О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 607
гр. Габрово, 29.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, …….............. колегия в закрито съдебно заседание
проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ……………. и в
присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия
КОСЕВ АД №62 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по Молба на адв. М.А., пр. представител на жалбоподателката по делото В.М.А.,
с която се иска постановяване на допълнително Определение с което постановеното
по настоящото дело Решение №76/11.06.2020г. да бъде изменено в частта му за
разноските, като в полза на адв. М.А. бъдат присъдени разноски по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
Молбата
е депозирана в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание
чл. 144 от АПК. В предоставения едноседмичен срок ответника по делото е
представил Отговор, като счита Молбата за неоснователна. Не били налице основания
за присъждане на разноски по цитираната разпоредба та ЗАдв в претендирания
размер.
За
да се произнесе съдът съобрази следното:
В
депозираната жалба, а и в проведеното на 28.05.2020г. съдебно заседание,
процесуалния представител на ответника своевременно е направил искане за
присъждане на разноски като е посочил като правно основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
При постановяване на посоченото Решение, съдът е оставил без уважение искането
на адв. М.А. за присъждане на разноски тъй като е приел, че за да е налице
приложението на хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се докаже че
лицето, на което се твърди че е предоставена безплатна правна помощ по делото
има качеството на лице, измежду посочените в цитираната законова разпоредба на
ЗА, като доказателствената тежест е за лицето или неговия пр. представител-
адвокат по делото. След като в случая не е доказано В.А. да има качеството на
лице, попадащо в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА, то искането на представляващия я по
делото адв. М.А. за присъждане на разноски въз основа на цитираната разпоредба
от ЗА е неоснователно.
На практика е налице
изразено становище от съда, който е мотивирал своето решение по отношение на
заявеното от адв. А. искане за присъждане на разноски в хода на съдебното
производство, като в тази насока са налице мотиви в постановения съдебен акт-
Решение №76/11.06.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица,
които имат право на издръжка;
2.
материално затруднени лица;
3. роднини,
близки или на друг юрист.
Цитираната
разпоредба е изключение от общото правило, съгласно което адвоката предоставя
адвокатска помощ срещу заплащане. При тази хипотеза, в общия брой случаи, при
положение че се претендират разноски се преценява от съда дали са представени
убедителни писмени доказателства, че същите действително са сторени, а именно
дали възнаграждението е реално заплатено от страната на адвоката, начина на
плащане, в какъв срок е заплатено възнаграждението и др. При положение че не се
докаже че са налице доказателства за плащане, не е установен начина на плащане
или платеното възнаграждение е заплатено по- късно разнаски не се присъждат.
Тази преценка на съда при обсъждане на разноските следва да се прилага не само
в общия случай, а и в други такива каквато е и хипотезата на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
В случая е предвидена
възможност адвоката да окаже на страната безплатна правна помощ, като това може
да стане по отношение на изрично посочени в чл. 38, ал. 1 от ЗА лица. След като законодателят е предвидил, че
безплатната помощ може да бъде предоставена на определен кръг от лица, то
тяхното качество не следва да се предполага, а докаже като доказателствената
тежест е за адвоката който предоставяйки безплатна правна помощ претендира
присъждане на разноски.
Претендирайки разноски
на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адв. М.А. не конкретизира в кое качество измежду
изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв е представлявал упълномощилата го
жалбоподателка В.А., а възможностите, предвидени в посочената законова
разпоредба са повече от една.
Не са налице
възможности за разширително търкуване на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от ЗАдв, като законодателят точно е изброил предвидените хипотези, при
които може да бъде предоставена безплатна правна помощ. Не са представени
доказателства относно приложимата хипотеза, въз основа на която се претендират
разноски от адв. М.А..
Изложеното налага извод
за неоснователност на претенцията за присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗА, поради което молбата на адв. М.А. за изменение на постановеното
Решение №76/11.06.2020г. по АД№62/2020г. на ГАС в частта за разноските следва
да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ Молба от адв. М.А. от
САК с правно основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК за изменение на Решение
№76/11.06.2020г. по Адм. д. №62/2020г. на Административен съд
Габрово, в частта му по отношение на разноските, като неоснователна.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: