Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 19.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното
от административния съдия Б.Бойн АД № 164 по описа за 2023 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по
жалба вх.№ ЗДОИ-49-31-8 от 19.06.2023г. по описа на Народно събрание на Република
България от Сдружение “Н с К“- гр.Шумен, с ЕИК ******, чрез пълномощник и
процесуален представител- адв.П.Х. от ШАК, със съдебен адрес ***, офис №1
против Решение № ЗДОИ-49-31-8 от 02.06.2023год. на Главен секретар на Народното
събрание на Република България, с което е отказан достъп до исканата обществена
информация на Сдружение с нестопанска цел „Н с К“ по Заявление за достъп до
обществена информация с вх.№ ЗДОИ-49-31-8/19.05.2023год.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му при съществено
нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с
материалния закон и в отклонение от целта на закона, съставляващи отменителни
основания по чл.146 т.3, 4 и 5 от АПК. Аргументите са свързани с мотивите му от
фактическа страна, че заявената информация има характер на подготвителна такава
и не би допринесла за съставянето на мнение за дейността на НС, с които се
изразява несъгласие. Сочи се, че решението се намира в противоречие с целта на
закона при наличието на надделяващ обществен интерес. Заявената за достъп
информация би повишила прозрачността в дейността на законодателен орган. До
момента никъде не бил публикуван автентичният текст на „френското предложение“
и българската общност, както и сдружението- жалбоподател и неговите членове не
можели да разберат какво всъщност е гласувало НС през месец юни 2022г. и
съответства ли то с „френското предложение“. Същото неминуемо касаело
поведението на България в преговорния процес за присъединяване на Р С М/РСМ/
към ЕС. Въз основа на тези аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното
решение и за връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателя.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от
адв.П.П., представляващ сдружението по закон, видно от направената служебна
справка в ТР. Поддържа се жалбата и се допълват основанията за предоставяне на
заявената информация, като се твърди, че от данните в предложението на
Република Франция, членовете на сдружението биха установили до каква степен
българската държава в лицето на НС се съобразява с условията на Европейския
Съюз. Претендират се деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК,
представляващи адвокатско възнаграждение по пълномощно от 15.06.2023г., видно
от което П.П. е упълномощил сам себе си в качеството на адвокат да представлява
сдружението.
Ответната страна– Главен секретар на Народното
събрание, редовно призован, се представлява от процесуален представител- главен
юрисконсулт А.М., който оспорва основателността на жалбата. Посочва, че информацията,
чието предоставяне се иска, няма самостоятелно значение, а представлява
предложения постъпили по дипломатически канали чрез Министерство на външните
работи до Комисията по външна политика на НС без окончателен характер. Освен
това, не са налице предпоставките за наличие на надделяващ обществен интерес визирани
в §1 т.6 от ДР на ЗДОИ. Представя писмени бележки, в които се излагат мотиви
относно законосъобразността на оспореното решение.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със Заявление вх. № ЗДОИ-49-31-8/19.05.2023г. по описа
на Народно събрание на Република България, подадено от Сдружение “Н с К“-
гр.Шумен, било отправено искане да бъде предоставена информация във вид на писмени
данни, съдържащи пълния текст на т.нар „Френско предложение за Република
Македония“, което е било гласувано в НС в периода 20-24.06.2022г. Аргументиран
бил граждански интерес към съдържанието му със значението му за защита на
националните интереси на Република България, особено за етническите българи
живущи на територията на Р С М.
С Решение № ЗДОИ-49-31-8 от 02.06.2023год. Главеният
секретар на Народното събрание на Република България, отказал достъп до
исканата информация на заявителя с мотивите, че същата няма самостоятелно
значение и е без окончателен характер по смисълът на чл.13 ал.2 т.1 и т.2 от
ЗДОИ, като отсъства определеност и дълготрайност на този вид служебна
информация. Същата представлява предложения на Съвета на ЕС, изпратени по
дипломатически канали до Комисията по външна политика в 47-мото НС. Съответно,
ползвайки такива данни, заявителят не би могъл да си състави мнение относно
обществения живот и дейността на органите на държавното управление, в случая на
Народното събрание. Липсва „надделяващ обществен интерес“, понеже предвид естеството
на информацията, предоставянето ѝ няма да повиши прозрачността и
отчетността на НС, като субект по чл.3 от ЗДОИ и не цели разкриване на корупция
и злоупотреба с власт.
Решението било изпратено на заявителя на посочения от
него адрес чрез пощенски оператор, като било получено от него на 05.06.2023г.,
видно от приложеното известие за доставяне. Несъгласен с него, заявителят го
оспорил пред Административен съд-гр.Шумен
с жалба рег.№ ЗДОИ-49-31-8/19.06.2023г., депозирана чрез Народното
събрание по електронен път.
В хода на съдебното производство по делото са
представени писмени доказателства, представляващи административната преписка по
издаване на оспорвания акт.
В проведеното
открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ответника е
представено Решение на 47-мо НС на Република България във връзка с
разширяването на ЕС и процеса на преговори на Р С М, отнасящо се до условията,
при които Република България може да подкрепи стъпките в процеса на европейска
интеграция на РСМ. Видно от същото, е решено правителството на Република
България да одобри предложения от Председателството на Съвета на ЕС проект на
Преговорна рамка и на Заключения на Съвета при изпълнение на изрично посочени
условия.
При така установените факти, от правна страна съдът
съобрази следното:
Жалбата е подадена
в регламентирания в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.40 ал.1 от ЗДОИ, 14-дневен
срок за оспорване на решението от връчването му по реда на чл.39 от ЗДОИ по
пощата с известие за доставяне с обратна разписка.
Решението
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК,
доколкото е издадено от задължен субект по чл.3 ал.1 от ЗДОИ и съдържа изрично
властническо волеизявление на административен орган, с което по същество се
отказва предоставяне по реда на ЗДОИ на достъп до обществена информация. Жалбата
е подадена от заявителя на достъп до информация, съответно лице с правен интерес
от оспорване на решението, в качеството му на негов адресат и в
законоустановения срок. Поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, след проверка на
административния акт, съгласно чл.168
ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.168
ал.1 от АПК, след като е сезиран с оспорване, съдът извършва цялостен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт. Разпоредбата на
чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които,
ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на
оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административно производствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на
оспорения акт, съдът приема следното:
Процесното решение е издадено от компетентен
административен орган. Предмет на оспорване по делото е индивидуален
административен акт, с който се отказва предоставяне на достъп до обществена
информация по реда на ЗДОИ. Същият е постановен въз основа на заявление,
адресирано до Народно събрание на Република България, който безспорно е
задължен субект- държавен орган по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДОИ и орган на законодателната
власт по смисъла на чл.62 ал.1 от Конституцията, във връзка с чл.1 ал.1 Правилник
за организацията и дейността на Народното събрание. Съгласно разпоредбата на
чл.28 ал.2 от ЗДОИ, в срока по чл.28 ал.1 от ЗДОИ, органите или изрично
определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено
заявителя за своето решение. Съгласно чл.7 ал.1 т.19 от Правилник за работата
на администрацията на НС, Главният секретар на НС, взема решения за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по
Закона за достъп до обществена информация. Следователно, оспореното решение е
издадено от компетентния за това административен орган.
Спазено е изискването за форма и съдържание на
административния акт, като същият е изготвен в изискуемата писмена форма и
съдържа реквизитите, регламентирани в чл.59 ал.2 от АПК и чл.38 от ЗДОИ. Актът е
обстойно мотивиран е посочените фактически основания съответстват на посочените
правни основания, а именно- заявената за достъп обществена информация е
служебна, но същата няма самостоятелно значение и е без окончателен характер по
смисълът на чл.13 ал.2 т.1 и т.2 от ЗДОИ, поради което, достъпът до нея следва
да бъде ограничен и на основание чл.37 ал.1 т.1 от ЗДОИ, заявената информация
не може да бъде предоставена по реда на ЗДОИ.
Съгласно
легалното определение в чл.2 ал.1 от ЗДОИ, „обществена
информация“ по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Обществената
информация е „официална“, когато се съдържа в актовете, издавани от държавните
органи при осъществяване на техните правомощия, съгласно чл.10 от ЗДОИ и „служебна“,
когато се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация,
както и по повод дейността на органите и на техните администрации, съгласно чл.11 от ЗДОИ. В настоящия
казус е налице втората хипотеза, като заявената информация по своята правна
същност е служебна.
Правото на всеки гражданин на Република България на
достъп до обществена информация е прогласено в чл.4 от ЗДОИ, като условието е
обществената информация да е създадена или съхранявана от органа, от който се
иска. ЗДОИ въвежда формални процедури, както по търсенето на информация, така и
по предоставянето на такава и задълженият субект при постъпило искане разполага
с възможността да предостави информацията по чл.34 от ЗДОИ или да откаже
мотивирано по чл.37 ал.1 от ЗДОИ. Основанията
за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация са лимитативно
посочени в чл.13 ал.2 т.1 и т.2 от ЗДОИ, като съгласно ал.4
на чл.13, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава
при наличие на надделяващ обществен интерес. Основанията за отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация са посочени в чл.37 на ЗДОИ,
когато 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена
тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13 ал.2; 2.
Когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало
предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ
обществен интерес и 3. исканата обществена информация е предоставена на
заявителя през предходните 6 месеца.
Оспореният отказ е постановен на основание чл.37 ал.1
т.1 от ЗДОИ, а именно, че информацията е с ограничен достъп като свързана с
оперативна подготовка на актове на органи, нямаща самостоятелно значение и
липсва надделяващ обществен интерес по ал.4 на чл.13 от ЗДОИ.
По отношение на първата предпоставка от разпоредбата,
съдът съобрази следното:
Р С М е със статут на страна кандидатка за членство в
ЕС, считано от 17-ти декември 2005г. През март 2020г., Европейският съвет
одобрил решението на Съвета за започване на преговори за присъединяване със
Северна Македония. /Доклад за СРМ 2022г., публикуван на сайта на Европейската
комисия/. На 17.06.2020г., Република България не се съгласила с преговорната
рамка на съседната държава с мотива, че исканията на България не са залегнали в
преговорната рамка и по този начин блокирала процесът на присъединяването на
РСМ към ЕС /т.нар „вето“/. Ноторно известно е, че през посочения период, отношенията
на РСМ и Република България са насочени към преодоляване на спорни двустранни въпроси,
възникващи в преговорния процес за присъединяване към ЕС и свързани с
исторически събития, език и етнос. Между двете държави е подписан Договор за
приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017г. и работи мултидисциплинарна
експертна комисия по исторически и образователни въпроси. В рамките на
председателството на Германия, а впоследствие на Република Франция/ от 1 януари до 30 юни 2022г./ на Съвета на ЕС, двете
съседни държави се опитват да се споразумеят по спорните въпроси, като това е
постигнато с посредничеството на Франция, поради което, по отношение на
дадените от СЕС насоки, се е наложил публичният термин „Френско предложение“.
Същите са приети последователно от парламента на Република България, с горепосоченото
решение от 24.06.2022г. и от парламента на РСМ през месец юли 2022г. От
публикации от интернет медии става ясно, че предложението се състои от три
документа- проект за преговорна рамка,
проектозаключения на Съвета и позиция на ЕС за началото на преговорите. Видно
от Решение на НС, предложението не е прието безусловно, а е възложено на
правителството да го одобри при изпълнение на определени условия, а именно-
прецизиране и подобряване на текста на проекта на заключенията на Съвета, така
че да се гарантира вписването на българите в Конституцията на РСМ, че нищо не
може да се тълкува като признание на съществуването на „македонски език“ и др.
Съгласно чл.86 от Конституцията, НС приема решения, а
съгласно чл.123 ал.3 от Правилника за дейността на НС, Народното събрание
разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз. Не е налице спор между страните, че конкретната
информация, заявена за достъп от жалбоподателя представлява предложение от Председателство
на Съвета на ЕС по преговорна рамка. Съветът на ЕС e основен орган на ЕС за
вземане на решения и същия разработва външна политика и сключва международни
споразумения. Съгласно чл.288 от Договора за функционирането на Европейския
съюз (ДФЕС), при упражняването на областите на компетентност на Съюза,
институциите приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и становища. С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно
установено, че поисканата информация представлява служебна обществена
информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ и е резултат от кореспонденцията на
официални органи на съюзно ниво, израз на техните компетенции и правомощия, т.
к. е обективирана именно по повод изпълнение на нормативно признати компетенции
и в нормативно установена форма на съответния акт. Налице е изключението по
чл.13 ал.2 предл. второ ЗДОИ, понеже исканата информация няма самостоятелен
характер и е с ограничен достъп. Същата не представлява част от конкретна
процедура, така че да бъде пречка или предпоставка относно крайния акт, т.е.
макар със служебен характер, подобна информация е без собствено правно значение.
Информацията съдържа позиция и препоръка във връзка с настоящи или предстоящи
преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с
тях, и е подготвена от администрацията на орган на ЕС. Същата е била свързана с
оперативната подготовка на акт на НС- Решение, който в конкретния казус видно
от съдържанието му, също не е окончателен акт с поети ангажименти на страната ни
към европейската интеграция на РСМ. Съдът съобрази практиката на ВАС във връзка
с правния характер на служебната информация по ЗДОИ- Решение № 3550 от
12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2011 г., V о., Решение № 1665 от
16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2014 г., V о.
Съответно, при
постановяване на оспореният отказ, административният орган в съответствие със
закона, е съобразил разпоредбата на чл.13 ал.4 от ЗДОИ, като е изложил мотиви, относно
въпроса дали в конкретния случай е налице или не е налице надделяващ обществен
интерес. Мотивите съответстват с материалния закон. Съгласно §1 т.6 от ДР на
ЗДОИ "Надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата
информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване
на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3". Видно от цитирания
текст наличието на надделяващ обществен интерес е налице в четири посочени
хипотези, а именно, когато информацията се иска с цел 1. разкриване на корупция
и 2. злоупотреба с власт; 3. за повишаване на прозрачността и 4. отчетността на
задължен субект, като всяка една от предпоставките обосновава наличието на
надделяващ обществен интерес.
Налице е безпротиворечива съдебна практика/ Решение № 9033 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. №
481/2015 г., V о./, според която, за да е оборена презумпцията на надделяващ
обществен интерес по §1 т.6 от ДР на ЗДОИ, е необходимо органът да е доказал,
че общественият интерес от разкриването не е убедителен. Настоящият състав
споделя аргументите на административния орган в оспореното решение, касателно
липсата на надделяващ обществен интерес. Безспорно, присъединителният процес на
РСМ към ЕС представлява тема, която предизвиква широк обществен отзвук, но това
му значение не обосновава изводът, че в случая е налице надделяващ обществен
интерес, тъй като исканата информация касаеща предложение на институция на ЕС
по преговорния процес, не би повишила прозрачността и отчетността на дейността
на задължения субект- Народно събрание при решаването на важен за обществото
проблем, понеже от съдържанието на приетото по предложението решение е видна
волята на законодателния орган по параметрите на преговорната рамка.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че в
конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес по отношение на
заявената за достъп информация, като обжалваният отказ е постановен в
съответствие с материалния закон и целта на закона, което налага отхвърлянето на
жалбата.
Водим от горното и
на основание чл.172 ал.1 и ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Сдружение “Н с К“- гр.Шумен с ЕИК ******,
представлявано от адв.П.Х.,***, офис №1 срещу Решение № ЗДОИ-49-31-8 от
02.06.2023год. на Главен секретар на Народното събрание на Република България,
с което е отказан достъп до исканата обществена информация по Заявление за достъп
до обществена информация с вх.№ ЗДОИ-49-31-8/19.05.2023год.
На основание чл.40 ал.3 от ЗДОИ решението не подлежи на
касационно обжалване.
Препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3, във вр. с чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: