РЕШЕНИЕ
№ 260053., 18.02.2021г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в проведеното на десети февруари две хиляди двадесет и първа година открито заседание, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
с участието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев в.гр.дело №47 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260190/30.10.2020г., постановено по гр.д.№3621/2019г. по
описа на РС- П. е допусната съдебна делба между Г.А.С. с ЕГН **********, с
адрес: *** и настоящ адресБ., гр.Б. ****47, 1180, Г.А.М. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, чрез адв.Г.С.- Ц. ***, със съдебен адрес за
призоваване и съобщения: гр.П., ул.„Ц.С.” ****, чрез адв.Г.С.- Ц. и П.М.П. с
ЕГН **********, с адрес *** втори адрес за призоваване- служебен: гр.С., бул.„С.”
**, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.К. на следните недвижими имоти:
Урегулиран поземлен имот №І-120 в квартал 5 по действащия регулационен план на
с.С. от 1992г., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от
50кв.м. построена през 1947г. като правата на страните в съсобствеността са
следните: за всеки от ищците Г.А.С. и Г.А.М. по 1/4ид.ч. от жилищната сграда и
по 255/1385ид.ч. от поземления имот и за ответницата П.М.П. 1/2ид.ч. от жилищната
сграда и 875/1385ид.ч. от поземления имот.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от П.М.П., чрез
пълномощника й адв.К. от АК- Бургас.
Твърди се, че решението е незаконосъобразно. В тази връзка се твърди,
че от събраните доказателства се установява и доказва, че ответницата по делото
П.М.П., чрез своята наследодателка- нейната майка З.Г.Т./дъщеря на общия
наследодател на страните по делото Г. П. М./ е придобила по давност правото на
собственост върху цялата процесна Едноетажна Жилищна Сграда с площ от 50кв.м.,
построена пред 1947г. /включително и претендираната от ищците по делото
1/2ид.ч. от жилищната сграда/, така и върху УПИ І- 120, в кв.5 по действащия
регулационен план на с.С., обл.П. от 1992г., с площ от 1359кв.м., неурегулиран,
който имот с пл.№120 участва в УПИ І- 120 с 1259кв.м., тъй като са се
осъществили всички елементи от фактическия състав на придобивната давност
/съгласно чл.79 от Закона за собствеността-непрекъснато , несмущаващо владение
с намерение за своене на недвижим имот, продължило повече от 10 години/.
Визира се, че това обстоятелство е безспорно установено от събраните
по делото гласни доказателства, поради което първоинстанционния съд неправилно
е приел, че имотите не са загубили наследствения си характер.
Сочи се, че обсъждайки и анализирайки събраните по делото гласни
доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи,
които са го мотивирали да постанови неправилен и незаконосъобразен акт.
Приема се, че безспорно се установява от събраните свидетелски
показания, че от 2005г., майката на ответницата, а след нейната смърт и
ответницата са установили фактическа власт върху имотите. Намерението им за
своене е обективирано чрез действия, с който е отблъсната фактическата власт на
останалите съсобственици, а именно, като са заключили имота и не са позволявали
на никой да стъпва там без тяхно съгласие и присъствие. По този начин майката
на ответницата, а след нейната смърт и ответницата са манифестирали
собственическо отношение върху целия имот и са отрекли чуждите права, които са
демонстрирали, че владеят само за себе си.
Твърди се, че плащането на данъци не е свързано с ползването на имота
и не доказва пряко субективния елемент на владението.
Счита се, че следва да се приеме, че имотите, за които се иска да бъде
допусната съдебна делба са индивидуална собственост на ответницата.
С оглед на тези съображения, искането е за отмяна на решението
постановено от първоинстанционният съд, с отхвърляне, като неоснователен иска
на Г.А.С. и Г.А.С. против П.М.П. за допускане до делба на следните недвижими
имоти, а именно:
1.Едноетажна Жилищна Сграда с площ от 50кв.м., построена в УПИ І-120,
в кв.5, по действащия регулационен план на с.С. от 1992г. с площ от 1359кв.м.,
неурегулиран, който имот с пл.№120 участва в УПИ І-120 с 12259кв.м., при квоти:
1/2ид.ч. от сградата общо за ищците Г.А.С. и Г.А.М. и 1/2ид.ч. от сградата за
ответницата П.М.П..
2.УПИ І-120, в кв.5 по действащия регулационен план на с.С. от 1992г.,
с площ от 1359кв.м., неурегулиран, който имот с пл.№120 участва в УПИ І-120 с
1259кв.м., при квоти: 510кв.м. идеални части от недвижимия имот, целия с площ
от 1359кв.м. общо за ищците Г.А.С. и Г.А.М. и 875кв.м. идеална част от
недвижимия имот, целия с площ от 1359кв.м. за ответницата П.М.П..
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Г.А.С. и Г.А.М., чрез пълномощника им адв.Г.С.- Ц. ***.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Изложени са подробни съображения в насока, че оплакванията в жалбата се явяват
необосновани и несъстоятелни.
Искането е оставяне подадената жалба, като неоснователна, с
потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателката П.П., редовно призована, не се
явява. Не се явява и процесуалния й представител адв.К..
Ответниците по жалбата Г.С. и Г.М., редовно призовани не се явяват. За
същите се явява адв.С.- Ц.. От страна на последната се оспорва подадената
въззивна жалба, като приема, че тя е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе,
Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на
подадена искова молба от страна на ищците
Г.А.С. и Г.А.М., против П.М.П., с която е предявен иск за делба на
недвижим имот, с правно основание по чл.34, ал.1 Закона за собствеността.
Производството е в първа фаза по допускане на делбата .
Твърди се, че страните са съсобственици по наследство на следният
недвижим имот: Едноетажна жилищна сграда с площ от 50кв.м., построена в УПИ
І-120 в квартал 5 по действащия регулационен план на с.С. от 1992г., с площ от
1359кв.м. неурегулиран, като имот пл. № 120 участва в УПИ І -120 с 1259кв.м.
Сочи се, че описаният недвижим имот бил придобит по давност от общия
им наследодател- дядо им Г. П. М., бивш жител ***, починал на 14.03.1991г.
Твърди се, че след смъртта на дядо им Г. П. М., едноетажната жилищна
сграда, предмет на настоящата съдебна делба, била придобита по наследство от
баща им А.Г. М. /починал на 01.12.2005г./ и леля им З.Г.Т. /починала на 15.12.2018г./,
като баща им имал двама наследника- двамата ищци Г.С. и Г.М., а леля им имала
един наследник- ответницата П.П..
Визира се от страна на ищците, че след смъртта на баща им и леля им,
страните по настоящото дело били съсобственици по наследство на описания
недвижим имот при следните квоти: за Г.А.С. и Г.А.М. общо 1/2ид.ч. от описания
недвижим имот и за П.М.П. 1/2ид.ч. от сградата, предмет на настоящата делба.
Сочи се, че приживе, дядо им Г. П. М. се е бил разпоредил с 510кв.м.
от дворното място, върху което била построена къщата, като ги бил дарил на баща
им А.Г. М., съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №44, том XX,
дело 6232/1975г., издаден от Пазарджишки районен съдия.
Твърди се, че от останалата част от поземления имот в размер на 875кв.м.,
баба им Е. А. М. и баща им А.Г. М. са дарили 5/6ид.ч. през 1991г. на леля им З.Г.Т.,
което било видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №55, том V, нот.дело
№…/..г. на Нотариус при РС- П., а останалата 1/6ид.ч. от 875кв.м. тя била
получила в наследство от дядо им Г. П. М.. Двата нотариални актове се отнасяли
за идеални части от общия парцел, като баща им бил получил 510кв.м. идеални
части, а леля им 875кв.м. идеални части от общата площ в размер на 135кв.м.
Сочи се, че до настоящия момент този УПИ не бил разделен и не били
обособени два самостоятелни парцела, поради която причина, на скицата,
приложена към настоящата искова молба, имотът бил един. След смъртта на
наследодателката на ответницата, същата през май 2019г. била успяла да
предекларира част от имота, съгласно Нотариален акт №55, том V, нот.дело №../..г.
на Нотариус при РС- П., в Отдел „Местни данъци и такси” към Община П.. Била
посочила наследствената къща, която била останала на всички тях от дядо им, и
предмет на настоящата искова молба, и само притежаваните от нея 875кв.м. от
парцела, които тя била наследила от леля им З.Т.. Ищците поддържат, че няма
как ответницата да прецени къде точно се намирали нейните 875кв.м., след
като от общия парцел не били обособени два имота и притежаваните от ищците
квадратни метри били в идеални части.
