Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 22.11.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 788 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Г.А. ЕГН ********** срещу НП № 28-0000115 от 27.05.2019г., издадено от Началник ОО „АА” – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, и 

 

 

 

здадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008г. на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече, в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН, законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

Както в АУАН, така и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ. В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008г. /Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ/ е предвидено, че водачите на моторни превозни средства, за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории С1, С1+Е, С, С+Е, D1, D1+E, D или D+Е, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Т.е., нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ съдържа състав на нарушение.

Следва да се отбележи, че както в акта, така и в наказателното постановление нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008г., като разминаване на фактическо и правно положение не съществува, в каквато насока са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че А., в качеството си на водач на МПС извършва превоз на товари с товарен автомобил ***, без да притежава карта за квалификация на водача, като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, съгласно която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба 2000 лв. при първо нарушение. Т.е., ясно е посочено, че водачът е санкциониран за това, че извършва дейността, без да притежава карта за квалификация на водача, а не за това, че не е представил същата в момента на проверката, което би било нарушение по чл. 89, т. 9 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, подлежащо на санкциониране на основание чл. 93 ал. 2 от Закона за автомобилните превози.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната разпоредба от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ, за която се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена санкционната разпоредба на чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, поради което твърдението на жалбоподателя, че в НП не е посочен съответния нормативен акт се явява неоснователно.

В действителност, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, нарушението е квалифицирано по чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ, като в НП нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, т.е. без да е изписан пълния текст на наредбата и на ЗАвтП, а именно - Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008г. и Закон за автомобилните превози.

Съдът намира, че в конкретния случай тези нарушения не следва да се приемат като съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице по следните съображения:

При съставяне на акта, жалбоподателят не е изписал, че има възражения, като е посочил, че е забравил да поднови картата. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН също не са депозирани писмени възражения по акта. Впоследствие обаче, жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление. Поради това за жалбоподателя не е настъпило объркване относно това за какво нарушение, както и въз основа на кой нормативен акт, същият е бил наказан, в степен това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление. Управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е правоспособен водач, преминал през съответното обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност. С други думи – с непълното изписване на нарушения нормативен акт в акта и в наказателното постановление, както и с непълното изписване на нормативния акт, въз основа на който е наложено административното наказание глоба, за наказаното лице не е възникнало затруднение в индивидуализирането им, а именно, че се касае за Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008г. и Закон за автомобилните превози.

Поради това, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдът намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване относно това за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение и по кой нормативен акт е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По същество на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът съобрази следното:

На 02.05.2019г. около 12.45 часа по път от гр. Д. за село О. на 200 метра след кръгово кръстовище за село О. пред КПП О. управлява товарен автомобил „***, обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“ по маршрут от гр. Д. за село В., видно от Заповед за движение № 83/02.05.2019г., извършва превоз на товари за собствена сметка /в момента на проверката празен/, като е констатирано следното нарушение. Жалбоподателят, в качеството си на водач извършва превоз на товари за собствена сметка с МПС, за чието управление се изисква СУМПС от категория „С“, без да притежава валидна карта за квалификация за категория „С“. След извършена справка е установено, че водачът е притежавал карта за квалификация с № Р090041, която е със срок на валидност – 13.02.2019г. Т.е. към момента на проверката жалбоподателят не е притежавал валидна карта за квалификация на водача.

Превозът не попада в изключенията по смисъла на чл. 5 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ. Водачът следва да притежава познания, свързани с превоза, който извършва, придобити чрез посещения в курсове за обучение и да е положил успешно изпит, след което да придобие и нормативно изискуемата карта за квалификация на водача и едва тогава да извърши превоз на товари.

С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, и 

 

 

 

здадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008г., съобразно която водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, съставен по надлежния ред, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които като еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Съгласно посочената норма, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

Направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че според чл. 2 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ, водачът трябва да притежава карта за квалификация, без да се третира въпроса дали въпросната карта е изтекла или не, докато в издаденото наказателно постановление, нарушението е за това, че не е валидна, съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

Не е спорно по делото, че по време на извършената проверка водачът е представил карта за квалификация, която е с изтекъл срок на валидност. Проверката е извършена на 02.05.2019г., докато представената от водача карта е била със срок на валидност до 13.02.2019г. Извършването на превоз с карта за квалификация на водача с изтекъл срок на валидност е по съществото си извършване на превоз без редовно издаден документ, изискуем от регламент на европейските институции, от Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Именно това е приел и административнонаказващият орган, който в НП е посочил, че А.А. извършва превоз на товари, без да притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория.

Документ с изтекъл срок на валидност се приравнява на липса на такъв, поради което правилно и законосъобразно административнонаказателната отговорност на водача е ангажирана по реда на чл. 93 ал. 1 т. 1 от З

акона за автомобилните превози. В тази насока /Решение № 490 от 22.12.2016г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 562/2016г./.

Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба.

По делото не са налице данни за смекчаващи обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В настоящия случай, водачът е наказан за това, че във време на извършваната проверка не е притежавал изискуем документ. Не се явява изключително смекчаващо и обстоятелството, че нарушението е установено като извършено за първи път. По делото не са налични други смекчаващи отговорността обстоятелства, които поради своята многобройност да са основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сред тях липсва и изключително такова, което да отличава конкретния случай от обичайните случаи от същия вид по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК и да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Водачът е управлявал без карта за квалификация, което сочи на незачитане на императивни изисквания на закона. Наличието на удостоверение за професионална компетентност не изпълнява изискванията на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41/2008г. на МТ за притежаване на карта за квалификация, а е предпоставка за нейното издаване. Касае се за нарушение на въведено изискване към водачите и то Общностно такова, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на водачите, а има за цел взаимно признаване на различните УПК в контекста на целите на Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието, което е и основание да се обяви от закона за наказуемо. Предвидената в закона висока санкция, сочи на извод, че конкретното нарушение е вид общественоопасно деяние. В този смисъл, в началото на 2017г. с изменение на Закона за автомобилните превози, обнародвано в ДВ, бр. 9 от 2017г., с цел дисциплиниране на водачите, санкцията е увеличена на 2 000 лева, с което законодателят е изразил и значимостта на обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил висок размер на санкцията. В тази насока /Решение от 22.12.2017г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 524/2017г.; Решение № 379/16.10.2017г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 442/2017г./.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящият случай, съдът намира, че така наложеното предвидено от законодателя в нормата на чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози административно наказание: „глоба” е определено по вид и размер на предвиденото в закона.

При определяне размера на глобата административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложеното наказание в размер на 2 000.00 лв. е в предвидения в закона размер, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда. В този смисъл чл. 27 ал. 5 от ЗАНН, приложим в случая забранява определяне на наказания под предвидения най – нисък размер на наказанието глоба. В тази връзка наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 28-0000115 от 27.05.2019г., издадено от Началник ОО „АА” – гр. Добрич, с което на А.Г.А. ЕГН ********** за нарушение по чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, и 

 

 

 

здадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008г. на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.  

 

 

Председател:

/Мариана Момчева/