МОТИВИ към присъдата по НОХД №1918 по описа на Варненския
окръжен съд за 2010г.
По отношение на подсъдимия И.С.С., Варненският
окръжен прокурор е повдигнал обвинение за престъпления от общ характер,
наказуемо по чл.199 ал.1 т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.2 т.2
от НК, защото на 29.07.2009 година в гр.Варна, като непълнолетен но могъл да
разбера свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с
неустановени лица, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон “Сони Ериксон”,
конзолна игра “Сони” и др. на обща стойност 498лв. от владението на Т.П.П., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът
е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина.
Съдебното следствие по делото е проведено в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа обвинението.
Акцентира върху високата степен на обществена опасност на деянието и предлага
на съда да наложи наказание “лишаване от свобода” около три години, след което
да приложи чл.58а от НК и отложи изтърпяването на наложеното наказание по реда
на чл.66 от НК.
Защитникът на подсъдимия С.
също пледира при липса на спор по фактите. Акцентира върху наличието на
смекчаващи за отговорността на С. обстоятелства, като прави искане за
индивидуализация на наказанието под предвидения специален минимум, с приложение
на чл.66 от НК.
В последната си дума подс.С.
заявява, че иска да остане при семейството си.
От фактическа страна съдът
прие за установени следните обстоятелства:
Подс.И.С. произхожда от
многодетно семейство. Води се на отчет в ДПС при І РУ на МВР-Варна от
14.02.2007 година за извършени кражби на метали и на вещи от избено помещение.
По отношение на непълнолетния са били наложени възпитателни мерки по реда на
ЗБППМН /характеристика – л.76 от д.пр./. С. е израснал заедно със седем братя и
пет сестри, като по-голямата част от братята му вече са били осъждани.
На 28.07.2009 година във вечерните часове подс.С. бил
в питейно заведение в гр.Варна. По същото време св.Т.П. застъпил нощна смяна,
охранявайки строителни машини на ул.”Георги Пеячевич” в гр.Варна. На работа той
отишъл с л.а.”БМВ” с рег.№В 7139 РВ. Около 03.00 часа на 29.07.2009 година св.П.
възприел, че покрай канала вървели три лица. Те се били запътили към неговия
автомобил. Един от тримата бил подс.С.. Когато групата приближила автомобила на
свидетеля, той излязъл навън. Един от приближилите се го попитал какво прави,
на което св.П. отговорил, че пази багерите. Без причина тримата /сред които и
подс.С./ се нахвърлили да удрят св.П.. За да се защити последният взел бухалка,
която държал до седалката на предната шофьорска врата. Въпреки опитите за
съпротива, тримата нападатели съборили св.П. на земята и продължили да го ритат
с крака по главата и тялото. Подс.С. му нанесъл удари с предмет, който приличал
на пръчка. За период от около 2-3 минути св.П. бил пространствено
дезориентиран. Когато се свестил видял, че групата лица я няма. В този момент
проверил автомобила си и установил, че липсвали мобилен телефон “Сони Ериксон”
/модел Р-910/, конзолна игра “Сони”, калъфче за документи /вътре били поставени
лична карта, шофьорска книжка, талон за л.а.”БМВ” с ДК№В 7139 РВ, застраховка
“Гражданска отговорност”, пропуск за учебно заведение/ и сумата от 10лв. Според
заключението на СОЕ стойността на отнетите вещи възлиза на 498лв.
Непосредствено след инцидента св.П.
успял да се прибере с автомобила до дома си. Там пръв го посрещнал неговия брат
– св.Галин П.. Той видял, че по устата и главата на брат му имало кръв, целият
бил изцапан с кал, по тялото му имало синини и следи от удари. Св.Т.П. разказал
на брат си, как бил нападнат и бит от
три лица от ромски произход, които му взели лични вещи. Сигналът до органите на
МВР за случилото се със св.Т.П. бил подаден от неговия брат. Незабавно след
това св.Т.П. бил транспортиран до МБАЛ”Св.Анна” Варна, където бил
хоспитализиран и лекуван до 02.08.2009 година.
В хода на досъдебното производство били
извършени разпознавания на лица. Св.Т.П.
разпознал подс.И.С., като лицето, което заедно с другите двама го удряло
с пръчка.
На 05.08.2009 година св.Ради С. предал
доброволно в ІІІ РУП отнетата от пострадалия конзолна игра “Сони”. Видно от
съдържанието на протокола за доброволно предаване е, че тази игра я е взел от
брат си Асен С.. Лицата Асен С. и Ради С. са братя на подс.И.С.. Тази вещ е
била върната на пострадалия срещу разписка.
От заключението на назначената в д.пр.
СМЕ се установява, че на процесната дата св.Т.П. е получил две
разкъсно-контузни рани по лявата теменна тилна област на главата, счупване на
черепа в същата област, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в същата област и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка,
кръвонасядания, ожулвания по гръдния кош, под поясната област и
крайниците. Разкъсно-контузните рани в
лявата теменно-тилна област и счупването на черепа в същата област
представляват нараняване, проникващо в черепната кухина. Субарахисидалния
кръвоизлив и мозъчната контузия обуславят разстройство на здравето временно
опасно за живота.
В хода на досъдебното производство са
били извършени две психиатрични освидетелствания на лица. Според заключението
на СПЕ /л.39 и сл./ св.Т.П. имал пълен спомен за развитието на процесното
деяние. Той не е страдал от психично заболяване, алкохолна и наркотична
зависимост. Съдебният експерт е заключил, че освидетелстваният е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Заключението на втората СПЕ анализира
психичното здраве на подс.С. /л.78 и сл./ Вещото лице е посочило, че
освидетелстваният е “спокоен, контактен, ориентиран авто и ало
психично...Мисловният процес е правилен по форма и строеж, без психопатологични
промени в съдържанието. Емоционално волево устойчив, склонен към асоциални
прояви. Памет и интелект без патологични промени”. Според съдебния експерт,
подс.С. е вменяем.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена чрез приобщените по реда на чл.283 от НПК обяснения на подс.С.,
показания на свидетелите Т.П., Г.П., Р.С., Св. С., А. С., протоколи за
разпознаване на лица, съдебно-оценителна експертиза, съдебно-медицинска и две
съдебно-психиатрични експертизи и писмените доказателства.
При анализ на доказателствата по делото
се налагат следните изводи:
Безспорно за предмета на доказване по настоящето дело
е, че на 29.07.2009 година св. Т.П. е охранявал строителни машини, като в
тъмната част на денонощието се е намирал в л.а.”БМВ”. Съдът приема за
безспорно, че по същото време подс.И.С. заедно с две неустановени лица са се
намирали на същото място, където е бил и пострадалия. В тази насока са
обясненията на С., както и показанията на двамата му братя – А. и Св. Стойкови.
Те сочат, че на 28.07.2009 година заедно с подс.И.С. са се намирали в
заведение. Там се запознали с неустановените за целите на наказателното
преследване лица. След полунощ подс.С. и тези две лица напуснали заведението, а когато по-късно се върнали по С. имало следи от насилие.
Обясненията на подсъдимия в този момент са се заключавали в кратък преразказ на
инцидента. Безспорно е, че подс.С. е взел от местопроизшествието конзолна игра
“Сони” /най-скъпата вещ сред отнетите от пострадалия/, като тя по-късно е била
доброволно предадена от един от братята му. По съдържанието си гласните
доказателствени средства /показания на посочените свидетели и обяснения на
подс.С./ не противоречат с показанията на св.Т.П.. Спорен е единствено моментът
на отключващия агресията у противниците фактор. Според обясненията на подс.И.с.
той и двамата му непознати спътници са били обидени от пострадалия заради
етническата си принадлежност. Според показанията на св.П., това не е вярно,
като групата от три лица безпричинно го е нападнала. Според съда дали е била
налице или не някаква обида на тема ромски етнос не е от особено значение.
Категорично не може да се говори за тежка обида, която да обоснове ескалацията
в поведението на групата от три лица. Пострадалият П. е бил удрян по цялото
тяло, включително и главата. При
неговото освидетелстване са били установени множество наранявания в различни
телесни области. Тези травми категорично сочат, че ударите не са били нанесени
само от едно лице и косвено подкрепят достоверността на твърденията на св.П..
Няма спор, че той е направил нужното да се защити като е използвал бухалка.
Поради тази причина следите от удари по тялото на подс.С., за които разказват
той и двамата му братя са напълно обясними по произход, но те не говорят за
първоначално нападение от страна на пострадалия. За съда е безспорна липсата на
процесните вещи. Тяхното отнемане е станало след сломяване съпротивата на
пострадалия, който е лежал безпомощно на земята. Подс.С. е взел конзолна игра,
която по-късно в хода на разследването е била възстановена на пострадалия.
В обясненията в хода на д.пр. подс.С. прави опит да
неглижира престъпната си проява. Най-общо той счита, че не следва да носи
отговорност за действията на останалите двама непознати за него. Това не е
фактическо отричане на съпричастността към деянието, а излагане на собственото
разбиране за вина и престъпление. Доказателство в тази посока е позицията на
подс., която изразява във връзка с прилагането на чл.371 т.2 от НПК.
Що се касае до заключенията на изготвените по делото
експертизи, същите се приемат като обективни и се кредитират от съда изцяло.
След като прецени всички доказателства релевантни по
делото, съгласно чл. 14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна
за виновен подсъдимия И.С.С., в извършване на престъпление от общ характер, наказуемо
по чл. 199 ал.1 т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.2 т.2 от НК,
защото на 29.07.2009 година в гр.Варна, като непълнолетен но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с неустановени лица,
отнел чужди движими вещи – мобилен телефон “Сони Ериксон”, конзолна игра “Сони”
и др. на обща стойност 498лв. от владението на Т.П.П., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина.
Правните съображения за взетото решение са следните:
Подсъдимият е извършил
система от действия под контрола на съзнанието си, насочени към установяване на
собствена фактическа власт върху чужди движими вещи. Действията му са били
координирани с престъпното поведение на две неустановени лица. Тримата
съизвършители са имали обща цел – своене на чуждо имущество, като за нейното
реализиране са извършили еднопосочни активни действия. Съпротивата на
пострадалия е била сломена чрез физическо насилие – нанасяне на множество удари
в различни части на тялото на св.П... Стореното от С. и двамата му
съизвършители е обективно съставомерно
по смисъла на чл.199 от НК. За отнемането на чуждата вещ те са използвали сила
и заплаха, което отличава престъпната им деятелност от състава на
престъплението “кражба”. При употребеното физическо насилие над пострадалия са
му причинили средна телесна повреда.
При индивидуализация на
наказанието за стореното от подс.С., съдът отчете следните обстоятелства:
Престъплението по чл.199 от НК разкрива висока степен на обществена опасност. Касае се за посегателство срещу
частна собственост, съпроводено със сила и причиняване на тежко увреждане на
здравето на пострадалия.
Личността на подсъдимия от
своя страна не разкрива особено висока степен на обществена опасност. И.С. е
отраснал в многодетно семейство. Според приложената по делото характеристика,
той е бил отгледан в относително добри условия. Въпреки това по-голямата част
от неговите братя са осъждани /в тази посока са приложените по д.пр.
свидетелства за съдимост на Светослав С. и Асен С./, което очевидно се е
отразило и върху поведението на настоящия подсъдим. Той е регистриран в ДПС за
две престъпни прояви с невисока степен на обществена опасност, за които са му
били наложени възпитателни мерки. Няма доказателства поведението на С. да е
било водещо за двамата му съучастници и по отношение на процесното деяние.
Съдът счита, че поради непълнолетието си подс.С. е бил по-лесно внушаем, като
поведението му не е подлежало на сериозен вътрешен “дебат” между аргументи и
контрааргументи. Въпреки това действията му на 29.072009 година не са били
резултат на лекомислие и увлечение. Видно от заключението на СПЕ е, че подс.С.
има добре развит мисловен процес, емоционална и волева устойчивост. От друга
страна подсъдимият е бил активен в реализиране на физическото насилие над
пострадалия /той е определен от П. като лицето, което го е удряло с нещо като
пръчка/. Не без значение за индивидуализацията на наказанието на С. е и фактът
на възстановяване на отнетата от него вещ на св.П..
При отчитане на изложеното,
но с акцент върху тежестта на деянието съдът индивидуализира наказанието на
подс.С. към минималния размер на санкцията лишаване от свобода, предвидена след
редукцията по реда на чл.63 ал.2 т.2 от НК. Съдът определи на подс.С. наказание
от две години и шест месеца лишаване от свобода. При императива на чл.373 ал.2
от НПК, съдът редуцира така определеното наказание с 1/3 по реда на чл.58а от НК и наложи за изтърпяване от подс. С. наказание от една година и осем месеца
лишаване от свобода. Съдът прие, че подсъдимият може да се поправи и превъзпита
в условията на обществена интеграция. Касае се за непълнолетно лице, за което
настоящето деяние обосновава първо осъждане. Престъплението е било извършено в
съучастие с още две лица, като активността на С. следва да се отчита именно от
гледна точка на общото причиняване на престъпния резултат. В подкрепа на извода
за налично основание за приложение на чл.69 от НК, съдът посочва и позитивните
данни за психо-физичното развитие на подсъдимия от СПЕ, като при изолирането ме
в пенитенциарно заведение би се стигнало до провокация на престъпни
нагласи. Поради тези причини съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от три години
по реда на чл.69 ал.1 от НК.
Съдът присъди в тежест на
подс.С. направените деловодни разноски.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: