РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Карлово, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320101170 по описа за 2024 година
Производството е по отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, предявен от М. А. К., ЕГН: ********** от гр. Б., обл. П.,
кв. „С.“ №**, чрез адв. П. К. против „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ************, адрес:
гр. С., район В., бул. „Т. А.“, ***-***, бизнес сграда „Т.“, ет.*.
В исковата молба и уточняващите такива се твърди, че през 2008 г.
ищецът получил кредит от „*** П. П. Ф.“ ЕАД в размер на 11 000 лв. В
момента не разполагал с никакви документи. В началото плащал вноските си,
но след две години, около 2010 г., поради болест и липса на средства, защото
останал без работа, спрял да плаща. Доколкото си спомнял останали много
малко пари от заема, който дължал. От датата на последното плащане по
кредита до настоящия момент минали повече от десет години. През този
период от време не бил получавал никакви писма и не били предприети
никакви мерки за събиране на вземането, нито били налагани запори върху
сметките му. Не му било известно за извършена цесия на вземането. В
началото на месец юли 2024 г. му се обадил служител на ответното дружество
и му съобщил, че дължи около 11 000 лева. Тъй като задължението било
погасено по давност, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
1
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата от
11 000 лева, поради погасяването на задължението по давност на основание
чл.110 ЗЗД и чл.111, ал.1, т.3 от ЗЗД, считано от 2013 г. Претендира разноски.
Ответното дружество, чрез пълномощника си юрк. В. Ц. признава иска.
Между ищеца и „*** П. П. Ф.“ ЕАД действително бил сключен Договор за
кредит № PLUS-01242076 от 08.08.2008 г., вземането по който било
прехвърлено от *** П. П. Ф.“ ЕАД в полза на „Ф. И.“ ЕАД с договор за цесия,
сключен на 08.07.2014 г. Служител на ответното дружество уведомил ищеца за
настъпилата цесия при проведен телефонен разговор.
Не се оспорва твърдението, че с ищеца са провеждани телефонни
разговори, с които е канен да плати извънсъдебно остатъчното си задължение
по Договор за кредит № PLUS-01242076 от 08.08.2008 г.
Моли съда да се произнесе при условията на чл.237 ГПК, като не му се
възлагат в тежест разноските по делото, тъй като признава иска и не бил дал
повод за завеждането му. Претендира разноски. Евентуално, прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на
ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка
със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК приема
следното:
В проведеното на 09.12.2024 г. открито съдебно заседание адв. К. –
пълномощник на ищеца, моли съда да постанови решение при условията на
чл.237 ГПК.
Предвид направеното от ответника признание на иска, съдът намира, че
не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите
доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно
решение, като го основе на признанието на иска. Предявеният иск е допустим,
доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от
търсената с иска защита.
Валидно е направеното признание, представляващо по същество
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение
2
на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно
положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което
от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни
пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в хипотезите на чл. 237,
ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание
предявената искова претенция.
По разноските:
Съдът намира, че право на разноски има ищецът и в случая разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение. Предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен по
арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на
иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се
преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на
разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на
съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на
иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Настоящият случай е именно такъв, доколкото не е спорно, че ответникът
актуализира ежемесечно в ЦКР задълженията на ищеца и с него са
провеждани разговори, в които е канен да ги заплати, т. е. претендира
съществуването им и с тези свои действия е станал повод за завеждане на
иска.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е
представил списък по чл. 80 ГПК. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в негова полза
следва да бъде присъдена сумата от 840.00 лева, включваща 440.00 лева –
заплатена държавна такса в производството и 400.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Минималното адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска е
1400.00 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно,
възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК
************, адрес: гр. С., район В., бул. „Т. А.“, ***-***, бизнес сграда „Т.“,
ет.*., че поради настъпила погасителна давност М. А. К., ЕГН: ********** от
гр. Б., обл. П., кв. „С.“ №** не дължи на дружеството сума в общ размер от 11
000 лева по Договор за кредит № PLUS-01242076 от 08.08.2008 г., сключен
между „*** П. П. Ф.“ ЕАД и М. А. К., вземането по който е прехвърлено от
„*** П. П. Ф.“ ЕАД в полза на „Ф. И.“ ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014 г.
ОСЪЖДА „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ************, адрес: гр. С., район В., бул.
„Т. А.“, ***-***, бизнес сграда „Т.“, ет.*., да заплати на М. А. К., ЕГН:
********** от гр. Б., обл. П. кв. „С.“ №**сумата от 840.00 лева,
представляваща направените по делото разноски.
ПРИСЪДЕНАТА в полза на ищеца сума може да бъде заплатена по
следната банкова сметка: *********************, с титуляр М. А. К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред П. о. с. в двуседмичен срок от
връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
4