Р Е Ш Е Н И Е
260129/22.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На десети март през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №2114 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №1729-0077 от 23.10.2020 год. на Директора на ОД на МВР –
гр.Шумен, с което на Д.Х.Б., с ЕГН**********,*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.209а, ал.1
от ЗЗ, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата си
излага конкретни мотиви, поради които обжалва наказателното постановление. В съдебно
заседание се явява лично и с упълномощени представители, като поддържат
жалбата. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни съображения
в подкрепа на искането си.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради следните
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2020 год. около 18.00 часа жалбоподателката
Д.Х.Б. се намирала на открито обществено место в гр.Шумен, на бул.“Славянски“
№30. При преминаването си покрай магазин „Брутал“, намиращ се на посочения
адрес нямала поставена защитна маска за лице, която да покрива носа и устата й.
Това обстоятелство било възприето от свидетеля М. Н., с когото Б. не била в
добри отношения. Поведението на жалбоподателката било заснето от намиращата се
в магазин „Брутал“ камера за видеонаблюдение, записът от която бил предоставен
от страна на Н. ***, които във връзка с възникнал скандал между Б. и Н.
посетили местонарушението. Материалите по случая били изпратени на Районна
прокуратура – Шумен на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН с оглед
данни за извършено престъпление по чл.355, ал.2 от НК. С Постановление за отказ
да се образува наказателно производство от 23.07.2020 год. било отказано
образува не наказателно производство, а преписката била върната на ОД на МВР –
Шумен с оглед преценка относно реализиране на административно-наказателната
отговорност на лицето. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление постановление №1729-0077 от 23.10.2020 год. на
Директора на ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Д.Х.Б., с ЕГН**********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на свидетелите М.И.М., М.Н.Н., Р.П.Ж., В.Г.Х., Р.Н.Ш.
и А.В.А., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
приложения като доказателство по делото видеозапис от охранителна камера, инсталирана
в магазин „Брутал“, намиращ се в гр.Шумен, бул.“Славянски“ №30, който е
предявен на страните по реда на чл.284 от НПК чрез неговото възпроизвеждане
чрез техническо средство и от който се установява, че жалбоподателката преминава
покрай витрината на магазина, без поставена маска, шал или друго защитно
средство, прикриващо носа и устата й, като изписания час на създадения
видеоклип е 18.02 часа, а датата 30.04.2020 год. При преценка на приложеното
като доказателство по делото - 1 брой компактдиск от охранителна камера съдът
съобрази обстоятелството, че същото следва да се третира като веществено
доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 НПК. Същото има качеството на предмет,
върху който има следи от престъплението, поради което без съмнение може да се
ползва. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по
този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви,
кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, могат да се
ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не
бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства,
визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 НПК.
В този смисъл е Решение №390/02.10.2009 год. по н.д. №393/2009 год., II н.о. и др.
Независимо от факта, че същото не може да бъде
подложено на експертиза, с оглед на обстоятелството, че видеозаписите от
охранителната камера са били самоизтрити
след изтичане на определен интервал от време, същото е било прегледано
непосредствено след създаването му от пристигналите на место полицейски
служители, които също свидетелстват за фактите, които са възприели, посредством
видеозаписа.
При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че
напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М.И.М., М.Н.Н., Р.Н.Ш.
и А.В.А.. Същите са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. По отношение
на свидетелските показания на свидетеля М.Н.Н. съдът установи, че независимо от
трайните му влошени отношения с жалбоподателката, същите са последователни и
както бе посочено и по-горе кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани.
В същото време обаче по отношение на свидетелските
показания на свидетелите Р.П.Ж. и В.Г.Х., съдът намира, че същите кореспондират
помежду си, но и двамата свидетели свидетелстват относно инцидент, станал между
жалбоподателката и свидетеля М.Н.Н. на същия ден – 30.04.2021 год., но в
обедните часове на деня. А с оглед на изложеното се налага извода, че разпита
на посочените двама свидетели не допринася
за изясняване на фактическата установка по делото, свързана с инцидента,
станал на 30.04.2020 год., около 18.00 часа и не следва да лъдат кредитирани в
тази си част. В същото време обаче, показанията на сочените двама свидетели
следва да бъдат кредитирани в частта, в която същите свидетелстват за влошеното
здравословно състояние на жалбоподателката, както и за трайно влошените
отношения между нея и свидетеля Н..
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в сила към датата на извършване на деянието/ При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион, а съгласно ал.4 от същата разпоредба При обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
В
тази връзка със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 год., изм. със заповед №№ РД-01-236
от 24.04.2020 год. На Министъра на здравеопазването и
по-конкретно в чл.1, т.9 на същата е въведено задължение за всички лица, които
се намират в закрити или на открити обществени места /в т.ч. транспортни
средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири,
храмове, зали, улици, автобусни спирки и др./ да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, прикриващо
носа и устата /в т.ч. кърпа, шал и др./. Първоначално заповедта е била в сила
от 12.04.2020 год. до 26.04.2020 год., като със заповед №№ РД-01-236
от 24.04.2020 год. срокът й на действие е продължен до 13.05.2020 год.
включително, като впоследствие със Заповед №РД-01-247/01.05.2020 год. т.9 от Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 год. е изменена, като са заличени
думите „или на открити“ и думите „паркове“ и „улици, автобусни спирки“. Посочените
заповеди представляват общ административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно
разпоредбата на чл.73 от и доколкото
целта му е била осигуряване на живота и
здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да
бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен
факт е, че в хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово
осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на
извършване на деянието /30.04.2020 год./, като същата е била отменена едва след
това със Заповед
№РД-01-247/01.05.2020 год., считано от 01.05.2020 год.
