Решение по дело №71602/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9468
Дата: 24 август 2022 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20211110171602
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9468
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110171602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 108016/14.12.2021 г. на „.“ ООД, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.КНЯЗ . 93, представлявано от управителя
Бранислав ., със съдебен адрес: гр. София, бул. Дондуков № 93, партер, чрез адвокат И.И. срещу .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, , УЛ.ИВАН СУСАНИН 49, представлявано от . . .
– управител, чрез адв. И.А., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цветна градина“ № 10, ет. 2, ап. 3, с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на
сума в размер на 1 811,00 BGN /хиляда осемстотин и единадесет лева/ - задължение по
неизвършено плащане по Договор за наем, произтичащо от монтирани в отдавания по наем
имот охранителни ролетни щори, чиято цена се претендира, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред СРС.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за наем от 20.10.2018 г. ответникът е
отдал на ищцовото дружество недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул. Иван Сусанин №
49, помещение 1, 2 и 3 на партер. Твърди, че съгласно чл. 13, ал. 2 от Договора всички недвижими
подобрения по имота оставали собственост на наемодателя при прекратяване на договора. Счита,
че наемодателя следва да заплати на наемателя всички движими подобрения в имота. Твърди, че
договорът е прекратен на 30.08.2021 г., като до длъжника са отправяни многократни покани за
плащане на стойността на два броя охранителни ролетни щори на обща стойност 1811 лв., които
наемателят при прекратяване на договора и напускане на имота не е демонтирал, но плащане не
било настъпило. Сочи, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, което е било уважено и била
издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52141/2021 г. по описа на СРС, 120 състав.
Ответникът е подал възражение, че не дължи вземането по заповедта, поради което съдът е дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Моли съда да уважи исковата
претенция. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като
1
оспорва иска. Счита, че монтираните в имота охранителни ролетни щори след монтажа им
представляват недвижими вещи и попадат именно в уговорените между страните недвижими
подобрения. Позовава се на чл. 110 от ЗС. Оспорва стойността на ролетните щори, като сочи, че
претендираната такава не отговаря на действителната стойност. Сочи, че в случай, че ролетните
щори са движими, както твърди ищецът, неоснователна се явява претенцията за тяхната
равностойност, а не за самите щори. Прави възражение за прихващане със сумата от 5000 евро,
представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 13, ал. 1 от Договора между страните. Твърди,
че не е спорно, че в имота са извършвани ремонтни дейности, в това число и поставянето на
ролетните щори, но съгласие за това не е искано от наемодателя. Моли съда да отхвърли исковата
претенция, а при евентуалност да извърши прехващане с насрещно изискуемата сума за неустойка
за неизпънение по чл. 13, ал. 1 от Договора до размера на по-малкото вземане. Претендира
присъждане на разноски. Моли за отхвърляне на исковата претенция, а при евентуалност - прави
възражение за прихващане със сума в общ размер на 5000 евро до размера на по-малкото
вземане. Претендира присъждане на разноски.
В дадения от съда срок ищецът е оспорил възражението за прихващане като недопустимо,
като е посочил, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Договора, ако Наемодателят установи извършени
ремотни дейности в обекта, следва в тридневен срок да поиска преустановяването им, също така и
да потърси неустойка в този срок, а това не било сторено.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че между същите е сключен валиден Договор за наем от 20.10.2018 г., прекратен на 30.08.2021 г.,
както и че в наетия имот са били монтирани от ищцовото дружество два броя охранителни
ролетни щори, на основание чл. 146 от ГПК.
Въз основа на подадено на 07.09.2021 г. Заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, СРС, 120 състав е издал в полза на ищеца заповед от 17.09.2021 г. за сумата от
1811.00 лв. - главница по договор за наем и разноски в общ размер от 416.22 лв. Длъжникът по
заповедта е възразил с възражение в срок, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
Представени са копия на Договор за наем от 20.10.2018 г., сключен между страните,
Фактура № 3026/14.11.2018 г. за сумата от 1811.00 лв. с ДДС за охранителни ролетки с доставчик
„Лор Къмпани Партнър“ ЕООД и получател „.“ ООД, Приемно-превателен протокол от 12.12.2018
г. за монтиране на два броя охранителни ролетки, изготвен от „Лор Къмпани Партнър“ ЕООД за
доставени и монтирани два броя охранителни ролетки по Договор между „Лор Къмпани Партнър“
ЕООД и „.“ ООД.
По делото е допусната, изслушана и приета като компетентно изготвена съдебно-
техническа експертиза във връзка с приетото за разглеждане възражение за прихващане. Същата
установява, че демонтажа на процесните охранителни щори е с повишена сложност, тъй като
захващането на целия механизъм със съдържанието и носещата част към основата изисквало по-
специален подход, включващи подемна част, инструментариум и умения, които да се използват за
правилно и безопасно демонтиране на щорите. Вещото лице е категорично, че процесът на
демонтаж е свързан с обрушвания, засягане на армировка и други, в периметъра на локалните
действия по изваждане на закладните и укрепващи елементи, които биха увредили предимно
носещи стоманобетонни елементи на сградата и по-късно налагат извършване на допълнителни
строително-монтажни работи за възстановяването им в първоначалния вид, което не се препоръчва
от конструкторите. Вещото лице е уточнило, че в случая става дума за разрушение на малки части
в локален план на монтажните интервенции, при монтаж и демонтаж на закладните и носещи
2
елементи, като не става дума за фатално разрушение на сградата, а за порочни увреждания,
вследствие на демонтажа на трайно закрепени елементи – неразделна част от характерните
строително-монтажни работи при недвижимите имоти.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е по делото, че страните са такива и по Договор за наем от 20.10.2018 г.,
прекратен на 30.08.2021 г., както и че в наетия имот са били монтирани от ищцовото дружество
два броя охранителни ролетни щори. Тези обстоятелства са били приети за безспорни между
страните.
Съдът счита, че исковата претенция е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.
1 от Договора между страните, наемателят не може да извършва промени в имотите и ремонти без
писмено разрешение на наемодателя, където следва да се уточнят вида, обема и подробности за
изпълнение на работите, а в алинея 2 от същия текст е уговорено, че всички извършени
„недвижими“ подобрения в наетите имоти, остават в изключителна собственост на наемодателя,
без той да дължи заплащането им на наемателя.
Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1 от Закона за собствеността, недвижими вещи са
земята, растенията, сградите и другите постройки и всичко, което по естествен начин или от
действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката, а съгласно алинея 2 –
всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи. С оглед заключението по
изслушаната и приета като неоспорена и компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза,
съдът приема, че процесните охранителни ролетни щори се явяват движими вещи, тъй като същите
могат да бъдат премахнати, без за това премахване да се налага да се разруши самата постройка, в
която същите са монтирани. Безспорно е, че за тяхното премахване ще бъдат вложени средства с
оглед безопасното им демонтиране и възстановяване на имота във вида му преди тяхното
монтиране, но това не може да се възложи в тежест на наемодателя-собственик на имота, тъй като
съгласие за монтирането на щорите не е искано и такова не е и дадено.
За пълнота, следва да се отбележи, че ищцовото дружество не претендира връщане на
самата вещ, представляваща охранителни ролетни щори, а претендира тяхната стойност, която е
заплатена на доставчика им. Липсва каквото и да било основание по Договора за наем, което да
обуславя уважаването на тази претенция, дори да се приеме, че тези щори са станали част от
недвижимия имот, тъй като всички подобрения в имота, съставляващи „недвижими“ такива,
остават в собственост на наемодателя, без той да дължи заплащането им на наемателя, съгласно
чл. 13, ал. 2 от Договора между страните. Тъй като отношенията между страните произтичат от
договорни отношения между търговци, съдът счита, че същите добре са разбирали правата и
задълженията по Договора и същият има действието на закон за тях, като те не могат да черпят
права от собственото си поведение, с което са извършили действия или са бездействали, противно
на разпоредбите на договора. В случай, че наемателят беше поискал съгласието на наемодателя,
съгласно чл. 13, ал. 1 от Договора за поставянето на охранителните ролетни щори и такова
съгласие му беше дадено, едва тогава би могло да се обсъжда дължимостта на равностойността на
щорите на ищеца и то по стойността към момента на тяхната оценка, а не по фактурната цена,
заплатена от наемателя.
При така установеното, съдът счита, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва на ответника да се присъдят сторените разноски, а именно 350 лв. за адвокатски хонорар,
3
съгласно Договор за правна защита и съдействие № 37/18.02.2022 г. Ищецът няма право на
разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд,

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от на „.“ ООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, БУЛ.КНЯЗ . 93, представлявано от управителя Бранислав ., със съдебен адрес: гр.
София, бул. Дондуков № 93, партер, чрез адвокат И.И. срещу „., със седалище и адрес на
управление: гр. София, , УЛ.ИВАН СУСАНИН 49, представлявано от . . . – управител, чрез адв.
И.А., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цветна градина“ № 10, ет. 2, ап. 3, иск с правно основание
чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 1 811,00 лв. (хиляда осемстотин и единадесет лева) -
задължение по неизвършено плащане по Договор за наем, ведно със законна лихва от 7.9.2021
г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.КНЯЗ .
93, представлявано от управителя Бранислав ., да заплати на „., СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
УПРАВЛЕНИЕ: ГР. СОФИЯ, , УЛ.ИВАН СУСАНИН 49, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ . . . –
УПРАВИТЕЛ, сумата от 350 лв. (триста и петдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) за
направени разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4