О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…..…………..10.2017
год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН И.
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА – Мл. съдия
сложи за
разглеждане в. гр. дело № 2027 по
описа на съда за 2017 год.,
докладвано от съдията К. И. и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435-437 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 9187/28.06.2017
год. по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие района
на Окръжен съд – Варна, подадена от адв. В. Б. от АК
– Габрово, качеството й на процесуален
представител на длъжника по изпълнението Л.И.К. *** срещу Постановление за разноските от 09.06.2017 год. по изп. дело № 20167180400310 по описа на ЧСИ Ст. Данова, с
което в тежест на длъжника са определени разноски по изпълнението в общ размер
на 3139, 54 лева, включващи дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ, както следва:
по т. 3 – в размер на 108 лева, с вкл. ДДС (18х6 лева);
по т. 4 – в размер на 36 лева, с вкл. ДДС (3х12 лева);
по т. 5 – в размер на 144 лева, с вкл. ДДС (6х24 лева);
по т. 10 – в размер на 36 лева, с вкл. ДДС (2х18 лева);
по т. 20 – в размер на 121, 60 лева, с вкл. ДДС (върху материален интерес от 10 755,
04 лева);
по т. 26 – в размер на 1064, 62 лева, с вкл. ДДС (върху
материален интерес от 11 119, 75 лева);
по т. 26 – в размер на 329, 22 лева – изчислени върху размера на
публичните задължения на длъжника от 3179, 36 лева, съгласно удостоверение от
НАП – Варна;
по т. 31 – в размер на сумата от 233, 60 лева, включващи направени от
ЧСИ разноски за заплатени държавни и общински такси, за извършване на справки,
вписване/заличаване на възбрани и др., както следва: – 1, 20 лева към НОИ; 0,
50 лева към община Варна; 11, 00 лева към СлВп –
Варна; 9, 90 лева пощенски разходи и 211 лева – възнаграждение за вещо
лице;
226,
50 лева – авансово внесени от взискателя такси по
т. 1; т. 3; т. 5; т. 9; т. 10; т. 20 и т. 31 от ТТРЗЧЗИ;
840 лева – приет адвокатски хонорар по изп. дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че
постановлението е незаконосъобразно. Относно определените за плащане от
длъжника разноски, съставляващи таксата по т. 3 от ТТРЗЧСИ се твърди, че: взискателят не е овластявал ЧСИ
да извършва 18 бр. справки за длъжника – в молбата за образуване на изп. дело подобно искане няма; липсват доказателства ЧСИ да
е извършил 18 бр. справки; в случай, че на ЧСИ е било възложено да извърши
цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, то тогава дължмата такса е по т. 2 от ТТРЗЧСИ, която е друг размер;
няма и доказателства длъжникът да е заплатил авансово таксата по т. 3 от ТТРЗЧСИ.
Относно определените за плащане от
длъжника разноски, съставляващи таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ се твърди, че няма
доказателства взискателят да е заплатил авансово
таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ, поради което и постановлението и в тази част е незаконосъобразно.
Относно определените за плащане от
длъжника разноски, съставляващи таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ се твърди, че няма
доказателства длъжникът да е заплатил авансово таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ, както
и че липсват доказателства ЧСИ да е извършил действия (6 броя връчвания на
съобщения и книжа), за които да бъде събирана такса по т. 5 в общ размер на 144
лева.
Относно определените за плащане от
длъжника разноски, съставляващи таксата по т. 10 от ТТРЗЧСИ се твърди, че няма
доказателства за друго искане от ЧСИ до СлВп за
вписване и/или заличаване на възбрана, както и че липсват доказателства
определената за плащане от длъжника сума от 36 лева, съставляваща таксата по т.
10 от ТТРЗЧСИ да е била авансово внесена от взискателя.
Относно определените за плащане от
длъжника разноски, съставляващи таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ се твърди, че няма
доказателства сумата да е била авансово внесена от взискателя,
като съдържащия се в изп. дело ПКО № 1769/11.08.2016
год. не установява плащане към ЧСИ от страна на взискателя,
тъй като липсват подписи на касиер и на вносител, както и не е посочено за
какво е била вненеса посочената в този ПКО сума.
Относно определените за плащане от
длъжника разноски, съставляващи таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се твърди, че тя се
дължи само върху постъпили в хода на изп.
производство суми. В случая суми не са постъпвали, поради което и на този етап
от изп. производство разноски от длъжника,
съставляващи таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължат. Твърди се също, че
размера на таксата по т. 26 е неправилно определен, тъй като към 23.06.2017
год. размера на дълга по изп. лист е 9 468, 75 лева,
а не както е посочил ЧСИ в размер 11 119, 55 лева.
