Р Е Ш
Е Н И Е № 87
гр. София, 13.07.2020год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, V състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от съдията Янкова т.дело № 221 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ – Е.И.В., с ЕГН, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „Верила“ № 10 е предявила срещу „Р“ АД с ЕИК искове за заплащане на
сума в размер на 52560 лв. (петдесет
и две хиляди петстотин и шестдесет лева), представляваща сбор от неизплатените
й брутни месечни възнаграждения, за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г. ,
дължими в качеството й на член на съвета на директорите /СД/ на „Р” АД; на сума
в общ размер от 7465,49 лв. (седем
хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и 49 ст./, представляваща обезщетение
за забавено плащане върху неизплатеното й брутно месечно възнаграждение като член
на СД на „Р” АД, дължимо в размер на законната лихва, начислена върху всяка
една от главниците /всяка отделна дължима сума за месечно брутно
възнаграждение/, за период с начални моменти от 02.08.2016г. до 02.07.2019г. и
общ краен момент - 08.07.2019г. /дължимо в размери по отделните главници и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/, както и за заплащане на законоустановената
лихва за забава върху всяка една от главниците, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното плащане на сумите.
Претендират
се и направените по делото разноски, вкл. тези направени в обезпечително
производство на предявените искове, както и такива в изпълнително производство.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на 04.12.2015г. е
проведено извънредно общо събрание на акционерите на „Р " АД, на което
ищцата била избрана за член на съвета на директорите на дружеството. На
25.07.2016г. това обстоятелство било вписано в Търговския регистър. Изложено е
още в исковата молба, че по - късно с Протокол от заседание на Съвета на
директорите, проведено на 13.04.2016г. ищцата била избрана и за Председател на
СД на „Р" АД. Сочи се, че и до настоящия момент ищцата е член на СД на
ответното търговско дружество.
Посочено е още в исковата
молба, че съгласно
чл.38, т.5 от Устава на дружеството Общото събрание /ОС/ на акционерите е
органът, който избира и освобождава членовете на СД и определя размера на
възнаграждението им. В този смисъл ищцата поддържа, че месечното брутно
възнаграждение на членовете на съвета на директорите на дружеството бил
определен в размер на три минимални
работни заплати за страната определени с Постановление на МС на РБ /съгласно
Решение № 1, пункт 3 по Протокол от заседание на Общо събрание на акционерите
на „Р " АД, проведено на 28.06.2007г. Ищцата твърди, че това решение на ОС на
акционерите от 28.06.2007г. не било отменено, нито изменено по надлежния ред от
ОС на акционерите и то е запазило действието си при избора й като член на СД,
респ. през целия процесен период от време.
Излага
в исковата си молба, че ответното дружество, считано от датата на избирането й
за член на СД - 04.12.2015г., до настоящия момент не й е заплатило нито едно от
дължимите й се в качеството й на член на СД месечни възнаграждения. Това било
видно от годишните доклади за дейността на дружеството, вкл. и този за
2018г./проект/, където се сочело, че: „През отчетния период членовете на съвета
на директорите не са получавали възнаграждения от дружеството".
В
исковата молба е посочено още, че на ищцата в качеството й на член на СД,
ответното дружество дължи брутно възнаграждение възлизащо в общ размер на
сумата от 52560 лв./петдесет и две хиляди петстотин и шестдесет лева/, за
периода от време от 01.07.2016г. до 01.07.2019г. За този период ищцата сочи, че
дружеството й дължи помесечно както следва: за всеки месец от 2016г. сума в
размер на 1260 лева; за всеки месец от 2017г. сума в размер на 1380 лева; за
всеки месец от 2018г. сума в размер на 1530 лева, както и за месеците от 2019г.
сума в размер на по 1680 лева.
Ищцата
сочи още, че поради неизпълнение на задължението на ответника да й заплаща
регулярно дължимото й се възнаграждение като член на СД на дружеството
ответник, то сега последното й дължи и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва върху всяка просрочена главница /дължима месечна
сума/ за времето от възникване на забавата
- второ число на следващия
календарен месец до 08.07.2019г. в общ размер на 7 465.49 лева за процесния период.
Ето
защо ищцата моли съда да бъде постановено решение, с което да се осъди
ответното дружество да й заплати сума в размер на 52560 лв. (петдесет и две хиляди петстотин и шестдесет лева),
представляваща сбор от неизплатените й брутни възнаграждения, за периода от
01.07.2016 г. до 01.07.2019 г. , дължими в качеството й на член на съвета на
директорите /СД/ на „Р” АД; сума в размер от 7465,49 лв. (седем хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и 49
ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане върху неизплатеното й
брутно възнаграждение като член на СД на „Р ” АД, дължимо в размер на законната
лихва, начислена върху всяка една от главниците /всяка отделна дължима сума за
месечно брутно възнаграждение/, за период с начални моменти от 02.08.2016г. до
02.07.2019г. и общ краен момент - 08.07.2019г. /дължимо в размери по отделните
главници и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/, както и законната лихва за
забава върху неизплатеното й брутно възнаграждение, считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното плащане на сумите.
Преписи
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията
по чл. 367-370 от ГПК, като в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК същият е подал
писмен отговор.
На
първо място, ответника оспорва предявените искове. Излага, че за дружеството не
е възниквало задължение и няма основание да заплаща възнаграждение на ищцата, в
качеството й на член на Съвета на директорите, тъй като Общото събрание на
дружеството никога не било вземало решение да й бъде заплащано възнаграждение в
качеството й на член Съвет на директорите. Твърди, че доводите на ищцата за
дължимост на възнаграждение на основание решение на Общото събрание от
28.06.2007г. са изцяло несъстоятелни, тъй като с решението на Общото събрание
от 2007г., било определено възнаграждение на конкретно избраните на 28.06.2007 г. членове на Съвета на
директорите. Това категорично следвало от текста на решението от 28.06.2007 г.
(стр. 5 и стр. 6 от протокола от Общото събрание от 28.06.2007 г.)
Ответникът
излага още в отговора си, че за процесния период не били провеждани никакви
заседания на СД на ответника и не били вземани други решения освен тези
обективирани в протокол от 26.07.2017г. за неприсъствено провеждане на заседание
на СД, който протокол ищцата била подписала. Твърди се, че други дейности
свързани с качеството на ищцата като член на СД на ответника тя не била
извършвала.
Ответникът
твърди, че дори претенцията на ищцата за заплащане на възнаграждение да е
основателна, ответното дружеството не било изпадало в забава за заплащане на
твърдяното възнаграждение. Излага, че решението на Общото събрание от 2007 г.,
не сочи падеж на задължението за заплащане на възнаграждение на избраните с
това решение членове на Съвета на директорите, поради което на основание чл.
84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ответникът може да изпадне в
забава само след отправяне на покана. Отделно от това сочи, че по делото ищцата
не твърди, нито представя доказателства за отправяне на покани до дружеството.
Ответникът
моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира и за
направените по делото разноски.
Препис
от отговора на исковата молба е връчен на ищцата с указанията по чл. 372 от ГПК, като в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК същата е подала допълнителна искова
молба, с която поддържа първоначалната и прави следните уточнения:
Твърди,
че между нея и ответното дружество не е сключван отделен писмен договор за
уреждане на отношенията между нея като член на СД и лице, оправомощено от ОС на
акционерите според предвидената в чл.244, ал.7, предл.2 от ТЗ възможност, в
който да е уговорена безвъзмездността на мандатното отношение.
С
допълнителната искова молба ищцата възразява срещу наведените от ответника
доводи и твърдения.
Препис
от допълнителната искова молба е връчен на ответника по делото, с указанията по
чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е подал писмен
отговор. С него ответникът поддържа твърденията си направени в отговора на
исковата молба и оспорва доводите на ищцата.
Софийският окръжен съд след
преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Не
е спорно по делото обстоятелството, а и от представените към исковата молба
писмени доказателства – протокол от извънредно общо събрание на акционерите
/ОСА/ на ответника от 04.12.2015г. и протокол от 13.04.2016г. от заседание на Съвета
на директорите /СД/ на „Р“ АД се установява, че ищцата е избрана съответно за
член на съвета на директорите на ответното търговско дружество, както и за
председател на СД му. Избирането на ищцата за член на СД на дружеството
ответник е вписано в Търговския регистър на 25.07.2016г., което обстоятелство
съдът служебно установи от справка по партидата на ответното дружество.
Видно
от протокол за проведено извънредно ОСА на ответника от 28.06.2007г. е, че на
това събрание са взети решения за освобождаване състава на СД на дружеството и
за избиране нови членове на СД. В същата точка от протокола е определено и
възнаграждението на „…всеки член на новоизбрания Съвет на директорите в размер на 3 /три/
минимални работни заплати за страната определени с Постановление на МС на
РБългария“.
Видно
от представеното по делото извлечение от Годишния доклад за дейността на „Р“ АД
за 2018г. е, че членовете на СД не са получавали възнаграждение от дружеството
през 2018г. – т.8 от доклада.
Установява
се от заключението на допусната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че евентуално дължимото брутно възнаграждение на ищцата, съобразно
приетото решение на ОСА на ответника от 28.06.2007г., за периода от
01.07.2016г. до 01.07.2019г., предвид размера на МРЗ за страната определен с
Постановления на МС за 2016, 2017, 2018
и 2019г. е в размер на 52 560.00 лева. Вещото лице сочи още, че законоустановената
лихва за забава върху брутното месечно претендирано възнаграждение от ищцата,
за периода от 2-ро число на месеца следващ месеца на възнаграждението до
08.07.2019г. вкл. е в общ размер от 7 452.93 лева.
По
делото са представени и доказателства, че ищцата е провела обезпечително
производство за допускане на обезпечение
на предявените в настоящото производство искове. Издадена й е обезпечителна
заповед, а след това е образувано изпълнително производство, като е наложен
запор на вземанията на ответника по банковата му сметка в „У“ АД. Тези
обстоятелства се установяват от представените по делото молба до РС-С.; две
съдебни определения на РС-С. и СОС; обезпечителна заповед; молба до ЧСИ;
удостоверение от ЧСИ и вносни бележки за заплатена д.т. за допускане на
обезпечение за сумата от 40 лева, както и за заплатена такса за образуване на
изпълнително производство. Видно от представените по делото адвокатски
пълномощни и договори за правна помощ и съдействие от 10.07.2019г. и от
23.07.2019г. е , че ищцата е упълномощила адвокат, който да я представлява в
обезпечителното производство, както и в изпълнителното такова, за което е
заплатила адвокатско възнаграждение съответно в размер на 1450 лева за
обезпечителното и 200 лева аз изпълнителното производство.
Останалите
представени от ищцата писмени доказателства – платежни нареждания, извлечения
от банкови сметки и разчетно-платежни ведомости са ирелевантни за настоящия
правен спор, тъй като не касаят ищцата, поради което не следва да бъдат
обсъждани.
При
така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Предявените
искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл.286 от ЗЗД, във вр.
с чл.221, т.5 от ТЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.
Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест
на ответника.
Изложените в исковата молба фактически твърдения сочат, че между страните по
делото е възникнало правоотношение със строго личен характер. Това е така,
защото в основата на това правоотношение стои нравствен елемент – доверието.
Именно затова то е свързано с личността на съответния член от СД, който не може
поначало да възлага на друго лице изпълнението на задълженията си към
дружеството. Тази особеност на правоотношението между членовете на съветите и
дружеството го доближава до правното отношение, което възниква при договора за
поръчка /Решение № 108 от 08.10.2015г. по т.д. № 2263/2014г. на II т.о. на ВКС/.
Доколкото това сложно правоотношение е подобно на правоотношението, породено
от възмезден договор за поръчка, членовете на съвета на директорите на едно
акционерно дружество имат право на възнаграждение, освен ако страните изрично
уговорят друго.
Правната уредба на възнагражденията на членовете на СД е лаконична. Общите
нормативни правила по този въпрос се съдържат в разпоредите на чл.221, т.5,
чл.241, ал.2, чл.244, ал.4 и чл.247, ал.2, т.1 от ТЗ. Те касаят органа, който е
компетентен да определи възнагражденията, както и разкриването на общата сума
на възнагражденията в годишния доклад за дейността на дружеството, който се
представя пред редовното годишно общо събрание.
Теоретично оптимално структурираното възнаграждение е способ за уеднаквяване
на интереса на членовете на СД с този на дружеството, от където следва, че
възнаграждение на член на СД се дължи винаги ако изрично не е уговорено друго
/т.е. ако изрично членовете на СД са се съгласили да не получават
възнаграждение/, какъвто не е настоящия случай.
Всички правила относно възнагражденията на членовете на СД, които не са
изрично уредени в закона, включително възможността членовете на СД да не
получават такива, начинът на определянето им, техният размер, сроковете за
изплащане, възможността възнаграждението да се предоставя в акции, премии при
постигане на определени стопански резултати, като част от печалбата и т.н. са
предоставени на дружеството. В настоящия случай обаче не е налице друго решение
на дружеството, което да касае възнагражденията на членовете на СД на
дружеството, освен приетото през 2007г. относно размера на възнагражденията
/три минимални работни заплати за страната/ на новоизбраните членове на СД. Законът
не обвързва възнагражденията по основание и размер нито с насрещна престация,
нито с постигнат резултат. Тези въпроси могат да намерят отражение в устава на
дружеството, но видно от представения по делото устав на ответника, такива
въпроси не са третирани. Често възнагражденията на членовете на СД се уговарят
с всички съпътстващи ги детайли в договори за управление, но при липса на
уговорка дружеството следва да дължи възнаграждението, което обикновено се
дължи за подобен вид дейност – арг. от чл.37 от ТЗ.
Правото на възнаграждение отпада с прекратяването на договора за възлагане на
управление, със заличаване на дадено лице от ТРРЮЛНЦ като член на СД на акционерно
дружество или с приемане на решение относно възнаграждението от компетентния
орган на дружеството, като действието на решението за определяне на
възнаграждението не е обусловено от мандата по чл.233, ал.1 от ТЗ и изтичането
на мандата не преустановява действието на решението за определеното
възнаграждение - Решение № 108 от 08.10.2015г. по т.д. № 2263/2014г. на II т.о. на ВКС. В случая
следва да се приеме, че приетото от ОСА на ответника решение от 28.06.2007г., с
което се определя размера на възнаграждението на членовете на СД е запазило
своето действие до избора на ищцата за член на СД на „Р“ АД и съответно се
отнася и за нея, тъй като не е отменено или изменено /няма такива доказателства
по делото, а и не се твърди от ответника това обстоятелство/.
Независимо от изложеното, ако приемем, че решението на ОСА на „Р“ АД от
2007г. се отнася само за тогава избраните членове на СД и не касае ищцата, то
на последната не може да се отрече правото на възнаграждение в качеството й на
член на СД на ответника, тъй като мандатните правоотношения не са безвъзмездни
по правило, а само ако са изрично уговорени като такива. По делото не са
събрани обаче доказателства дейността на ищцата като член на СД на ответното
търговско дружество да е уговорена като безвъзмездна. В тази връзка и по арг.
от чл.37 от ТЗ, ако приемем, че липсва решение на ОСА на ответното дружество за
определяне размера на възнаграждението на членовете на СД му, то следва да се
приеме, че на ищцата се дължи възнаграждение в размер който обикновено се дължи
за подобен вид дейност.
По настоящия правен спор са налице данни какъв размер на възнаграждения, за
дейността на ищцата е изплащало ответното дружество. Видно от решението на ОСА
от 2007г. за дейността на ищцата дружеството е приело, че следва да се заплаща месечно
възнаграждение в размер на три минимални работни заплати за страната, определен
съгласно Постановление на МС на РБългария. Именно поради тази причина съдът
намира, че в този размер се дължи възнаграждение и на ищцата, в качеството й на
член на СД на ответника, в случай, че приемем, че не е налице относимо за нея
решение на ОСА на дружеството по чл.221, т.5 от ТЗ, досежно размера на
възнаграждението на членовете на СД.
В хода на настоящото съдебно производство се установи от заключението на
допусната ССчЕ, че за процесния период от 01.07.2016г. до 01.07.2019г.
изчисленият размер на брутното възнаграждение, което е следвало да се заплати
на ищцата, съобразно определеният размер в решението на ОСА на ответника от
2007г. е 52 560.00 лева. В този размер следва да бъде уважен и предявеният
от ищцата главен иск по чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.221, т.5 от ТЗ, ведно със
законната лихва върху сумата от 52 560.00 лева, считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното й заплащане.
Основателността на главния иск предпоставя и основателност на акцесорния
такъв по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за забава на плащането на главниците /за всеки
месец от процесния период/ за период с начални моменти - второ число на всеки
месец от процесния период и общ краен момент 08.07.2019г., тъй като
възнаграждението на членовете на СД е месечно. В тази връзка следва да се
отбележи, че се явява неоснователно въведеното от ответника възражение за
недължимост на мораторна лихва в случая, поради липса на определен падеж на задължението
за заплащане на възнаграждение на членовете на СД в решението на ОСА от 2007г.
и отправена покана за заплащането му. Определянето на възнаграждението като
месечно предполага заплащането му всеки месец, след като не е посочено друго. В
този смисъл ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищцата мораторна
лихва върху дължимото й се възнаграждение в размер на 7 452.93 лева, а предявеният
иск за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния му
предявен размер.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищцата в направените по делото съдебни разноски в размер на 7 191.02
лева – заплатена д.т. – 2401.02 лева, възнаграждение за вещо лице – 400
лева, адвокатски хонорар – 2900 лева, заплатена д.т. в обезпечителното
производство – 40 лева, както и адвокатско възнаграждение за последното – 1450
лева. Отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Не следва обаче на ищцата да се присъждат
претендираните от нея разноски направени в изпълнително производство по
налагане на обезпечителната мярка за обезпечаване на настоящите искове, тъй
като тези разноски ще бъдат събрани от нея в изпълнителното производство.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Р“ АД с ЕИК да заплати на Е.И.В.,
с ЕГН, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Верила“ № 10 сумата в размер на 52560 лв. (петдесет и две хиляди
петстотин и шестдесет лева), представляваща сбор от неизплатените й брутни месечни
възнаграждения, за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г. , дължими в
качеството й на член на съвета на директорите /СД/ на „Р” АД; сумата в размер
от 7452,93 лв. (седем хиляди
четиристотин петдесет и два лева и 93 ст./, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху неизплатеното й брутно възнаграждение като член на СД на
„Р ” АД, дължимо в размер на законната лихва, начислена върху всяка една от
главниците /всяка отделна дължима сума за месечно брутно възнаграждение/, за
период с начални моменти от 02.08.2016г. до 02.07.2019г. и общ краен момент -
08.07.2019г. /дължимо в размери по отделните главници и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД/, както и за заплащане на законоустановената лихва за забава върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.И.В.,
с ЕГН против „Р“ АД с ЕИК иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до
пълния му предявен размер от 7 465.49 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Р“ АД с ЕИК да заплати на Е.И.
В., с ЕГН, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Верила“ № 10 сумата в размер
на 7 191.02 лева,
представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: