Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. В., 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Калин Т.
при секретаря М. Б. като разгледа докладваното от съдия Т.
гр. дело № 3431 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен регресен иск на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, изплатил застрахователно обезщетение на
пострадало лице, срещу застрахования за изплащане на платената като обезщетение
сума, с правно основание чл.500, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ във връзка с
чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищецът ЗД „Бул
Инс” АД, гр.С. твърди, че на 14.10.2016г. в гр. В. на ул. ,,***” срещу № 18 е
реализирано ПТП с участието на МПС ,,Фолксваген Пасат” с ***, собственост на И.Б.,
управлявано от ответницата В.Б.К., и МПС ,,Шевролет Авео” с ***, собственост на
Т.К.П., управлявано от същата. Поддържа, че според представения Протокол за ПТП
№ 1617038/14.10.2016г., съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на В.Б.К., която при
неправилна маневра движение назад, без да се е убедила, че пътят зад нея е
свободен, блъска спрения зад нея лек автомобил марка ,,Шевролет” модел ,,Авео”
с ***, с което му нанася материални щети, след което напуска мястото на ПТП.
Посочва, че МПС “Фолксваген Пасат” с *** е бил застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност” в ЗД “Бул Инс” АД със застрахователна полица ***,
която е валидна към момента на събитието. Изтъква, че в дружеството е заведена
щета под № *** от Т.К.П. - собственик на пострадалото МПС ,,Шевролет Авео” с ***,
и след направена оценка на щетата й е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер 331.71 лв. Твърди, че в Протокола за ПТП №
1617038/14.10.2016г. е отразено, че В.Б.К. е напуснала мястото на ПТП, в
следствие на което виновно се е отклонила от проверка за алкохол. Счита, че на
основание чл. 500 от КЗ, има право да получи от ответницата платеното
застрахователно обезщетение. Поддържа, че с писмо е уведомил ответницата да му
заплати претендираната сума, но до подаване на исковата молба същата не му е
изплатена. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответницата В.Б.К.
да му заплати сумата 346.71 лв., представляваща изплатеното от ЗД “Бул Инс” АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер 15,00 лева, ведно
със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото,
включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответницата В.Б.К.
***, чрез назначения й особен представител, в отговора по чл.131 от ГПК и в
съдебно заседание оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер, като
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Твърди, че липсват
основанията, предвидени от закона, за предявяване на иск против нея за
присъждане на исковата сума; оспорва наличието на застрахователно
правоотношение и счита, че липсва задължение за изплащане на обезщетение от
застрахователя. Оспорва също и настъпването на ПТП по описания в исковата молба
начин и счита, че не се доказва в какво качество е управлявала процесното МПС
по време на ПТП-то и дали тя е управлявала същото МПС. Счита също, че е налице
съпричиняване от другият участник Т.К.П., с оглед на което прави възражение за
съпричиняване. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка и механизма на
ПТП. Твърди, че не са представени доказателства да й е връчена регресната
покана. Поддържа, че разпитания по делото свидетел не е категоричен в показанията
си относно автомобила, управляван от ответницата, както и относно подписването
на съставения протокол за ПТП от същата.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, намери за установено следното:
От представената по делото справка
за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на Гаранционен фонд,
както и от извършената служебно проверка в сайта на Гаранционен фонд ***, се
установи, че ищецът-застраховател ЗД „Бул Инс” АД, гр.С., е застраховал
гражданската отговорност на собственика на лек автомобил с *** за периода от
13.10.2016г. до 12.10.2017г. със застрахователна полица ***
Установи се от представеното свидетелство за регистрация
- част І с ***, че Т.К.П. *** е собственик на лек автомобил марка: "Шевролет",
модел: "Авео", регистрационен ***, цвят: жълт, дата на първа
регистрация: 04.08.2006г.
От показанията на свидетелката Т.К.П.,
се установи, че през месец октомври,
като таксиметров шофьор, към 16-16,30 часа управлявала лек автомобил
"Шевролет Авео” с *** по ул. „***” в гр.В.. Същата спряла малко по-нагоре
от паспортната служба, плътно в дясно до самия бордюр, за да слязат клиентите
от автомобила, и пуснала аварийни светлини. В този момент усетила удар в ляво и
колата се разклатила. Свидетелката се обърнала и видяла, че автомобила й е
ударен от тъмна на цвят кола, с транзитни номера. Веднага след удара
свидетелката слязла от колата и видяла, че автомобила й е ударен отзад в
калника и апарата, от който се зарежда газта. Установила, че другият автомобил
се е движил на заден ход и така е ударил нейния. Свидетелката установи, че едно
младо момиче е слязло от тъмната кола, погледнало без да разговаря с нея и се
качило обратно в своята кола и си тръгнало. Свидетелката записала номера на
нейния автомобил, обадила се на тел. 112 и обезопасила района. След малко дошли
полицаите и свидетелката им разказала за случилото се. Полицаите написали на
място протокол за ПТП, който свидетелката подписала. След това полицаите казали,
че отиват да търсят водача на другия автомобил, а свидетелката продължила да
работи. След около час време един от полицаите й се обадил по телефона и я
извикал да отиде за разпознаване на *** в гр. В.. Свидетелката отишла на
посочения адрес, където заварила шофьора на другия автомобил да дава обяснения
на полицаите за случилото се. Свидетелката
разпознала жената, която управлявала автомобила, който я блъснал, както
и самия автомобил. Свидетелката установи също, че подписът, положен срещу
участник № 2 в протокол за ПТП на лист 6 по делото е положен от нея. Същата не
е видяла и не помни дали водача на другия автомобил е подписал протокола за
ПТП.
Показанията на свидетелката съдът
цени като достоверни, последователни, безпротиворечиви, обективни, житейски
логични и незаинтересовани, кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
За констатираното ПТП е съставен
протокол **** от 14.10.2016г. в 17, 50 часа от мл. автоконтрольор ПКППОД-МВР-В.
К.К., който е приложен на лист 6 по гр.д. № 36616/2019г. на СРС. В този
протокол е отразено, че на 14.10.2016г. в 16, 15 часа при неправилна маневра
движение назад по ул. „***” в гр.В., без да се е убедил, че пътя зад МПС е
свободен, водача В.Б.К. блъска спрения зад нея лек автомобил
"Шевролет-Авео", като реализира ПТП с материални щети и напуска
мястото на ПТП без да уведоми и изчака МВР. В протокола са отразени и
увредените от произшествието части на лек автомобил "Шевролет-Авео": заден
ляв калник, ляв стоп, задна броня в ляво и др. В протокола в графичен вид е
отразено местоположението на автомобилите на пътното платно, посоката, в която
се е движил участник 1 (лек автомобил ,,****”
с ***, собственост на И.Б., управляван от В.Б.К.), и мястото на сблъсъка му с
участник 2 (,,Шевролет Авео” с ***, собственост на Т.К.П., управляван от
същата). Протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в ПТП и от
съставителя му.
Видно от протокола, за
настъпилото ПТП на участник 1 - В.Б.К. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 517762 за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДП.
На 17.10.2016г. собственикът на
пострадалото МПС лек автомобил "Шевролет Авео” с *** Т.К.П. е подала до
ищеца-застраховател ЗД „Бул Инс” АД, гр.С. искане за оценка по застраховка
"Гражданска отговорност" на МПС на причинените й от ПТП вреди,
описани в Протокол за ПТП № *** от 14.10.2016г. Причинените имуществени вреди
на лек автомобил "Шевролет Авео” с *** по образуваната преписка по щета № ***
са оценени от застрахователя на 331,71 лева, видно от доклад по щета № 1 от
09.01.2017г., опис на претенция № ***/17.10.2016г. и опис-заключение по
претенция № ***/17.10.2016г., която сума е заплатена от застрахователя на Т.К.П.
на 09.01.2017г., видно от платежно нареждане за кредитен превод.
От ищеца ЗД „Бул Инс” АД, гр.С. до
ответницата В.Б.К. на адреса й, посочен в протокола за ПТП, е изпратена
регресна покана изх. № ОК-37755/19.01.2017 г. относно щета № ***, с която
последната е поканена в 5-дневен срок от получаването й да възстанови сумата 356,
71 лева. Видно от известие за доставяне на Български пощи - ЕАД от 30.01.2017г.
поканата не е потърсена от получателя.
За установяване размера на вредите по делото е назначена
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, изпълнена от вещото лице инж. В.Т.П..
От заключението на експертизата, което съда приема изцяло като обосновано,
обективно, професионално и пълно, изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства, се установи, че средната пазарна стойност по възстановяване на
нанесените, вследствие на процесното ПТП на 14.10.2016 г., щети на увреденото
МПС - лек автомобил марка: "Шевролет Авео” с ***, възлиза на 331,71 лева,
а стойността на обичайните ликвидационни разноски към момента на настъпване на
ПТП е 15,00 лева.
По делото липсват твърдения от
страна на ответницата и ангажирани доказателства тази сума да е била
възстановена на ищеца.
Въз основа на така възприетите
фактически констатации, от правна страна, съдът намира за обосновани следните
изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл. 500, ал.1, т.1, предл. посл. от КЗ, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни
предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по отношение на
управлявания от ответницата автомобил (договор за застраховка "Гражданска
отговорност"), в срока на което е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск; причинените вследствие на това събитие вреди и
техният размер; причинна връзка между противоправното поведение на
застрахования причинител на вредите и твърдените от ищеца претърпени вреди и
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице за причинените
вреди. За да се ангажира регресната отговорност на ответницата, ищецът следва
да докаже и нейно противоправно поведение - при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършила нарушение по Закона за движението
по пътищата, като виновно се е отклонила от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си.
С оглед оспорването от
ответницата на предявения иск в тежест на същата е да докаже недължимост на
претендираните суми изцяло или отчасти, като докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства. В тежест на ответницата е да докаже и фактите, обуславящи
съпричиняване на причинените щети от другия участник в ПТП - Т.К.П..
По делото се доказа съществуването
на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между ищеца ЗД „Бул Инс” АД, от една
страна, като застраховател и трето за спора лице И.Б., тъй като
застрахователната полица - правопораждащ го факт, е сключена между посочените
правни субекти, по отношение на лек автомобил ,,Фолксваген Пасат” с *** за
периода от 13.10.2016г. до 12.10.2017г. със застрахователна полица №
BG/02/116002626179 от 10.10.2016г., поради което възражението на ответницата за
липса на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на посочения
автомобил е неоснователно.
Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание, т. е. всяко
лице във фактическа власт на което се намира автомобила, която не е установена
противоправно. Процесуално легитимираният ищец ЗД „Бул Инс” АД е покрил риска
"гражданска отговорност" на ответницата В.Б.К., тъй като последната,
като водач на лек автомобил ,,Фолксваген Пасат” с ***, при настъпване на ПТП, правомерно
е ползвала автомобила.
Ищецът-застраховател в изпълнение
на задължението си по застрахователния договор, е заплатил на увреденото лице Т.К.П.
обезщетение за причинените от реализираното на 14.10.2016 г. ПТП вреди в размер
331,71 лева, видно от платежното нареждане от 09.01.2017г. Платежното нареждане
е частен документ, неоспорен в производството, поради което и съдът го
кредитира, като приема за доказан факта на задължаване на банковата сметка на
наредителя - застраховател.
От събраните писмени и гласни доказателства
се установява и фактическия състав на деликта.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните доказателства съдът приема за доказано, че на
14.10.2016г. в 16, 15 часа при неправилна маневра движение назад по ул. „***” в
гр.В., без да се е убедил, че пътя зад МПС е свободен, водача на лек автомобил
,,Фолксваген Пасат” с ***, собственост на И.Б., В.Б.К. блъска спрения зад нея
лек автомобил "Шевролет-Авео", собственост на Т.К.П. и управляван от
нея като реализира ПТП с материални щети.
Този механизъм на ПТП се установява при съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства. На първо място, той се доказва
от представения протокол за ПТП от 14.10.2016 г., който представлява официален
документ. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната
доказателствен сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице
факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител
след посещение на мястото на инцидента, т. е. служителят лично е установил
фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията. Като
такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия /извод, относим към протоколи за ПТП, съставени от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП, очертани в чл. 125 от ЗДвП – т. нар. "констативен протокол за ПТП" и "протокол за ПТП
при материални щети" – чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I-167 от 24.10.2012 г.
за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с МПС/. В тази хипотеза съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне
на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участниците в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировка на мястото на произшествието
и др. И в този случай обаче, протоколът за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличието или
липсата на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие,
тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно
възприет от съставителя на протокола факт. В обобщение следва да се посочи, че
протоколът за ПТП, съставен при посещение на място от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът,
съставлява изявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена
сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът застраховател по регресния
иск носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специалния знания, които съдът не притежава.
В случая представеният протокол за ПТП № ***е съставен
от длъжностно лице – мл. автоконтрольор, служител на ОДМВР гр. В., след
посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице, в т. ч.
видимите щети по двата автомобила. В случая не е оспорена автентичността на
протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на неговия съставител или
реда, по който е съставен протокола. Ответницата е оспорила единствено описания
в протокола механизъм на ПТП.
Настоящият съдебен състав приема,
че верността на констатациите по протокола за ПТП е потвърдена от разпитаната
пред съда като свидетел Т.К.П. - собственик и управляващ другия лек автомобил,
участник в реализираното ПТП. От показанията на свидетелката се установява, не
само мястото и времето на ПТП, но и механизма на ПТП - движение на заден ход на
другия автомобил и удара в задната лява част на нейния, и напускането на
мястото на произшествието от водача на другия автомобил. Свидетелката установи
също, че около час време след ПТП в присъствието на съставителя на протокола за
ПТП е извършила разпознаване както на автомобила, причинил ПТП, така и на
неговия водач.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП
и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици,
а именно - че уврежданията по автомобила на Т.К.П. са настъпили вследствие ПТП,
виновно причинено от ответницата В.Б.К..
От протокола за ПТП с обвързваща
съда доказателствена сила се установява, че при управлението на лекия автомобил
ответницата В.Б.К. е извършила нарушение по чл. 40, ал.1 пр.1 от ЗДвП. Според
тази разпоредба преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Като не е изпълнила това свое
задължение, като участник в движението по пътищата, ответницата е осъществила
вмененото й във вина нарушение и е причинила имуществени вреди на Т.К.П.. Субективният
елемент от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД
се презюмира, като в тежест на ответницата бе да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива не са представени по
делото.
Изхождайки от събраните доказателства съдът намира, че
по делото не се установи наличието на предпоставката за ангажиране
отговорността на причинителя на вредите при регресния иск на застрахователя, на
която последния се позовава, визирана в чл. 500, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ, а именно - същият виновно да се е отклонил от проверка за алкохол.
Практиката на ВКС, постановявана по реда на чл. 290 от ГПК, последователно и непротиворечиво се придържа към схващането, че единствено
фактът на напускане на ПТП от участник в него не може да се квалифицира като
виновно отклоняване от проверка за алкохол. В този смисъл основанието по чл.
500, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ ще е налице само ако бъдат събрани доказателства,
че са били предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в
ПТП, от която проверка той се е отклонил виновно. В този смисъл са Решение №
183 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 30/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 113
от 11.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 741/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 16 от
2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 374/2010 г., II т. о., ТК, както и решения на
Окръжен съд - В. - Решение № 360 от 13.07.2012 г. на ОС - В. по в. гр. д. №
318/2012 г., Решение № 158 от 8.04.2014 г. на ОС - В. по в. гр. д. № 159/2014
г., Решение № 241 от 13.07.2016 г. на ОС - В. по в. гр. д. № 268/2016 г. и др. Следователно,
позовавайки се на основанието по чл. 500, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ, в
тежест на ищеца бе да докаже, че напускането на местопроизшествието от страна
на ответницата е било свързано и с виновното й отклоняване от проверка за
алкохол.
Както вече бе отбелязано в констативната част на
настоящето решение, ищецът е обосновал правото си на регрес, позовавайки се на
удостоверителната сила на съставения протокол за ПТП. Видно от същия протокол,
той съдържа констатации само относно факта, че ответницата е напуснала
местопроизшествието, без обаче да свързва този факт с изводи за виновно
осуетяване на проверка за алкохол. Следва да се отбележи също така, че
протокола за ПТП е подписан от ответницата, независимо че първоначално е
напуснала мястото на ПТП, който факт сам по себе си сочи, че тя е присъствала
на съставянето му и е била на разположение на полицейските органи за вземането
на съответни проби за проверка за алкохол. Законът за движение по пътищата
предвижда задължение на водача на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди,
да не напуска местопроизшествието, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в"),
като това е необходимо за адекватно възприемане на обстановката от участниците
и последващото формиране на мнение относно обстоятелствата, механизма и
отговорностите на всеки един от тях. Неизпълнението на това задължение води до
ангажиране на административната отговорност на отклонилия се водач, но не и до
отговорност пред застрахователя.
По делото не са събрани
доказателства за предприети действия за проверка за алкохол на ответницата.
Установява се от гласните доказателства, че са били предприети действия по
издирването на ответницата, в качеството й на участник в настъпилото ПТП, но
липсват каквито и да било данни, удостоверяващи предприета проверка за алкохол.
В протокола за ПТП, съставен в същия ден, малко повече от час след инцидента, е
описан механизма на произшествието и нарушението на застрахованата, но никъде
не е посочено, че е предприемана проверка за алкохол. От друга страна, по
делото няма и никакви данни, които да сочат, че ответницата вероятно е била
употребила алкохол, с оглед на което напускането на местопроизшествието да бъде
третирано като виновно отклоняване от проверка за алкохол. В същото време,
обстоятелството, че ответницата не е подлагана на проверка за алкохол при
съставянето на протокола за ПТП, респ. при констатирането на ПТП, не може да се
вмени в нейно виновно поведение. Не е допустимо всяко отклоняване от
местопроизшествието да бъде интерпретирано като целящо да бъде осуетена
проверката за алкохол.
В този смисъл настоящият състав счита, че не е
осъществен съществен елемент от фактическия състав на възникване на регресното
право на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", а
именно - виновно отклоняване от проверка за алкохол на водача, поради което
регресната отговорност на ответницата не може да бъде ангажирана. Това налага
отхвърляне на предявения регресен иск, като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на разноски, но същата се
представлява от особен представител, не е направила и не е поискала
присъждането на такива, поради което разноски не й се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗД "Бул
Инс" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***,
представлявано от С.П. и К.К., против В.Б.К., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***, иск с правно
основание чл.500, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата 346.71 лв., представляваща регресно вземане, във връзка с
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ***по
застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите в размер 331.71
лв., и ликвидационни разноски в размер 15,00 лева, както и на законната лихва
върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от връчването
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: