№ 10398
гр. С., 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110160818 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, представлявано от AИМЕ, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответницика Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че същия дължи на ищеца следните
суми:: сумата от 839,89 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ
се на адрес: АДРЕС, отчитан под абонатен № ****, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –09.07.2021г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 110,80 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2019г. до 30.06.2021 г., сумата от 32,52 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 6,18
лв. за периода от 31.07.2018г. до 30.06.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
1
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и прави възаржение за погасителна давност на задължението.
С определение от 11.05.2022 г. е конституиранo като трето лице помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ООД,.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба.
Ответника се представлява от адв. Любомиров, който поддържа писмения отговор.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 40526/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец на
19.07.2021г. е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 839,89 лв. /осемстотин
тридесет и девет лева и 89 стотинки /, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес:
АДРЕС, инсталация **********/аб. № ****, ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 110,80 лв. /сто и десет лева и 80 стотинки/ за
периода от 15.09.2019г. до 30.06.2021 г., сумата от 32,52 лв. /тридесет и два лева и 52
стотинки /, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 6,18 лв. /шест лева и 18 стотинки/ за периода от 31.07.2018г.
до 30.06.2021 г. С възражение от 19.08.2021 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не
дължи.
Съгласно Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 18.10.1990г. и
удостоврение №68-00-359/1/25.03.2014г. на ГИС С., ответника е закупил процесния
недвижим имот, представляващ ап.216, находящ се в АДРЕС (8).
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ФИРМА на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от ОС на ЕС от гр.С., ж.к. „Овча купел 1“, бл.405,
вх.З, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили
дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Техем сървисис” ЕООД и със
същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 25.09.2002г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 03.06.2020г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщения към фактури за процесния период, както и съобщение към фактура №
**********/31.07.2019г., фактура № **********/31.07.2020г., справка за задължения на
абонатен № **********.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Съгласно Договор за продажба на недвижим имот по
реда на НДИ от 18.10.1990г. и удостоврение №68-00-359/1/25.03.2014г. на ГИС С.,
ответника е закупил процесния недвижим имот, представляващ ап.216, находящ се в АДРЕС
(8), се установява по категоричен начин, че ответника е собственик на процесния недвижим
имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл
по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно
дефиницията на чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.
2
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрените с решение на КЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля
като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № **********, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са
оспорени от ответника, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на
предявените искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 802,72 лв. /съобразно отразеното в съобщение към фактура №
**********/31.07.2019г., на стойност 472,40 лв. със срок за плащане 14.09.2019г. и фактура
№ **********/31.07.2020г. на стойност 330,32 лв. със срок за плащане 14.09.2020 г.,
приложени на л.23-24 от делото/.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за неоснователно. Предявеният иск е за период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 09.07.2021
г. С оглед на това и на предвидените в ОУ срокове за плащане, а и а именно 45-дни срок
след изтичане на периода, за който се отнасят / чл.33, ал.1/, следва да се приеме, че с
подаване на заявлението на 09.07.2021 г. и с предявяване на иска по чл. 422 ГПК., ищецът е
прекъснал течащата погасителна давност, като погасени по давност са всички негови
вземания за преди м.06.2018 г., а сумата по първата фактура № **********/31.07.2019г.,
касаеща процесния отчетен период, находяща се на л. 23 от делото е със срок за плащане
15.09.2019г. По арг. на чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането
е станало изискуемо, а това в случая е крайния момент на срока за плащане за начислените
суми - 15.09.2019г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата се явява
основателен и доказан до размера от 802,72 лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 839,89 лв., същият следва да бъде отхвърлен.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в сроковете по
чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на задължението настъпва в
деня посочен, като краен срок за заплащане на фактурата. Предвид своя акцесорен характер
и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода от 15.09.2019 г. /след датата на срока за плащане по фактура
3
**********/31.07.2019г., до 30.06.2021 г., която сума, съобразно служебните изчисления на
съда възлиза на сума в размер на 112,46 лв. (или сумата от 85,94 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.19г.- 30.06.2021 г. върху дължимата по фактура
№**********/31.07.2019г.главница от 472,40 лв., а сумата от 26,52 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.20г.- 30.06.2021 г. върху дължимата по фактура
№**********/31.07.2020г. главница от на стойност 330,32 лв.).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за лихва от 110,80 лв., за
периода 15.09.2019г. до 30.06.2021 г., се явява основателен и доказан, поради което същия
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем сървисис”
ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради
което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 40526/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 171,13 лв., от които сумата от 97,79
лв. за внесена държавна такса, а сумата от 73,34 за за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ищеца следва да заплати на адв.
ИМЕа, ЕГН **********, сумата от 183,98 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника по настоящото дело, както и на основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 183,98 лв. на адв. К. И. Б., ЕГН **********,
представляваща направени по ч.гр.д.№ 40526/2021 г. разноски за оказана безплатна
адвокатска помощ на длъжника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. М., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, че дължи на ФИРМА, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
гр. С., уАДРЕС представлявано от AИМЕ, сумата от 802,72 лв. (осемстотин и два лева и
седемдесет и две стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: АДРЕС, аб. № ****, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 09.07.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 110,80 лв. /сто и десет лева и 80
стотинки/ представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 30.06.2021
г., за които суми е издадена Заповед №5871/19.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 40526/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 839,89 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ФИРМА, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление: гр. С., уАДРЕС представлявано от AИМЕ, за признаване за усатновено по
отношение на ответника Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че дължи на ищеца суми
за дялово разпределение на имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № ****, сумата от 32,52
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 6,18 лв. за периода от 31.07.2018г. до 30.06.2021 г.
4
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на ФИРМА, с
ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. С., уАДРЕС представлявано от
AИМЕ, сумата от 171,13 лв. (сто седемдесет и един лева и тринадесет), представляваща
направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 40526/2021 г. по описа на
СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА ФИРМА, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
уАДРЕС представлявано от Сашо Чакалски, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 ЗАдв. на адв. ИМЕа, ЕГН **********, сумата от 183,98 лв. (сто осемдесет и три
лева и 98 стотинки), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ответника Г. Д. М. в исковото производство.
ОСЪЖДА ФИРМА, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
уАДРЕС представлявано от Кремен Владимиров Г.ев , да заплати на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. К. И. Б., ЕГН **********, сумата от 183,98 лв. (сто
осемдесет и три лева и 98 стотинки), представляваща направени по ч.гр.д.№ 40526/2021 г.
разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на длъжника Г. Д. М..
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис”
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 40526/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5