№ 5835
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110167489 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. С. А. срещу „фирма“
ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за паричен заем №
**********/25.08.2021г., съгласно който ответникът се задължил да му отпусне сумата
от 1000лв., чието връщане следвало да стане еднократно в срок до 24.09.2021г. В
договора било предвидено, че ГПР е 49,70%, лихвеният процент 40,99%, а самият
размер на лихвата – 33,69лв. В договора било уговорено, че кредитополучателят
дължал сума в размер на 179,49лв. такса за бързо разглеждане. На 27.08.2021г. между
страните бил сключен анекс към договора, с който на ищеца била отпусната
допълнително сумата от 300лв., като сумата за експресно разглеждане станала
239,42лв. Посочва, че за срока на договора е погасил изцяло сумата, включително
таксата за експресно разглеждане.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречал на императивните правила – липсвал ГПР, който бил посочен само
като процент, без ясно описана методика на формирането му, и в грешно посочен
размер. Счита, че клаузата за заплащане на таксата за експресно разглеждане е
нищожна, тъй като цели заобикаляне изискванията на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, както и че
се явява неравноправна. Предвид това посочва, че има право на връщане на платени
суми.
С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане, предвидена в
договора, е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
239,42лв., представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Счита, че договорът отговаря на всички
нормативни изисквания.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 25.08.2021г. между страните е сключен договор за кредит № **********, съгласно
който ответникът, в качеството на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в
качеството на заемател, сумата от 1000лв., при посочени ГЛП от 40,97% и ГПР от
40,99%. Уговорено е заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер от
179,49лв. С анекс към договора от 27.08.2021г. е уговорено да бъде отпусната
допълнително заемна сума от 300лв., както и таксата за бързо разглеждане да бъде
увеличена на 239,42лв. Крайният срок за връщане на кредита е 24.09.2021г. Не е
спорно, че заемните средства са усвоени.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че
по договора са платени общо 1582,43лв., с които са погасени 1300лв. главница,
239,42лв. такса за бързо разглеждане и 43,12лв. договорна лихва. Ирелевантно е от кого
точно е извършено плащането, тъй като същото е извършено за сметка на длъжника по
договора, като вътрешните отношения между длъжника и платеца не засягат
кредитора.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същият
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В сключения между страните договор за потребителски кредит и анекса към него
е уговорено заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер от 239,42лв.,
която е заплатена. Никъде обаче не е описано в какво се изразява услугата, за която се
дължи заплащането на тази такса. Макар договорът да препраща към ОУ, по делото не
са представени такива, като в тежест на ответника е да докаже, че тази клауза
съответства на императивните законови норми, свързани с потребителската защита,
което по необходимост включва пълното й описание, което в случая липсва. С оглед на
това, тази клауза се явява абсолютно неясна за потребителя, който не може да разбере
за какво се дължи цената по нея. Съдържанието на клаузата не може да бъде извлечено
само от наименованието й – бързо разглеждане, без да е описано подробно точно какво
представлява услугата, която се включва в нея. Ето защо, тази клауза има
неравноправен характер и като такава се явява нищожна, а предявеният установителен
иск основателен.
Предвид че по делото е доказано плащане на стойността на тази клауза от
239,42лв., която се явява нищожна, платената сума е лишена от основание и подлежи
на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на това, основателен се явява и
осъдителният иск.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 400лв. за държавна
такса и депозит за експертиза. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. за извършено безплатно процесуално представителство, което следва да бъде
присъдено на адв. М. в размер от 480лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. С. А., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на
сключения между страните договор за кредит № **********/25.08.2022г.,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Й. С. А., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 239,42лв., представляваща недължимо
платена такса за бързо разглеждане по сключения между страните договор за кредит №
**********/25.08.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
09.12.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 400,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Й. С. А., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
да заплати на адв. Д. М. М., ЕГН: **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата
от 480,00лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за извършено
безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3