От материалите по
делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите М.И.М., М.Н.Н., Р.Н.Ш. и А.В.А., се
установява по безспорен начин, че на 30.04.2020 год. по време на действие на въведеното с
посочената по-горе заповед задължение за всички лица, които се намират в
закрити или на открити обществени места /в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали,
улици, автобусни спирки и др./ да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, прикриващо носа и
устата /в т.ч. кърпа, шал и др./ жалбоподателката се е намирала на бул.“Славянски“
в гр.Шумен, което место представлява „обществено место“ по смисъла, вложен в
разпоредбата на §1а от ДР на ЗЗ, като не е имала поставена маска или друго
предпазно средство.
С оглед на изложеното
се налага извода, че Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ /в сила към 30.04.2020
год., във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ /в сила към 30.04.2020 год./ и напълно
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната й отговорност
за описаното деяние.
При преценка на деянието съдът съобрази обстоятелството, че след извършване
на деянието и преди издаване на наказателното постановление е последвала
промяна, както в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, така също и на разпоредбата
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. В този смисъл обаче първоначално въведеният в
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ текст не е отпаднал, а е бил видоизменен в
разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗ, който съдържа идентична възможност за
министъра на здравеопазването да въвежда временни противоепидемиологични мерки.
В същата насока е и изменението в разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, която
първоначално е препращала към разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, доколкото
именно в текста на същата /в сила към датата на извършване на деянието/ е била
предвидена възможността на министъра на здравеопазването да издава съответни
заповеди, въвеждащи временни противоепидемиологични мерки. След изменението
такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗ /изм. бр.44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год.), поради което и разпоредбата на чл.209а, ал.1 от НК /Изм. ДВ, бр.34
от 2020 год., в сила от 09.04.2020 год., бр.44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год./ препраща именно към текста на чл.63, ал.4 от ЗЗ.
В същото време обаче съдът
намира за основателно направеното от страна на жалбоподателката искане за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална
дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите,
визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при
който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали
случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени
всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. При преценка на
конкретния случай съдът съобрази обстоятелството, че деянието, предмет на
обжалваното наказателно постановление е извършено на 30.04.2020 год., а считано
от 01.05.2020 год. със Заповед
№РД-01-247/01.05.2020 год., считано от 01.05.2020 год. посоченото
задължение за носене на маски или други предпазни средства на открити
обществени места е било отменено. Посоченото обстоятелство не може да бъде
възприето като по-благоприятен закон по смисъл вложен в разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН. Доколкото самата противоепидемична мярка, въведена във връзка с
обявеното извънредно положение има временен характер, то последващата отмяна на
посочената мярка действа занапред и не
може да се възприеме като обстоятелство, имащо характер на по-благоприятен
закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. В същото време обаче отмяната на
посочената забрана считано от деня, следващ н.деня на извършване на
нарушението, може да се тълкува като обстоятелство, водещо до извод за по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние. При преценка на това
обстоятелство съдът съобрази и влошеното здравословно състояние на жалбоподателката,
което се установява както от събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Р.П.Ж. и В.Г.Х., така също и от
представените в тази насока писмени доказателства и по-конкретно от представените Епикризи, резултати от образно изследване, магнитно резонансно
изследване, експертни решения и от които се установява, че Б. е претърпяла
операция по повод аневризма в мозъка, вследствие на което страда от Епилепсия
със средно чести припадъци.
В своята съвкупност
посочените обстоятелства сочат на извода, че както обществената опасност на
дееца, така също и и обществената опасност на конкретно извършеното деяние, се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
съответния вид по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, респективно съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН и с приложението на този институт биха били постигнати целите на
генералната и индивидуалната превенция. При преценка на маловажността на случая
съдът съобрази и обстоятелството, че подобен извод е бил постигнат и от
представителя на Районна прокуратура – Шумен, който в постановлението за отказ
да се образува наказателно производство по недвусмислен начин сочи, че деянието
се отличава с ниска степен на обществена опасност и същото е явно
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. А посочената разпоредба визира
именно случаи, които макар и формално да осъществяват признаците на предвидено
в закона нарушение или престъпление, поради своята малозначителност същите не
са общественоопасни или тяхната обществена опасност е явно незначителна.
В същото време съдът съобрази и факта, че от
страна на административно-наказващият орган са изложени само лаконични мотиви
относно приложението на чл.28 от ЗАНН, които на практика се приравняват на
липса на такива. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма
на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление или електронен фиш страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази
връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че
в настоящото производство жалбоподателят е представил доказателства за
направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева намира, че
искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано. В
тази връзка при преценка на направеното
от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът
намира същото за неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя писмени
доказателства във връзка с депозираната жалба е било заплатено възнаграждение
за един адвокат в размер на 200 лева. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН
предвижда, че в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както
и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение, визирани в
разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер значително
под минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от същата
наредба. С оглед на изложеното се налага извода, че същото не е прекомерно,
поради което и възражението за неговото намаляване на основание разпоредбата на
чл.63, ал.4 от ЗАНН следва да бъде оставено без уважение. С оглед на изложеното въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 200 лева, включващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно изхода на делото и съгласно
представен списък.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №1729-0077 от 23.10.2020 год. на
Директора на ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Д.Х.Б., с ЕГН**********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР –
гр.Шумен да заплати на Д.Х.Б., с ЕГН**********,***
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: