Определение по дело №592/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 755
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20221200500592
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 755
гр. Благоевград, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500592 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.423, ал.1 ГПК.
Образувано е въз основа на възражение, подадено от адв. Г.Ю., като пълномощник на ВЛ.
Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр.
Благоевград, ул. „Т.А.“ №41, ет. 2, кантора на адв. Г.Ю., против Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №855 от 03.02.2016 г., издадена по ч.гр.д.№174/2016 г.
по описа на РС-Благоевград.
Във възражението се посочва, че длъжникът В.Б. не е могъл да узнае своевременно за
връчването на издадената заповед поради особени непредвидени обстоятелства по чл. 423,
ал. 1, т. 3 ГПК, както и поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее по чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа се, че на възразилия длъжник не е могло да
бъдат връчени каквито и да е било книжа и от който и да било, в това число и от РС-
Благоевград и съдебния изпълнител, включително и по реда на чл. 47 ГПК, тъй като считано
от 09.11.2016 г. същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, с
каквато мярка е бил до 08.06.2017 г. Посочва се, че за периода от 19.02.2018 г. до 10.12.2018
г., длъжникът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено
му с протоколно определение №17/31.01.2011 г. по н.о.х.д.№466/20 г. по описа на ОС-
Благоевград, приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК, считано от 19.02.2018 г.
до 10.12.2018 г. Посочва се още, че от 10.12.2018 г. до 24.08.2019 г., длъжникът е търпял
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца, наложено му с
протоколно определение от 06.02.2018 г. по н.о.х.д.№248/2018 г. по описа на
Специализирания наказателен съд-гр. София. Твърди се още, че за периода от 09.11.2016 г.
до 24.08.2019 г., длъжникът е бил задържан за изтърпяване на наложените му наказания,
като първоначално е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, като всяко едно
от тези задържания се е отразило на обективната му възможност да пребивава на какъвто и
1
да е адрес на който би могло да му бъдат връчвани книжа по настоящото дело, както и по
образувано изпълнително производство. Във възражението са изложени и съображения, че
издаденото от съда разпореждане е незаконосъобразно и постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като заявлението не отговаряло на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, както и били присъдени
лихви, каквото вземане било недопустимо. Посочва се, че връчването на заповедта било
нередовно, тъй като връчителят бил посетил адреса на жалбоподателя само веднъж, като в
разписката бил посочил, че никой не е открит на адреса и никой не отваря входната врата на
жилищния вход и затова залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Твърди се, че по този
начин съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 47, ал. 1 ГПК, което е лишило
страната от възможност да участва в делото, като се възползва от правата си по чл. 414 ГПК.
Посочва се, че разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК изисква преди да се пристъпи към
призоваване чрез залепване на уведомление лицето да не може да бъде намерено, което
означавало, че връчителят трябвало да положи усилия да потърси страната в продължение
на известен период, който трае поне един месец по аргумент на чл. 41, ал. 1 ГПК, както и по
различно време през деня, за да се увери, че лицето наистина не живее на адреса. Твърди се,
че в случая връчителят не е изпълнил тези изисквания, а е посетил еднократно адреса.
Посочва се, че е основателно и искането за спиране на изпълнителното производство, тъй
като изпълнителният лист по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден
при нарушение на връчването на заповедта, което накърнява правата на длъжника. Иска се
от съда да постанови определение, с което да приеме възражението срещу издадената
заповед за изпълнение, да спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение и да
постанови връщане на делото на РС-Благоевград за продължаване на действията по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, както и да присъди в полза на жалбоподателя сторените по делото
разноски.
