№ 11475
гр. София, 15.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20231110147736 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Е. И., чрез
пълномощника си адв. Ц. Б., срещу „.................“ ЕАД с искане за признаване недължимостта
на вземания в общ размер на сумата от 6 106,66 лева, предмет на изпълнително дело №
3173/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б..
В исковата молба са изложени твърдения, че изпълнително дело № 3173/2019 г. по
описа на ЧСИ М.Б. е образувано от „.................“ ЕАД срещу Н.Д.Р. – баба на ищеца Г. И.,
починала на 11.11.2019 г. и негов наследодател, за заплащане на сума в общ размер от 6
106,66 лева, която наследодателката била осъдена да заплати в полза на ответното
дружество. Поддържа се, че тази сума включвала следните по вид и размер вземания:
главница в размер от 2 386,57 лева, ведно със законна лихва от 24.10.2014 г. (до момента
възлизаща на сумата от 2 118,02 лева); неолихвяема сума за лихва за забава в размер на
380,25 лева, неолихвяема сума за разноски по делото в размер от 378,92 лева, неолихвяема
сума за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 100 лева,
такси по ТТР към ЗЧСИ, съответно: по т. 3 в размер от 108 лева, по т. 9 в размер от 18 лева;
по т. в размер от 18 лева; по т. 3 в размер от 36 лева, по т. 9 в размер от 36 лева и по т. 26 в
размер от 538,92 лева. В исковата молба се посочва, че общо дължимата сума от 6 106,66
лева се претендира от ищеца в качеството му на законен наследник на осъденото лице и
касае суми за потребена топлоенергия за периода от м. декември 2011 г. до м. април 2014 г.
Излага се, че тази сума е недължима, тъй като е заплатена отдавна, а дори и да има
остатъчна сума, то последната е покрита с абсолютна давност, тъй като към 2023 г. са
изтекли осем години. С тези съображения се отправя искане за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Г. Е. И. не
дължи на „.................“ ЕАД сумата в общ размер от 6 106,66 лева.
При извършена служебна проверка на редовността на исковата молба и на
допустимостта на предявените със същата искания по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът е
констатирал, че последната не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и по чл.
128, т. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане от 25.09.2023
г. е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с
указанията с писмена молба, да: 1). посочи изпълнителното основание по см. на чл. 404
ГПК, в което твърди, че са удостоверени вземанията на ответника „.................“ ЕАД срещу
1
наследодателката на ищеца Н.Д.Р., представляващи суми във връзка с доставена топлинна
енергия и въз основа на основание на което е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 3173/2019 г.; 2). посочи конкретните по размер и
вид вземания, които са удостоверени в изпълнителния лист, въз основа на който се твърди
да е образувано изпълнителното дело; 3). уточни основанието, на което отрича дължимостта
на вземанията, удостоверени в това изпълнително основание – поради осъществено плащане
и/или поради погасяването им по давност, както и в кой момент твърди да са осъществени
същите, съобразявайки, че съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК искът на длъжника може
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание; 4). обоснове правния си
интерес от отричане дължимостта на вземания, които не са удостоверени в процесното
изпълнително основание и представляващи разноски в хода на изпълнителния процес,
съобразявайки, че исковата претенция на длъжника по чл. 439 ГПК е допустима форма на
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение чрез
оспорване на вземанията, удостоверени в изпълнителния титул – изпълнителен лист; 5).
посочи дали ищецът е единственият законен наследник на лицето Н.Д.Р., сочена като
длъжник на сумите, а в случай, че наред с него има и други законни наследници да обоснове
интереса си от оспорване на вземанията в тяхната цялост; 6). да формулира петитум (искане
към съда) на исковата молба в съответствие с горните уточнения и 7). с оглед горните
уточнения да представи доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд
държавна такса в размер, определен като 4 % от общата стойност на оспорените вземания и
не по-малко от 50 лева. С разпореждането на ищеца са указани неблагоприятните правни
последици от неизпълнение в срок и в цялост на дадените указания – връщане на исковата
молба и прекратяване на производството по делото.
По делото, в изпълнение на така дадените указания, е постъпила молба от 10.10.2023 г.
от ищеца, чрез пълномощника му адв. Ц. Б., приложено към която е представена вносна
бележка за внасяне на държавна такса в размер от 100 лева, като останалите указания
съгласно разпореждането от 25.09.2023 г. са останали неизпълнени.
Предвид това, с ново разпореждане от 24.10.2023 г. на ищеца е указано в
едноседмичен срок да изпълни указанията, дадени му с разпореждането от 25.09.2023 г. в
останалата част, чрез подробното им посочване. С разпореждането ищецът е предупреден за
неблагоприятните правни последици от повторно неизпълнение в срок и в цялост на
дадените указания – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по
делото.
Препис от разпореждането с указанията е връчен на ищеца на 30.10.2023 г., чрез
пълномощника му адв. Ц. Б., на посочения в исковата молба съдебен адрес. С молба от
06.11.2023 г. адв. Б. отправя искане препис от разпореждането да се връчи лично на ищеца,
доколкото отдавна няма връзка с него и без становището му не е в състояние да изпълни
дадените указания.
Препис от разпореждането с указанията е връчен и лично на ищеца на 06.02.2024 г.
(видно от удостоверяването за това, направено върху съобщението – л. 25 от делото).
В указания едноседмичен срок, а и към настоящия момент по делото не е депозирана
молба в изпълнение на така дадените указания.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК задължителна част от
съдържанието на исковата молба са изложение на обстоятелствата, на които се основава
искът, както и в какво се състои искането, като петитумът (искането към съда) следва да
съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения относно спорното материално право, основанието и размера му. За редовността
на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата искания съдът следи
служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна твърдения, без на този етап
2
да изследва приложените към същата доказателства. Именно твърденията на ищеца
очертават предмета на търсената от него защита, а оттук и предмета на доказване по делото
и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК.
Същевременно, съдът взе предвид, че с разпоредбите на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 ГПК
законодателят е регламентирал възможността за искова защита на длъжника в
производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му
незаконосъобразност, чрез предявяване на отрицателен установителен иск, имащ за предмет
оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан
единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия
законов текст.
В процесния случай, от изложените в исковата молба твърдения не става ясно кои са
конкретните по вид и размер вземания, които са удостоверени в изпълнителния лист, въз
основа на който се твърди да е образувано изпълнителното дело, както и въз основа на какво
изпълнително основание е издаден същия (влязла в сила заповед за изпълнение, влязло в
сила съдебно решение и т.н.), липсва яснота относно основанието, на което ищецът отрича
дължимостта на вземанията, удостоверени в това изпълнително основание – поради
осъществено плащане и/или поради погасяването им по давност, както и в кой момент
същият твърди да са осъществени последните, респ. дали се касаят за „новонастъпили
такива“ по см. на законовия текст. Същевременно не е обоснован с конкретни твърдения
правния интерес от отричане дължимостта на вземания, които не са удостоверени в
процесното изпълнително основание и които представляват разноски в хода на
изпълнителния процес. Не е посочено и дали ищецът е единственият законен наследник на
починалото лице – длъжник, предвид обстоятелството, че същият обосновава легитимацията
си в процеса именно в това качество, като оспорва вземанията в цялост, а не според
наследствения си дял, в случай, че са налице и други наследници на лицето.
След констатираната нередовност на исковата молба, с две поредни разпореждания
съдът е дал подробни указания до ищеца за отстраняването им, които са останали
неизпълнени.
Изложеното обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на производството
по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, за които неблагоприятни правни последици
ищецът е бил предупреден с разпореждането от 24.10.2023 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 239745/28.08.2023 г., подадена от Г. Е. И., с ЕГН:
********** и адрес: ..................... и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело
№ 47736/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца, с частна жалба, пред Софийски
градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца на посочените в исковата молба
адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3