Относно определените за плащане от длъжника разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ
в общ размер на 233, 60 лева се твърди, че са недължими, тъй като липсват
доказателства, че са действително заплатени от ЧСИ. Освен това сумите от 1, 20
– към НОИ; 0, 50 лева – към община Варна; 11 лева - към СлВп
– Варна, както и пощенските разходи в размер на 9, 90 лева не представляват
такси по изп. производство и длъжникът не ги дължи.
Липсват и доказателства да за внесени авансово от взискателя.
Относно приетите разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева, заплатено от взискателя, се възразява, че същото е прекомерно –
процесуалният представител на взискателя не е участавал в изп. производство
след образуването му, а участието му се изчерпва единствено с подаването на
молба за образуване на изп. дело, като се настоява за
намаляването му до установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер.
Отправено е искане обжалваното
постановление за разноските да се отмени и съдът да се произнесе по същество
относно дължимите от длъжника разноски по изпълнението, ведно с присъждане на
сторените в настоящото производство съдебни разноски.
В писмени възражения взискателят „Еффект“ ЕООД –
Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита че е недопустима, евентуално
– неоснователна.
В писмени мотиви по обжалваните
действия, ЧСИ счита жалбата за недопустима поради просрочие.
Излага, че по молба на процесуалния представител на длъжника - адв. Б., е издадено идентично постановление, именувано
удостоверение за размера на дълга, включващо и размера на дължимите разноски по
изп. дело, връчено на 03.04.2017 год. Доколкото
постановлението за разноски от 09.06.2017 год. е идентично с предходното, за
което длъжникът вече е бил уведомен, то и жалбата против постановлението от
09.06.2017 год. е недопустима.
При служебната проверка на
допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е недопустима, като
съображенията за това са следните:
Производството по изп.
дело № 20167180400310 по описа на ЧСИ Ст. Данова с рег. № 718 с район на
действие района на ОС-Варна е образувано по молба от 16.06.2016 год. на „Еффект“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна,
подадена чрез процесуален представител, въз основа на приложен изпълнителен
лист от 13.06.2016 год., изд. от РС-Варна по гр. дело № 915/2015 год. по описа
на РС-Варна, с който длъжникът Л.И.К. *** е осъден да заплати на кредитора „Еффект“ ЕООД – Варна, сумата от 6565 лева – главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2015 год. до окончателното й
изплащане; сумата от 1297, 87 лева – разноски по делото, както и сумата от 840
лева – адвокатско възнаграждение.
ПДИ до длъжника е връчена на 08.08.2016 год., чрез процесуалния му представител адв. В. Б., упълномощена с пълномощно на л. 55 от изп. дело.
Изпълнението е било насочено върху
собствен на длъжника имот. В хода на изпълнителното производство, с молба от
21.03.2017 год. длъжникът е поискал ЧСИ да издаде постановление за размера на
дълга, включващ абсолютно всички
дължими суми, както по изпълнителния лист, така и разноски по изпълнението.
На 31.03.2017 год. ЧСИ е издал Удостоверение
за размера на дълга, включващ
дължимите към 31.03.2017 год. от длъжника Л. К. суми, включително и разноските
по изпълнението към същата дата – 31.03.2017 год. Обсъжданото удостоверение е
връчено на длъжника на 03.04.2017 год.
Въз основа на две нови молби,
подадени от длъжника на 12.04.2017 год. и на 30.05.2017 год., с които той е
заявил, че желае да му бъде издадено не удостоверение, а постановление за
размера на дълга му по изп. дело, включващо и
дължимите разноски по изпълнението, на 09.06.2017 год. ЧСИ Ст. Данова е издала Постановление
за разноски по изп. дело № 310/2016 год.
Постановлението е връчено на длъжника, чрез процесуалния му представител, на
19.06.2017 год.
Жалбата против горния акт е
депозирана на дата 28.06.2017 год., заведена в регистъра на ЧСИ под №
9187/28.06.2017 год.
Нито в преписката по жалбата, нито в
копието от изпълнителното дело, изпратено на окръжния съд в съответствие с чл.
436, ал. 3 ГПК, се съдържат доказателства, че жалбата е изпратена по пощата
(чл. 64, ал. 2 ГПК).
Съгласно чл. 436, ал. ал. 1 ГПК
срокът за обжалване на действията на съдебните изпълнители е едноседмичен. В
случая постановлението за разноските от 09.06.2017 год. е връчено на длъжника
на 19.06.2017 год. и срокът за обжалване е изтекъл на 26.06.2017 год. (понеделник,
присъствен ден).
Жалбата е депозирана на 28.06.2017
год., т. е., след предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, поради което и същата
е процесуално недопустима.
По тези съображения производството,
като образувано по недопустима жалба, подлежи на прекратяване.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 2027/2017 год. по описа на
ОС-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.
,