Мотиви към присъда по НОХД № 741
по описа за 2015г. по описа на ШРС
На
07.05.2015г. в РС - гр. Шумен е постъпило за разглеждане НОХД № 741/2015г. по
описа на ШРС. Образуваното производство пред първа инстанция е срещу Е.И.И. ЕГН **********, М.М.И. ЕГН **********
и Р.Р.М. ЕГН ********** и тримата с местоживеене ***
за извършено от тях престъпление от общ характер наказуемо по чл.290 ал.1 пр.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че: на 03.04.2009г. в гр. Шумен, пред
надлежен орган на властта – нотариус С.С.,
регистриран под № 024 в регистър на Нотариалната камара с район на действие
Районен съд – Шумен, като свидетели по нотариално дело за извършване на
обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост № 211/2009г. по
описа на нотариус С.С.,
съзнателно устно потвърдили неистина като заявили, че А. Ф. повече от 25 години
живее сама в имота след като мъжа и починал.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – гр. Шумен поддържа така възведеното с
обвинителния акт обвинение и предлага на съда да определи наказание при
условията на чл. 54 от НК а именно “лишаване от свобода”, за срок от 3 месеца, като
изтърпяването му бъде отложено за срок от 3 години.
Подсъдимите, не се признават за
виновни по повдигнатите им обвинения и молят съда да ги оправдае. В последната
си дума също така молят за оправдателна присъда. Служебните защитници на
подсъдимите също така пледират за оправдателна присъда, като и двамата излагат
мотивите си за това.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
А.С.Ф.-починал 1970г. притежавал
голямо дворно място в с. Новосел, обл. Шумен. Приживе
той разделил притежаваното от него място, като едно от тях получил и синът му А.А.И.. За тази подялба извършена далеч във времето не бил
съставен някакъв нотариален акт за собственост. А.И. станал собственик на
мястото представляващо ПИ с идентификатор 52132.205.393 находящо
се на ул. „Преспа“ №2, като там била построена къща. В този имот останали да
живеят А.И., съпругата му А. Е. М., синът им – А. А.А.,
съпругата му В.М.А. и децата им – Ю.А.А. и Б.А.А.. В имота живяла докато се омъжи и Ф.А.М. – дъщеря на А.
и А.. След смъртта на А.И. през 1989 г. негови наследници останали съпругата му
А., синът му А. А. и дъщеря му Ф.М.. В посочения имот продължили да живеят А. Ф.,
синът и А. А.А. със съпругата си В. и двамата им сина
– Б. и Ю.. През 2000 год. Б.А. се оженил, като напуснал имота и се преместил да
живее в с. Средня. На 28.11.2003г. починал А. А.М.. През 2004г. Ю.А. също
напуснал имота и се преместил да живее на ул. „Кубадин“ № 43 в същото село.
През 2006г. В.А.М. също напуснала имота и се преместила да живее на ул. „Г. Д.“***.
От този момент в имота останала да живее само А. Ф.. През 2007г. свид. Ф.М., след смъртта на съпруга си прибрала при себе си
майка си А. Ф., за да я гледа, тъй като последната била се разболяла и не
можела да се грижи за себе си.
През 2009г. А. Ф. упълномощила
дъщеря си Ф.М. да я представлява пред държавните и общинските органи, пред
нотариус както и да изисква и подава документи във връзка с извършване на
обстоятелствена проверка и признаването и за собственик на недвижимия имот находящ се на ул. „Преспа“ № 2 в с. Новосел. Пълномощното
било нотариално заверено при кмета на с. Новосел. На 26.03.2009г. А. Ф. подала
до нотариус С.С. *** молба- декларация с която
декларирала, че притежава по давност ПИ с идентификатор 52132.205.393 находящ се на ул. „Преспа“ №2 в с. Новосел и поискала на
основание чл. 587 ал.2 и ал.3 от ГПК и чл. 79 от ЗС да бъде извършена
обстоятелствена проверка за признаване на правото на собственост и издаване на
нотариален акт. Към молбата били посочени три лица – подсъдимите, които да
бъдат разпитани като свидетели при извършване на обстоятелствената проверка.
Въз основа на молбата и представените документи / скица за поземлен имат,
данъчна оценка, служебни бележки от община Шумен и областен управител на Област
Шумен/, било образувано нотариално дело № 211/2009г. на нотариус С.С. – регистриран под № 024 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд гр. Шумен, а на 03.04.2009г. пред
нотариуса се явили А. Е. Ф. в качеството и на молител и тримата подсъдими
посочени от нея. Нотариуса преди да пристъпи към разпита им, напомнил за отговорността
която носят при лъжесвидетелстване. Въпреки това, при разпита пред нотариуса подсъдимата
Е.И. посочила, че „знае имота на А.“. Посочила още, че „След смъртта на мъжа си
А., тя останала да живее сама в къщата, и вече повече от 25 години сама си
живее в имота“. Подсъдимата като живуща в съседство на процесния
имот имала преки възприятия относно това кои хора са обитавали имота. Същата е
знаела, че в имота са живели още синът на А. и неговото семейство.
При разпита на подсъдимия М.М.И. същият посочил, че „живее в съседния имот“. Посочил
също че“ „А. Ф. повече от 25 години сама живее в имота“. Заявеното от
подсъдимия обстоятелство и по точно посочения 25 годишен период не отговаряло
на истината. Същият като живущ в съседство на посочения имот имал преки
възприятия относно това кои хора са обитавали имота. Същият знаел , че в имота
са живели още синът на А. и семейството му.
При разпита на подсъдимия Р.М.,
същият заявил, че познава молителя и имота за който се иска документ за
собственост. Заявил, че молителя има имота след смъртта на мъжа си и повече от
24 години сама живеела в него ползвала го,
стопанисвала го. Заявеното от М. обстоятелство, че молителя Ф. „повече от 24 години
сама живее в имота“ и по точно посочения срок – 24 години не отговаряло на
истината. Подсъдимия М. като живущ в съседство в посочения имот имал преки
възприятия относно това кои хора са обитавали имота. Същият е зет на свид. Ф.М. и прекрасно е знаел, кои хора са живели в процесния имот и през кой период от време, братовчеди на
неговата съпруга. По делото не са събрани данни за някаква съществуваща вражда
между братовчедите.
На 03.04.2009г. във основа на
постановление издадено въз основа на извършената обстоятелствена проверка, Ю.С.
– пом. нотариус по заместване при С.С. *** действие РС-Шумен, издала нотариален акт № 69, том II, рег. № 3555, дело № 211 от
2009г. с което признала на А. Е. Ф. правото на собственост придобит по давност
върху недвижим имот – ПИ с идентификатор 52132.205.393 находящ
се на ул. „Преспа“ №2 в с. Новосел обл. Шумен.
Видно от така установената
фактическа обстановка тримата подсъдими са осъществили състава на
престъплението по чл. 290 ал.1 от НК тъй като пред надлежен орган на властта –
Нотариус С.С., като свидетели по нотариално дело за
извършена обстоятелствена проверка за констатиране на право на собственост
устно са потвърдили неистина по отношение на действителния срок през който А. Ф.
е живяла сама в имота, като това е сторено съзнателно – и тримата подсъдими са
имали преки възприятия, че посочения имот за последните 10 години са живели и други членове на семейството.
От заключението на приетата от
съда графическа експертиза се установява, че подписите положени под
свидетелските показания на тримата подсъдими в протокола от извършена
обстоятелствена проверка са положени от тях. Това се потвърждава и от разпита
на вещото лице.
Съдът не споделя защитната теза
на процесуалните представители на подсъдимите, че за имота е нямало никакъв
предходен документ за собственост и това бил единствения начин за придобиването
на такъв. Действително е нямало такъв документ, но снабдяването с такъв не би
следвало да минава през лъжесвидетелстване. При извършване на обстоятелствената
проверка е можело да се поканят и хората които действително са живеели в този
имот. Съдът не споделя и твърдението, че думите на подсъдимите са били извадени
от контекста на цялото им изказване. При своето свидетелстване те са се
запознали с написаното в протокола и са се подписали собственоръчно, за което е
и заключението на приетата от съда графологическа
експертиза.
При извършената обстоятелствена
проверка, подсъдимите са потвърдили неистина, а именно, че А. Ф. е живяла
повече от 20 години сама в имота. За това подсъдимите носят наказателна
отговорност. Кои обстоятелства са ги накарали да кажат неистина пред нотариуса
нямат значение в случая. Наказателната отговорност която следва да понесат е за
казване на неистина устно и непосредствено пред надлежен орган на властта,
какъвто в настоящия случай се явява нотариус С.С..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа, на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свид. Й.Й. свид.
С.М., свид. В. А., свид. Б.А.,
свид. Ю.А., свид. Т.Т., свид. И.И.,
свид. Т.М. свид. Ф. Х., свид. С.С., свид.
Ф.М., заключението на приетата от съда графическа експертиза, както и на
приетите и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно
допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение
във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимите Е.И.И., М.М.И. и Р.Р.М. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.290 ал.1 от НК,
поради следното:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняването на нотариална дейност и нейното правилно
функциониране, както и тези, които осигуряват авторитета на нотариалните органи;
* от обективна страна подсъдимите
чрез своите действия – лъжливите показания дадени устно, непосредствено и
съзнателно пред надлежен орган на властта - нотариус С.С.,
по нотариално дело за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране
право на собственост № 211/2009г. по описа на нотариус С.С..
Подсъдимите са осъществили лъжесвидетелстването чрез изпълнителното деяние –
потвърждаване на неистина, защото И., И. и М. са
преиначили истината като са казали неща, за които са знаели, че не са се
случили в действителност. Или още, че не са съобщили правилно своите възприятия
пред нотариуса извършващ обстоятелствената проверка. Съдът намира, че по делото
са събрани достатъчно неоспорими доказателства покриващи обективната страна на
деянието. Лъжесвидетелстването е осъществено, когато всеки от подсъдимите, като
свидетел устно, непосредствено и съзнателно потвърдил неистина пред надлежен
орган на властта, в случая нотариус, който разпитва свидетел по обстоятелствена
проверка относно давностно владение на недвижим имот.
С показанията си дадени на 03.04.2009г. пред нотариус, в качеството му на орган
извършващ обстоятелствена проверка относно давностно
владение те са го заблудили всеки поотделно и като цяло. Престъплението е
резултатно, като резултата се свежда до нотариуса да научи неверните твърдения,
те да бъдат сведени до неговото знание, като е необходимо да им се дава вяра.
* субект на престъплението са пълнолетни вменяеми лица, имащи качеството на свидетели; подсъдимите
са разпитани от нотариус С.С. в качеството му на
нотариус извършващ обстоятелствена проверка за констатиране право на
собственост по дело № 21/2009г. по описа на същия нотариус, като своите
показания са дали именно пред него.
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимите с пряк умисъл – те съзнателно са съобщили неправилно своите
възприятия пред нотариуса, като са съзнавали обществено опасния характер на деянието и са целели настъпването на
обществено-опасните последици. Този извод на съда следва от факта, че
подсъдимите са били запознати с разпоредбата на чл. 290 ал.1 от НК, като му им
е разяснено че при потвърждаване на неистина същите носят наказателна
отговорност.
Като мотив за извършване на
престъплението от страна на Р.М. съдът намира близките му роднински връзки със свид. Ф.М. – той и е зет, с оглед бъдещо финансово
облагодетелстване. Свидетелката М. в последствие става еднолична собственичка
на имота и го продава. Останалите двама подсъдими имат за мотив извършването на
лъжесвидетелстването с оглед запазване и подобряване близките си отношения които
имат със свидетелката Ф.М..
Причините за извършване на престъплението
се свеждат до незачитане на установения в страната правов ред и функционирането
на нотариалната система и незачитането на нейния авторитет.
При определяне на наказанието на
подсъдимите за извършеното от тях престъпление съдът прецени: степента на
обществена опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока /
засегнати са материални интереси/, данните за личността им – видно е, че те не
са със завишена обществена опасност, както и подбудите за извършването на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимите М., И. и И.:
Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема чистото съдебно минало на
подсъдимите, както и прекалено голямата отдалеченост на деянието във времето –
близо шест години и половина.
Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът не констатира такива.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите М., И. и И., като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. За престъплението по чл.290 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 5 /пет/ години,
Предвид
на това, съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия
ще бъде определяне на наказание “лишаване от свобода”, което при наличието на
констатираните смекчаващи вината обстоятелства, следва да бъде в размер на
минималния предвиден от закона, а именно три месеца. По отношение на така
определеното наказание "лишаване от свобода", съдът взе предвид,
гореизложените обстоятелства и счита, че са налице всички законови предпоставки
за приложението на чл.66 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия и че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието, така че условното осъждане при условията на чл.66
ал.1 от НК ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимите. В този
смисъл съдът определи на подсъдимите изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Определеният размер на това наказание, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна
на осъдения, освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят и направените в досъдебното производство
разходи по делото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: