Решение по дело №63/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 109 от 23.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 102/2012 г., К.районен съд е отхвърлил предявените от Д. А. Ю. от с. П., общ. К., против ТП „Д. Г. С. – гр. К. К. „Ю. Д. П. гр.С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за признаване на уволнението му със заповед № 141/16.05.2012 г. на директора на ТП „Д. Г. С. – гр. К. за незаконосъобразно и отмяната му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „горски стражар” в ОУ „Б.”, ГТУ „Т.” К. ТП ДГС – Г. и за заплащане на обезщетение в размер на 3 300 лева, за времето от 17.05.2012 г. до 17.11.2012 г., през което е останал без работа поради уволнението, като неоснователни.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. А. Ю., който чрез своя представител о пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния и е необосновано. В жалбата се излагат съображения, че въззивникът не е извършил нарушение на трудовата дисци´лина, тъй като за времето от 02.05.2012 г. до 15.05.2012 г. е ползвал платен годишен отпуск. Твърди се, че е подал молба за ползване на отпуск на прекия му началник, който е информирал за това работодателя. Налице били в тази връзка утвърдени от работодателя седмични графици, с които последният разрешил въззивникът да бъде заместван от друго лице. Освен това, от работодателя бил утвърден и графикът за ползване на платения годишен отпуск от работниците, в който бил посочен същия период, през който Д. Ю. ползвал платения си годишен отпуск. Излагат се и доводи, че при издаване на заповедта за уволнение работодателят не е спазил изискванията на чл.189 от КТ, като при определяне на наказанието не е взел предвид обстоятелствата, поради което въззивникът не се е явил на работа за посочения в заповедта период и неправилно му наложил най – тежкото наказание. Преди издаване на заповедта не били спазени и изискванията на чл.193 от КТ. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият – ТП „Д. Г. С. Г., чрез своите процесуални представители, в представен по делото отговор на въззивната жалба оспорва същата, като излага съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция са били предявени от Д. А. Ю. (въззивник пред тази инстанция) от с. П., общ. К., против Териториално поделение „Д. Г. С. гр. К. К. „Ю. Д. П. гр.С. (въззиваем), обективно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за отмяна на заповед № 141/16.05.2012 г. на директора на ТП „Д. Г. С. – гр. К. и признаване на уволнението за незаконно; за възстановяване на предишната работа – „горски стражар” в ОУ „Б.”, ГТУ „Т.” К. ТП ДГС – Г., както и за заплащане на обезщетение за времето през което е бил без работа в размер на 3 300 лева, за периода от 17.05.2012 г. до 17.11.2012 г.

Не е спорно по делото, че въззивникът е работил като горски стражар в ОУ „Б.”, ГТУ „Т.” К. ТП „Д. Г. С. Г., както и че със заповед № 141/16.05.2012 г. на директора на ТП „Д. Г. С. – гр. К., издадена на основание чл.195, ал.1 във връзка с чл.190, ал.1, т.2, чл.187, т.1, чл.188, т.3 и чл.189, ал.1 от Кодекса на труда, е прекратено трудовото правоотношение с въззивника, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Тези обстоятелства се установяват и от приложеното по делото лично трудово досие на Д. А. Ю. и заповед № 141/16.05.2012 г. на директора на ТП „Д. Г. С. – гр. К.. Видно от цитираната заповед, същата е издадена за това, че Д. А. Ю. не се е явил на работа от 02.05.2012 г. до 15.05.2012 г. и няма подадено заявление за ползване на платен отпуск или друг документ, удостоверяващ отсъствието му, за което работодателят е счел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 и чл.190, ал.1, т.2 от КТ.

По делото е прието като доказателство заверено копие от заявление по образец от Д. А. Ю. до директора на ТП ДГС – К., с дата 26.04.2012 г., с което въззивникът заявява желанието си да му бъде разрешено ползването на платен годишен отпуск за 2012 г. в размер на 16 дни, считано от 02.05.2012 г. до 21.05.2012 г. В заявлението е посочено, че през време на отпуската Д. Ю. ще бъде заместван от М.М.М., като в същото с „да” и подпис е отразено мнението на прекия ръководител на въззивника. В тази връзка по делото е разпитан като свидетел Л.Л., който установява, че като началник участък в с.Т. при ТП „Д. Г. С. К. е пряк ръководител на ищеца Ю. (въззивник в това производство) и посредник между него и директора на ТП „Д. Г. С. К.. Свидетелят установява, че ищецът Д. Ю. е подал заявление за ползване на платен отпуск пред него за да запише мнението си като пряк ръководител на лицето, но е пропуснал да го придвижи до директора. Установява, че директорът на ТП „Д. Г. С. К. е знаел, че Д. Ю. ще е в отпуск, като лично го е уведомил за това. Свидетелят сочи също така, че всяка седмица се изготвят ежедневни графици, в които се посочва всеки горски стражар къде трябва да бъде в определен ден, като графиците се изготвят от началник – участъка и се одобряват от директора. В тази връзка твърди, че е изготвил такъв график за периода, в който ищецът Д. Ю. е в отпуск и в него посочил, че той е в отпуск, като тези графици били одобрени от директора.

Показанията на свидетеля Л. се потвърждават и от приетите по делото като доказателства заверени копия от седмични графици на ГТУ – „Т.” за периодите: от 02.05.2012 г. до 06.05.2012 г., от 07.05.2012 г. до 13.05.2012 г. и от 14.05.2012 г. до 20.05.2012 г., изготвени от свидетеля Л.Л.. В същите изрично е посочено, че за времето от 02.05.2012 г. до 13.05.2012 г., ищецът Д. Ю. е в отпуск, като графиците са утвърдени от директора на ТП „Д. Г. С. К..

От приетото по делото заверено копие от препис – извлечение на входящ дневник на ТП „Д. Г. С. К. се установява, че за времето от 23.04.2012 г. до 19.05.2012 г. в ТП „Д. Г. С. К. не е заведено заявление от Д. Ю. за ползване на платен годишен отпуск.

От приетото по делото като доказателство заявление от Д. А. Ю. с вх.№ 733/23.04.2012 г., се установява, че директорът на ТП „Д. Г. С. К. е разрешил промяна в утвърдения график за ползване на платения годишен отпуск, като заявения за ползване отпуск за времето от 26.04.12 г. до 27.04.12 г. и от 02.05.12 г. до 19.05.12 г. се изменя за времето от 02.05.2012 г. до 22.05.2012 г.

Предвид доводите на ищеца и така установената по делото фактическа обстановка, спорен по делото е въпроса ползвал ли е Д. А. Ю. платен годишен отпуск за процесния период, респективно – извършил ли е посоченото в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че въззивникът Ю. (ищец по делото) е подал заявление за ползване на платен отпуск до прекия си ръководител – свидетелят Л.Л., в качеството му на началник участък в с.Т. при ТП „Д. Г. С. К., който е пропуснал да го придвижи до директора на ТП „Д. Г. С. К., поради което и същото не е постъпило и съответно – не е входирано в ТП „Д. Г. С. К.. Установява се също така, че заявения за ползване от въззивника Д. А. Ю. платен отпуск е поискан за период, посочен в утвърдения от директора на ТП „Д. Г. С. К. график за ползване на платен годишен отпуск, както и че директорът на „Д. Г. С. К. е бил уведомен от прекия ръководител на ищеца за подаденото от последния заявление за ползване на платен отпуск. Независимо от изложеното обаче, от значение по делото е дали е било налице писмено разрешение на работодателя за ползването на платен годишен отпуск, доколкото разпоредбата на чл.173, ал.6 от КТ изрично предвижда, че за ползването на платен годишен отпуск е необходимо писмено разрешение на работодателя. В случая, липсва обективирано в писмена заповед или друг нарочен акт изрично съгласие на работодателя за ползването на заявения от въззивника платен годишен отпуск, още повече, че поради пропуск заявлението на ищеца за ползване на платен отпуск не е било постъпило в ТП „Д. Г. С. К.. Липсата на писмено разрешение за ползване на платен отпуск означава, че ищецът не е ползвал такъв, поради което и неявяването му на работа представлява дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.2 от КТ.

Впрочем, настоящата съдебна инстанция подкрепя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и на основание чл.272 от ГПК препраща К. тях.

Поради изложеното, предявения иск за отмяна на заповедта за уволнение, както и исковете за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „горски стражар” в ОУ „Б.”, ГТУ „Т.” К. ТП ДГС – Г., и за заплащане на обезщетение в размер на 3 300 лева, за времето от 17.05.2012 г. до 17.11.2012 г., през което е останал без работа поради уволнението, се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Ето защо, като е приел горното и е отхвърлил предявените от Д. А. Ю. против ТП „Д. Г. С. гр. К. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски за тази инстанция за въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 109 от 23.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 102/ 2012 г. по описа на К.ския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.