Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 183 от 09.09.2013г. по гр.д. № 380/ 2013г. по описа на Павликенски районен съд е отхвърлено искането на Т. И. Г. от с.В. за промяна на фамилното й име от Г. на Н., като неоснователно и недоказано. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от адв. Янкова, пълномощник на Т. Г. от с.В.. Счита решението на ВТРС за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това съображения. Счита, че неправилно съдът е интерпретирал отношенията между молителката и припозналия я за "битов конфликт", тъй като тези отношения са оставили трайно отражение в живота й. Счита, че в случая е от значение не толкова дали тя е известна в обществото с фамилното име, което е приела след припознаването, а субективното й усещане и нежелание да носи името на човек, който се е опитал да я омъжи за брат й и я е заплашвал. Счита, че точно това е важното обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР, което обуславя основателността на претенцията. Счита за неправилен извода на съда, че сегашното фамилно име на молителката не влияе на "нормалността" на живота й. Сочи, че тя не желае да бъде свързвана с баща й поради неговото отношение към нея. Счита за неправилен извода на съда, че при евентуално омъжване молителката ще смени фамилното си име, тъй като този извод се гради на едно бъдещо несигурно събитие. Моли въззивният съд да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи претенцията на Г.. В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника по жалба. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявена е молба с правно основание чл.19 ал.1 от ЗГР. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на претенцията. По направените оплаквания от страна на жалбоподателката, съдът намира същите за неоснователни. Действително, от събраните по делото доказателства-показанията на двамата свидетели, се установява, че припозналият молителката за свое дете И.Г.П заплашвал нея и майка й, тъй като молителката не желаела да се омъжи за сина на П. Установено е, че поради това, молителката избягала от дома на П и се върнала при своята майка в с.В.. Било свикано и М., което приело, че няма как молителката да стане снаха на баща си. Установява се, че поради тези обстоятелства отношенията между молителката и припозналия я са в разрив. Влошените отношения между родител и дете обаче не съставляват основание за прекъсване на законовата връзка по произход между тях и не може да бъде заличена от съда чрез промяна на фамилното име на молителката, каквото цели същата в настоящото производство. Същата сочи, че не желае да носи фамилното име на баща си поради опита му за посегателство върху нейната воля и личност и крайно негативното си отношение към него заради това. Морално укоримото поведение на бащата към дъщеря си в случая, не съставлява основание за промяна на фамилното име на молителката. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства, каквито в случая не са налице. Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателката неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение и същото не страда от посочените в жалбата пороци, то следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, които кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. Постановеното от ВТРС решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 183 от 09.09.2013г. по гр.д. № 380/2013г. по описа на Павликенски районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му. Председател: Членове: |