно с принадлежащото му мазе от 5 кв.м., находящо
се под част от магазина, последният находящ се в
партерния етаж на сградата, заедно с 1000/37150 идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена,
цялото с площ 334 кв.м., съставляващо парцел XII в кв.359 по плана на София,
м.Буката/бивша м.Центъра, при съседи на дворното място по нотариален акт: Т.М.К.,
М.Ц., бул.“П.Евтимий“ и ул.“Цар Асен“, с идентификатор 68134.1001.566.1.21 по
КК и КР, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016г. на изп.директор
на АГКК, находящ се в сграда №1 в поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.566, с предназначение за търговска дейност, при
съседи: на същия етаж 68134.1001.566.1.6, 68134.1001.566.1.20, под обекта:
няма, над обекта: 68134.1001.566.1.7, както и в частите с които са отхвърлени
исковете с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за горницата над 1607,51 лева до
7158,19 лева и иска за мораторна лихва за периода 01.03.2016г.
до 12.01.2018г. за сумата над 181,70 лева до 809,10 лева, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И. Б.с
ЕГН********** срещу А.Л.Д. с ЕГН********** иск за признаване за установено, че В.И.
Б.притежава 50629/57553 идеални части от правото на собственост върху магазин с
площ от 14кв.м., в жилищна сграда в гр.София, ул.“*****, при съседи по
нотариален акт: Й.Д.,***, К.Л., заедно с принадлежащото му мазе от 5 кв.м., находящо се под част от магазина, последният находящ се в партерния етаж на сградата, заедно с
1000/37150 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
дворното място, върху което е построена, цялото с площ 334 кв.м., съставляващо
парцел XII в кв.359 по плана на София, м.Буката/бивша м.Центъра, при съседи на
дворното място по нотариален акт: Т.М.К., М.Ц., бул.“П.Евтимий“ и ул.“Цар
Асен“, с идентификатор 68134.1001.566.1.21 по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, находящ се в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.566, с предназначение за търговска дейност, при съседи: на същия
етаж 68134.1001.566.1.6, 68134.1001.566.1.20, под обекта: няма, над обекта:
68134.1001.566.1.7.
ОСЪЖДА В.И. Б.с ЕГН********** да заплати на А.Л.Д. с ЕГН**********,
на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата от още 5550,68 лева (пет хиляди петстотин
и петдесет лева и 68 стотинки)- припадаща се на ищеца част от получени от
ответника граждански плодове от процесния недвижим
имот за периода от 11.12.2014г. до 12.01.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 12.01.2018г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от още 627,40 лева (шестстотин
двадесет и седем лева и 40 стотинки)- мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.03.2016г. до 12.01.2018г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/