Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
Велико Търново, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора
...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 471/2022г. по
описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.10е
от Закон за пътищата и чл.167, ал.3б от ЗДвП.
Образувано по жалба вх. №
3727/06.07.2022г. в АСВТ, подадена от името на ТД „АЛЕКС ОК“ЕООД, с ЕИК *********. Изпратено по подсъдност от АССГ/АД № № 5148 от 2022г./.
Оспорва се ИАА – устно волеизявление на длъжностно лице от Агенция „Митници“ –
ГКПП „Дунав мост-Русе“, с който акт е
разпоредено заплащане на компенсаторна такса/2 бр. всяка по 750,00лв./, последното
удостоверено с квитанция от 16.05.2022г.
Оспорващият счита разпореждането за определяне на компенсаторна такса за
незаконосъобразно. Водачът на превозното средство не е бил съгласен с констатациите за неплатена
такса, но е заплатил компенсаторната такава, защото в противен случай е щяло да
му бъде отказано митническо обработване на превозваната стока и напускането на
страната. Жалбоподателят настоява, че твърдените нарушения не са осъществени.
Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при постановеното
заплащане на компенсаторна такса, т.к. длъжностното лице от Агенция „Митници“
не е извършило проверка в информационната система/ИС/ на Националното
ТОЛ-управление. Настоява, че актът не съдържа нито фактически, нито правни
основания. Противоречи на материално правните разпоредби и на целта на закона.
По изложените съображения иска от съда да отмени така оспорения акт. Претендира
разноски.
В о.с.з. дружеството жалбоподател се представлява
от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. В
резултат на преценката им излага доводи
в ПЗ, че в случая компенсаторните такси са начислени за движение в състав –
влекач плюс ремарке. Това е незаконосъобразно, защото когато ППС се движи с
ремарке, за последното се дължи винетна такса, независимо от осите на
ремаркето, когато целият състав на ПС е с маса над 3,5 тона. Тоест, съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП
се следва заплащане на ТОЛ такса за влекача и винетка за ремаркето.
Ответникът –
служител на
АМ, упражняващ административно правомощие по чл.167, ал.3б, т.1 от ЗДвП, във
вр. с чл.10е от ЗП, оспорва жалбата и я намира за неоснователна. В представен
по делото писмен отговор по същество поддържа, че оспорената квитанция е
издадена от материално и териториално компетентен орган – длъжностно лице от
АМ, съгласно правомощията му по чл.16, ал.1, т.7 от ЗМ, във вр. с чл.10е от ЗП.
Изтъква, че при издаване на квитанцията са съобразени данни от ИС на АПИ, като
обменът е в реално време. Обръща вниманието на съда върху това, че заплащането
на компенсаторната такса е една правна възможност, а не принудително или
незабавно изпълнение. Заплащането й е доброволно и с това дружеството не спори
извършеното от него нарушение. Цитира практика на ВАС, че това е своеобразен
механизъм за освобождаване от АНО. По изложените съображения ответникът пледира жалбата да бъде отхвърлена
от съда. Чрез упълномощения ПП представя по делото писмена защита. Претендира
разноски за ***ско възнаграждение и възразява за прекомерност на АВ.
Заинтересованата
страна - Агенция
„Пътна инфраструктура“, редовно призована, не се представлява. Процесуалният й
представител в писмено становище излага доводи за законосъобразност на
постановения акт. Ангажира писмени доказателства. Обръща вниманието на съда
върху това, че са заснети две нарушения за ППС над 12т., собственост на
дружеството жалбоподател, които са се движели в състав/влекач +ремарке/, т.е. превозното
средство е общо с 5 оси. Същите ППС са
били декларирани с код 10, а е следвало да е с код 25, т.е. декларирана е
по-ниска категория и съответно платена по-ниска такса. По изложените съображения моли съда да
отхвърли жалбата и претендира присъждането на разноски.
С разпоредбите на чл. 189е, ал. 2, 3 и 4 ЗДвП, законодателят е предвидил
възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез
заплащането на т. нар. "компенсаторна такса". Размерът и е установен
за пътните превозни средства с българска регистрация в чл. 28/отм./ от Тарифа
за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежата. Предпоставките за
реализиране на тази възможност са регламентирани в чл. 189е ал. 5 ЗДвП.
В случая Квитанцията, която свидетелства за
постановеното разпореждане за заплащане на компенсаторна такса е издадена на
16.05.2022г. Жалбата е депозирана пред АМ на 30.05.2022г., т.е. в преклузивния срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Дружеството има
правен интерес по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК от оспорване на разпореждането, т.к. същото утежнява
неговата правна сфера като му възлага нови парични задължения. Задължението за
плащането на компенсаторна такса възниква въз основа на едностранно
властническо разпореждане на овластен за това адм.орган и пряко засяга правата
и законните интереси на адресата му, предвид възлагането на финансово
задължение. Това го определя като ИАА, годен предмет на съдебен контрол. Практиката
на ВАС приема, че задължението за
държавна такса/каквато е и тол-таксата, вклч. компенсаторната/ не може да
възникне без едностранно властническо разпореждане, т. е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и този акт безспорно засяга
правата и законните интереси на адресата си, тъй като му възлага финансово
задължение. Така по АД № 9479/2020г. на ВАС, №9480/2020г. на ВАС и др.
Предвид изложеното жалбата е ДОПУСТИМА за разглеждане.
С оглед седалището на дружеството жалбоподател, АСВТ е родово и местно
компетентния адм. съд за спора.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
С Определение от 19.07.2022г. съдът на основание чл.170, ал.3 разпредели
доказателствената тежест между страните. На ответния АО бе указано, че следва
да установи съществуването на фактическите основания за определяне на
компенсаторната такса/КТ/ и изпълнението на законовите изисквания при определянето
й. Същият бе задължен да попълни административната преписка с доказателства за
компетентност на лицето, издало разпореждането за заплащане на КТ.
От ответния АО e представена адм. преписка в з.к./л.7
и сл./, в т.ч. кв. № 22BG004031Х45750948; разширени данни за същата;
копие от разпечатка за извършено плащане на КТ – 2 х 750,00лв; длъжностна
характеристика за „инспектор“ в ТД на АМ; график за работа з м. май 2022г. за
ГКПП Дунав мост-Русе; Инструкция № РД-02-21-1/16.04.2020г. за обмен ана
информация между АПИ, МВР и АМ. Представено е и з.к. от Заповед №
ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“/л.41/, с
която е наредено АУАН по чл.179,ал.3 и ал.3а от ЗДвП да се съставят от служителите
в посочените структурни звена, в
отделите „Пътни такси и разрешителен режим“.
От ЗС-Агенция „Пътна инфраструктура“ е приложен доклад –
извадка от Електронната система за събиране на пътни такси /л. 115 и сл./, заедно със
статични изображения във вид на снимков материал за заснети нарушения с две ППС, собствени на дружеството жалбоподател.
Релевантните за спора факти се установяват по писмени и веществени доказателствени средства. Тези, представени с административната преписка и допълнително в съдебно заседание от страните. Между писмените няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Основно това са з.к. от писмени и ВДС, събрани от АО, които имат обвързваща съда материална доказателствена сила, а преценени съвкупно по вътрешно убеждение с оглед събрания доказателствен материал и висока доказателствена стойност.
Настоящият състав на АСВТ взе предвид
оплакванията в жалбата и доводите на страните. Обсъди събраните писмени
доказателства и ВДС-записи на нарушения от ЕССПТ и снимки, поотделно и в тяхната
взаимна връзка. В резултат на тази аналитична дейност прие за установено следното,
по фактите:
1. Не е спорно между страните, че дружеството
„АЛЕКС ОК“ ЕООД е собственик на товарен автомобил с рег. № ВТ0132КС и ремарке
съответно - рег. № РВ0078ЕС.
2. Според данните от Електронната система
за събиране на пътни такси са регистрирани две нарушения както следва:
2.1. На 17.01.2022г. в 21:26ч. е
регистрирано нарушение № ********** за ППС с
рег. № ВТ0132КС от стационарна контролна точка № 20531 на път I-5, км 107+250, нарастващ километър, област В.
Търново, гр. Дебелец. Преминаването е регистрирано като нарушение, т.к. към
момента на заснемането процесното ППС е
декларирало преминаване като ППС над 12 тона с 2 оси, но в действителност се е
придвижвало като състав/влекач +ремарке/, с общ брой оси на състава- 5 бр. оси.
Ремаркето е било с рег. № РВ0078ЕС.
2.2. На 18.01.2022г. в 01:22ч. е
регистрирано нарушение № ********** за ППС с
рег. № ВТ0132КС от стационарна контролна точка № 10362 на път I-7, км 233+304,
намаляващ километър, област Сливен, Петолъчката. Преминаването е регистрирано
като нарушение, т.к. към момента на заснемането
процесното ППС е декларирало преминаване като ППС над 12 тона с 2 оси,
но в действителност се е придвижвало като състав/влекач +ремарке/, с общ брой
оси на състава- 5 бр. оси. Ремаркето е било с рег. № РВ0078ЕС.
3. За регистрираните нарушения в ЕССПТ са
изготвени доклади, по смисъла на чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Изготвеният снимков
материал е приложен като ВДС/съгласно
чл.189е, ал.8 и 9 от ЗДвП/, което доказва преминаване на товарния автомобил
през описания сегмент на РПМ, като според констатациите на системата е
декларирана по-ниска категория за ТОЛ-такса, вместо действителната.
4. На 16.05.2022г. водач на ППС,
собственост на дружеството „АЛЕКС
ОК“ЕООД е спрян за проверка от служител
на АМ на ГПП Дунав мост-Русе при напускане на страната. На този контролен пункт
по време на дневна смяна е изпълнявал служебните си задължения ответният адм. орган-
/В.В.Г.- инспектор в ТД на Агенция“Митници“/. В резултат на извършената
проверка, по устно указание на ответната страна е заплатена дължимата за всяко
от описаните по-горе нарушения компенсаторна такса, в размер на 750 лева за
всяко. В тази връзка е издадена Квитанция за платена компенсаторна пътна такса
в Република България № 22BG004031Х45750948.
5. Плащането на компенсаторна такса е
основано от фактическа страна на допуснатите нарушения със същия автомобил,
извършени на посочените по-горе дати, при преминаване в обхвата на републиканската
пътна мрежа, при платена с тол-декларация по-ниска тол-такса от действително
дължимата. При направените констатации за наличие на нарушение от ЕСПТ на АПИ ответникът
е изискал от водача да заплати компенсаторна такса, за да премине през гранично-контролно
пропускателния пункт.
6. Не се спори по делото, че предвид
извършеното от страна на водача от името
на дружеството-жалбоподател плащане на компенсаторна такса не е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, респективно не се и твърди да
е издавано НП за сочените нарушения. По делото не са налице твърдения, нито са
ангажирани доказателства в този смисъл.
7. След заплащане на компенсаторната такса
с посочената Квитанция от 16.05.2022г. дружеството е оспорило изявлението на служител на АМ за дължимостта
й с жалба пред АССГ. Делото е изпратено
по подсъдност на АСВТ и образувано под настоящия номер.
При съвкупната преценка на представените
доказателства, съдът установи, че сочените в преписката фактически основания за
начисляване на компенсаторна такса са се осъществили така, както твърди
административният орган. Горните фактически констатации са основани на писмени
доказателства и ВДС по смисъла на чл.189е, ал.9 от ЗДвП, които не са оспорени,
тяхната доказателствена сила не е опровергана и са непротиворечиви по
съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на тези факти, а
тяхната правна интерпретация.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с правен спор с административно
естество, който се развива между дружество на търговското право и длъжностно
лице от Агенция „Митници“, упражняващ административни правомощия.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е акт за заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата/устно
волеизявление/, в размер на 750 лева за
всяко от нарушенията, издаден от ответния административен орган в Агенция „Митници“
отдел „Пътни такси и разрешителен режим“, ТД Митница-Русе, за собствен на
дружеството товарен автомобил, с рег. № ВТ0132КС, заплатена с квитанция от 16.05.2022г.
Актът на администрацията е основан от фактическа
страна на обстоятелството, че са установени две нарушения при придвижването по
РПМ на собствен на дружеството автомобил, като не е бил заплатен действително
дължимия размер на тол-таксата. В тази връзка е предложено заплащането на
компенсаторна такса, с което дружеството се освобождава от АНО и ППС може да
напусне територията на страната. Правното основание на волеизявлението на
митническия инспектор и последвалите правни и фактически действия са разписани
в чл.189е от ЗДвП, с който законодателят е предвидил възможност за
освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащането на т.
нар. "компенсаторна такса", определена от митническия орган.
Приложим материален закон в случая е Законът за пътищата/обн.
ДВ бр.26 от 2000г./ и Закона за движение по пътищата/обн., ДВ, бр. 20 от
5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г./, а процесуален АПК/обн. ДВ, бр. 30 от
11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./.
Съдът извърши служебно дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168,
ал.1 от АПК. При това установи следното:
Нормата на чл.15, ал.2, т.15 от Закона за митниците
възлага на митническите органи да осъществяват
контрол на граничните
контролно-пропускателни пунктове и на обособени места на републиканската пътна
мрежа в граничната зона по изпълнение на задължението за заплащане на пътните такси по чл. 10 от Закона за пътищата. Нормата
на чл.10е от ЗП закрепва правомощието на същите АО да осъществява контрол на
граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на
пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане
на таксите по чл. 10 от ЗП в посока излизане от територията на РБ. Правомощието на митническия служител
да установи нарушението и да определи компенсаторната такса кореспондира със
съдържанието на чл.167, ал.3а от ЗДвП, според която длъжностни лица от АМ
осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е
пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от
територията на Република България.
Видно от представения по делото график за явяване на
работа на инспекторите към ТД „Митница-Русе“, компетентното длъжностно лице,
установило нарушението и уведомило жалбоподателя за възможността за заплащане
на компенсаторна такса, е служителят В.В.Г., посочена под № 20 в графика за м. май
2022г., който на 16.05.2022г. е бил
дневна смяна.
С оглед установеното по-горе съдът намери, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - длъжностното лице на АМ,
установило нарушението и уведомило жалбоподателя за възможността за заплащане
на компенсаторна такса.
Нормата на чл. 189е, ал.2 от ЗДвП сочи конкретно
съдържание на правомощието на
митническия орган - да установява
съответното нарушение, да осъществява контрол по повод заплащането на пътни
такси и да предоставя възможност за плащане на компенсаторна такса. Видно е, че
тази разпоредба не съдържа изискване относно формата за действителност на акта за
определяне на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Информирането на
водача е станало устно, след установяване на нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП, което е допустимо от закона. При това, чрез косвено удостоверените с
квитанцията обстоятелства се извлича
информация индивидуализиращи пътното превозно средство (ППС), с посочените
регистрационен номер и вид, собственик, водач, датата и мястото на проверката,
основанието за начисляването й – вписаният резултат от ТОЛ проверката, размерът
на таксата, определен съобразно категорията на превозното средства, броя на
осите, които са отразени в съдържанието на квитанцията.
Конкретни правила за определянето на компенсаторна
такса законът не предвижда, с изключение на условието по чл.10, ал.2, вр. чл.10е, ал.2 от ЗП – установено движение на
ППС по платената пътна мрежа, за което не е заплатена съответната пътна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. В случая, собствено на дружеството-жалбоподател
превозно средство е пристигнало на МП – Дунав мост-Русе, като в ТОЛ системата е
отчетено като „нередовно“, поради извършени нарушения при преминаване в обхвата на републиканската пътна
мрежа на 17 и 18 януари 2022г.
Съдът прие, че в производството по издаване на акта не
са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да обосноват отмяната
му на това основание. В тази връзка не сподели оплакването на жалбоподателя, че
АО на ГКПП не е проверил данните в ИС на АПИ. Напротив по делото бяха
ангажирани от ответника и ЗС писмени доказателства, че между АМ и информационната
система на АПИ е налице обмен на данни, при това в реално време, за
осъществените нарушения на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, вр. с чл.10 от ЗП. Поради което не отговаря на истината, че
митническият служител е издал разпореждането за заплащане на компенсаторна
такса без да изясни всички факти по случая. Всъщност сочените от АО нарушения не се отричат от
жалбоподателя. Излагат се правни доводи, чиято основателност ще обсъдим по-долу
в настоящото.
Съдът установи, че обжалваният административен акт е
издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
неговата
цел, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗП, при установено
движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно
средство не е заплатена съответната такса по ал.1, водачът на пътното превозно
средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна
такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна
отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна
отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с
конкретното пътно превозно средство.
Според чл.10е., ал.1 от ЗП, контролът на граничните
контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните
превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на
таксите по чл. 10 се осъществява от длъжностни лица на Агенция "Митници",
с изключение на таксите по чл. 10, ал. 1 за съответната категория пътно
превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен
пункт в направление влизане на територията на Република България. Втората
алинея на с.р. предписва, че пътно превозно средство, което е пристигнало на
граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на
Република България, за което не е заплатена такса по чл. 10, aл. 1, т. 1 и/или
не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2, може да напусне страната
само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно
превозно средство в специализираното звено на Агенция "Митници" на
съответния граничен контролно-пропускателен пункт.“
В случая бяха безспорно доказани извършените нарушения
при заплащане на тол-таксата, които са констатирани от служител на АМ в ЕССПТ,
поддържана от АПИ. Размерът на компенсаторната такса се определя по реда на Тарифа
за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа /Тарифата/, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019г. /обн. ДВ, бр.101 от
27.12.2019г./. В конкретния случай компенсаторната такса, която е заплатил
жалбоподателят е в размер на 750лв. за всяко нарушение и е определена на основание таблица към чл. 28,
ал. 1 от Тарифата, съобразно вида на пътното превозно средство, а именно – товарен
автомобил над 12 т. с 4 и повече оси. В случая става въпрос за товарен
автомобил над 12т., с рег. № ВТ0132КС, придвижвал се като
състав/влекач+ремарке/, с общ брой оси на състава - 5 бр. оси. Понастоящем този
текст е отменен и е инкорпориран в чл.26 от Тарифата.
Законът не изисква за определянето на компенсаторната
такса по чл. 10, ал.2 от ЗП да е проведена процедурата по чл.36 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – за установяване на
фактите на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП със съставянето на АУАН.
Нормата на чл.10, ал.2 от ЗП освобождава от административнонаказателната
отговорност за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП собственика на ППС –
отговорен за заплащането на тол таксата при движение по платена пътна мрежа –
чл.10б, ал.3 от ЗП, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което АУАН не се съставя.
Данните за движение по платена пътна мрежа без да е заплатена изцяло или
отчасти таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП се установяван от електронната
система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. В случая именно това е сторено.
Оспорването на данните от електронната система е възможно
в производството по установяване на нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, изборът
за чието провеждане е на собственика на ППС – при отказ от заплащане на
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, в който случай се дължи и заплащане
на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП (съгласно текста на чл.10е, ал.3 от ЗП) –
максималната по тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП (по чл. 29, ал.1 от Тарифата 27
лв./км.).
В случаят, дружеството признава релевантните към
определянето на таксата факти, при положение, че е заплатена съответната
компенсаторна такса, възползвайки се от привилегирования режим, вместо да
заплати максималната такса, което би му позволило в последствие да оспори
наличието на нарушение след издаването НП, респективно да го обжалва. В тази
хипотеза няма предварително, а е налице доброволно изпълнение на част от
задължението, с цел да се избегне както заплащането на по-голям размер, така и
реализирането на административно-наказателна отговорност, също със значителна
по размер санкция от 2500 лева, предвидена в чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Във връзка с горното съдът намира за правилно
становището на ПП на ЗС, че производството по определяне и заплащане на компенсаторна такса
представлява сурогат на редовното производство по ЗАНН. При това заплащането на
КТ води до невъзможност да бъде пререшаван спора за извършеното нарушение.
Доколкото събраната такса е на основание Закона за пътищата, то съгласно чл.55, изр.2
от ЗП, приложимият ред за възстановяването й е по ДОПК. В случай, че
юридическото лице счита, че въпросната такса е неправомерно събрана, за
жалбоподателят е открита възможността да направи искане по смисъла на чл.129,
ал.1 от ДОПК до НАП, за да му бъде възстановена, ако са налице условията за
такава операция.
Съдът намери за
неоснователно и последното възражение на жалбоподателя. В случая не се оспорва
факта, че в тол-декларацията е посочен код 10 /за ППС с технически допустима
маса над 12т. с две оси/. ЗС настоява, че дължимият код е следвало да бъде 25 –
ППС над 12т. с 5 оси. Защитата на жалбоподателя пък счита, че за ремаркето се
дължала само винетна такса. Съдът не сподели това виждане на защитата на
дружеството жалбоподател поради следните съображения:
Видно от съдържанието на чл.10 от ЗП за относимия към
спора времеви период е действала смесена система за таксуване на ППС за
използване на РПМ. Въведени са два вида такси. Винетна такса по чл.10а, ал.7 от
ЗП – на база време , като критерият
е за ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона.
ТОЛ-такса, на база изминато разстояние,
за превозни средства по чл.10б, ал.3 от ЗП. Заплащането на двете такси е алтернативно, като
разграничителният критерий е общата технически допустима максимална маса на ППС.
Тези с ДММ до или равна на 3,5 тона,
заплащат само винетна такса, а тол-такса тези ППС с максимална маса над 3,5
тона.
Във връзка с горното целта на изключението по чл.10б,
ал.3 от ЗП относно чл.10а, ал.9 не е да даде възможност на превозвача да
заплаща за ремаркето в състава на ППС винетна такса, а за влекача тол-такса.
Целта е да се облекчи режима за ППС, които са ДММ до 3,5 т., но се придвижват с
ремарке, което води до увеличаване на общата маса на ППС. Нормата се намира в
раздела, посветен на ППС с МДМ до 3,5т. и касае само заплащането на винетна
такса. Това от една страна кореспондира с логиката на ЗП, която е построена на
това, че ППС, които по-сериозно увреждат пътната настилка, вклч. поради
по-високата си маса да заплащат по-голяма такса, с което да се финансира
ремонтът на пътищата. Но това всъщност /разграничението между леки автомобили и
тежкотоварните ППС/ е разграничение между тези, които извършват търговска
дейност с тези тежкотоварни ППС. Тази уредба е част от общоевропейската система
за хармонизиране на транспортния пазар на Общността, в т.ч. влиянието на
тол-таксите върху нивото на конкуренцията между транспортните фирми. В тази
връзка вж. съображение 5, 9, 12 и др. от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни
средства за използване на пътни инфраструктури. Съгласно §2 от ДР на НАРЕДБА за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние, Наредбата въвежда изискванията на Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури и Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно
таксуване в Общността, както и изискванията на Решение 2009/750/ЕО за
определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато
разстояние и нейните технически елементи.
В тази връзка нормата на чл.8, ал.2 от посочената
Наредба предвижда, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Очевидно е,
че прикачването на ремарке променя броя на осите на ППС, съответно неговата
маса, което променя неговия код в тол-декларацията. От цитираната правна уредба
не се намира основание, което да подкрепи тезата на жалбоподателя за дължима
винетна такса за ремаркето, отделно от влекача. Съдът я намира за неправилна
като лишена от правно основание.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна.
Оспорването следва да бъде отхвърлено с произтичащите то това последици относно
разноските.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.3 и
ал.4 от АПК на ответната и ЗС следва са
се присъдят разноски. Същите са защитавани от *** и са претендирали разноски. Размерът на ЮКВ съдът определи на 100,00лева
за всяка страна, съгласно чл.24 от НЗПП.
Воден от горните мотиви, на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, оспорването, заявено по жалба на дружеството „АЛЕКС
ОК“ЕООД, с ЕИК ********* срещу устно
волеизявление на длъжностно лице от
Агенция „Митници“ – ГКПП „Дунав
мост-Русе“ за заплащане на компенсаторна такса/2 бр. всяка по 750,00лв./,
последното удостоверено с квитанция от 16.05.2022г.
ОСЪЖДА дружеството „АЛЕКС ОК“ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК ********* да заплати на Агенция „Митници“
разноски за ***ско възнаграждение в размер на 100,00лв/сто лева/.
ОСЪЖДА дружеството „АЛЕКС
ОК“ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК
********* да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски за ***ско
възнаграждение в размер на 100,00лв/сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВАС, като жалбата се подава чрез АСВТ, в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: