МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №8/10.02.2017г.
по НОХД №341/2016 година
по описа на ОС-СИЛИСТРА
Т.И.И. е предадена на съд, за това, че:
През
периода 28.09,2007г.-13. 08.2015г. в гр.Дулово, обл. Силистра, в условията на
продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери-5 031,22 лева , като не е подала декларации,
изискуеми по чл.49 ал.З от Закона за местни данъци и такси в Дирекция „Местни
приходи“ към община Дулово, в нито един от случаите на получени през периода
179бр. дарения от различни лица, на обща стойност 119022.18лева- престъпление по чл.255
ал.1,т.1,вр. с чл.26 от НК.
Съдебното
производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимата призна изцяло
фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. При наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния
състав постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът пледира за постановяване на
осъдителна присъда, като след редукцията по чл.58а НК следва да се наложи
наказание лишаване от свобода към размер от една година, с определен
изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 1000лв.
Защитникът излага доводи за наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства-самопризнание, съжаление,
съдействие на разследването, материално и семейно положение, преустановяване на
престъпната дейност преди образуване на наказателното производство. Моли
размерът на наложеното наказание да се определи в неговия минимум, като след
редукцията, да се отложи за изпитателен срок от три години. Размерът на
кумулативното наказание също да се определи в неговия минимален размер.
В последната си дума подс.И. изразява
съжаление.
Признатите от подсъдимата факти,
изложени в ОА са следните:
Подс. Т.И. към 2007г. живеела на
семейни начала заедно с бащата на двете си деца. В последствие двамата се
разделили и тя започнала сама да оглежда децата. По същото време започнала да подържа връзка по телефон с мъж
от Р.Турция, който започнал да й изпраща пари, които тя похарчвала за нуждите
на децата си. С течение на времето подсъдимата започнала да се запознава с
множество други мъже, които никога не е виждала на живо. Контактите се
осъществявали по телефон, „Фейсбук“ или „Скайп“. В резултат на създадените
запознанства, подсъдимата започнала да получава различни парични суми във
валута чрез международната система за експресни парични преводи „Western
Union”. Системата изисква сумите да се превеждат по банков път и да се
получават лично, като изпращача посочва имената на получателя, от коя държава
е, размера и валутата на превода. Лицето, което получава сумата трябва да
представи документ за самоличност, както и уникален десетцифров код съобщен му
от изпращача, като представителство при тази услуга не се допуска.
По този начин подс.И. получила парични
суми по 179бр. преводи както следва:
1. За 2007г. сумите от 1550,11€ с обща левова
равностойност 3031,54 лева;
2. За 2008г. сумите от 24 076,50 € и 780$ с
обща левова равностойност 48 112,66 лева;
3. За 2009г. сумите от 3 350100 € с обща
левова равностойност 6552,03 лева;
4. За 2010г. сумите от 1460,00 € на стойност
2855,51 лева;
5. За 2011г. сумите от 966,40 € на стойност
1890,11 лева;
6. За 2012г. сумите от 15754,69 € и 200 лева
на стойност 31 013,50 лева;
7. За 2013г. сумите от 10420,38 € на
стойност 20 345,29 лева;
8. За 2014г. сумите от 1859,73 € на стойност
3637,32 лева;
9. За 2015г. сумите от 810 € на стойност
1584,22 лева.
През периода 2007- 2015г. дължимият от Т.И.
данък по реда на Закона за местните данъци и такси върху получените като
дарение парични средства чрез международната система за експресни парични преводи
Western Union възлиза на 5031,22 лева.
ŒŒŒŒŒŒŒŒŒŒŒŒŒŒŒŒ
Признанието на фактите се подкрепя
безспорно от събраните по надлежния процесуален ред писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло поради
тяхната непротиворечивост-обяснения на подсъдимата, свидетелство за съдимост,
ДСМПИС, справки за извършени преводи и др. справки, банкови извлечения, писма
от община Дулово, НОИ, НАП, Агенция по
вписвания, Д“СП“, заключение на ССЕ и др.
Няма причина да не се кредитират
обясненията на подсъдимата, че получените суми, всъщност са дарени от различни
лица, без уговорка за връщането им, като целта им била да й помогнат за решаване
на финансовите затруднения. Липсват и доказателства в обратна насока. След като са придобити по безвъзмезден начин и
не са необлагаеми, тези средства са обект на облагане съгл.чл.44 ал.1 и 2 ЗМДТ.
Основният фактически извод посочен в
обвинителният акт се подкрепя от заключението на ССЕ, а именно:
Общият размер на получените парични преводи
чрез международната система за бързи разплащания „Western Union” за периода от
2007 до 2015г. е 119 022.18лв.
Дължимият данък се заплаща в двумесечен
срок от получаване на дарението след подаване на декларация по чл.47 ал.3 ЗМДТ.
Същият е изчислен по години в общ размер, тъй като не са подавани декларации, и
е в следния размер:
|
година
|
доход
|
Данък
по ЗМДТ
|
Дължим
данък
|
|
2007
|
3031.54
|
5%
|
151.58
|
|
2008
|
48112.66
|
5%
|
2405.63
|
|
2009
|
6552.03
|
5%
|
327.60
|
|
2010
|
2855.51
|
3.50%
|
99.94
|
|
2011
|
1890.11
|
3.50%
|
66.15
|
|
2012
|
31013.50
|
3.50%
|
1085.47
|
|
2013
|
20345.29
|
3.50%
|
712.09
|
|
2014
|
3637.32
|
3.50%
|
127.31
|
|
2016
|
1584.22
|
3.50%
|
55.45
|
|
За
периода
|
119022.18
|
|
5031.22
|
Видно е, че общият размер на дължимия
данък е 5031.22лв.
При решаване на въпросите залегнали в
разпоредбата на чл.301 НПК, се налагат следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, поради
което за подсъдимата е съществувало задължение
за деклариране на получените средства. Разпоредбата на чл.49 ал.3 от
същия закон вменява в задължение на получилите безвъзмездно имущество да
подадат декларация за облагането му с данък и заплащане на определения данък в
двумесечен срок от получаването му, като данъкът се заплаща в общината по
постоянния адрес на данъчно задълженото лице.
С бездействието си подсъдимата
обективно е осъществила състав на престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. с чл.26 НК, тъй като не е подала съответната декларация по чл.49 ал.3 ЗМДТ и не е декларирала нито едно от получените
дарения и по този начин е избегнала установяване и плащане на данъчни
задължения в размер на 5031.22лв, които
според чл.93 т.14 НК покриват признака „големи размери”. Всяко едно от тези 179бр. деяния, поотделно
осъществява един и същ състав на това престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите се явяват продължение на предшестващите от
обективна и субективна страна, поради което и престъпленията са извършени в
условията на чл.26 НК.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че с неподаването
на декларацията ще се избегне установяването, а оттам и плащането на дължимите
данъци върху получените като дарения суми.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК и след
като прецени, че не са налице условията на чл.58а ал. НК определи наказанието
ръководейки се от разпоредбите на Общата
част на НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно
минало и
оказаното съдействие при разследването. Като такова обстоятелство не
следва да се отчита и преустановяването на продължаваното престъпление преди
образуването на наказателното производство, тъй като това престъпление е
продължило през двумесечен срок в продължение на цели осем години. Многобройността на отделните деяние извършени
в този продължителен срок от време, значителността на придобитите доходи, които
средно месечно са в размер на 1653лв , без да е плащан дължимия данък върху
тях, съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства. Така при условията на
чл.5 НК съдът определи наказанието лишаване от свобода над минималния и под
средния размер, а именно 2 години, като
така определения размер основание чл.58а ал.1 НК намали с 1/3. По същият начин
е определен и размерът на наложеното кумулативно наказание глоба, а именно
1000лв.
Определеното по този начин наказание би
изпълнило най-качествено целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.
36 НК, по отношение както на личната, така и на генералната превенция, а
вземайки предвид и чистото съдебно минало на подсъдимата, съдът прецени, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнали и без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, като отложи изпълнението на наказанието за срок от три години.
Предвид изхода на делото подсъдимата е
осъдена да заплати разноските направени в хода на ДП.
Водим от тези съображения съдът
постанови своята присъда.