Р Е Ш Е Н И Е
№ 39, 12.06.2019г. , гр.Бургас
В ИМ Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС, гражданска колегия,
на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Събина Христова
Секретар Пенка Шивачева
Прокурор Красимира Кателиева
Като разгледа докладваното от съдия Тончева
гр.д. № 124/2019 г. на Апелативен съд–Бургас,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. П. Д. от гр. Б., подадена чрез пълномощника й адв. М. против решение № 428/17.12.2018г., постановено по гр.д. № 1072/2018г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен искът й за неимуществени вреди за разликата над сумата от 25 000 лева до претендирания от нея размер, както и в частта му досежно разноските.
В тази му част се твърди, че решението е необосновано и не е съобразено с материалния закон. Посочват се обстоятелствата, въз основа на които съдът е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 25000 лева. Намира, че съдът не е оценил достатъчно и съответно на случая други обстоятелства, относими към определяне размера на това обезщетение. Такова е, че предварителното производство било водено едностранно и с наказателен уклон като подробно се изброяват фактите, свързани с това обстоятелство. Посочва се, че съдът не е дал нужната оценка на неоправданото забавяне на досъдебното производство, като твърди, че съдът не се произнася и по продължилото в неразумен срок съдебно производство. Твърди, че съдът не е съобразил факта, че ищцата не е била осъждана до повдигане на обвинението за увреденото дете, както и до постановяване на оправдателната присъда за това. Друго обстоятелство, което съдът не бил отчел е авторитета, с която се е ползвала ищцата като дългогодишен лекар, както и не бил оценил влошаването на здравословното й състояние. Счита, че съдът недостатъчно е оценил негативната обществена оценка за ищцата в резултат на неоснователно повдигнатото й обвинение и отразяването на същата върху нейната психика и начин на живот. От тази негативна оценка се твърди, че ищцата е претърпяла високи по интензитет неимуществени вреди като самочувствието й на лекар е изцяло потъпкано и сринато, а професионалните й качества са поставени под съмнение. Посочва, че при определяне размера на обезщетението съдът не е отчел публичното дискредитиране на ищцата, което е настъпило вследствие на медийното отразяване на случая с увреденото дете. Твърди, че съдът не е обсъдил отразяването на неоснователно повдигнатото й обвинение и в личния й живот, който също бил се променил в негативен аспект. Преобърнат бил и професионалния й живот като името й на лекар било злепоставено в обществото.
По тези и останалите съображения, изложени в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване изцяло на предявения от нея иск за неимуществени вреди, с присъждане на допълнително обезщетение за тези вреди от 45 000 лева.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответната страна не е подала отговор на въззивната жалба на ищцата.
По делото е постъпила въззивна жалба и от П. та на РБ, с което се изразява недоволство от решението на Бургаския окръжен съд в частта му, с която П. та е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в посочените в решението размери, заедно с присъдените на ищцата разноски. Твърди се, че обезщетението за неимуществени вреди от 25 000 лв.е прекомерно завишено, несъобразено със съдебната практика и с принципите на чл.52 ЗЗД за справедливост. Счита, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че престъплението, за което е било повдигнато обвинение на ищцата не е тежко по смисъла на НК. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението не са били съобразени социално-икономическите условия на живот в периода, тежестта на обвинението, обстоятелството, че по същото време срещу ищцата се е водило и друго наказателно производство, че воденото производство не е пречило на ищцата да работи, както и наличието на условията по чл.5 ЗОДОВ.
Посочва се, че съдът само е изложил възраженията на прокуратурата, без да ги обсъди и анализира. Така съдът не бил взел предвид, че ищцата се завърнала на работа през м.септември 2008г., към който момент ищцата не е участвала в това наказателно производство в каквото и да е било процесуално качество и спрямо нея не са били предприети действия от страна на прокуратурата. Твърди се, че отношението на колегите й и нейното психично състояние не са пряка последица от воденото срещу нея наказателно дело, тъй като първия разпит, проведен на ищцата е на 08.11.2008г. и то в качеството й на свидетел. Подържа се, че са останали недоказани твърденията на ищцата за настъпилите отрицателни последици за нея от незаконното обвинение. Сочи се, че от показанията на свидетелите С. се установява, че не повдигнатото срещу ищцата обвинение, а самият инцидент и причинената смърт на родилка са причина за обтегнатите отношения между нея и колегите й като ищцата не е представила доказателства, че тези отношения са възникнали непосредствено след повдигане на обвинението. Като недоказани се посочват и твърденията на ищцата, че воденото наказателно производство е повлияло върху професионалната й реализация, кариера и самочувствие предвид, че тя продължавала да работи в УМБАЛ „Д“ Б. и в частния си кабинет и да посещава различни семинари в страната и в чужбина.
Твърди се, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната като се възразява срещу искането на ищцата за увеличаване размера на същото с оглед обстоятелството, че обвинението е във връзка с практикуваната от нея професия. В тази връзка се сочи практика на ВКС, според която заеманата длъжност не е от обстоятелствата, които водят до увеличаване размера на обезщетението. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част, респ. да бъде намалено присъденото обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата С. чрез пълномощника й адв. М. , с който оспорват въззивната жалба на П. та и моли същата да не се уважава. Счита за неоснователни доводите на П. та за недоказаност на иска за обезщетение за неимуществени вреди. Намира за неоснователни и необосновано възраженията на ответната страна за липса на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените от ищцата вреди. Счита за неправилно становището на ответника, че професията на лицето, което търси обезщетение по реда на ЗОДОВ няма значение. Не следва да се уважава според ищцата и довода на ответника, че наказателното производство било протекло 4 години и 4 месеца, тъй като се характеризирало с фактическа и правна сложност като било необходимо да се установява и дейността и на другите обвиняеми. Счита, че продължителността на съдебното производство е пряка и непосредствена последица от лошо и едностранчиво водено досъдебно производство, поради което според ищцата не може да се омаловажа този факт с твърдението в жалбата, че отговорността на ответника не можела да се ангажира и за продължителността на съдебната фаза. Намира, че не е налице хипотезата на чл.5 ЗОДОВ, който довод ответната страна навежда за първи път в жалбата си.
Представителят на Апелативна прокуратура Б. подържа подадената от П. та жалба като счита, че при определяне размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди съдът не е отчел в достатъчна степен разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Намира, че макар да е редуцирал претенцията от 80 000 лева на 25 000 лева не е достигнал до справедливия размер на паричното обезщетение, който размер определя като силно завишен. Моли за уважаване жалбата на П. та и намаляване на размера на обезщетението от 25 000 лева, а жалбата на ищцата предлага да бъде оставена без уважение.
С определение в закрито заседание от 10.04.2019г. Бургаският апелативен съд е приел подадените от страните въззивни жалби за процесуално допустими.
Постановеното от Бургаския окръжен съд решение, преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК, въззивната инстанция намира за валидно и допустимо като произнесено от компетентен съд в законен състав, при надлежно развило се съдебно производство по допустим за разглеждане иск.
По съществото на спора Бургаският апелативен съд като разгледа наведените оплаквания и искания във въззивната жалба, доводите на страните и съобрази данните по делото и законовите разпоредби, приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди в резултат на повдигнато и подържано обвинение в извършване на престъпление по чл.134, ал.1 вр.чл.128, ал.2 НК, по което ищцата е оправдана.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 24.10.2008г. е образувано ДП № 328/2008г. по описа на ОДМВР Б. , по което първоначално ищцата С. е разпитана като свидетел, а с постановление от 06.03.2009г. на разследващия полицай е привлечена в качеството й на обвиняем за извършено престъпление по чл.134, ал.1, предл.2, т.1 вр. чл.128, ал.2 вр. ал.1 НК. Впоследствие с постановление от 14.04.2009г. обвинението срещу ищцата е прецизирано като са посочени нарушения и на КПЕЛБ, на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „М“ АД и на ЗЗ. Видно от материалите по приложеното ДП с протокол от 14.09.2009г. на ищцата е предявено разследването и след извършване на допълнителна петорна медицинска експертиза на 12.02.2010г. на ищцата отново е предявено разследването.
Въз основа на изготвен от Районна прокуратура Б. обвинителен акт от 24.06.2010г. е образувано нохд № 2621/2010г. по описа на Районен съд – Б. След връщане от съда на делото на прокуратурата с разпореждане от 16.07.2010г. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, с постановление от 08.11.2010г. ищцата е привлечена отново като обвиняем за извършване на същото престъпление. По внесен обвинителен акт на Районна прокуратура Б. от 12.05.2011г. е образувано нохд № 1671/2011г., по което с присъда от 14.12.2012г. Бургаският районен съд е признал ищцата за невиновна и я оправдал по повдигнатото й обвинение. По протест на прокуратурата е образувано внохд № 107/2013г. по което с решение от 15.07.2013г. Бургаският окръжен съд е потвърдил присъдата на Бургаския районен съд.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че са налице предпоставките, визирани в чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на П. на РБ, която отговорност е обусловена от обстоятелството, че досъдебното производство от момента на повдигане на обвинението е водено под нейния непосредствен контрол. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и подържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ. Постановяване на оправдателната присъда сочи на незаконност по смисъла на чл.2 ЗОДОВ на повдигнатото на ищеца обвинение, което е основание за търсене обезщетение по този ред.
Безспорно е, че само с постановената оправдателна присъда не може в достатъчна степен да се осигури справедливо удовлетворяване на понесените от ищцата неимуществени вреди, поради което тези вреди подлежат на обезщетяване от ответника –. на РБ на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване, поради което следващото се за тях обезщетение се определя въз основа на принципа на справедливостта в съответствие с формираното вътрешно убеждение на съда. Съгласно трайно установената съдебна практика понятието справедливост е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления; продължителността на наказателното производство включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; конкретните преживявания на ищцата, както и цялостното отражение на предприетото срещу нея наказателно преследване върху живота й – семейство, приятели, професия, върху здравословното й състояние, а така също служебно и обществено положение. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от деликт като присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, да е достатъчно по размер за репарирането им.
В конкретния случай, релевантния момент, определящ началото на предприетата срещу ищцата наказателна репресия е моментът на привличането й като обвиняема. Това следва от самия закон – съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ държавата в лицето на прокуратурата отговоря за вредите, настъпили в резултат от повдигане и поддържане на обвинение, ако лицето бъде оправдано. Следователно правопораждащият факт на отговорността е именно повдигането на обвинение. Всички предходни действия по образуваното досъдебно производство са били извършени по време когато ищцата е имала процесуалното качество на свидетел, не на обвиняем, поради което прокуратурата не носи отговорност за тях. От данните по делото се установява, че от 06.03.2009г. - когато ищцата е била привлечена за първи път като обвиняема до 15.07.2013г. когато е влязла в сила оправдателната присъда по внохд № 107/2013г. на Окръжен съд – Б. са изминали 4 години и 4 месеца. Този срок /а дори и периода от образуване на ДП от 4 години и 9 месеца/ не е прекомерен предвид, че в него се включва освен досъдебното производство и съдебната фаза на две инстанции, което дава основание да се приеме, че не излиза извън рамките на разумния срок.
В тази връзка, неоснователно е подържаното противно твърдение в жалбата на ищцата, обосновано с действията и поведението на прокуратурата, довели според нея до неговото удължаване. П. та като орган на обвинението е длъжна да разкрие обективната истина при наличие на данни за извършено престъпление чрез събиране на доказателства съобразно предвидените законови средства, което не винаги е възможно да стане в кратки срокове, но не е основание да се говори за едностранчивост на воденото производство и за „наказателен уклон“. Без значение за отговорността на прокуратурата по чл.2, ал.1 ЗОДОВ е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед събраните до този момент доказателства, дали при извършването им са спазени всички процесуални правила, тъй като възникването на отговорността по тази законова норма е поставена единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството. Достатъчно е към момента, към който се твърди от ищцата, че са извършени действия от правозащитните органи, в резултат на които са му причинени вреди, тези действия да са обхванати от фактическите състави на ЗОДОВ, за които е предвидена отговорност на правозащитните органи.
Въззивният съд отчита, че повдигнатото срещу ищцата обвинение не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК, както и че по отношение на ищцата не е взета мярка за неотклонение и други ограничителни по своя характер мерки, с които да са били ограничени конституционно гарантираните й права на личен живот и на труд като ищцата през целия период на наказателното производство е продължила да работи, както и че тя е била оправдана още на първа инстанция.
Съдът съобрази и данните за конкретно изживените отрицателни емоции и страдания, чувство на притеснение, неудобство, стрес и напрежение от несправедливо осъждане, накърнено достойнство и добро име, злепоставяне сред приятели и колеги, които сочат, че незаконно повдигнатото обвинение срещу ищцата е дало отражение на общото й душевно и физическо състояние. Разпитаните по делото свидетели предават непосредствените си впечатления от негативните изживявания, които е изпитвала ищцата от образуваното срещу нея наказателно производство, с повдигане на обвинение в извършване на престъпление и то такова, свързано с нейната професионална реализация. Така от показанията на св. П. съпруг на ищцата се установява, че след повдигане на обвинението ищцата се е променила и от лъчезарен, усмихнат, слънчев човек се затворила в себе си като единствените разговори, които водили вкъщи били свързани с образуваното срещу нея наказателно производство. Свидетелят обяснява, че с призоваването на ищцата по другото образувано срещу нея наказателно производство – за смъртта на починала родителка напрежението вкъщи нараснало още повече и това продължило докато успоредно са се движили и двете дела. Пред св. П. ищцата споделяла за промененото отношение на колегите й към нея и че не може да издържа на стреса от обвинението. Същият свидетел пояснява, че всичко това довело до обостряне проблемът, който ищцата имала с щитовидната й жлеза. Св. С. , работила като акушерка в родилно отделение в „Д“ където работила по това време и ищцата, говори за промененото отношение на колегите към нея като посочва, че имало случаи когато пациенти на болница „Д“ отказвали лечение при ищцата. Св. М. познава ищцата от 1987-88г. и като акушерка, която е работила с ищцата заявява, че е запозната и с двата случая, за които на ищцата са й били повдигнати обвинения и пояснява, че ищцата била съкрушена след коментарите из болницата и медийни публикации, че е некадърна и неспособна.
Всички тези обстоятелства са отчетени от първоинстанционния съд като при неустановяване от приетите по делото доказателства на по-големи от обичайните негативни психо-емоционални преживявания от процесното незаконно обвинение за хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ липсва основание за присъждане на обезщетение в по-голям размер. Искането на ищцата в този смисъл ще е в противоречие и с изискванията за определяне на обезщетение по справедливост, поради което въззивният съд намира същото за неоснователно.
Въззивният съд намира, че присъденото с атакуваното решение обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер спрямо тежестта на вредите като при определянето му съдът не се е съобразил в нужната степен с установените правнорелевантни обстоятелства. Представените с исковата молба разпечатки от публикации в електронни медии, съдържащи информация за започналото срещу ищцата наказателно производство са взети предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, но по делото няма данни за принос на прокуратурата в тези публикации. Затова въззивният съд приема, че прокуратурата не следва да носи отговорност за претърпени от ищцата негативни последици от тези публикации.
Първоинстанционният съд не е отчел, че паралелно с процесното наказателно производство срещу ищцата е било образувано още едно ДП № 133/2008г., по което тя е привлечена като обвиняема след привличането й по първото досъдебно производство. Не е спорно, че след постановяване на оправдателната присъда от 15.07.2013г., за която ищцата претендира вреди с настоящия си иск, е продължило другото наказателно производство, завършило на по-късен етап. При наличие на няколко наказателни производства, проведени срещу ищцата по едно и също време, по които тя е била привлечена като обвиняем, няма спор в съдебна практика, че неимуществените вреди, изразяващи се в притеснения, тревога, неудобство, опетняване на доброто име в обществото и накърняване на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения.становено е, че обвиненията и по двете производства са свързани с дейността на ищцата като лекар като второто обвинение според показанията на св. С. засилило състоянието й на стрес, макар че за ищцата злепоставяне и накърняване на доброто й име е произтекло от по-рано предявеното обвинение, по което тя впоследствие е оправдана. Без съмнение е, че ищцата е търпяла неблагоприятни последствия и от двете наказателни производства, проведени срещу нея като тези, произтичащи от незаконното обвинение по процесното наказателно производство са част от общо претърпените от нея неимуществени вреди. Затова и при липса на данни за тяхното разграничаване при определяне размера на обезщетението по настоящия иск на ищцата съдът следва да отчете неоспорения факт, че срещу ищцата е имало и друго обвинение.
Наред с това обстоятелство въззивният съд счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с критерия за съответствието му с икономическия стандарт в страната. Съобразно установеното в съдебната практика по този вид дела паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната към 15.07.2013г. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществени вреди служат и икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на незаконното наказателно производство.
Горепосочените обстоятелства обуславят по-нисък интензитет на процесните неимуществени вреди от приетия от първоинстанционния съд и съответно по-нисък размер на процесното обезщетение от присъдения с обжалваното решение размер от 25 000 лева. Като се съобразява с тези обстоятелства от значение за процесното правоотношение настоящата съдебна инстанция счита,че размерът от 15 000 лева като паричен еквивалент на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпление удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Присъждане на по-висок или по-малък размер обезщетение би било несъразмерно с действително претърпените вреди и обществения критерий за справедливост.
Затова въззивният съд счита, че предявеният от ищцата иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 15 000 лева като за разликата над 15 000 лева до уважения от окръжния съд размер от 25 000 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на уважения от Бургаския окръжен съд иск за претендираните от ищцата имуществени вреди и присъдените в полза на ищцата разноски въззивният съд намира обжалваното решение в тази му част за правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Предвид на това и липсата на конкретни оплаквания в жалбата на П. та в тази му част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 428/17.12.2018г., постановено по гр.д. № 1072/2018г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която предявеният от С. П. Д. П. от гр. Б. срещу П. на РБ иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 25 000 лева и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. П. Д. П. от гр. Б. срещу П. та на РБ иск за присъждане на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лева до сумата от 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считана от 16.07.2013г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 428/17.12.2018г., постановено по гр.д. № 1072/2018г. на Бургаския окръжен съд в останалите му обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: