Присъда по дело №413/2022 на Районен съд - Русе

Подсъдимият В. Г. В. от гр.В. е предаден на съд по обвинение в това, че :“ На 26.10.2021 г.
в гр. В., обл. Русе, сам и чрез други, неустановени по делото лица, осъществил неправомерно
присъединяване към водоснабдителна система, собственост на „Водоснабдяване и
канализация“ООД, ЕИК *********, с което създал условия за непълно отчитане на
потребената вода . Престъпление по чл.234в, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението. Пледира за
доказаност на извършено престъпление по чл.234в, ал.1 от НК – неправомерно
присъединяване към водоснабдителна система, за което счита, че следва да се наложи
предвиденото наказание Лишаване от свобода за срок до 5г., в минимален размер от
4месеца и Глоба в размер на 1000лв., като ефективното изпълнение на наказанието
Лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от 4г.
Подсъдимият, редовно призован, се явява в с.з. заедно с упълномощения от него
защитник адв.В.Д. от АК Русе. Дава подробни обяснения по случая. Отрича да е извършил
вмененото му деяние. Обяснява, че наетият от него майстор на обекта – св.О.Д. го е
мотивирал да осигурят по този начин вода за строежа.Твърди, че фактическото
присъединяване към водоснабдителна система и монтирането на пожарникарското
оборудване към пожарния хидрант е осъществено от св.О.Д.. Упълномощеният защитник
пледира за оправдателна присъда, тъй като действията на подсъдимия не осъществявали
фактическия състав на неправомерно присъединяване към водоснабдителна система,
поради което извършеното от него не е престъпление.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. Г. В. с ЕГН ********** е роден на ****г. в гр.Русе, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, ****
Подсъдимият живеел в гр.В.. През м.октомври 2021г. започнал строеж на
производствен обект в имот, намиращ се в гр.В., на ул.„Сливница“№12, негова
собственост. Имотът не бил водоснабден. Непосредствено до имота се намирал пожарен
хидрант/ПХ/, свързан с уличната водоснабдителна система. ПХ бил част от
водопроводната мрежа на гр.В., от водопровод, който преминавал през имота на
подсъдимия В. Г. В.. Водопровдната мрежа и съоръженията по нея, включително и ПХ
били собственост на Община В., като същите били предадени за експлоатация и
поддръжка на „Водоснабдяване и канализация“ ООД Русе. ПХ се ползвали по определен ред
от „ВиК“ оператора и от специализираните органи по пожарна безопасност и защита на
населението.
На 26.10.2021г. наетите срещу заплащане от подсъдимия В. работници, сред които
и свидетелите С.Ю., А.Д., Д.Ф., О.Д. и О.Д. трябвало да извършат строителни дейности в
имота, за които била нужна вода. Тъй като имотът не бил водоснабден, подсъдимият и
св. О.Д., който ръководел строителните работи, обсъдили варианти за доставяне на вода.
Първоначалната идея да се снабдят с вода от близката автомивка отпаднала като
невъзможна за изпълнение, поради което по съвет на св.О.Д. подсъдимият решил да
попита в местната структура на „ВиК“ ООД Русе може ли да използва вода от
намиращия се в имота противопожарен хидрант.
На същата дата около 08.15 часа, подсъдимият В. отишъл да разговаря със св.ХР.
СТ. Д. – ръководител на Производствено-експлоатационен район – В. (ПЕР – В.) към
„Водоснабдяване и канализация“ООД, ЕИК ********* – Русе (ВиК – Русе). Обяснил му, че
ще извършва строително-ремонтни дейности в стопанисван от него имот и го попитал
дали ще му бъде дадено разрешение да използва вода от пожарния хидрант, намиращ се в
имота. Св.Х.Д. изрично разяснил на обвиняемия, че няма право да ползва вода от въпросния
пожарен хидрант, и категорично отказал да му даде такова разрешение. Подсъдимият бил
1

нуедовлетворен от разговора със св.Х.Д.. Върнал се в имота, където го чакали наетите от
него работници. Те не можели да извършат плануваната строителна дейност, тъй като
нямало вода в имота. Тогава подсъдимият и св.О.Д. с автомобила на подсъдимия - лек
автомобил „Порше Панамера“ с рег.№ СВ 3333 МС отишли заедно в РСПБЗН – В. към
РДПБЗН – Русе, за да разговарят с пожарникарите и да им поискат оборудване, с което да
се присъединят към водоснабдителна система чрез пожарния хидрант. В РСПБЗН – В.
подсъдимият срещнал и провел разговор със св.К. ЛЮБ. К. и св.ИЛ. Р. М. – служители в
РСПБЗН – В., като им обяснил, че му е необходимо оборудване, за да ползват работниците
за кратко време вода от пожарен хидрант, намиращ се в неговия имот, във връзка с
извършване на строително-ремонтните дейности. Обяснил на св.К. и св.М., че има
разрешение за ползване на пожарния хидрант от ръководителя на ПЕР – В. към „ВиК“
ООД Русе, както и че оборудването ще му трябва за кратък период от време.
Пожарникарите се доверили на думите му и се съгласи, като без да уведомят прекия си
ръководител предали на подс.В. следното оборудване от пожарен автомобил – 1 бр.
водовземателна стойка (двупътна), с 1 бр. променител (съединител) тип „Щорц“, 1 бр.
ключ за хидрант (подземен) и 1 бр. шланг, с дължина 19,40 метра и с 2 бр. съединители
тип „Щорц“. Автомобилът, към който било закрепно оборудването се използвал основно
през летния сезон, а през зимния сезон се използвал само при форсмажорни обстоятелства.
Подсъдимият и св.О.Д. взели оборудването и се върнали с него в имота в 9,00ч., за да
извършат строителните работи. В имота двамата слезли от автомобила, подсъдимият
свалил оборудването, предал го на св.О.Д., който с помощта на другите работници като
използвали инструментите и оборудването от пожарникарския автомобил -
водовземателна стойка, ключ за хидрант и шланг, чрез процесния пожарен хидрант се
свързали към водоснабдителна система, собственост на Община В., експлоатирани и
поддръжани от „Водоснабдяване и канализация“ ООД Русе. Подсъдимият присъствал при
присъединяването, като то било извършено в негово присъствие, по негово нареждане и
надзор. По този начин от водоснабдителната система през хидранта били източени
около 100л вода в един бидон.
През това време св.Х.Д. предположил, че подсъдимият В. може да наруши
забраната и своеволно да се присъедини към водоснабдителна система. Решил да провери
на място и около 10:30 часа на 26.10.2021г., със служебен автомобил се придвижили до
имота на подсъдимия в гр.В., ул. „Сливница“ №12. Видял, че към хидранта е присъединен
пожарния шланг с помощта на водовземателна стойка. СХристов се върнал в базата на
дружеството в гр.В., повикал със себе си св.Г.К. – служител в ПЕР – В. и двамата заедно
пристигнали до обекта на подсъдимия, където констатирали, че устройството работи и
от него се източва вода. Св.Д. обяснил на подсъдимия, че действията му са неправомерни.
Подсъдимият с агресивен и заплашителен тон отказал да ги допусне до имота. Тогава
св.Х.Д. подал сигнал до полицията и на място били изпратени полицейски служители от
РУ – В. при ОД на МВР – Русе, сред които и св.Х.К.. Те установили описаното горе
положение и извършили оглед на местопроизшествието. В присъствието на полицейските
служители св.Д. съставил и връчил на подсъдимия В. констативен протокол №001165 за
извършена проверка от дата 26.10.2021г./л.25 ДП/. Във връзка с установеното с Покана за
доброволно изпълнение от 11.11.2021г. /л.43 ДП/ подсъдимият бил поканен да заплати
стойността на потребената вода в размер на 82,69лв, изчислена съобразно Общите
условия на „ВиК“ООД Русе. На 08.12.2021г. той заплатил сумата, за което му била
издадена фактура №********** от същата дата /л.45 ДП/.
По случая било образувано настоящото наказателно производство. Използваното
оборудване от пожарен автомобил било изцяло доброволно върнато от подсъдимия на
РСПБЗН – В.. Пожарният хидрант бил профилактиран и отново пломбиран от служители
на ПЕР – В. към „ВиК“ООД – Русе.
2

За допуснатото нарушение на служебните правила, незаконосъобразното и
неоснователно предоставяне на пожарникарското оборудване на граждани/подсъдимия/,
спрямо св.К. ЛЮБ. К. и св.ИЛ. Р. М. – служители в РСПБЗН – В. било образувано
дисциплинарно производство.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните в с.з. доказателства, посредством показанията на разпитаните
свидетели – С.Ю., А.Д., Д.Ф., О.Д. и О.Д. – строителни работници, наети от подсъдимия,
за да извършат строителните дейности, свидетелите Д. и К. – служители на
Производствено-експлоатационен район – В. (ПЕР – В.) към „ВиК“ООД – Русе,
сидетелите К.К., И.М. и Н.П. – служители в РСПБЗН – В. и св. Х.К. – полицейски
служител. Съдът кредитира техните показания изцяло, като приема, че те са
непротиворечиви, обосновани, логически свързани и взаимно допълващи се. В показанията
си разпитаните свидетели - строителни работници еднопосочно описват събитията на
строителния обект, всички са категорични, че предприетите действия са били изцяло
възложени от подсъдимия, че са извършени по негова инициатива, надзор и указания, както
и че работниците са били само изпълнители на неговите решения. Няма спор, че
действията по фактическото присъединяване към водоснабдителна система са изпълнени
от работниците, по-конкретно от св. О.Д., който е бил и ръководител на обекта, но
безспорно се установява от разпитаните свидетели, че той е действал изцяло по
указанията на възложителя на работата – подсъдимия В.. В този смисъл е установено
категорично, че св.О.Д. е само един посредствен изпълнител. От разпитите на
служителите на ПЕР – В. към „ВиК“ООД – Русе безспорно се установява, че
първоначално подсъдимият добросъвестно и законосъобразно е предприел действия за
осигуряване на вода в имота, както и че в последствие същият своеволно е нарушил
наложената му забрана да не използва пожарния хидрант, тъй като същият е
предназначен за други специални цели. От разпитите на служителите пожарникари се
установява безспорно взетото решение на подсъдимия да използва пожарния хидрант,
като заблуждавайки двамата свидетели, че има разрешение от ПЕР – В. към „ВиК“ООД –
Русе, ги е мотивирал да му предоставят необходимото оборудване от пожарния
автомобил. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, които с обясненията си
в този вид, донякъде целят да оправдаят и собствените си неправомерни действия, с
които са нарушили служебните правила. Въпреки това техните показания изцяло се
подкрепят от събраните други гласни доказателства, поради което съдът ги възприема за
отговарящи на обективната истина.
В с.з. по искане на защитата се събраха писмени доказателства, като чрез
изисканата с писма информация от Община В./изх.№10-00-988/01.06.2022г.-л.68/ и
„ВиК“ООД – Русе/рег.№ К-1642 от 27.05.2022г. – л.68/ се установи статута на пожарния
хидрант, собствеността и ползването на водоснабдителна система. Чрез приетите и
приложени по делото писма се установява, че водопровдната мрежа и съоръженията по
нея, включително и ПХ били собственост на Община В., като същите били предадени за
експлоатация и поддръжка на „Водоснабдяване и канализация“ ООД Русе.
В с.з. по искане на защитата на основание чл.285 от НПК съдът извърши оглед на
веществено доказателство – оптичен носител ДВД с видеозаписи от камери, поставени
на кръстовището на между ул.“Сливница“ и ул.“Ал.Стамболийски“ в гр.В. от дата
26.10.2021г. От огледа се установи как в 09,08ч. подсъдимият с неговия личен лек
автомобил „Порше Панамера“, заедно със св. О.Д. са доставили в обекта
пожарникарското оборудване и как в присъствието на подсъдимия други мъже,
присъстващи на обекта монтират към хидранта тръба и маркуч.
Съдът внимателно обсъди подробните обяснения на подсъдимия, които са от една
3

страна основно средство за защита и от друга - доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя от последователността им, логичността им,
както и от съответствието им с останалите приобщени по делото доказателствени
материали. В случая подсъдимият в обясненията си сочи както изгодни за него факти,
така и факти, които изцяло обосновават виновното му поведение. Достоверността на
обясненията на подсъдимия за това, по какви мотиви е взел решение да осъществи
деянието, както и механизма на извършване на престъплението се потвърждават от
останалите събрани гласни доказателства чрез проведените разпити на строителните
работници. Няма спор, че поради затруднения в изпълнението на строителните работи
подсъдимият е прибегнал до неправомерни действия. От друга страна обясненията му, че
отговорността за извършеното деяние е изцяло на св. О.Д., тъй като той предложил по
този начин да се достави вода в обекта, а после и фактически е осъществил
присъединяването не се възприемат от съда като отговарящи на обективната истина,
тъй като в тази част те са оборени и опровергани от показанията на всички разпитани
свидетели, които са категорични, че инициатор и изпълнител на деянието е подсъдимия, а
св. О.Д. е само посредствен изпълнител на неговите разпореждания.
Съдът приема приложените по ДП № 457 – ДП – 119 / 2021г. по описа на РУ В.
писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи за
разпит на свидетели, протокол за разпит на обвиняемо лице, писмени материали – писма,
справки, покава за доброволно изпълнение, фактура, констативен протокол от „ВиК“ ООД
– Русе, справка за съдимост, биографична справка, декларации, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
При така установеното от фактическа страна и цялостния анализ на
доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът от
правна страна направи несъмнен извод, че подсъдимият В. е осъществил състава на
инкриминираното в обвинителния акт престъпление по чл. 234в, ал.1, пр.5 от НК, за което
следва да се ангажира наказателната му отговорност.
Неправомерното присъединяване към водоснабдителната мрежа, е престъпление
против отделен стопански отрасъл, а именно водоснабдяването - използването за битови
и промишлени нужди на водните ресурси, потреблението и заплащането на вода към
отделните дружества, осъществяващи тази стопанска дейност. Съдът намира, че са
налице всички елементи на престъплението от неговата обективна страна –
водоснабдителна система, собственост на Община В., поддържана и управлявана от
търговско дружество - „ВиК“ ООД – Русе, за доставка на течаща вода, подлежаща на
заплащане по нормативно предвиден ред. По делото е представена извадка от Фирменото
досие на „Водоснабдяване и канализация“ ООД Русе/л.71 ДП/, видно от което в предмета
на дейност на дружеството е включено проучване, проектиране, изграждане, поддържане
и управление на водоснабдителните и канализационните системи. Като един от
собствениците на дружеството е посочена Община В.. Съгласно чл. 198о, ал.1 от Закона
за водите „Стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и
съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Предвид изложеното за съда
е безспорно установен определящия за престъплението елемент от обективната му
страна – водоснабдителна система по см. на чл.234в, ал.1, пр.5 от НК. Установено е, че
имотът, собственост на подсъдимия, не е абонат на „ВиК“ ООД – Русе, но в него се
намира пожарен хидрант, монтиран там за нуждите на пожарогасителна и спасителна
дейност, в съответствие с чл.124,ал.6, вр. ал.1 от ЗМВР „При извършване на
пожарогасителна и спасителна дейност, неотложни аварийно-възстановителни работи,
оперативна защита при наводнения, операции по издирване и спасяване, химическа,
4

биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и
материали, органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право да
използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на
необходимите количества вода при бедствия, за гасене на пожари и при извънредни
ситуации“. Изрично в нормата е посочено, че само и единствено за изброените цели, само
и единствено органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право да
използват безвъзмездно водопроводната мрежа само и единствено за спасителни
операции. Изложените съображения са още един аргумент, че присъединяването към
водоснабдителната система е неправомерно, в разрез със закона. Основният съставомерен
факт, който квалифицира присъединяването като неправомерно е, че то е извършено без
да е поставен измервателен уред /водомер/ и по този начин не се отчита потребената
вода. Съдът не възприема доводите на защитата, че след като потребената вода от
пожарния хидрант не подлежи на отчитане и заплащане, извършеното от подсъдимия
деяние е несъставомерно. Нормата на чл.124,ал.6, вр. ал.1 от ЗМВР изчерпателно е
посочила условията и кръга от лица, които по този начин могат да консумират вода.
Категорично подсъдимият не попада в този кръг, поради което извършеното от него
присъединяване е неправомерно и е изцяло в съответствие с изпълнителното деяние на
престъпния състав по чл. 234в, ал.1, пр.5 от НК. Изпълнителното деяние се осъществява
само с активни действия – в случая свързване на пожарния хидрант с щлаг, през който е
източена вода. Безспорно установен е авторът на деянието – подсъдимият, който е
собственик на имота, в негов интерес е осъществено присъединяването и е доказано, че
той е инициатор и ръководител на всички действия по неправомерното присъединяване. В
процесния случай е налице посредствено извършителство, доколкото действията по
фактическото присъединяване са осъществени от друго лице, което е само физически
изпълнител, нает работник, който извършва възложена работа, и това лице няма умисъл и
собствени мотиви за извършване на деянието.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл,
обективиран в действията на подсъдимия, който е съзнавал, че с подобно свързване към
водоснабдителната система потребява вода, без същата да се отчита. Дори да не е имал
цялата информация относно условията, при които може да се използва хидранта, след
разговора със св.Христов, който категорично е забранил подобно присъединяване,
подсъдимият е бил с ясното съзнание, че извършва противоправно действие. По този
начин е доказан и умисъла за извършване на деянието. Установени са мотивите за
извършване на престъплението – затрудненията на подсъдимия при осигуряване на вода в
строителния му обект и желание за бързо разрешаване на възникналия проблем по
строежа.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице
всички елементи на обективната и субективна страна от състава на престъплението по
чл.234в, ал.1, пр.5 от НК, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по
така повдигнатото обвинение за извършено от него неправомерно присъединяване към
водоснабдителната система.
При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка на
събраните по делото доказателства съдът се съобрази с разпоредбите на чл.54 НК, като
отчете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на
подсъдимия, разкаянието за извършеното деяние, съдействието, което е оказал при
разкриване на престъплението чрез подробните обяснения, които е изложил в досъдебна и
съдебна фаза на процеса. Съществено смекчаващо обстоятелство е факта, че
неправомерно присъединяване е продължило много кратко време – около един час, за което
време реално е потребено малко количество вода. В поканата за доброволно изпълнение е
посочено, че водата е потребена за времето от 08,30ч. до 10,30ч. на 26.10.2021г., но от
събраните доказателства в съдебно заседание се установи, че пожарникарското
5

оборудване е монтирано около 09,10ч.и около 10,30ч. потреблението е прекратено с
идването на св.Христов. Смекчаващо вината обстоятелство е и факта, че видно от
приложената фактура подсъдимият своевременно е заплатил изчислената сума за
потребената вода. Следва да се отчете, че преди извършване на престъплението
подсъдимият е подходил законосъобразно, като е отправил запитване до компетентните
лица – св.Христов. От друга страна престъпното деяние е осъществено в резултат и на
допуснатите нарушения при изпълнение на служебните задължения от свидетелите И.М.
и Н.П. – служители в РСПБЗН – В., които нарушавайки правилата на работа в разрез с
нормативната уредба и служебните си правомощия са се доверили на подсъдимия и наивно
са му предоставили оборудването на пожарния автомобил. Безспорно проявата от тяхна
страна на необходимото и съответно за длъжността им професионално поведение би
предотвратило извършването на настоящото престъпление. Като отегчаващо вината
обстоятелство се отчете, че подсъдимият е въвел в заблуждение двамата служители на
пожарната служба, както и че е проявил ниско правно съзнание, въпреки отправената му
категорична забрана да осъществи, макар и за кратко време, неправомерното
присъединяване, за да задоволи личните си интереси.
При така изложеното и поради превеса на многобройните смекчаващите вината
обстоятелства съдът определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от
НК. За престъплението по чл.234в, ал.1 от НК е предвидено наказание Лишаване от
свобода до 5г. и Глоба до 15 000лв. Прилагайки чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК съдът замени
предвиденото наказанието ЛОС с наказанието Пробация, като го конкретизира с налагане
на двете задължителни пробационни мерки Задължителна регистрация по настоящ адрес
гр.В., обл.Русе, ул**** за срок от 6м./шест м./ с периодичност два пъти седмично и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6м./шест месеца/.
Съдът определи минимален срок на двете мерки, отчитайки всички обстоятелства около
извършеното престъпление и личността на подсъдимия. Същият е млад човек, с основно
образование, неосъждан, до момента е водил изцяло правомерен начин на живот, баща на
две малолетни деца, полага труд без трудово правоотношение, проявил е стопанска
инициатива с изграждането на процесния промишлен обект в гр.В., ул. „Сливница“ №12.
Съдът намира, че извършеното от него деяние, макар и умишлено, има по-скоро
инцидентен характер, резултат от стеклите се обстоятелства и проявено ниско правно
съзнание. С оглед всичко изложено, поради това, че реално причинените вреди на
търговското дружество са в малък размер и са заплатени изцяло, както и на основание чл.
55, ал.3 от НК съдът не наложи по-леко предвиденото наказание Глоба.
При така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК – за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и
възпиране подсъдимия да върши нови престъпления следва да му бъде наложено
посоченото горе наказание.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА :

6

Номер на акта:	75
Дата:	6 юни 2022 г.
Съдия:	Галена Петкова Чешмеджиева Дякова

Дело:	20224520200413
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 март 2022 г.

Присъда по дело №413/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите