Р
Е Ш Е Н И
Е
№ 2463 13.06.2019г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на пети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2345 по описа на ПРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание член 213, ал.2 от КТ.
Ищецът А.Я.Я., ЕГН ********** ***, представляван от адв. ***е предявил срещу ответниците „Еко
Инженеринг Веней“
ЕООД с ЕИК ********* и В.К.Ц. ***на това дружество иск за солидарното им
осъждане за заплащане на сумата от 22 896 лева, представляваща обезщетение
за незаконното му недопускане до работа за периода 07.02.2016г. – 07.02.2019г.,
законна лихва и разноски.
Ищецът
твърди, че е работил по трудов договор на длъжност „***” в „Еко
Инженеринг Веней” ЕООД, като със заповед от
29.03.2018 година трудовото правоотношение е било прекратено. Уволнението било
обжалвано и отменено със съдебно решение по гр. дело № 9347/2013г. по описа на ПдРС, като бил възстановен на работа с влязло в сила
решение на 10.08.2015 година. Ищецът твърди, че след като получил съобщение за
възстановяване на работа, се явил в срок на работа по седалище и адреса на
ответника, като установил, че дружеството е напуснало адреса и е освободило
наеманото помещение. Ищецът твърди, че се свързал по телефона с ***на
дружеството, направил лична среща с него, на която му било обещано да бъде възстановен
на работа, да му бъде оформена трудовата книжка и да му бъде изплатено
присъденото му обезщетение, като нито
едно от тези обещания не било спазено.
Ищецът сочи, че вина за недопускането му до работното
място носи и ***и едноличният собственик на дружеството „Еко
Инженеринг Веней” ЕООД В.Ц., който следва да отговаря
солидарно с работодателя за търсеното обезщетение за недопускане до работа.
В срока за писмен отговор такъв от ответниците не е
постъпил.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Съгласно чл.213, ал.2 от КТ работодателят и виновните
длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато
незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на
трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника/служителя за времето на
незаконното недопускане на работа. За
уважаване на иска следва да са налице кумулативно
следните предпоставки: да се установят съществуването на валидно трудово
правоотношение между страните за процесния период и
незаконното недопускане на работника до изпълнение на трудовата му функция.
Между страните
съществува трудово правоотношение, възникнало от сключен трудов договор,
съгласно който ищецът е бил назначен на
длъжността „***“ и основно месечно възнаграждение в размер на 533,18 лева. От
приложеното гр. дело № 12805/2014г. на І гр. състав се установява, че с влязло
в сила решение на 10.08.2015г. ищецът е възстановен на предишната, заемана
преди уволнението, длъжност- ***, а с съобщение до ищеца, връчено му на
16.11.2015г. последният е бил уведомен от съда, че е възстановен на
работа. От съдебното решение се
установява и обстоятелството, че последното БТВ на ищеца за пълен работен месец
е 533,18 лева.
От ищеца са ангажирани гласни
доказателства. Свидетелят Л.П. казва, че ищецът бил възстановен на работа от
съда, като заедно с него отишли да търсят ***на фирмата по нейния адрес и
седалище в гр. ***, бул. ***до ресторант „***“ като не открили никого.
Свидетелят сочи, че знае от ищеца, че е
правил и други опити да се свърже с ***на дружеството, които също не били
успешни. Свидетелят Х.П.казва, че е чул разговор между ищеца и *** Ц., но
разговорът се водил за неплатени заплати, а не относно недопускането му до
работа. По делото е представена водена кореспонденция между ищеца и Инспекцията
по труда, между ищеца и ***на **относно решаване на въпроса относно
възстановяването му работа. От представената служебна бележка, издадена от Пловдивинвест – 21 АД на 17.11.2015 година /л.10/, един ден
след получаване на съобщението от ищеца, че е възстановен на работа, се
установява, че дружеството-работодател е напуснало
наетите помещения на бул. „**“ № *, град ***. Ищецът е сигнализирал и Районна
прокуратура Пловдив за извършено престъпление по член 172, ал. 2 от НК от ***на
ответниковото дружество, изразяващо се в неизпълнение
на съдебното решение за възстановяването му на работа.
В разпоредбата на чл.213, ал.2 от КТ е посочено изрично, че е налице
недопускане на работа „през времето докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение“ на работника в предприятието, като напълно достатъчно е
работникът да не е допуснат незаконно и да е изявил готовност за работа дори и
един единствен път, за да се приеме, че е налице недопускане на работа.
Недопускането до работа е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на
основното задължение на работодателя да осигури на работника нормални условия
за изпълнение на работата по трудовото правоотношение. От момента на явяването
му на работа и незаконното му недопускане от страна на работодателя, работникът
има право на съответното обезщетение (Решение №613/29.12.2010г. по гр.дело № 1636/2009г. – IV г.о. ВКС; Решение№
683/21.12.2010г. по гр.дело № 1130/2009г. – IV г.о. ВКС). Установи
се, че ищецът е отишъл до офиса на дружеството, където установил, че същото
вече не пребивава на този адрес, установи се и обстоятелството, че се е свързал
с ***на дружеството, от когото не получил съдействие за възстановяването му на
работа, като работникът няма задължение да издирва други адрес на работодателя
си, доколкото няма данни да има изменение в мястото му на работа по см. на член
120 от КТ, ето защо съдът намира, че правопораждащият юридически факт
„недопускане на работа” е установен за периода на присъждане на
обезщетението.
Относно размера на обезщетението
след извършване на изчисления съобразно заложените критерии на начин на
формиране на работната заплата и член 162 ГПК, съдът намира същата за
основателна до размера на сумата 19 194,48 лева (533,18 БТВ по 36 месеца),
като в останалата част до пълния
предявен размер от 22 896 лева претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
Претендирана е законната лихва, вземането е лихвоносно и исковата молба има х-р на покана, не е налице забава на кредитора, поради
което на ищеца ще се присъди законната лихва върху процесното
обезщетение от завеждане на исковата молба – 07.02.2019г. до окончателното му
плащане.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски съразмерно с частта
на иска, която се уважава. Същият претендира и доказва такива в размер на 1200
лева – платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска
дължимите на ищеца разноски възлизат на 1005,99 лева.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважения иск, в размер на 4 % от присъдената на ищеца сума. В случая дължимата
ДТ по делото възлиза на сумата от 767,78 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Еко Инженеринг Веней“ ЕООД с ЕИК ********* и В.К.Ц., ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на А.Я.Я., ЕГН ********** *** сумата от
19 194,48 лв., представляваща обезщетение по чл. 213, ал.2 от КТ за времето, през
което не е бил допуснат на работа за периода
07.02.2016г.-07.02.2019г. , ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2019г. до окончателното и изплащане,
както и сумата от 1005,99 лева, представляваща
направените по делото разноски за адв.
възнаграждение, като отхвърля иска за разликата над предявения размер от
19194,48 лева до пълния предявен размер от 22 896 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „Еко Инженеринг Веней“ ЕООД с ЕИК ********* и В.К.Ц., ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата 767,78 лева,
съставляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПОС.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.