№ 1867
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110106447 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** срещу В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лв. - главница по
договор за кредит № ***/12.04.2016г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит №
***/12.04.2016г. по реда на чл. 6 ЗПФУР с „4финанс“ ЕООД на ответника е предоставена в
заем сумата от 300.00 лева за срок от 30 дни. Сумата е преведена в полза на
кредитополучателя чрез Изипей АД. Твърди се, че договарянето е осъществено чрез
средства за комуникация от разстояние, като самият договор е сключен във формата на
електронен документ. Твърди се, че крайният срок на издължаване на сумата е уговорен до
12.05.2016г., на която дата не е заплатена дължимата главница. Твърди се, че на 23.11.2018г.
ищецът е сключил договор за цесия с „4финанс“ ЕООД, по силата на който е придобил
възмездно вземанията по договор за кредит № ***. Ищецът се позовава на учредена му от
предходния кредитор (цедент) представителна власт относно правото да уведомява
длъжника за извършената цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания
длъжник с връчване на препис от исковата молба.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на
предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил
възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител с
писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът
1
е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл.
239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната
преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
По разноските:
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат
на сумата от 50 лева - внесена държавна такса. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде определено в
размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 200 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 300 лв. - главница по
договор за кредит № ***/12.04.2016г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба /29.04.2021г./ до
окончателното й изплащане, на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 200 лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора,
изразяващи се в заплатени по настоящото дело държавна такса, както и определено
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2