В отговора на възражението се посочва, че същото е неоснователно и недоказано. Оспорват
се изцяло твърденията на ВЛ. Н. Б., че същият е бил лишен от възможността да оспори
вземането си, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, както и че не е могъл
да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение, поради това, че не му е
връчена лично. Поддържа се, че процедурата по връчване на книжа по ГПК е спазена,
поради което възражението се явява неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение. Твърди се, че изпълнителният лист е издаден на 05.08.2016 г., преди длъжникът
да бъде задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, като призовкарят е
направил опит за връчване на книжата преди датата на задържане на лицето. Посочва се, че
връчването е удостоверено с официален документ (разписка към изпратено съобщение),
съставен от призовкар, който документ бил приложен по делото. Навежда се, че не била
оборена материалната доказателствена сила на официалното удостоверяване за връчване на
съобщението. Твърди се, че по издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение е издаден изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изпълнително
дело №375/2016 г. при ЧСИ Виолина Тозева. Поради изложените съображения в отговора се
поддържа, че документите следва да се приемат за редовно връчени на В.Н. Бочев. Възразява
2
се и срещу направеното от последния искане за присъждане на направените в настоящото
производство разноски. В тази насока се посочва, че съгласно константната практика на
съдилищата в производството по чл. 423 ГПК разноски се присъждат единствено в
хипотезата на чл. 423, ал. 3 вр. с чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, когато въззивният съд
служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист. Посочва се, че във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски
на длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне
в хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК (при обезсилване на заповедта), било от исковия съд при
разрешаване на спора за съществуване на вземането по оспорената заповед за изпълнение. С
оглед изложеното се поддържа, че независимо от изхода на спора, не следва да бъдат
присъждани разноски на длъжника по настоящото производство. Моли се за постановяване
на съдебен акт, с който съдът да остави без уважение подаденото от ВЛ. Н. Б. възражение,
като неоснователно, необосновано и недоказано. Иска се и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото,
становището на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№174/2016 г. по описа на РС-Благоевград се установява, че същото е
било образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с вх. №557/02.02.2016 г., подадено от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Д.Х.“ №52-54, чрез юрк. В.Ст., против ВЛ. Н. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „Ел.“, бл. 38, вх. „Б“, ет. 3, ап. 9, за
подробно посочените в заявлението суми.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №855 от 03.02.2016 г.,
издадена по ч.гр.д. № 174/2016 г. по описа на РС-Благоевград, съдът е уважил подаденото
заявление, като е разпоредил длъжникът ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Благоевград, ж.к. „Ел.“, бл. 38, вх. „Б“, ет. 3, ап. 9, да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д.Х.“ №52-54, чрез юрк.
В.Ст., следните суми, а именно:
- 971, 60 лв. (деветстотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки) – главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит
№**********/25.04.2015 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
02.02.2016 г., до окончателното изплащане на дължимото.
- 88, 91 лв. (осемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) – договорна лихва за
периода от 25.08.2015 г. до 26.10.2015 г.;
- 32, 67 лв. (тридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) – обезщетение за забава за
периода от 25.08.2015 г. до 21.01.2016 г.;
3
- 25 лв. (двадесет и пет лева) – представляваща внесена държавна такса, както и 300 лв.
(триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Изпратено е съобщение до длъжника ВЛ. Н. Б. за връчване на издадената заповед за
изпълнение, на постоянния адрес на длъжника в гр. Благоевград, ж.к. „Ел.“, бл. 38, вх.“Б“,
ет. 3, ап. 9, като на посочения адрес длъжникът е посетен многократно, с посочване на
датите за посещение от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения, но
адресатът не е намерен, не е намерено и лице, което е съгласно да получи съобщението. По-
конкретно, от приложените на л. 14 и л. 15 от заповедното производство съобщения се
установява, че посоченият постоянен адрес на длъжника е посетен от длъжностното лице по
връчването на дати – 08.02.; 16.02; 24.02.; 29.02; 10.03; 16.03; 22.03; 28.03; 2016 г., но
адресатът не е намерен, не е намерено и лице, което е съгласно да получи съобщението. РС
е разпоредил връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.
1 от ГПК. Залепено е уведомление на посочения постоянен адрес на длъжника на 07.05.2016
г. (вж. уведомлението на л. 17 от заповедното производство), като същото е залепено на
входната врата на апартамента. В законовия срок длъжникът не се е явил в канцеларията на
съда да получи книжата.
Изпратено е съобщение до длъжника за връчване на издадената заповед за изпълнение, и на
настоящия адрес на длъжника в гр. Б., ж.к. „Б.“ №14А, вх.“Б“, ет. 3, ап. 21, като на
посочения адрес длъжникът е посетен многократно, с посочване на датите за посещение от
длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения, но адресатът не е намерен, не е
намерено и лице, което е съгласно да получи съобщението. По-конкретно, от приложеното
на л. 19 от заповедното производство уведомление се установява, че посоченият настоящ
адрес на длъжника е посетен на дати – 03.05; 14.05; 10.06.2016 г., но адресатът не е намерен,
не е намерено и лице, което е съгласно да получи съобщението. РС е разпоредил връчването
да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Залепено е
уведомление на посочения постоянен адрес на длъжника на 10.06.2016 г. (вж.
уведомлението на л. 19 от заповедното производство), като уведомлението е залепено на
входната врата на апартамента. В законовия срок длъжникът не се е явил в канцеларията на
съда да получи книжата.
Видно от отбелязването на гърба на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, че
районният съд е издал въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение изпълнителен
лист, който е получен от заявителя на 14.07.2016 г.
Окръжният съд намира, че длъжникът е основал възражението си на хипотезите на т. 1, т. 3
и т. 4 на ал. 1 на чл. 423 от ГПК, а именно, че е бил лишен от възможността да оспори
вземането: тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; поради това,
че не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта поради особени
непредвидени обстоятелства; както и поради това, че не е могъл да подаде възражението си
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
В съдебната практика се приема, че първата от посочените по-горе хипотези на чл. 423, ал.
1, т. 1 от ГПК предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване (когато
4
съобщението за връчване е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание). В
този случай по същество се оспорва от длъжника инстинността на удостовереното в
съобщението за връчване от длъжностното лице обстоятелство, че заповедта е връчена на
длъжника надлежно и в тежест на длъжника е да докаже тази неистинност. В случая
длъжникът твърди, че не е уведомяван изобщо за издадената заповед за изпълнение, не е
получавал и не му е връчено каквото и да е съобщение от РС-Благоевград по ч. гр. д.
№174/2016 г., по което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу
него. Като причина за невръчване се посочва, че за периода от 09.11.2016 г. до 24.08.2019 г.,
същият е бил задържан за изтърпяване на наложени му наказания по посочените във
възражението наказателни дела, като първоначално е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, а впоследствие е изтърпявал и наказание „лишаване от свобода“.
Както се посочи по-горе, процесната заповед за изпълнение е изпратена до длъжника както
на постоянния му адрес, намиращ се в гр. Благоевград, така и на настоящия такъв в гр. Б.,
които адреси съвпадат с регистрираните постоянен и настоящ адрес на В.Б. (видно от
извършената и приложена служебна справка от РС-Благоевград на л. 12 от заповедното
производство). В съобщенията до длъжника е удостоверено, че адресите са посещавани
няколко пъти (с посочени дати) и след като не е намерен достъп и лице, което да получи
съобщенията са залепени уведомления по чл. 47 ГПК съответно на 07.05.2016 г. на
постоянния адрес и на 10.06.2016 г. на настоящия адрес на длъжника. Съобщенията са
редовно оформени съгласно изискванията на ГПК. В тежест на длъжника е да докаже, че
удостовереното в съобщението е невярно, а именно: че е пребивавал на адреса на
посочените дати и че не е залепено съобщение, респ. да докаже, че не е пребивавал на
постоянния/настоящия адрес поради визираните във възражението обективни причини – а
именно поради това, че за периода от 09.11.2016 г. до 24.08.2019 г., същият е бил задържан
за изтърпяване на наложени му наказания по посочените във възражението наказателни
дела, като първоначално е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а
впоследствие е изтърпявал и наказание „лишаване от свобода“, което обаче не е сторено но
никакъв начин в настоящото производство. По делото не са представени каквито и да е
доказателства (напр. справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“) относно
това, че длъжникът ВЛ. Н. Б., за периода 09.11.2016 г.-24.08.2019 г. е бил задържан с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, респ. че е изтърпял наказание „лишаване от
свобода“. Ето защо и съдът намира, че изложените от него доводи за съществуваща
обективна невъзможност да получи въпросната заповед се явяват неоснователни. Същите са
неоснователни и защото съобщенията са залепени по реда на чл. 47 ГПК на 07.05.2016 г. и
10.06.2016 г., като съответните посещения са извършени преди посочените дати, а
длъжникът поддържа, че е бил задържан след така посочените дати – за периода 09.11.2016
г.-24.08.2019 г., т.е. в случая посещенията на адреса на длъжника (постоянен и настоящ) е
извършено преди да бъде осъществено поддържаното от него „задържане под стража“, респ.
„лишаване от свобода“. Т.е. дори и да се приеме, че последното е факт (което не е доказано
по делото), то този факт е ирелевантен, доколкото е осъществен след въпросните връчвания.
Неоснователни са и възраженията, че длъжностното лице е посетило адреса на длъжника
5
само веднъж, което опорочавало връчването. Видно е от съобщенията за връчване, подробно
обсъдени по-горе, че както постоянният, така и настоящият адрес на длъжника, са
посещавани многократно от длъжностното лице по призоваването, поради което и
изложеното възражение не намира опора в доказателствата по делото. С оглед
гореизложеното, съдът намира, че възражението на длъжника, основано на т. 1 на чл. 423,
ал. 1 ГПК е неоснователно.
Не е налице и визираното във възражението основание по чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК. Според чл.
423, ал. 1, т. 3 ГПК длъжникът разполага с право да подаде възражение пред въззивния съд
против издадената заповед за изпълнение, когато длъжникът не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. Константната
практика на ВКС сочи като „непредвидени“ тези обстоятелства, които са възникнали
внезапно и неочаквано. Това са обстоятелства, които обективно са препятствали
извършването на обвързаното със срок процесуално действие. Под непредвидени
обстоятелства се разбират факти от обективната действителност, които стоят извън волята
на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да
бъдат предвидени. В настоящия случай наличието на такива обстоятелства не е доказано от
страна на възразилия длъжник. Както вече се посочи по-горе, по делото не са представени
каквито и да е доказателства (напр. справка от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“) относно това, че длъжникът ВЛ. Н. Б., за периода 09.11.2016 г.-24.08.2019 г. е
бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, респ. че е изтърпял
наказание „лишаване от свобода“. Отделно от това, както се установи, връчванията са
извършвани преди посочения период, поради което дори и да се приеме, че длъжникът е бил
задържан през посочения от него период, то този факт е без каквото и да е правно значение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че възражението на длъжника, основано на т. 3 на
чл. 423, ал. 1 ГПК е неоснователно.
Не е налице и последното визирано във възражението основание по чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК.
В хипотезата на т. 4 се касае за обстоятелства, които стоят извън връчването на заповедта, т.
е. заповедта е връчена надлежно, но поради особени непредвидени обстоятелства, които
длъжникът не е могъл да преодолее, той не е могъл да предяви възражението си по чл. 414
ГПК. В трайната съдебна практика се приема, че „особени непредвидени обстоятелства“ са
тези, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са възпрепятствали страната
да извърши определени процесуални действия при наличие на проявена от нея
добросъвестност и положена грижа за добро водене на своите дела. Такива са
обстоятелствата, които имат изключителен и изненадващ характер, настъпили са в течение
на срока и обективно са попречили на страната да предприеме необходимото процесуално
действие. В настоящия случай дори да се приеме, че длъжникът е узнал фактически за
съдържанието на заповедта в един по-късен момент след връчването, то той не доказа
наличието на другото основание за приемане на възражението. По-конкретно, към
възражението не са представени доказателства от длъжника, че в течение на срока за
подаване на възражението са настъпили такива обстоятелства с изненадващ характер, които
6
да са попречили на длъжницата да подаде такова. Както нееднократно се посочи по-горе, по
делото не са представени каквито и да е доказателства (напр. справка от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“) относно това, че длъжникът ВЛ. Н. Б., за периода 09.11.2016
г.-24.08.2019 г. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, респ. че е
изтърпял наказание „лишаване от свобода“. Отделно от това, както се установи, връчванията
са извършвани преди посочения период, поради което дори и да се приеме, че длъжникът е
бил задържан през посочения от него период, то този факт е без каквото и да е правно
значение. С оглед гореизложеното, съдът намира, че възражението на длъжника, основано
на т. 4 на чл. 423, ал. 1 ГПК е неоснователно.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че удостовереното в съобщенията за връчване
е вярно и правилно РС-Благоевград ги е приел за редовно връчени след изтичане на
двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК. Следва да се приеме, че не е доказано наличието
на основанията по чл. 423, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение подаденото
възражение по чл. 423 от ГПК от ВЛ. Н. Б., чрез адв. Г.Ю., срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК №855 от 03.02.2016 г., постановена по ч.гр.д.
№ 174/2016 г. по описа на РС-Благоевград.
При този изход на делото, ВЛ. Н. Б. следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски на
противната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София за настоящото
производство, в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за изплащането на правната помощ, тъй като делото не е
разгледано в открито съдебно заседание с осъществено процесуално представителство, а се
дължи възнаграждение за изготвяне на становище по подаденото възражение по чл. 423, ал.
1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение по чл. 423 ГПК, подадено от адв. Г.Ю., като
пълномощник на ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес за връчване на съобщения и
книжа: гр. Благоевград, ул. „Т.А.“ №41, ет. 2, кантора на адв. Г.Ю., против Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №855 от 03.02.2016 г., издадена по
ч.гр.д.№174/2016 г. по описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес за връчване на съобщения и
книжа: гр. Благоевград, ул. „Т.А.“ №41, ет. 2, кантора на адв. Г.Ю., да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, с.о., р-н „Л.“, бул. „Д-р П.Д.“ №25, *****“, ет. 2, офис 4, разноски за настоящото
производство, в размер на 50 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение на
7
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за изплащането на правната
помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8