№ 4499
гр. С., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Б. А.А
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д. Б. А.А Гражданско дело № 20221110107895
по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 и чл.150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди, като последните имали качеството на потребители по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, по отношение на следния имот, находящ се в /адрес/, с аб.
№ 50206. С оглед настъпилата смърт Л. В. Д. (преди завеждане на делото) исковете са
предявени срещу Е. В. К. и Я. А. Д., в качеството им на законни наследници от първи
ред на починалото лице. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ищцовото дружество доставило топлинна енергия на насрещната
страна, но ответниците не заплатили дължимата за това цена в общ размер на 2986,69
лв. главница, сумата от 528,72 лв. мораторна лихва върху главницата за периода
15.09.2019 г. – 01.02.2022 г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 34,45
лева главница за периода м.01.2019 г. до м.04.2020 г., 8,05 лева мораторна лихва за
забава за периода от 03.03.2019 г. до 01.02.2022 г. и законна лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С.,
приети с Решение от 2016 г. на КЕВР. В раздел ХІ от Общите условия бил определен
реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
1
интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът
счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по
отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че
услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от /фирма/, с
което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е за осъждане на ответниците при квоти в размер на 1/2 за Е. В. К. и
1/2 за Я. А. Д. да заплатят на ищеца сума в размер на по 1493,35 лв. – главница,
представляваща стойност на доставената в имота топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 264,36 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 01.02.2022 г. и сумата
в размер на 17,22 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.01.2019 г. – м. 03.2020г. и 4,02 лева мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. – 01.02.2022г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпила
молба от ответника Д., с приложена вносна бележка за извършено плащане в полза на
ищеца в размер на 3,500 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл.150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдЯ.те количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
С оглед становището на страните и признанието на ищеца за извършеното в
хода на процеса плащане (обективирано в молба от 13.10.2022 г. и в съдебно заседание,
проведено на 22.02.2023г.) по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
2
доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право,
както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени в хода на процеса от
ответниците Е. К. и Я. Д.. Изложеното се потвърждава от представените по делото
фискални бонове от 29.09.2022 г. и 02.03.2023 г. за извършени плащания по сметката
на ищцовото дружество за сумата от 3 500,00 лв. и за сумата от 539, 99 лева, с която са
погасени всички претендирани в настоящото производство задължения по партидата
на наследодателя на ответниците, както и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до датата на плащане в размер на 212,61 лв. и
разноските, направени от ищеца за държавна такса в производството в размер на
269,47 лв. Предвид установеното погасяване на претендираните задължения в хода на
процеса предявените искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея
иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато
неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Ако предявеният
иск бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, се предполага, че
ищецът виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото
– в този случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК). Ако обаче
това се случи по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че последният
има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е да се присъждат
разноски в полза на ищеца, когато производството по делото бъде прекратено или
искът бъде отхвърлен, защото след предявяването на претенцията ответникът
доброволно е изпълнил задължението си.
В настоящия случай ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй
като към датата на подаване на исковата молба те вече са били в забава. Извършените
от Я. А. Д. плащания в хода на процеса (на 28.09.2022 г. и 02.03.2023г.) вече са били
забавени и следователно не освобождават ответната страна от отговорността да понесе
направените от ищеца разноски при отхвърляне на исковете, за предявяването на които
е станала причина, поради плащане в хода на процеса. Ето защо, ответниците дължат
направените от ищеца разноски в производството и за юрисконсултско възнаграждение
от 100,00 лв. (разноските за платената държавна такса вече са погасени чрез плащане).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., /адрес/, срещу Е. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/, и Я.
А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/, осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл.150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2986,69 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г.
до м. 04.2020 г. в имот, находящ се в гр. С., /адрес/, с абонатен номер 50206, за сумата
от 528,72 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2019 г. – 01.02.2022 г., за сумата от 34,45 лв., такса за дялово
разпределение за периода м. 01.2019 г. – м. 03.2020 г., както и за сумата от 8,05 лв.,
лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. –
01.12.2022 г., дължими от ответниците разделно при квоти 1/2 части за ответницата Е.
В. К. и 1/2 част за ответника Я. А. Д., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА Е. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/, и Я. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., /адрес/, да заплатят на /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от общо 100,00 лв., разноски в исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца /фирма/ – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4