Р Е Ш Е Н И Е
№ 1514/12.8.2020г.
Град Пловдив, 12.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито
заседание на пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1764 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ. Образувано е по жалба на Н.Г.М. *** против
заповед № 20РД09-322 от 30.06.2020 г. на кмета на район „Северен“, община
Пловдив, с която е наредено да се спре изпълнението на строителните и
монтажните работи на „Строеж“ в ПИ ИД ******по КККР на град Пловдив, частна
собственост, с административен адрес: ул. ******, град Пловдив.
Според
жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с
материалния закон. Твърди се, че извършените строително-монтажни работи не
изискват издаването на разрешение за строеж. Иска се отмяна на оспорената
заповед и присъждане на разноските по делото.
Ответникът в писмени
бележки, депозирани на 11.08.2020 г., счита албата за неоснователна, а
наведените възражения за изцяло бланкетни. Счита, че от събраните доказателства
е ясно, че не се касае до възстановителни работи, а за нова конструкция,
представляваща строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, за който са необходими
одобрени строителни книжа. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат
на оспорената заповед, собственик, възложител и извършител на процесния строеж,
в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването и срещу заповед, която съгласно
нормата на чл.215, ал.1 ЗУТ подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката
е собственик на самостоятелен обект в сграда с ИД ******.1.1, с предназначение:
жилище, апартамент със застроена площ 60 кв.м, и сграда с ИД ******.2, с
предназначение:постройка на допълващо застрояване със застроена площ 29 кв.м, с
адрес: град Пловдив, ул. ******, въз основа на нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № ***, том ***, дело № ******* г. на Службата по вписванията
Пловдив (л.43-45). Във връзка със сигнал от собственици на други самостоятелни
обекти в жилищната сграда, че е съборена второстепенната постройка и се
извършва ново строителство, служители от отдел „Контрол по строителството“ при
район „Северен“ са извършили проверка на строежа в ПИ ИД ******, за което са
съставени констативен протокол от 28.04.2020 г. (л.37-41) и констативен акт №
14 от 28.04.2020 г. (л.47-49).
Според контролните органи строежът, ситуиран в процесния имот, е
собственост на Н.М., тя е също възложител и строител, но при проверката не е
представила и е отказала да представи строителни книжа – одобрен проект,
съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, заповедна книга,
строителен надзор. В имота е извършено строителство – изграждане на тухлени
стени и положен кофраж за бетонни колони и пояс на масивна сграда, с основа с
размер около 6 м х 5 м или около 30 кв.м застроена площ, като строежът е
започнат без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Според
контролните органи извършеното строителство е без строителни книжа, без
разрешение за строеж и без съгласие на съсобствениците в имота, с което са
нарушени чл.148, ал.1, чл.137, ал.3 и чл.183, ал.1 ЗУТ.
Срещу констативния акт е подадено възражение от жалбоподателката (л.54) с
приложени снимки. Жалбоподателката твърди, че не е извършвала никакво
строителство, а единствените действия, които е предприела, е по отношение на
съществуващата в имота постройка, изразяващи се в неотложен и необходим ремонт
– разчистване на съборени части от сградата и действия по укрепването и
възстановяването на сградата.
На 02.06.2020 г. на жалбоподателката е изпратен писмен отговор от
зам.-кмета на района, с който тя е уведомена, че възражението й не се уважава и
административната процедура по ЗУТ ще бъде продължена, защото от направената
проверка на място е констатирано, че има строеж на нови основи, нови тухлени
стени и поставен кофраж за колони и греди, че обектът представлява строеж по
смисъла на § 5, т.38 ЗУТ, няма представени проекти и разрешение за строеж, но
има постъпила жалба от съсобствениците на ПИ ИД ******.
Въз основа на констативен акт № 14 от 28.04.2020 г. е издадена оспорената
заповед № 20РД09-322 от 30.06.2020 г. на кмета на район „Северен“ – предмет на
настоящото съдебно производство. За да разпореди спиране на изпълнението на
строителните и монтажни работи на процесния строеж, районният кмет е възприел
констатациите и изводите на контролните органи и не е уважил подаденото
възражение, защото не са представени документи и строителни книжа, доказващи
законосъобразното изпълнение на строежа.
Приложените към жалбата писмени доказателства не установяват нови факти от
значение за настоящия спор. Плащането на местните данъци и такси няма връзка с
извършените нови строително-монтажни работи и не доказва нищо повече от
изпълнението на тези задължения, които всеки собственик на недвижим имот има.
Представените в съдебното заседание акт за приемане на извършени СМР от
19.04.2020 г. и армировъчен план установяват, че от ниво 0 до ниво +2,80 са
извършени строителни и монтажни работи – кофраж, армировка пояси и 4 броя колони,
съответно е разрешено полагане на бетон клас В15. Т.е., жалбоподателката сама
доказва и не оспорва факта, че се извършват строителни-монтажни работи от кота
0 до кота +2,80 м (или иначе казано, на височина +2,80 м от терена и върху
основа от около 30 кв.м се извършва изцяло нов строеж). Жалбоподателката счита,
обаче, че за тези строителни-монтажни работи с оглед техния вид и обем не са
необходими инвестиционен проект и разрешение за строеж.
Всъщност това е основният спор между страните – представляват ли
извършените строително-монтажни работи такива, за които е необходимо издаване
на разрешение за строеж.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.223, ал.1, т.1 ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста
категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице спира
незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, части от тях, както и отделни
строителни и монтажни работи.
Настоящият строеж е пета категория и именно кметът на района, надлежно
упълномощен със заповед № 13ОА561 от 05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив,
т.12 (л.12-15), е компетентният орган, който следва да издаде заповед за
спиране на строителните и монтажните работи.
Страните нямат спор по фактите – че са извършени строително-монтажни
работи, описани в констативен акт № 14 от 28.04.2020 г. и в акт за приемане на
извършени СМР от 19.04.2020 г. Двата документа не си противоречат и описват
строително-монтажните работи по сходен начин. Не е спорен фактът, че за
извършването на тези работи жалбоподателката не притежава нито одобрен проект,
нито разрешение за строеж.
Не се споделя възражението на жалбоподателката, че за извършените от нея строителни
и монтажни работи, представляващи според нея укрепване на съществуваща
постройка на допълващото застрояване, а не основен ремонт, не е необходимо
издаването на разрешение за строеж.
Видно от снимките, приложени към възражението на жалбоподателката против
констативен акт № 14 от 28.04.2020 г. и към констативния протокол от 28.04.2020
г. (л.37-41), и съобразявайки описанието на строително-монтажните работи от
акта за приемане на извършени СМР от 19.04.2020 г., съдът намира, че в случая
по безспорен начин е установено извършеното на изцяло нов строеж с нова основа,
на която са армирани пояси и колони на нива от 0 до +2,80 м, и се изграждат
нови стени. Макар че този нов строеж почти съвпада като застроена площ със
старата постройка на допълващото застрояване, която според нотариалния акт за
дарение от 09.12.2019 г., с който жалбоподателката се легитимира като
собственик, е със застроена площ 29 кв.м, това не означава, че този строеж може
да бъде реализиран без разрешение за строеж, защото съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
Безспорно осъществените СМР представляват строеж и отговарят на легалното
определено, дадено от § 5, т.38 ДР ЗУТ за „строежи“ – това са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 ЗКН и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени
и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
А съгласно § 5, т.40 ДР ЗУТ „строителни и монтажни“ са работите, чрез
които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват,
поддържат или възстановяват.
Т.е., съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и изявленията
на жалбоподателката категорично доказват, че в случая са се извършвали
строителни и монтажни работи за изграждането на една изцяло нова надземна
постройка на мястото на съществуващата стара постройка на допълващото
застрояване.
Не се възприема възражението на жалбоподателката, че в случая се касае за
текущ ремонт, защото извършените строителни и монтажни работи не отговарят на
легалното определение на понятието текущ ремонт, съдържащо се в § 5, т.43 ДР
ЗУТ, според който „текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в
изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и
вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б)
извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и
направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя
предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Следователно не е
възможно в настоящия случай извършените строителни и монтажни работи да се квалифицират
като текущ ремонт, след като жалбоподателката е засегнала конструкцията на
старата постройка и изгражда нови колони и нови пояси, премахнала е съществуващи
зидове и изгражда нови такива.
Следователно по безспорен начин в настоящия случай е доказано, че е
нарушено изискването на чл.148, ал.1 ЗУТ. Вярно е, че законът допуска в
изчерпателно изброените случаи на чл.151, ал.1 ЗУТ, но процесните строително-монтажни
работи не попадат в нито една от 16-те хипотези, защото извършеното не се ограничава до подобряване на състоянието и поддържане на
съществуващата сграда на допълващото застрояване, а е изцяло ново строителство
на едноетажна сграда с оглед котата 2,80 м, до която достигат новите колони.
Спазена е предвидената в закона процедура за издаване на оспорената
заповед, изискваща единствено съставянето на констативен акт, какъвто в
настоящия случай е съставен – констативен акт № 14 от 28.04.2020 г. – и който е
връчен на жалбоподателката за запознаване и възражение. Именно този констативен
акт е послужил за основа за издаване на оспорената заповед. Т.е., на
жалбоподателката е било осигурено реализирането на правото на участие в
административното производство по издаване на оспорената заповед, като й е
предоставена и възможност да упражни правото си възражение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на жалбоподателката не се дължат
разноски, а направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е несвоевременно, направено след
приключване на последното съдебно заседание, поради което е недопустимо и
следва да се остави без разглеждане. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.М., ЕГН **********,***, против заповед № 20РД09-322 от
30.06.2020 г. на кмета на район „Северен“, община Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на кмета на район „Северен“ при община Пловдив за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: