Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 583
Стара
Загора, 15.02.2024г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА
МИХАИЛ Р.
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурор М.Д.
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 335 по описа за 2023г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Стара Загора,
представляван от редовно упълномощен адвокат, против Решение № 42/04.09.2023г,
постановено по АНД 86/2023г по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е
отменено Наказателно постановление № 108/10.04.2023г, издадено от Директора на
РИОСВ - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва направения от въззивния съд извод, че наказателното постановление е
издадено от некомпетентно лице, тъй като според чл.168 от ЗООС длъжностното
лице, което в условията на заместване изпълнява функциите на Директор на РИОСВ
следва да е упълномощено изрично от Министъра на околната среда и водите, като
в противен случай то не притежава материална компетентност за издаване на
наказателни постановления. Касаторът счита, че този правен извод на въззивния
съд противоречи на чл.168 от ЗООС вр. с чл.6 ал.2 от Правилника за устройството
и дейността на регионалните инспекции по околна среда. Счита, че от нормата на
чл.168 от ЗООС следва извод за предвидена от закона делегация само на
компетентността на Министъра на околната среда и водите за издаване на
наказателни постановления, докато компетентността на Директора на РИОСВ
произтича директно от закона, не може да бъде делегирана на друг орган, а процесното наказателно постановление е
издадено компетентния материално и териториално Директор на РИОСВ Стара Загора.
Към датата на издаване на наказателното постановление длъжностното лице, което
е титуляр на длъжността Директор на РИОСВ Стара Загора е в законен отпуск,
поради което функциите на органа на изпълнителната власт се изпълняват от оправомощено
от него друго длъжностно лице. За тези фактически твърдения представя и
доказателства към касационната жалба – Заповед №255/31.03.2023г на Министъра на
околната среда и водите за разрешаване на четири дни платен годишен отпуск от
10.04.2023г до 13.04.2023г включително на титуляра Д. И.- И. и Заявление за
отпуск, съдържащо изпълнение на съгласувателната
процедура по определяне на длъжностното лице Г. Р., което да замества
отсъстващия. По силата на Заповед
№РД-08-35/23.02.2023г /изрично посочена в НП/, функциите на Директора в негово
отсъствие се изпълняват от длъжностното лице Г. Р., поради което е изпълнено
условието на чл.168 от ЗООС за издаване на наказателно постановление от
компетентния орган на изпълнителна власт. Посочено е името на конкретното
длъжностно лице, което по силата на изпълнените изисквания на чл.6 ал.2 от
Правилника замества отсъстващия титуляр. Поддържа се, че няма нито един факт,
който да сочи на издаване на наказателното постановление от некомпетентен орган.
Длъжностното лице е изпълнявало функциите на Директор на РИОСВ по силата на
заповед за заместване, с издаване на която са спазени правилата на чл.6 от
Правилника. В случаите на заместване, правно значение за валидността на
издадения акт има спазването на изискванията за определяне на длъжностното
лице, което да замества титуляра.
Изложени са подробни доводи за съществената разлика между делегиране на
правомощия на орган на изпълнителната власт и определяне на длъжностно лице,
което да изпълнява функциите на този орган при отсъствие на титуляра, както и
за наличие на условията за заместване.
От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се
постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление с присъждане на разноските
по делото за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „БРИКЕЛ“
ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и иска от
съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Твърди се, че липсват
доказателства за съгласуване на Заповед №РД-08-35/23.02.2023г с Министъра на
околната среда и водите, поради което не са изпълнени изискванията за
определяне на заместник. Подписа на Заместник министър, положен под изявлението
за съгласуване от лице, чиито имена на са посочени, не означава изпълнение на
условията на определяне на длъжностно лице, което да замества отсъстващия
титуляр на длъжността. Не е представен доклад на заместник-министъра на
околната среда и водите с номер 05-08-582/23.02.2023г, който е посочен в
Заповед №РД-08-35/23.02.2023г, а тази заповед е издадена на основание чл.14,
ал.2 от ЗООС вр. с чл.4 ал.1 и чл.6 ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околна среда и водите. Съгласно чл.4,
ал.1 от Правилника РИОСВ се представляват от директор или от оправомощено от
него длъжностно лице, съгласувано с министъра на околната среда и водите“,
поради което неправилно Заповед №РД-08-35/23.02.2023г е издадена на това
основание. В заповедта не е посочено, че действията на директорите на РИОСВ по
оправомощаване на други лица да изпълняват техните функции се съгласуват с
министъра на околната среда и водите. Не е относимо предложеното от касатора
тълкуване на разликата между делегиране на компетентност и определя не на заместник,
защото в настоящия случай не може да се определя заместник на орган на власт в
лицето на директора на РИОСВ. В самия Правилник е разписано, че функциите на
директор на РИОСВ се изпълняват от оправомощено от него длъжностно лице,
съгласувано с министъра на околната среда и водите, тоест на това лице се
делегират правомощия, както в случая директорът на РИОСВ Стара Загора е
делегирал правомощия на длъжностното лице за издаване на наказателни
постановления, но не е съгласувано с министъра на околната среда и водите.
Липсват и доказателства за отсъствие на Директора на РИОСВ по обективни
причини, водещи до невъзможност да издаде и подпише оспореното наказателно
постановление. От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно
решение като постановено при правилно приложение на материалния закон.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд Гълъбово се е
развило по жалба на „БРИКЕЛ“ ЕАД против Наказателно постановление №108/ 10.04.2023г,
издадено от Г. Р. за Директор на РИОСВ Стара Загора, оправомощен със Заповед
№РД-08-35/23.02.2023г на Директора на РИОСВ Стара Загора, с наложена на „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово
имуществена санкция в размер на 20 000лв на основание чл.164 ал.1 от
Закона за опазване на околната среда, за нарушение на чл.123в т.2 от същия
закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна е обосновано
с констатирано при извършената на 09.09.2022г. на площадката на „БРИКЕЛ“ ЕАД
проверка, неизпълнение на условия от Комплексно разрешително №40-Н2/2021г с
допуснато предварително изпълнение на Решение №40-Н2-ИО-А0/2021г на ИАОС, както
следва: не изпълнява Условие 9.2.5.2, чрез експлоатация на Комин №2 с височина
150 метра не в условията на анормални
режими на работа, и не при наличие на неблагоприятни метеорологични условия и
последващо завишение на концентрациите на замърсителите в град Гълъбово,
налагащи експлоатацията на Комин №2; Условие 9.2.5.1, като към момента на
проверката не е монтиран топлообменник в
Комин №2 с височина 150 метра за подгряване на димните газове до 80 градуса по
Целзий и Условие 9.3.1, като при експлоатацията на Енергиен котел №2,
неорганизирано, не през изпускащите устройства се изпускат емисии на вредни
вещества през под покривното пространство на котелен цех, както и от димоход за димни газове, около електрофилтър №2.
Наказателното постановление е връчено на
18.04.2023г, а жалбата има входящ номер на РИОСВ Стара Загора от 03.05.2023г,
който следва последния работен ден – 02.05.2023г, от указания 14-дневен срок за
обжалването му пред съд. Липсват указания на въззивния съд за представяне на
доказателства от страна на жалбоподателя за подаване на жалбата в рамките на
14-дневния срок до 02.05.2023г включително в случай, че същата не е подадена на
място. При поставяне на входящ номер от регистъра на АНО не е посочено дали жалбата
е подадена на място или е получена по друг път и кога, поради което и предвид
тежестта на жалбоподателя да установи спазването на процесуалните срокове за
упражняване на правото на обжалване, нему следва да се укаже и даде възможност
да представи доказателства от значение за допустимостта на образуваното съдебно
производство. Настоящата съдебна инстанция не може да провери служебно за
допустимостта на съдебното решение, поради съществуването на съмнения за
спазване на преклузивния срок, които не могат да се отстранят в хода на
касационното съдебно производство по почин на съда.
Единственият довод на Районен съд -
Гълъбово да отмени обжалваното НП №108/ 10.04.2023г свежда до липса на материална компетентност на лицето,
издало обжалваното наказателно постановление. Прието е, че издателят на НП,
оправомощен със Заповед № РД-08-35/ 23.02.2023г. на Директора на РИОСВ Стара
Загора, не е сред кръга лица, посочени в чл.168 от ЗООС, които могат да издават
наказателни постановления за нарушения на този закон. Законодателят в чл.168 ЗООС изрично е
изключил правото на Директора на съответната РИОСВ да преупълномощава
други лица, за разлика от министъра на околната среда и водите. В случая
липсвало упълномощаване от министъра на околната среда и водите на лицето Г. Р.,
поради което същото не е притежавало материална компетентност да издаде
процесното наказателно постановление. В мотивите на въззивното решение е
направено и позоваване на т.1 от ТР № 4/2004 на ВАС.
Решението на районния съд е неправилно.
Правния извод на въззивния съд, че е следвало
министърът на околната среда и водите да делегира компетентност за издаване на
наказателни постановления на длъжностното лице, което е определено да замества
лицето, назначено за Директор РИОСВ Стара Загора, е в противоречие с
материалния закон.
Съгласно чл.168 от ЗООС наказателните
постановление за налагане на административни наказания и имуществени санкции за
нарушения на ЗООС се издават от министъра на околната среда и водите или от
оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или от директорите на националните
паркове. Последните три органа на изпълнителна власт не могат да делегират тази
си компетентност на други органи или длъжностни лица.
Със Заповед № РД-08-35/23.02.2023г Директорът
на РИОСВ Стара Загора е оправомощил Директор дирекция
„Контрол на околната среда“ в РИОСВ Стара Загора – Г. Р. и Д. В. Г. – Директор
на дирекция „Превантивна дейност“, в посочената поредност, в случай на
отсъствие по обективни причини, да изпълняват правомощията на директор на РИСОВ
Стара Загора в пълен обем, включително да издават наказателни постановления. Посочването
на чл.14 ал.2 от ЗООС като основание за издаване на Заповед №
РД-08-35/23.02.2023г не определя правното значение на волеизявлението, чието
съдържание е за оправомощаване на длъжностни лица да изпълняват функциите на
директора на РИСОВ в случай на отсъствие на лицето, заемащо същата длъжност по
силата на постоянно назначение. Именно съдържанието на волеизявлението определя
неговото правно значение, а не посоченото правно основание за извършването му.
Въпросът дали посочената заповед делегира компетентност, принадлежаща на орган
на изпълнителната власт или определя заместник на лицето, което по силата на
постоянно назначение заема определената за този орган длъжност, се решава въз
основа на съдържанието на волеизявлението. Изрично е посочено в представената
по делото Заповед № РД-08-35/23.02.2023г., че оправомощаването е за случаи на
отсъствие по обективни причини на Директора на РИОСВ Стара Загора, а обема на
предоставените правомощия налага извода, че се определя заместник, който да
осъществява в пълен обем функциите на административния орган при отсъствието му
по обективни причини – определените длъжностни лица следва да издават
индивидуални административни актове, наказателни постановления, разрешения и
други актове, произтичащи от дейността и структурата на РИОСВ или от
административни актове на министъра на околната среда и водите. Следователно извършено
е определяне на длъжностно лице, което да изпълнява функцията директор на РИОСВ
в случаите на отсъствие на титуляра по смисъла на чл.6 ал.2 от Правилника за
устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите /Правилника/
- „Функциите на директор на РИОСВ в негово отсъствие се изпълняват от
оправомощено от него длъжностно лице, съгласувано с министъра на околната среда
и водите“. Съгласуването на оправомощаването на длъжностното лице, заемащо
длъжността Директор дирекция „Контрол на
околната среда“ е извършено от ресорен заместник министър на околната среда и
водите като е видно от документа, съдържащ искането за разрешаване на отпуск и
заповедта за неговото разрешаване, че
писменото изявление „съгласувам“ е известно на министъра на околната
среда и водите и одобряването му е извършено с разрешаване ползването на
заявения от директора на РИОСВ Стара Загора отпуск. Поради това не може да се приеме за
основателен довода на ответника по касация, че заместването в случая не е било извършено
по установения ред на Правилника или при отсъствие на титуляра. Към датата на
издаване на процесното наказателно постановление директорът на РИОСВ – Стара
Загора е бил в законно разрешен платен годишен отпуск, а неговите функции са
изпълнявани, в условията на заместване, от длъжностно лице, определено при
спазване на вътрешнослужебната процедура.
Релевантни към казуса са изложените от
касатора същностни правни различия между двата отделни способа за упражняване
на чужда компетентност - заместване и делегиране на компетентност –
оправомощаване на друг орган или длъжностно лице, но само по силата на закона,
да упражнява изпълнително-разпоредителната власт. При делегацията на
компетентност /на публична власт/ органът не се лишава от нея, защото това е
законово недопустимо, а овластява и друг орган с предоставените му от закона
правомощия. Нормата на чл.168 от ЗООС не допуска делегиране на компетентността
на директора на РИОСОВ по издаване на наказателни постановления, но това
разрешение не касае възможността по чл.6, ал.2 от Правилника за заместване на
постоянно назначеното на тази длъжност
физическо лице, при което друго физическо лице, имащо качеството на длъжностно,
да изпълнява функциите на орган на изпълнителната власт. След като органът, издател
на наказателното постановление /Директора на РИОСВ Стара Загора/ разполага с
компетентността по чл.168 от ЗООС, а длъжностното лице по силата на заместване
упражнява функциите му, то се налага правния извод за спазване на изискването
за ангажиране на административно наказателна отговорност от определения в
закона административнонаказващ орган.
Освен изложеното по-горе за необходимост от
проверка за спазване на срока за подаване на въззивната жалба, съдът констатира
и липса на мотиви по същество, тъй като няма изложение на фактите, които са
приети за установени и потвърждават ли те или отричат вмененото на оператора
неизпълнение на условия от Комплексното разрешително. Липсват мотиви по въпросите извършени ли са
деянията, от дружеството ли са извършени, осъществяват ли състав на
административно нарушение и наказва ли се то с наложената от административно
наказващия орган имуществена санкция на посоченото правно основание, налице ли
са основания за изменение на наказателното постановление, както и приложим ли е
института на чл.28 от ЗАНН, което сочи на допуснато нарушение от категорията на
абсолютните като препятстващо служебния контрол за материална законосъобразност
на въззивния съдебен акт.
Ето защо решението на въззивния съд следва да
бъде отменено, а делото върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане
при спазване указанията на касационния състав относно отстраняване на
процесуалните пропуски от категорията на абсолютните.
Въззивният съд следва да се произнесе, при
новото разглеждане на делото, по претенцията на РИСОВ Стара Загора за
присъждане на възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство по
КАНД № 290/2023г по описа на АС Стара Загора.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
222, ал.2 т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 42 от 04.09.2023г.,
постановено по АНД № 86/ 2023г. по описа на Районен съд – Гълъбово.
ВРЪЩА
делото на друг състав от същия съд за ново разглеждане.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.