Р Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, … март 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав в публичното
заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след
като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.0105 по описа за 2014 година за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.59 ЗЗД.
В
исковата си молба ищецът „Т.-**“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, офис 502, твърди, че
през периода от 06.04.2011 година до 09.06.2013 година е бил собственик на енергиен
обект, включващ енергийни уредби и съоръжения, представляващ ПИ с идентификатор
12259.1021.292 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Враца, площ
от 3 156 кв.м, ведно с построените в имота четири сгради, три от които с
пряко предназначение за енергопроизводство. Тези сгради са „Главна заводска
подстанция“ /ГЗП/ на бившия Чугуно- леярен завод в гр.Враца - ЧЛК „В.“ – гр.Враца. Главната заводска
подстанция е била построена и въведена в
експлоатация преди влизане в сила на ЗЕ – ДВ, бр.107/09.12.2003 година.
Твърди, че е придобил енергийните обекти
и съоръжения от Чугуно- леярен завод в гр.Враца
- ЧЛК „В.“ – гр.Враца по силата на договор за прехвърляне на обособена
част от търговско предприятие от 27.01.2011 година, вписан по партидата на
страните по сделката в АВ – ТР.
Твърди,
че главната заводска подстанция включва открита разпределителна уредба
110/206/6 kV и закрита разпределителна уредба 20 kV, както и
всички прилежащи и ел. съоръжения и компоненти, находящи се на територията на
бившия завод, като същата се захранва и към този момент от подстанция „Враца
-1“ на „НЕК“ ЕАД. Твърди, че включеното в главната заводска подстанция
електрическо оборудване, машини, съоръжения
др., са тези които са включени в опис, представен към исковата молба.
Ищецът
твърди, че съществуващият енергиен обект и съоръженията към него са част от
разпределителната мрежа в Промишлената зона на гр.Враца, чрез който се
захранват всички производствени и търговски предприятия на територията на
бившия ЧЛК „В.“. От главната подстанция през процесния период от време, освен
ищеца, са се захранвали с ел. енергия и външни предприятия като
разпределителната заводска подстанция на
бившия машиностроителен комбинат „Гаврил Генов“, сега „*******“ АД- Враца, съответна
захранваща площадка №2 на комбината, на която са разположени мощности на „Б.Л.“
ЕООД и на други производствени търговски компании. “Б.Л.“ ЕООД се явява
потребител на електрическа енергия през посочения период от време, присъединени
към ГЗП на бившия ЧЛК“В.“- Враца – сега в несъстоятелност. Твърди, че
ответникът не отрича, че през исковия период към ГЗП има присъединен потребител
на ел. енергия с договор за присъединяване и доставка, който факт се установява
от кореспонденция с ДКЕВР и РП- Враца. Този договор е сключен не със
собственика на енергийни обект и съоръженията, който е ищецът по това дело.
Ищецът
твърди, че ответникът има лицензия за Р. на електрическа енергия № Л – 135 –
07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР за срок от 35 години за дейността „Р. на
електрическа енегрия“ на обособена територия, определена в приложение№1 към
лицензията. През процесния период от време ищецът не е лицензиран да
осъществява такава дейност, но по обективни причини, изразяващи се в несъгласие
на ответника да сключи договор за присъединяване на ползващите ел. енергия от
ГЗП външни потребители, е разпределял ежемесечно ел. енергия.
Твърди,
че разпоредбата на чл.117, ал.1 ЗЕ задължава разпределителното предприятие да присъедини
всеки обект на потребител на ел. енергия, при спазване на законовите
изисквания.
Твърди,
че съгласно чл.117, ал.8 ЗЕ собствениците на ел. уредби и съоръжения с
техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на
оператора на електропреносната, съответно на електроразпределителната мрежа, за
целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други клиенти. Ползването
се предоставя след сключване на договор по цена / цена за достъп/, определена
по методиката, която ДКЕВР е одобрила.
Ищецът
твърди, че през исковия период напълно отговаря на изискванията на чл.117, ал.
8 ЗЕ, като е предоставял на ответника достъп до собствения си енергиен обект за
целите на Р.то и преноса на електрическа енергия, но ответникът не е сключил с
него договор и не е заплатил цена, въпреки многобройните срещи и отправени
покани от ищеца за това.
