№ 56
гр. Шумен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора Румен Илиев Рачев (ОП-Шумен)
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500212 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260190 от 19.04.2021г. по гр.д.№1876/2017г., Районен съд - гр.Шумен е
оставил без уважение молбата на И.Д.Г. с ЕГН ********** за поправка на явна фактическа
грешка в диспозитива на решението по делото, като от "В.Й." бъде изписано "I. J" вместо
"И.Д.".
Недоволен от така постановеното решение останал молителя, който го обжалва,
навеждайки доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение, поради което моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде
уважена молбата му по чл.247, ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в
решението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна - Община Шумен и ШРП не са
депозирали отговор на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Шумен, изразява становище за допустимост
и неоснователност на претенцията.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
1
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР,
предявена от В.Й. Г., по която е било образувано гр.д.№1876/2017г. по описа на ШРС, с
искане за промяна на собственото и бащиното име на молителката, като в петитума на
исковата молба изрично е записано "…ОТ В.Й. НА И.Д.…". Вярно е, че в обстоятелствената
част на исковата молба, ищцата е обосновавала интереса си за търсената промяна с
променените вече имена във Великобритания през 2010г. на И.Д. с посочване в скоби - /I.
J/, но в петитума на претенцията липсва изрично заявено искане за изписване на името на
латиница по начин, различен от английската транслитерация по смисъла на чл.2, ал.2 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност. С решение
№828/10.11.2017г. по гр.д.№1876/2017г. на ШРС, съдът е допуснал исканата промяна на
имената на молителката от "В.Й." на "И.Д.", така, както е било поискано и от самата нея.
Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Три години след влизане в сила
на решението, и след като видяла транслитерирането на така промененото име в личната и
карта, молителката сезирала съда с процесната молба за поправка на очевидна фактическа
грешка в решението.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
На първо место следва да се изтъкне, че за да е налице очевидна фактическа грешка
по смисъла на закона, е необходимо да е налице несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста - диспозитива на решението. В
конкретния случай такова несъответствие не е налице. Съдът е обективирал волята си за
основателност на предявената претенция в мотивите на решението, и в диспозитива,
съобразявайки се изцяло с посоченото в петитума желание на молителя, е изразил същата
воля. Настоящата инстанция съобрази установената съдебна практика по приложението на
чл.2, ал.2 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, съобразно
която е допустима промяна в изписването на имената на латиница по начин, различен от
английската транслитерация, приета в Приложение №1 към правилника. За да се произнесе
съдът с такъв диспозитив, от една страна е следвало да бъде сезиран с подобно изрично
искане, каквото в настоящия случай няма, а от друга, за да е налице очевидна фактическа
грешка, е необходимо освен изричното искане и съдът да е приел за основателно това
искане, и да го е обсъдил в мотивите на решението си. Ето защо молбата по чл.247, ал.1 от
ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изложеното, и доколкото крайния извод на първоинстанционния съд за
2
неоснователност на молбата по чл.247, ал.1 ГПК съвпада с решението на настоящата
инстанция, атакуваното решение следва да се потвърди.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260190 от 19.04.2021г. по гр.д.№1876/2017г., по описа
на Районен съд - гр.Шумен.
На основание чл.247, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3