Твърди се, че вследствие на тези извършени дарения на части от
парцела, обща оставала само едноетажната сграда, построена в него, както и две
паянтови постройки, за които документите се намирали в ответницата. Още след
смъртта на леля им З.Т., през последните месеци многократно ищците правили
опити да се разберат доброволно за прекратяване съсобствеността върху общата им
вещ с другия съсобственик П.М.П., но същите били без резултат.
Твърди се, че между Г.С. и П.П. през месец януари 2019г. бил проведен
един- единствен телефонен разговор, по местоработата на П., в който била
постигната принципна уговорка за последващи контакти с цел обсъждане на
наличните документи и идеите за бъдещето на съсобствеността. Оттогава, П. отказвала
всякакъв контакт. Впоследствие Г.С. многократно била правила безуспешни опити
да се свърже с ответницата.
Твърди се от ищците, че през годините, още като деца били прекарвали
ваканциите, съботите и неделите именно в тази къща, че докато наследодателката
на ответницата била жива, тя безпроблемно им била осигурявала достъп до имота и
те ходели постоянно, както и, че редовният жилищен етаж изцяло бил обзаведен с
мебели, собственост на наследодателя им А. М.. През тези години, ищците заедно
с баща им, били поддържали имота и къщата в добро състояние и че ищецът М. бил
виждал П. в с.С. само на погребението на дядо им.
Сочи се от страна на ищците, че никога не били ставали свидетели
ответницата да поддържа имота предмет на делбата или да се интересувала от
него. Реално те се били запознали с ответницата, когато тя била на 30 години, и
че тя никога не била общувала с тях, защото не била отглеждана от леля им З.Т..
Визира се от страна на ищците, че към настоящия момент са лишени от
правото им да ползват процесния имот, предмет на делбата, тъй като нямали
достъп до него и че всички ключове от едноетажната къща се съхранявали при
ответницата.
Искането е да бъде постановено решение, с което да се допусне до делба
описания недвижим имот, както следва: Едноетажна жилищна сграда с площ от 50кв.м.,
построена в УПИ I -120, в квартал 5 по действащия регулационен план на с.С. от
1992г., с площ от 1359кв.м. неурегулиран, като имот пл.№120 участва в УПИ I
-120 с 1259 кв.м. при квоти:- 1/2ид.ч. от сградата общо за Г.А.С. и Г.А.М.-
1/2ид.ч. от сградата за П.М.П..
Иска се до окончателното извършване на делбата, ответницата да
предостави достъп за ползване на имота съобразно правата им, а именно ½ид.части
от едноетажната жилищна сграда, както и с оглед обстоятелството, че ищците са
лишени от правото им да ползват половината от къщата, предмет на настоящата
делба се иска заплащане на обезщетение- месечен наем, от страна на ответницата,
съответстващо на наследствените им права, който месечен наем следвало да се
заплаща в размер на 100лв., считано от датата на получаването на документите,
ведно със законната лихва при всяка просрочена месечна наемна сума, до
окончателното изплащане на всеки месечен наем.
С допълнителна молба от
процесуалния представител на ищците е представена Данъчна оценка на
Урегулирания поземлен имот, предмет на настоящото производство, по отношение на
който се твърди, че искова претенция се отнася и за делба на описания недвижим
имот УПИ І-120 в кв.5 по действащия регулационен план на с.С. от 1992г. с площ
от 1359кв.м., неурегулиран, като имот пл.№120 участвал в УПИ І-120с площ
1259кв.м. , при квоти: 510ид.ч. за ищците при 875ид.ч. за ответницата.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК от процесуалния представител
на ответника П.М.П.- адв.К. е постъпил писмен отговор на исковата молба за
делба.
В него е изразено становище, че предявеният иск е допустим. Не се
оспорва факта, че ищците и ответницата са наследници на общият им наследодател Г.
П. М., но се оспорва изцяло като неоснователна предявената искова молба за
делба. Основанието за това се извежда от обстоятелството, че ответницата по
делото П.М.П., чрез своята наследодателка- нейната майка З.Г.Т.- дъщеря на
общия наследодател на страните по делото Г. П. М. е придобила по давност
правото на собственост върху цялата процесна едноетажна жилищна сграда, включително
и претендираната от ищците по делото 1/2ид.ч. от жилищната сграда, както и
върху УПИ, тъй като се били осъществили всички елементи от фактическия състав
на придобивната давност, съгласно чл.79 от Закона за собствеността /ЗС/-
непрекъснато, несмущавано владение с намерение за своене на недвижим имот, продължило
повече от десет години. В тази връзка и на основание чл.79, ал.1 от ЗС,
процесуалният представител на ответника прави възражение позовавайки се на
изтекла, в полза на ответницата по иска П.М.П.,
чрез нейната наследодателка- майка й З.Г.Т.- дъщеря на общия
наследодател на страните по делото Г. П. М., придобивна давност по отношение на
процесния УПИ и жилищна сграда.
Твърди се, че от 2005г. до предяваване на исковата молба, а й към
настоящия момент били установили владение, което били упражнявали в период повече
от десет години по отношение на процесната сграда и имот. Сочи се, че по
отношение на искането от страна на ищците по делото, да бъде постановено до
окончателното извършване на делбата, ответницата по иска да им предостави
достъп за ползване на имота съобразно правата им, а именно 1/2ид.ч., същото се
считало за неоснователно и като такова следвало да бъде оставено без уважение,
тъй като ответницата била установила владение по отношение на процесната сграда
и имот демонстрирайки по отношение на невладеещите собственици на поведение на
пълноправен собственик, т.е. поведение, което несъмнено сочело, че упражнявала
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Искането е да се постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователна предявената искова молба за допускане до делба на едноетажна
жилищна сграда с площ от 50кв.м., ведно с УПИ I- 120, в кв.5, по действащия
регулационен план на с.С., обл.П., общ.П.,
с площ от 1359 кв.м., неурегулиран, който имот с пл.№120 участва в УПИ
I- 120 с 1259кв.м.
Иска се, да се отхвърли като неоснователно и предявеното от ищците по
делото искане за заплащане от страна на ответницата на месечен наем в размер на
100лв, считано от датата на получаване на документите, ведно със законната лихва
при всяка просрочена месечна наемна сума, до окончателното изплащане на всеки
месечен наем.
Пред първоинстанционният съд, в първото по делото заседание, ищците
чрез своят процесуален представител уточняват, че претенцията им за присъждане
на обезщетение за ползването на имота, от което са лишени ще формулират и
доказват във втората фаза на делата, а изложеното от тях в исковата молба да се
счита за отправена до ответницата покана за плащане.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, видно и от представените удостоверения за
наследници, че страните са наследници на Г. П. М., б.ж. на с.С., починал на
14.03.1991г. Ищците са низходящи от коляното на починалия му син А.Г. М. /починал
на 01.12.2005г./, а ответницата съответно- от коляното на починалата дъщеря на
общия наследодател- З.Г.Т., починала на 15.12.2018г.
Видно от Нотариален акт №25а/16.06.1975г., общият наследодател на
страните- Г. П. М. е признат за собственик по давност на недвижим имот: Парцел
І-104 в кв.15 по плана на с.С. с пространство от 875кв.м. и построената в него едноетажна
жилищна сграда от 50кв.м., както и
½ид.ч. от парцел ХVІІ- 103 в
кв.15 по плана на същото село с пространство
от 510кв.м.- незастроен.
Видно от Нотариален акт №44/16.06.1975г.,
Г. П. М. е дарил сина си А.Г. М. с притежаваната от него една втора идеална
част от парцел ХVІІ-103 в кв.15 по плана
на същото с пространство от 510 кв.м.-
незастроен.
От Нотариален акт №55/10.05.1991г. се установява, че Е. А. М. и
наследодателят на ищците- А.Г. М. са дарили на З.Г.Т. следния недвижим имот, а
именно: 5/6ид.ч. от дворно място, находящо се в с.С., представляващо парцел І
-10 в кв.15 по плана на селото, с площ от 875 кв.м.
От Удостоверение изх.№21/25.06.2019г. издадено от Кметство- с.С.,
процесният имот пл.№120 и отредения за него УПИ І- 120 в кв.5 по действащия
регулационен на с.С. от 1992г. е записан
в разписната книга на името на А.Г. М. с Нотариален акт №4/1975г., З.Г.Т.- с
Нотариален акт №55/1991г. и Г. П. М.. УПИ- 120 в кв.5 по плана на с.С. е с площ
от 1359кв.м. и е неурегулиран, като в имота има построени две жилищни сгради-
паянтова жилищна сграда с площ от 42кв.м., едноетажна масивна жилищна сграда от
54кв.м., съгласно Акт за узаконяване №51/08.08.1994г.
на името на З.Г.Т., както и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от
24кв.м. и масивна сграда със застроена площ от 28кв.м.
Видно от представените по делото данъчни декларации, през 1998г.,
наследодателят на ищците- А.Г. М. е декларирал правата си на собственост върху
парцел І- 120, в кв.5 по плана на с.С., с площ от 510кв.м. и жилищна сграда. През
2006г., наследодателката на ответницата З.Т. е декларирала пред данъчните
служби правото си на собственост върху парцел І- 120 в кв.5 по плана на с.С.-
ведно с ищците Г.А.М. и Г.А. М.- като съсобственици. Декларирано е и правото на
собственост в съсобственост със същите лица и върху къща от 50кв.м. построена
през 1947г. при декларирани права от ½ за нея самата и по ¼ за
всеки един от другите съсобственици. През 2019г., ответницата П.М.П. е
декларирала права на собственост върху парцел І- 120 в кв.5 по плана на с.С., с
площ от 875кв.м., както и правото на собственост- при индивидуални права върху жилище от 50кв.м. построено през 1994г.
и жилище от 50кв.м. построено през 1947г.- при права 1/2ид.ч. за нея самата и
по 1/4 ид.ч. за другите съсобственици Г.М. и Г.С. /М. – по ¼ ид.ч.
От представените по делото разходни касови ордери и съобщения за
дължими данъчни задължения се установява, че ищцата Г.С. е заплатила своите
данъчни задължения за имота в с.С. за 2016г., 2017г. и 2018г., а така също през
2019г. и за дължими задължения за минал период от 2004г. насам.
Установява се от представените заверени копия от скица, титулна
страница от проекта за узаконяване на жилищна сграда и акт за узаконяване, че
през 1994г. са проведени административни процедури за узаконяване на
построената от З.Т. жилищна сграда от 54кв.м. в парцел І-120, кв.5 по плана на
с.С..
В показанията си св.М. твърди, че докато неговият дядо бил жив до
2005г., постоянно заедно със своя син и
дъщеря ходели често къщата в с.С.. Вече
след 2010г. неговата леля заминала в чужбина
и започнала по-рядко да посещава имота. Бащата на свидетелят имал
сериозни здравословни проблеми и това била причината той също рядко да посещава
този имот. Свидетелят сочи, че там те притежавали дворно място от около 500кв.м.
Тяхната леля З. също ходела в имота през лятото, а зимата си живеела в С.. През
2010г., съпругът на З. починал и тя се преместила да живее в с.С.. Тя обаче
никога не ползвала основната стара жилищна сграда, а си била направила
пристройка, където живеела тъй като имала повече удобства. В старата къща
последно живеела неговата баба Е. и даже
сега на втория етаж стояли нейните вещи и мебели. Свидетелят поддържа, че
ключовете от имота се намирали у З., но
тя не им е отказала достъп до него. След като тя починала през 2018г. се
получили тези проблеми, тъй като ищците вече нямало от кой да вземат ключовете.
Св.Й. П.а А. в показанията си твърди, че през годините З. винаги се е
грижела за имота, тя плащала данъците и подавала декларации. Бащата на ищците А.
М. идвал само от време на време на гости. З. идвала по- рядко преди да се
пенсионира, но след това се преместила да живее там. Сочи, че от ищците познавала
само Г.М., тъй като той дошъл на погребенията на двамата й родители. Твърди, че
не го е виждала да влиза в имота или да обработва земята. Свидетелката е
категорична, че двамата ищци нямали ключове от имота. Последните месеци преди
смъртта си, З. дала ключове, тъй като
свидетелката се грижела за нея, но след като починала никой не я търсил, за да
й иска тези ключове. До смъртта си З. обитавала нейната жилищна сграда, а
другото поддържала за да не падне. Тя много пъти търсела наследниците на брат
си за да се оправят с имота, но те я избягвали и чак когато тя починала дошли
да търсят правата си. З. работела в своята част от двора, а дворното място било
оградено и имало два входа. Свидетелката поддържа, че новата жилищна сграда-
пристройка била построена от З. приживе на нейните родители, които и подписали
декларация да строи.
Св.Симеонов в показанията си визира, че ищците никога не са загубвали
интерес през годините към имота в с.С., плащали са данъците, а за
наследствените земеделски земи са получавали рента. Сочи, че той заедно със
съпругата му ищцата Г.С. заминали в чужбина през 2010г., но поддържа, че са си
знаели имота като свой. С другите наследници никога не са имали проблеми, а
дори неговата съпруга оказвала помощ на З., когато тя имала някаква нужда. След
като заминали в чужбина връзките продължили по телефона. Визира, че посещавали
гр.П. и винаги намирали път и до имота в с.С., а Г.М. посещавал имота и по-често.
Поддържа, че са имали достъп до имота, тъй като знаели къде се държат ключовете
/в тайници/, но през 2017г. вече не намирали ключовете, а през 2018г. разбрали
от близки и познати, че З. е починала.
Поддържа, че през 2016г. хора, които искали да купят имота се свързали
с ищеца Г.М., но не се достигнало до конкретни уговорки.
Въз основа на приетото
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност
на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната
жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства
намира, че решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна.
В конкретният казус, са изложени възражения в насока, че от събраните
по делото доказателства се установява и доказва, че жалбоподателката, чрез
своята наследодателка, нейната майка З.Т. е придобила по давност правото на
собственост върху процесните имоти, предмет на настоящето делбено дело. Предвид
на това се приема, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на
придобивната давност, съгласно чл.79 от ЗС.
В настоящият случая същите не могат да бъдат споделени, като
основателни.
В тази насока категорични са данните от Нотариален акт №25а, том XII,
дело №6231/1975г., издаден от Пазарджишки районен съдия, съгласно който, общия
наследодател на страните Г. П. М. е признат за собственик по давностно владение
на процесните имоти, предмет на настоящата делба.
Несъмнено е установено от Нотариален акт №44, том XX, дело №6232/1975г.,
издаден от Пазарджишки районен съдия, че приживе последния се е разпоредил с
част от дворното място, като е дарил на сина си А.Г. М. 510кв.м. идеални части
от поземления имот, незастроен, при съседи: Д.М.,***.
Именно от последно цитирания нотариален акт безспорно се установява,
че ищците черпят правата си на собственици по отношение на поземления имот.
Не е опровергано, че с Нотариален акт №55, том V, нот.дело №../..г.,
издаден от Нотариус В.Г., с район на действие PC- П., Е. М. и А. М. са дарили
на З.Т. /наследодателката на жалбоподателката/ 5/6ид.ч. от поземления имот и реално
тя е станала собственик общо на 875кв.м. от процесния имот при съседи: Д.М., А.
М. ***.
Реално по отношение на така направените разпореждания не се
установява, която и да е от страните да има каквито и да било претенции по
отношение на идеалните части от процесния недвижим имот.
На практика, едноетажната жилищна сграда, предмет на настоящата
съдебна делба е придобита по наследство от бащата на ищците А.Г. М.- починал на
01.12.2005г. и майката на жалбоподателката З.Г.Т. /починала на 15.12.2018г. от
техния общ наследодател.
С оглед на ангажираните от страна на ищците гласни доказателства се
установява, че по делото е доказано, че последните са ползвали процесните
имоти- къщата и дворното място и реално никой не се е противопоставял на
тяхната собственост и владение.
В този аспект следва да се посочат непротиворечивите и неопровергани
показания на св.А. М., които са в насока, че ищците винаги са ходели в имота,
оставали са да преспиват в къщата, винаги са имали достъп както до дворното място,
така и до къщата. Те са се грижили за поддръжката на имота, като дори втория
етаж от къщата е обзаведена с техни мебели. Не е отречено, че наследодателката
на жалбоподателката- З.Т. винаги е живеела в гр.С. и само лятото е оставала в
с.С., като единствено през последните 2- 3 години преди да почине е останала да
живее там за постоянно. Нещо повече, визира, че през 2016г., хора са ходили да
търсят Г.М. да продават процесната къща, тъй като е била обща на всички, като
най- вероятно за това ги била изпратила З. /майка на жалбоподателката/.
Не по- различни са и показанията на св.С.С., които са в насока, че
детството на Г.С. е преминало в процесната къща заедно с нейното семейство.
Посочи че доверителите ми винаги са ходели и са се грижили за имота, винаги са
подържали добри отношения и със З.Т.. Неотречени са показанията, че никога
достъпа до имота не е бил ограничаван по какъвто и да било начин докато е била
жива от страна на З.Т.. Този свидетел също, както и св. М., посочи че през
2016г. е ходено при Г.М., за да пита същия, дали се продава къщата, предмет на
делбата, с част от двора.
Изложените от тези свидетели показания, няма как да бъдат игнорирани,
още повече те не са опровергани от показанията на св.Й. А., ангажирана от
ответницата.
На практика свидетелката визира, че наследодателката на
жалбоподателката не е живеела никога в процесната сграда, а е обитавала
пристройка, построена до нея, а другото го е само поддържала. Действително по
делото са приети документи за узаконяване на тази пристройка на името на З.Т.,
но реално същата не е предмет на делбата.
На практика и тази свидетелка не опровергава извода, че старата сграда
и двора са общи. Т.е. нейните показания не дават основание за извод, че приживе
наследодателката на жалбоподателката- З.Т. е демонстрирала пред хората, че
целия имот е само неин и никога не е имала такива намерения. С действията си
последната е показал, че процесната къща и дворното място е съсобствен между
нея и ищците. Предвид на което, П. не може да черпи каквито и да е права, при
положение, че майка й- З. не е имала намерение да свои за себе си.
В относимост на така констатираното
и приета по делото Данъчна декларация, подадена от А.Г. М. /наследодател
на доверителите ми/, с вх. №14498/17.03.1998г., в която същия е декларирал че
притежава 510кв.м. от парцел I- 120 в кв.5 по одобрения план от 1992г. в с.С..
Няма как да се игнорира и факта, че на 15.09.2006г., З.Т.- наследодател
на жалбоподателката, лично е декларирала чрез подадена от нея Данъчна
декларация в Община П., Отдел „Местни данъци и такси“, че тя, както и Г.М. и Г.
М. притежават къща с площ от 50кв.м., построена в процесния парцел, като З.Т.
притежава 1/2ид.ч. от тази къща, а ищците по делото по 1/4ид.ч. Съответно,
безспорно е установено от декларацията по чл.14 от ЗМДТОДНИ подадена от П.П. на
03.05.2019г., с вх.№2669 в Община П., Отдел „Месни данъци и такси“, че същата е
декларирала, начин на придобиване „Наследство“, ответницата П.М.П. е
декларирала права на собственост върху парцел І- 120 в кв.5 по плана на с.С., с
площ от 875кв.м., както и правото на собственост- при индивидуални права върху жилище от 50кв.м. построено през 1994г.
и жилище от 50кв.м. построено през 1947г.- при права 1/2ид.ч. за нея самата и
по 1/4 ид.ч. за другите съсобственици Г.М. и Г.С. /М./- по ¼ ид.ч.
Всички тези данни, категорично установяват, че през годините никой,
никога не е имал претенции, че притежава нещо повече от посоченото в актовете
за собственост, както и че е придобил нещо по друг начин, било то и по давност.
Не може да се приеме за основателни и твърдението изложено във
въззивната жалба, че плащането на данъци не е свързано с ползването на имота и
не доказва пряко субективния елемент на владението.
В случая следва да се посочи, че плащането на данъци е част именно от
задължението на собственика. Съзнанието му за притежаване на недвижим имот е
свързано не само с черпене на права, но и с задължения- заплащане на ежегодните
местни данъци.
Константна е практиката на ВКС е константна, че след като основанието,
на което е придобита фактическата власт, признава правата на собственика,
налице не е владение, а държане. Общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради
неведение, да се брани. В този смисъл е и Решение №77 от 18.06.2018г. по гр.д.№3229/2017г.
на ВКС, ІІ г.о.
Действително, установява се безспорно по делото от гласните доказателства,
че наследодателката на жалбоподателката през последните 2- 3 години от живота
си е живеела в с.С.. Този факт, на практика не дава основание за извод, че тя владее
имота. Реално, последната е ползвала нейните идеални части, а идеалните части
на ищците е държала за тях.
В тази връзка следва да се посочи ТР №1/06.08.2020г. на ВКС ОСГК където
изрично е посочено: „...Има случаи на частно правоприемство - когато на две
лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е
предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните
им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се
приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и
същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и
съвладелец. Подобни са случаите при наследяването като общо правоприемство.
Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството
то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот.....за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани.“. Това не е реализирано в настоящия казус от страна на
ответницата.
Предвид на гореизложеното и споделяйки изцяло крайните правни изводи
на първоинстанционният съд, настоящата инстанция приема, че следва да остави
без уважение подадената въззивна жалба и потвърди, като правилно и
законосъобразно обжалваното решение.
По изложените съображения, Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260190/30.10.2020г.,
постановено по гр.д.№3621/2019г. по описа на РС- П..
Решението подлежи касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението да страните по делото.
Председател:
Членове:1.
2.