Ищецът
твърди, че ответникът „Ч.Р.Б.“ АД не притежава изградена разпределителна мрежа,
към която да присъедини фактически захранваните от ГЗП на дружеството
потребители, за да изпълни задълженията си на разпределител, без да извърши поне в минимален размер
инвестиционно строителство.
Електрическата енергия разпределяна от ищеца се продава на
присъединените потребители на ответника по цени, одобрени от ДКЕВР, в който е
включен съставка за технологични разходи, присъщи за извършваната от ищеца
дейност, на основание чл.31, ал.1 ЗЕ. Фактически разходите на „Т.-**“ ООД,
направени през процесния период от време по обслужване, поддръжка, ремонт на
енергийните уреди и съоръжения, в главната заводска подстанция /ГЗП/, а също и
технологичните загуби при преобразуването, Р.то и преноса на ел. енергия, са
калкулирани в цената, на която ответникът начислява на своите потребители,
заплащана на ответника.Тези разходи по никакъв начин не са възмездени на ищеца
и остават за негова сметка.
След
като става собственик на енергийния обект ищецът е отправил покана да ответника
за изкупуване на подстанцията, като до закупуването да му заплаща ежемесечно
цена за предоставения достъп, определена от методиката на ДКЕВР, но това не се
е случило.
Ищецт
твърди, че към 10.06.2013 година ГЗП е собственост на двамата съдружници в „Т.-**“
ООД. Натоварен от тях, процесуалният представил на ищеца е направил запитване
до ДКЕВР и изискал становище от Комисията дали подстанцията подлежи на
изкупуване.Отговорът на регулатора от 19.11.2013 година е бил, че ЕРП следва да
пристъпи към изкупуване на енергийния обект в сроковете по параграф 4 ПЗРЗЕ, а
именно до 09.12.2015 година, а до приключване на процедурата по изкупуване
следва да заплаща цена за достъп.
Сочи
кои са енергийните уреди и съоръжения, участвали в процесния период от време, в
Р.то и преноса на ел. енергия.
Моли
съда след като се убеди в истинността на изложеното, да осъди ответника да му
заплати сумата от 26 442 лв, представляващо обезщетение за предоставен
достъп до енергийния обект, представляваща част от общо дължимата сума от
65 000лв за обезщетение, която е сумарна величина за дължимото ежемесечно обезщетение от
2 500лв, за периода от 06.04.2011 година до 09.06.2013 година, ведно със
законната лихва, като му присъди и разноските по делото.
В
срока за отговор ответникът оспорва предявения иск.
Твърди,
че не дължи претендираната сума, определена на база на методиката на ДКЕВР и
това е така, тъй като между страните не съществува облигационна връзка- договор
за присъединяване – условията и редът, за който са определени с Наредба №6 от
09.06.2014 година за присъединяване на производители и потребители на ел.
енергия към преносните и разпределителни електрически мрежи. Липсата на такъв
договор възпрепятства възможността за приложение на методиката на ДКЕВР за цена
на достъп, поради което се явява неотносима към диреното обезщетение.
Ответникът
оспорва основателността на предявения иск и поради това, че ищецът не е
собственик на електрическите уредби и съоръжения, поради което твърди, че за
него не съществува задължение по параграф 4 от ПЗРЗЕ за заплащане еднократно на
цената на съоръженията.
Твърди,
че процесният обект е съществувал към момента на приемане на ЗЕЕЕ /отм./,
поради което за ответника по силата на закона възниква сервитутно право по
чл.60, ал.2,т.1 Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ – ДВ.
Бр.64/1999 година/.
Ако
съдът приеме, че ищецът е собственик на процесната подстанция, че чрез нея са
присъединени и други потребители, поради което ответникът дължи цеан за достъп,
то твърди, че тази цена не кореспондира с методиката на ДКЕВР, тъй като е
многократно завишена.Освен това твърди неприложимост на тази методика.
По
отношение на собствеността на процесните съоръжения – оспорва твърдението на
ищеца да е техен собственик, като оспорва и неговият праводател да е бил такъв,
поради което извършената разпоредителна сделка не е довела до придбиване на
права от ищеца. Прави исторически анализ на статута на вещта и правото на
собственост, съобразно действащата към този нормативна база.
При
условие на евентуалност, ако се приеме, че праводателят на ищеца е собственик
на тези съоръжения, ответникът твърди, че тези вещи са останали извън свободния
търговски оборот.
Освен
това ответникът твърди, че нито ищецът извършващ с тези вещи разпоредителни
сделки, през 2013 година е прехвърлил съоръженията на ФЛ, което е противоречие
със закона, тъй като ФЛ не могат да се легитимират като собственици на
енергийни съоръжения и да обосноват претенции за заплащане.
По
отношение на твърдяното от ответника сервитутно право. Изяснява правната
същност на този институт на правото, неговата несъвместимост с възмездно
облигационно наемоподобно правоотношение, а това изключва възможността
ответникът да заплаща ежемесечно цена за достъп на ищеца, касателно
съоръжението.
Оспорва
описаните съоръжения да са служили за разпределяне на електрическа енергия през
процесния период от време.Твърди, че няма потребители на електрическа енергия,
които да са захранени от тезисъоръжения, през този период.
Моли
съда да отхвърли иска и му присъди разноски по делото.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери за установено следното:
По
делото безспорно е установено, че ДКЕВР е издала лицензия за Р. на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Разпраделение България“ АД под № Л – 135 – 07/13.08.2004 година
за дейността „Р. на електрическа енергия“ за обособена територия, определена в
приложение№ 1 към тази лицензия за срок от 35 години. Ответникът има качество
на енергийно предприятие по смисъла на параграф 1, от 24 ДРЗЕ, което притежава
лицензия за Р. на електрическа енергия на обособена територия- Западна
България.
По
делото са представени писмени доказателства относно собствеността на имотите,
част от които са енергийните обекти, за които ищецът дири обезщетение от
ответника, а именно - ПИ с идентификатор 12259.1021.292, находящ се в гр.Враца,
по кадастрална карта и кадастрални регистри, с административен адрес гр.Враца,
Промишлена зона, бул.“********, с площ от 3 156 кв.м, с трайно
предназначение- урбанизирана територия; за друг вид производствен, складов
обект, с номер по предходен план – 4996, в кв.13, парцел 43, при съседи:
12259.10.21.341; 12259.1021.293; 12259.1021.12; 1259.1021.14; 12259.1021.304;
12259.1021.291, ведно с построените в имота сгради, а именно: сграда с
идентификатор 12250.1021.292.1 със застроена площ от 207 кв.м с предназначение-
сграда за енергопроизводство; сграда с идентификатор 12250.10.21.292.2 с площ
от 23 кв.м с преназначение – хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор 12250.10.21.292.3
с площ от 623 кв.м, предназначение- сграда за енергопроизводство; сграда с
идентификатор 12259.1021.292.4 с площ от 89 кв.м с предназнечение сграда за
енергопроизводство.
От
тези документи се установява, че през 2003 година – на 10 юли – е сключен
договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в нотариален акт №
286 /2003 година по описа на нотариус Р.С. с рег.№ 26 на НК и район на действие
– този на РС – Враца, между Г.Д. Е., в
качеството му на синдик на „В.“ ЕАД/ н/ и „Ч.И.“ ООД. По силата но постигнатото
съгласие, синдикът на несъстоятелното дружество е продал на „Ч.И.“ ООД
описаните в акта недвижими имоти, като част от предмета на покупко- продажбата
е УПИ – парцел 1 от п. и. 4996, в кв. 13, промишлена зона по плана на гр.Враца,
с площ от 101 351 кв. м, ведно с построените в него нежилищни обекти:
леярски цех, сграда механична обработка; копрови цех; абонатна главна
подстанция; битова леярна; главна зав. подстанция; помпена станция; заводска
подстанция; сграда звена; сграда РМЦ 8-9 и други сгради.
По
делото се установява, че въз основа на договор за прехвърляне на обособена част
от търговско предприятие от 27.01.2011 година, сключен между „Ч.И.“ ООД, ЕИК ********,
в качеството на прехвърлител и „Т.-**“ ООД, ЕИК ****, по силата на който
прехвърлителят е прехвърлил обособена част от търговско предприятие на
настоящия ищец, включваща следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор
12259.1021.292, находящ се в гр.Враца, по кадастрална карта и кадастрални
регистри, с административен адрес гр. Враца,
Промишлена зона, бул. “********, с площ от 3 156 кв. м, с трайно
предназначение- урбанизирана територия; за друг вид производствен, складов
обект, с номер по предходен план – 4996, в кв.13, парцел 43, при съседи:
12259.10.21.341; 12259.1021.293; 12259.1021.12; 1259.1021.14; 12259.1021.304;
12259.1021.291, ведно с построените в имота сгради, а именно: сграда с
идентификатор 12250.1021.292.1 със застроена площ от 207 кв.м с предназначение-
сграда за енергопроизводство; сграда с идентификатор 12250.10.21.292.2 с площ
от 23 кв.м с преназначение – хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор
12250.10.21.292.3 с площ от 623 кв.м, предназнечение- сграда за
енергопроизводство; сграда с идентификатор 12259.1021.292.4 с площ от 89 кв.м с
предназнечение сграда за енергопроизводство, както и други, описани в акт
поземлени имоти.Актът е вписан в АВ- гр.Враца с акт 138,том 3 по вх.рег.№
1781/05.04.2011 г.
По
делото се установява, че на 10.06.2013 година настоящият ищец е продал на Т.К.Т.и
С.П.Л.този недвижими имот, като сделката е обективирана в нот. акт№ 71, нот.
дело №140/2013 година по описа на нотариус П.Ц., с №* на НК.
В
хода на процеса ищецът е представил заверено копие от Заповед № РД – 18 – ДС –
21 от 06.03.2017 година на областния
управител на област Враца, с която е
разпоредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост в полза на С.П.Л.и
Т.К.Т., недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 12259.1021.292, находящ
се в гр.Враца, по кадастрална карта и кадастрални регистри, с административен
адрес гр.Враца, Промишлена зона, бул. “********, с площ от 3 156 кв. м, с
трайно предназначение- урбанизирана територия; за друг вид производствен,
складов обект, с номер по предходен план – 4996, в кв.13, парцел 43, при
съседи: 12259.10.21.341; 12259.1021.293; 12259.1021.12; 1259.1021.14;
12259.1021.304; 12259.1021.291, ведно с построените в имота сгради, а именно:
сграда с идентификатор 12250.1021.292.1 със застроена площ от 207 кв.м с
предназначение- сграда за енергопроизводство; сграда с идентификатор
12250.10.21.292.2 с площ от 23 кв.м с преназначение – хангар, депо, гараж;
сграда с идентификатор 12250.10.21.292.3 с площ от 623 кв.м, предназнечение-
сграда за енергопроизводство; сграда с идентификатор 12259.1021.292.4 с площ от
89 кв.м с предназначение сграда за енергопроизводство. Мотивирал е това си
действие с представените и описани по- горе нотариални актове, като е приел, че
„държавата е погасила правото си на собственост върху тези имоти“. В тази
заповед е посочено, че съгласно акт №
2652/06.03.1970 г., акт № 3047/29.06.1971 г.,
акт №3999/1976г. и акт №
3579/10.03.1973 г., този имот е бил собственост на чугуно-леярен комбинат „В.“
– гр.Враца, който е преобразуван във „В.“ ЕАД, гр.Враца, със 100% държавно
участие и с предмет на дейност- производство на чугунени отливки. С
Решение по гр.д.№ 567 от 28.09.1998г. ОС
– Враца е обявил търговеца в несъстоятелност и е прекратил дейността на това
предприятие.
Въз
основа на тези документи ищецът основава твърдението си, че е собственик на
тези съоръжения, за процесния период от време, за които претендира обезщетение
от ответника.
Теза
на ответника, че тези съоръжения не са собственост на ищеца се гради на
действаща нормативна база. Позавава се на действащия към момента на изграждане
на съоръжението Закон за електростопанството, чиито норми изключват възможност,
освен изрично посочените изключение, по отношение на енергийни обекти да се
притежава от друг правен субект, различен от държавата.
В
тази връзка страната е представила Разпореждане №46 на МС от 07.11.1991 година
за образуване на еднолично търговско дружество с държавна имущество „Национална
електрическа компания“ АД. С този акт на МС се преобразуват обединенията и
комбинатите, както и другите предприятия от системата на Комитета по
енергетика. В приложение № 1 към този акт на МС, представляващо списък на
преобразуваните предприятия от обединения и комбинати и други предприятия от
системата на Комитета по енергетика, е посочено предприятие „Електроснабдяване“
гр.Враца, е включено в стопански
енергоснабдителен комбинат – П..
По
делото са представени документи относно вписване на „НЕК“ АД в търговския
регистър, воден от СГС- вписването е извършено с решение от 28.12.1991 година;
относно извършеното преобразуване, чрез
отделяне на ЕРП, както и
последващо преобразуване, чрез вливане на „ЕлектоР. – София област АД и П. от НЕК , което новообразувано ТД е вписан
в същия регистър, воден от ОС – П. на 28.4.2014 година и „ЕлектроР.- П.“ АД в
„ЕлектроР. Столично“ АД- решение на СГС от 02.11.2007 година. На 29.01.2008
година съдът вписва нова промяна по партидата на „ЕлектроР. Столично“ АД – в
наименованието на дружеството, а именно „Ч.Р.Б.“ АД.
По
отношение на твърдението на ответника за изразени негови становище, касаещи
лица в района на процесните съоръжения и това, че не ищецът е този, с чиито
съоръжения се е разпределяла електрическата енергия за процесния период от
време, страната е представила 12 броя свои изявления, отправени до трети,
неучастващи по делото лице, относно условията за присъединяването им към
електрическата мрежа, от които се установява, че тези становища касаят
недвижими имоти, които се намират в същото населено място, в чиято територия
попада имотът, за който ищецът твърди да е собственик, а също номер на
кадастрален район по кадастралната карта и номер на поземления имот.
По
делото е допусната СТЕ, изготвена от вещото лице инж.С. Гееоргиев С., приета от
съда като годно доказателствено средство.
В
своето заключение вещото лице сочи какво включва енергийното съоръжение, за
което ищецът претендира да е собственик, както и това, че през процесния период
от време ГЗП представлява част от разпределителната мрежа на промишлената зона
на гр.Враца, чрез която се захранват
всички производствени и търговски предприятия на територията на бившия „Чугунено- леярен комбинат“ – това са
подстанция на „*******“ АД, както и „Б.Л.“ ООД, както и на потребители, изрично
посочени на лист 265 от делото. Вещото
лице е изчислило, че общият размер на разпределената и потребена за този период
от време ел. енергия е
2 210 047 KWh. По отношение на това каква е цената за достъп вещото
лице не е дало отговор, тъй като не е установило, поради липса на данни, какви
са извършените технологични разходи.
Вещото
лице е заключило, че измерването на потребената ел. енергия, разпределена през
процесните съоръжения става на страна НН
със СТИ / електромери/ , които се монтират, отчитат и контролират от ответника
„Ч.Р.Б.“ АД. Границата на собственост на СТИ се намират на изходните клеми на
електромерите, в електромерното табло, като границата на собственост се
определя съобразно чл.116, ал.7 и чл.83, ал.,т.6 ЗЕ – чрез подзаконови актове.
Вещото лице е посочило, че ГЗП е било построена и въведена в експлоатация преди
влизането в сила на ЗЕ.
Допуснатата
тройна СТЕ е имала задача да определи цената на достъп и в тази връзка вещите
лице са приели, основавайки се на
пазарната стойност на активите / 94 070 лв/, които в съвкупността
си представляват енергийния обект, въз основа на количеството пренесена ел.
енергия за процесния период от време – 06.04.2011 г. – 09.06.2013 г., общият
размер, определен по месеци на листове 326-327 от делото – в размер на
24 048лв. Вещите лица са изготвили и алтернативен вариант, поради непредставени
от ищеца данни за извършени разходи по поддръжка, обслужване на подстанцията,
като са приели, че той не предполага приложение на методиката на ДКЕВР, поради
липса на тези базови показатели, а това означава, че дължимата цена за достъп е
нулева величина
Заключението
на вещото лице П.Д. не следва да бъде обсъждано, тъй като по отношение на
претенцията за обезвреда с правно основание чл.86 ЗЗД, на основание чл.129,
ал.3 ГПК съдът е прекратил производството в тази му част.
При
така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:
Претенцията
на ищеца е с правно основание чл.59 ЗЗД- страната дири обезщетение от ответника за това, че
ползва негов енергиен обект и съоръжения за целите на преобразуването и преноса
на ел. енергия до други потребители, различни от ищеца.
Съдебната
практика е категорична, че такова обезщетение се дължи тогава, когато не е
сключен договор за предоставяне на достъп по чл.117, ал.7 ЗЕ и без наличие на
друго основание. В тази случай енергийното дружество следва да заплати
обезщетение за ползването на
енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание на основание чл.59 ЗЗД.
Това обезщетение се определя на база приетата от ДКЕР Методиката за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ.
Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за
ползването на определена вещ по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД
предпоставя комулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание
за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца
и обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат
съобразени и всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато
обект на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването на която
такива съществуват.
Събраните
по делото доказателства не установяват, че ищецът е собственик на процесния
енергиен обект и съоръженията му.
Както
е посочено от вещото лице по единичнтата експертиза, този обект е изграден и
въведен в експлоатация преди приемането на Закона за енергетиката ,
обн. ДВ. бр.107 от 9 декември 2003г.
Представеният от ищеца документ – разпореждането на областния
управител на област Враца – съдържа изявление, въз основа на акт № 2652/06.03.1970 г, акт №
3047/29.06.1971г., акт №3999/1976г. и акт № 3579/10.03.1973г., че този имот е
бил собственост на чугуно-леярен комбинат „В.“ – гр.Враца.Областният управител е направил извод, че имотът, в
който се намира енергийния обект е собственост на чугуно-леярен комбинат „В.“ –
гр.Враца, който факт не съответства действаща към този момент нормативна база –
конституцията на НРБ, Закона за собствеността и др., съобразно които
собствеността е държавна,
общинска, кооперативна, собственост на обществени организации, на други
юридически лица, частна и лична собственост на граждани и смесена, а видовете собственост
се ползуват с еднаква
закрила от закона и с равни възможности за развитие - чл.14 от Конституцията на НРБ 1974г. Макар и в сравнение с конституцията на НРБ от 1947 година да е налице либерализация на
режима на собствеността, обектите, които са свързани с енергетиката на
държавата са под обхвата на държавната собственост. Макар и по делото да няма конкретни данни относно това кога е
построен процесният енергиен обект, може да се предположи, че това е станало
преди 1989 година, поради което е попадал в активите на държавата, а бившето
държавно предприятие ЧЛК „В.“ – гр.Враца е стопанисвало обекта.
До
16.07.1999 година законът, който регулира отношенията в енергетиката е Закон за
електростопанството от 1975 година.Разпоредбата на чл.2, ал.2 от този закон изрично посочва, че електрическите централи за
производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос
и Р. на електрическа енергия са държавна собственост. Доколкото търговските
дружества не попадат в кръга на кооперативните и други обществени организации,
то разпоредбата на чл.2, ал.2 от него. е неприложима.Разпоредбата
на чл. 8 от Закона за електростопанството /отм./, разпорежда, че електрическите централи, уредби и мрежи за общо
ползуване, се изграждат и поддържат от Асоциация "Енергетика"
и съгласно чл.2, ал.1 са държавна собственост. Следователно подобни обекти остават държавна собственост и не е
могло да преминат в собственост на дружеството с държавно имущество, праводател на
ищеца, тъй като това противоречи на чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от Закона за енергетиката
от 1975 г., при условие, че се приеме, че това е законът, действащ към момента на
възникване на „В.“ ЕАД.
Правният режим
на съществуващите към 16.07.1999 г. енергийни обекти, независимо от това дали
са държавна собственост или са собственост на кооперативни и други обществени
организации, не е променен с приемането на следващия Закон за енергетиката и
енергийната ефективност от 1999 г., с
които е уредена възможността на собственика да прехвърли притежавания енергиен
обект единствено на съответното енергийно предприятие и правото и задължението
на енергийното предприятие да го изкупи. Енергийният обект не може да бъде
икупен и не може да бъде предмет на сделки и Закон за енергетиката и енергийната ефективност / параграф 67, ал. 9 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ /1999
г. - 2004 г./.“ Законът изключва, при
приватизация на обекти, в чиято територия има изградени енергийни съоръжения,
те да се включват в предмета на сделката, когато чрез тях се осъществява
снабдяването с ел.енергия на повече от един потребител, какъвто е случая с
използването на процесните съоръжения за доставка на енергия на няколко
потребители .“ - Решение№ 130 от 11.02.2010 г. по т.д. № 776/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, на което се е позовал и ответникът.
Следователно през процесния период, в
който ищецът твърди, че е прибодил
процесния обект, транслативен ефект от договора за продажба на обособена част
от търговско предприятие от 27.01.2011 година, сключен между него и „Ч.И.“ ООД, ЕИК ********, в
качеството му прехвърлител, като липсата на този обект по отношение на енергия
обект и резултат от това, че преводателят му не е станал собственик на това
съоръжение, поради законовата запрета, действаща към този момент, произтичаща
от Закона за електростопанството / отм./ и ЗЕЕЕ /отм./ . С цитираното по- горе решение
на касационната инстанция е прието, че енергийните обекти остават държавна собственост и не е могло да преминат
в собственост на дружеството с държавно имущество при условията на чл. 17а от ЗППДОбП отм. Тези обекти не могат да
бъдат предмет на сделки и съгласно следващия Закон за енергетиката и
енергийната ефективност / параграф 67, ал. 9 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕЕЕ /1999 г. - 2004 г./. Законът изключва,
при приватизация на обекти, в чиято територия има изградени енергийни
съоръжения, те да се включват в предмета на сделката, когато чрез тях се
осъществява снабдяването с ел.енергия на повече от един потребител, какъвто е
случая с използването на процесните съоръжения за доставка на енергия на
няколко потребители.
Изводът на съда за
съществуваща към момента на договора за продажба от юли 2003 година, основаващ
се на посочените действащи към този момент законови разпоредби от императивен
порядък, не се
променя от представения в хода на процеса акт на областния управител на област
Враца и последвалото деактуване на имота. Настоящият състав на съда възприема същия като недопустим и неотносим
към спора. Дори да се приеме, че актът касае настоящия спор, той по никакъв
начин не обвързва съда с обективираните в него мотиви за причините за
деактуването, нито относно приложното му поле.
Както
е посочени по-горе, за да се уважи кондикционния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД ищецът
следва да установи качеството си на собственик на тази вещ.Установяване на този
факт в настоящия процес не е осъществено. Липсата на една от кумулативните
предпоставки на иска е достатъчно основание за неговото отхвърляне.
Но
дори и да се приеме, че по неустановен в този процес начин ищецът е придобил
собствеността върху този енергиен обект, то липсва и друга предпоставка от ФС
на осъдителната претенция – доказателства, че ищецът е направил разходи по
поддръжка, съхраняване и т.н. на това съоръжение. Ищецът с молба от 16.05.2017
година е представил на съда, извън преклузивните срокове за събиране на
доказателства, справка за консумирана ел. енергия, за технологични разходи и
технологични загуби.Този документ се явява неподписан такъв, поради което
негово значение за процеса, следва да се цени с логическата му връзка с
останалия доказателствен материал, ако се приеме, че е допустим. В останалите
доказателства събрани по делото не се установява ищецът да е сторил каквито и
да е разходи по поддръжка, съхранение и друг, свързани с това съоръжение- т.е.
не се установява неговото обедняване, а това също е основание за отхвърляне на
иска.
Ето
защо претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена поради неоснователността и,
а разноските по делото следва да бъдат определени на база чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът
е представил списък по чл.80 ГПК, включващ в себе си заплатен депозит за СТЕ в
размер на 400лв и 110лв за допълнителната такава.По делото са представени
доказателства, че тези разноски са действително извършени от страната.
Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение, определяем върху цената на иска и
броя на проведените съдебни заседания.
Съобразно
чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Дължимото
юрисконсултско възнаграждение на ответника, на основание чл.25 от НЗПП следва
да е в размер на 400лв- делото е продължило повече от три заседания и
материалният интерес е над 10 000лв.
Дължимите
от ищеца на ответника разноски са в общ размер на 910 лв.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.-**“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв.В.Ч., срещу „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт Н.С.С., иск с правно основание за
заплащане на част от дължимо обезщетение, в общ размер от 65 000лв,
съдебно заявено в размер на 26 442 лв / двадесет и шест хиляди
четиристотин четиридесет и дв лв/, за ползване от ответника, за периода от
06.04.2011 година до 09.06.2013 година на енергиен обект и неговите съоръжения,
находящи се в ПИ с идентификатор 12259.1021.292 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Враца, площ от 3 156 кв.м, поради
неоснователността му.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.8 ГПК, „Т.-**“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В.Ч., да заплати на „Ч.Р.Б.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, разноски по водене на
делото в размер на 910 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: