№ 1511
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело №
20221100505697 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Д. В. К. срещу разпореждане на ЧСИ У.Д. по
изпълнително дело № 20168580400480, с което е отказано да се прекрати делото на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят счита, че отказът на съдебния изпълнител е неправилен и
противоречи на процесуалния и материалния закон. Твърди, че сумите в общ размер, които
са постъпили по сметка на ЧСИ са 21 402,48 лева, което надвишава многократно сумата по
изпълнителния лист. Посочва, че неправилно по изпълнителното дело е конституирано
„ЕОС М.“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „А.Б.Б.“ АД. Счита, че не са
изпълнени всички предпоставки на чл. 99 ЗЗД, а именно надлежно упълномощаване на
новия кредитор за уведомяване на длъжника, в това число надлежно уведомяване на
длъжника, конкретизация на вземането при наличие на всички елементи и делегиране на
права на ЧСИ да уведомява длъжника. Ето защо поддържа, че на нито едно от изявленията
на „ЕОС М.“ ЕООД предприето в рамките на изпълнителния процес не следва да бъде
отдавано процесуално значение, респективно да се зачитат каквито и да е било негови
правни последици настъпили в правната сфера на длъжника. Предвид изложеното счита, че
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл. Твърди, че е нарушен чл. 26 ЗПК и липсата на
право на кредитора да прехвърля своето вземане води до недопустимост на извършената
цесия. Посочва, че уведомяването на длъжника за цесията от съдебния изпълнител не може
да предизвика действието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Твърди, че плащанията извършени
от трето лице не могат да се приравнят на действия извършени от Д.В. за погасяване на
задължението. С оглед на което последното реално и валидно действие, което прекъсва
1
процесуалния срок е с дата 29.07.2016 г. /извършено плащане от Д.К. в качеството му на
физическо лице/, като в този смисъл до датата на която е извършено последващо реално и
валидно изпълнително действие от представилия се за нов кредитор „ЕОС М.“ ЕООД са
изминали повече от две години. Предвид изложеното иска да се уважи жалбата като
основателна, да се отмени разпореждането на ЧСИ У.Д. с оглед на подадено възражение от
Д.К. на правно основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и във връзка с липсата на изначална
материална и процесуална легитимация на кредитора „ЕОС М.“ ЕООД и да се прекрати
изпълнителното дело, ведно с всички законови последици от това.
С писмено възражение взискателят „ЕОС М.“ ЕООД оспорва жалбата. Поддържа, че
не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело. Посочва, че предишният
кредитор е упълномощил „ЕОС М.“ ЕООД да уведоми от името на банката всички
длъжници по вземания, цедирани съгласно процесния договор за цесия и видно от
депозираната жалба длъжникът е уведомен за извършената цесия. С оглед изложеното
искана да бъде оставена жалбата без уважение. Претендира разноски.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител У.Д. счита
жалбата за допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на
съдебния изпълнител, намира следното:
Изпълнително дело № 20168580400480 по описа на ЧСИ У.Д. е образувано по молба,
подадена на 20.05.2016 г. от „А.Б.Б.“ АД срещу Д. В. К., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 22.04.2016 г. по гр.д. № 10937/2016 г. на СРС, 52 състав.
С молба за образуване на делото взискателят е възложил на съдебния изпълнител
цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и едновременно с връчването
на призовката за доброволно изпълнение да се наложи запор върху трудовото му
възнаграждение. Поискал е също така налагане на възбрана, опис, оценка и продажба на
имуществото на длъжника.
Установява се, че със запорни съобщения от 25.07.2016 г. и 28.07.2016 г. са наложени
запори на банкови сметки.
С молба от 22.12.2016 г. длъжникът е заявил, че желае да се ползва от правото си да
погаси 30% от задълженията и се задължава да внася всеки месец по 10% от остатъка.
Видно от отбелязванията върху изпълнителния лист на 30.12.2016 г., 25.01.2017 г.,
26.01.2017 г., 24.02.2017 г. и 24.03.2017 г. по изпълнителното дело са постъпили суми за
погасяване на задълженията на длъжника Д. В. К..
На 12.09.2017 г. и 20.09.2017 г. са изпратени запорни съобщения до търговския
регистър за налагане на запори на дружествени дялове в търговски дружества, собственост
на длъжника.
На 18.02.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС М.“ ЕООД, с
която е поискано дружеството да бъде конституирано като взискател във връзка със сключен
с „А.Б.Б.“ АД договор за цесия от 10.01.2019 г. Към молбата са приложени договора за
цесия, пълномощно от банката в полза на „ЕОС М.“ ЕООД, потвърждение от „А.Б.Б.“ АД за
извършената цесия. С разпореждане съденият изпълнител е конституирал „ЕОС М.“ ЕООД.
Със съобщение от 02.04.2019 г. до Д. В. К. е изпратено уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, с което „А.Б.Б.“ АД прехвърля на „ЕОС М.“ ЕООД всичките си
вземания към длъжника. Съобщението е връчено при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК.
С молби от 14.05.2019 г. и 19.06.2019 г. взискателят е поискал извършване на
изпълнителни действия.
На 25.07.2019 г. е изпратена призовка до длъжника за насрочване на опис на движими
2
вещи за 25.09.2019 г.
На 20.05.2021 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, както
и с молба от 03.09.2021 г.
С обжалваното разпореждане, постановено на 03.05.2022 г. ЧСИ У.Д. е отказала да
прекрати изпълнителното производство.
В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното
производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба
срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 2 на същата
разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на
длъжника.
С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично в т.
6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.
В обжалваното разпореждане от 03.05.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да
уважи искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с
перемпцията на изпълнителното производство и кои действия на взискателя съставляват
искане за извършване на изпълнителни действия. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. За да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
трябва взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното
същинско изпълнително действие по изпълнителното дело.
Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предполага бездействие на взискателя да
поиска извършването на изпълнителни действия в установения от закона срок. Обратно
всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на
изпълнителното производство, като е без значение дали се касае за способи, които вече са
били приложени или за нови.
В разглеждания случай се установява, че няма период на бездействие в рамките на
две години, в който да не е поискано предприемане на изпълнителни действия от страна на
взискателя, като следва да се съобразят и действията предприети от новия взискател „ЕОС
М.“ ЕООД.
Съдът намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, че е налице изначална
липса на материална легитимация на кредитора. В действителност чл. 26, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лица само, ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. В случая няма данни, че посочената клауза е нарушена. От
друга страна цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с
прехвърлянето му, като действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от
3
цедента, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В конкретния случай се установява, че цедентът е
упълномощил цесионера с право да уведоми длъжника за цесията, като е изготвено и
нарочно пълномощно за това. ЧСИ е изпратил до длъжника уведомлението, поради което не
може да се приеме, че цесията на процесните вземания не е надлежно съобщена и поради
това не е произвела действие спрямо Д. В. К..
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че както от пръвоначалния
взискател, така и от новоконституирания са предприети действия в рамките на двугодишния
срок, поради което не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която изисква
взискателят да не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
От друга страна обаче при връщане на делото следва да се прецени от съдебния
изпълнител, с оглед данните по делото за извършени плащания, дали не е налице
основанието по чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на производството. Цитираната
разпоредба гласи, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението.
С оглед изхода на спора право на разноски има взискателят, който претендира такива
и на когото следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжника Д. В. К. срещу разпореждане от
03.05.2022 г. на ЧСИ У.Д. по изпълнително дело № 20168580400480, с което е отказано да се
прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.В. К., с ЕГН: **********, с адрес за
кореспонденция: гр. София, ж.к. *******, да заплати на „ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
с адрес: гр. София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „*******, сграда М. Тауър, етаж
4-6, сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4