Решение по дело №597/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20207160700597
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 492

 

гр. Перник, 19.10.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито заседание на четиринадесети октомври през  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                        

                                                                                              Съдия: Слава Георгиева

 

при секретаря Емилия  Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева  административно дело № 597 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба, подадена от ****ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от М.Л.Н.против заповед № ФК-С634-0086565 от 10.09.2020г., издадена от Л. П.Х.-началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фиксален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – заложна къща, находяща се в гр. Перник, ул. “Юрий Гагарин” 58, об. 4, стопанисван от ****ЕООД  и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Л.С., поддържа жалбата. Искането му към съда е да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски, за което представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата- началник на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за представител изпраща  юк. П.П.. Оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в  срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

На 02.09.2020г. инспектори по приходите при главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект–заложна къща, находяща се на адрес: гр. Перник, ****, стопанисван от ****ЕООД. Констатациите от нея са отразени в протокол за извършена проверка № 0086565 от 02.09.2020г.. Той е съставен от орган по приходите в изпълнение на правомощията му. Обективиран е в писмена форма и е със съдържание и реквизити, съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Подписан е от съставителя и управителя на проверяваното търговско дружество, съгласно чл. 50, ал. 4 от ДОПК. Същият на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има  доказателствена сила за отразените действия, изявления и обстоятелства. От него се установява, че в хода на проверката, органите по приходите са извършили контролна покупка на един брой телефон Nokia на стойност 15.00 лв. Сумата е заплатена в брой от служител при НАП и приета от управителя на дружеството М.Н..  За нея не е издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта – модел "ЕКАФП DР-150", с ИН на ФУ DТ827039 и ФП № 02827039 или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006г. След легитимация на проверяващите, от фискалното устройство е отпечатан КЛЕН от дата 02.09.2020г. и дневен финансов отчет, от който е видно, че сумата от 15.00лв. не е отразена. Прието е, че разликата в касата е в резултат от контролната покупка. Описаната фактическа обстановка осъществява състава административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.  Посочената законова норма задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Въз основа на констатациите в протокола за извършена проверка, административният орган – началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издал заповед № ФК-С634-0086565 от 10.09.2020г., с която е наложил принудителна административна мярка на ****ЕООД.

В хода на съдебното производство страните не са ангажирали други доказателства и не са  направили доказателствени искания. С оглед на това съдът изцяло възприема фактите, следващи от приобщените в административното производство писмени документи и ги цени като годни доказателства.

При горните фактически установявания, настоящият състав на Административен съд – Перник, намира от правна страна, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е издаден от началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в съответствие с предоставената му компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Мотивирана е, с оглед което е спазен и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната административна мярка, както и тези, относими към преценката за продължителността и.

В проведеното административно производство не са нарушени административно-производствените правила. Адресатът на административния акт е уведомен за започването му с връчването на протокол за извършена проверка № 0086565/02.09.2020г. и по този начин му е осигурена възможност да участва в него.

Оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обектът, стопанисван от жалбоподателя, е търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, в който контролните органи са установили извършването на продажба от името на жалбоподателя, без същата да бъде регистрирана посредством издаването на фискален бон от монтираното и работещо в търговския обект фискално устройство. Това нарушение безспорно обуславя приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а”  от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС, на които се е позовал и административния орган.   Според тях принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е регламентиран в Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. В настоящия случай безспорно е установено,  че жалбоподателят не е издал фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, за извършената на 02.09.2020г. продажба в стопанисвания от него търговски обект. Правноирелевантена за преценка на това обстоятелство е причината, поради която не е издаден фискалния бон – в случая това е съвпадението между момента на покупката с момента, в който стоката е била доставена в търговския обект и поради това все още не е била въведена в складовата наличност с оглед обясненията на управителя дадени пред органа. Затова съдът намира, че оспорената заповед е издадена при наличие на основанието по чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186, ал. 1, б. “а” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка – запечатване на обекта, в който е осъществена продажбата и следващата от нея на основание чл. 187, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС забрана за достъп до него. При осъществяване предпоставките на чл. 186, ал. 1, б. “а” от ЗДДС  компетентният административен орган по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да приложи принудителна административна мярка. Той разполага с оперативна самостоятелност при определяне продължителността на мярката, която не може да превишава 30 дни. В конкретния случай, тя е приложена за срок от 14 дни. Настоящият състав счита, че административният орган законосъобразно е приел, че с оглед начина и вида на организиране на отчетността, посредством неиздаване на касова бележка е налице отклонение от данъчно облагане,  и настъпила вреда, като причините, и обстоятелствата при реализирането, тази продължителност не се явява несъразмерна за постигане на целения резултат - промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект съобразно нормативните изисквания. Не е за подценяване факта, че лицето приело плащането е и управител на дружеството жалбоподател. С  оглед на изложеното се приема, че административният орган законосъобразно е приел, че с оглед вида и размера на настъпилата вреда, причините и обстоятелствата при реализирането, тази продължителност се явява адекватна на целта, а именно: корекция на фискалното поведение и привеждането му в съответствие с нормативните изисквания.

Определеният срок на ПАМ не ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни е мотивирано и фактически обосновано от конкретните обективни дадености. Така определения срок е в размер под средния към установения максимум от 30 дни, като при определянето му са взети предвид тежестта на нарушението, неговите последици, видът и характерът на търговската дейност. Настоящият съдебен състав счита, че продължителността се явява адекватна на целта, а именно: корекция на фискалното поведение и привеждането му в съответствие с нормативните изисквания. Неизпълнението на законовото задължение за регистриране на извършваните продажби безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитане на приходите на задължените лица и плащането на данъци върху действително реализираните обороти. Предвид това наложената ПАМ не е несъразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК, тъй като не надхвърля необходимото за осъществяване на целите по чл. 22 от ЗАНН.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С634-0086565 от 10.09.2020г., издадена от Л. П.Х.-началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фиксален контрол“ при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – заложна къща, находящ се в гр. Перник, **** 58, об. 4 и е забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора ответната страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,  Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на ****ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от М.Л.Н.против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С634-0086565 от 10.09.2020г., издадена от Л. П.Х.-началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фиксален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА ****ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от М.Л.Н.за заплати на Национална агенция за приходите съдебни разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд  на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: /п/