Р Е Ш Е Н И Е № 260456
01.12.2020г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 28.10.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
Секретар: Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 2226 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 189/27.07.2020 г. по гр.д.№ 1067/2019 г. Карловският районен съд е
отхвърлил предявените от Г.П.И., Г.И.И. и Р.И.И. от гр.Карлово искове да бъде
осъдено ответното „ДЗИ – ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ГР.София да заплати на
съищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, гр.София сумата от 3100 лв.,
представляваща задължение по застраховка „Живот“, сключена мегду „ДЗИ-ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД и наследодателя на ищците-И. Р. И. в полза на кредитора „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за изплащане на неизплатената част от Договор за
пердоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 11.10.2018 г., сключен
между кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и кредитополучателя И. Р. И..
В срока
по чл.259 ГПК е постъпила въззивна жалба срещу решението от ищците Г.П.И., Г.И.И.
и Р.И. И.. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно и молят да бъде
отменено, а предявените искове- уважени с присъждане и на направените деловодни
разноски. Излагат съображения за това, че първоинстанционният съд е дал
неправилна правна квалификация на исковете като такива по чл.134 ЗЗД, което е
довело до постановяване на неправилното решение. Поддържат, че претенциите са с
правно основание по чл.448, ал.1, вр.чл.383, ал.1 от КЗ и следва да бъдат
уважени.
В
отговор на въззивната жалба въззиваемото „ДЗИ-ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД излага
сдтановище за правилност на решението и настоява то да бъде потвърдено.
Поддържа, че исковете са неоснователни, тъй като настъпилата смърт на
кредитополучателя поради заболяване не е покрит от застраховката риск, според
която такъв е смърт вследствие на злополука. Претендира разноски.
Пловдивският
окръжен съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, прие следното:
Производството
пред РС е образувано по искова молба от Г.П.И., Г.И.И. и Р.И.И. , в качеството
им на наследници по закон на И. Р. И., поч.на 20.05.2019 г. Твърдяли са, че
наследодателят им е имал сключен договор за потребителски кредит без
обезпечение от 11.10.2018 г., сключен с Обединена българска банка АД на
стойност 10 000 лв., усвоен по банкова сметка. ***, при сключването му банката
предложила, а кредитополучатуелят се съгласил да сключи за своя сметка
застраховка „Живот“ с ответното ДЗИ-Животозастраховане ЕАД, като подписал
застрахователен сертификат № ********** към групова застраховка „Живот“ и
ежемесечно заплащал дължимата застрахователна премия. Договорено било
застрахователното обезщетение да се превежда директно на банката и да се
използва за погасяване на задълженията на кредитополучателя. Съгласно условията
на договора за застраховка, застраховащ е Обединена българска банка АД, а
ползващи лица- застрахованото лице- получател на потребителския кредит или
законните му наследници. При настъпване на застрахователно събитие дължимата
застрахователна сума или част от нея се изплаща на застраховащия с цел
погасяване на задълженията на застрахования, произтичащи от договора за кредит.
Към датата на смъртта си наследодателят на ищците имал непогасен остатък от
главницата по кредита в размер на 3100 лв. Поради настъпилото застрахователно
събитие- смърт на кредитополучателя, ищците, като негови наследници и ползващи
се лица по застраховката, предявили претенция пред застрахователя с искане да
бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на остатъка по кредита в
полза на застраховащия- банката. Ответникът отказал изплащане на обезщетението
с мотив, че покрит риск съгласно застраховката била смърт вследствие на
злополука, а не смърт поради заболяване, какъвто бил процесния случай. Ищците
считат, че отказът е неоснователен, поради което с исковата молба са предявили
искане към съда да постанови решение, с което да осъди ДЗИ- Животозастраховане
ЕАД да заплати на Обединена българска банка АД застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 3100 лв., представляваща остатъка от непогасената главница
по потребителския кредит към датата на настъпване на застрахователното събитие-
смърт на кредитополучателя.
В
отговора на исковата молба ответното ДЗИ – Животозастраховане ЕАД е оспорило
иска с единственото правоизключващо възражение, че сключената застраховка с
наследодателя на ищците не покрива риска
смърт на кредитополучателя поради заболяване, тъй като сключеният
потребителски кредит е от вида „Златна възраст“, по който се застрахова само
риска- смърт вследствие на злополука, но не и вследствие на заболяване.
С доклада по делото на осн.чл.146 ГПК
районният съд е квалифицирал претенцията по чл.134 ЗЗД , поради което с
определение от 04.02.2020 г. е конституирал служебно като съищец в
производството на осн.чл.134, ал.2 ЗЗД Обединена Българска Банка АД като
длъжник на кредиторите-ищци.
Новоконституираният
съищец не е взел становище по исковете.
Относно
правната квалификация на исковете.
Изложените
в исковата молба фактически твърдения и заявения въз основа на тях петитум
обуславят правна квалификация на исковете по чл.383, ал.1, изр.последно КЗ / в
сила от 01.01.2016 г./. С тази правна норма законодателят е запълнил
съществуващата законова празнота в отменения Кодекс за застраховането, като е
уредил правото на пряк иск на
кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. Разпоредбата регламентира
субективното право на длъжника по
договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на
застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен
договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното
правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на
тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна –
застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т.е. той на
самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане
на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по
сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто
размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит
– „по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички
права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената
част от задължението”. Наред с това, с нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) е уредено
правното задължение на кредитора при смърт на длъжника-застраховано лице по
застрахователен договор по повод негово неимуществено благо да предприеме с
грижата на добър стопанин, всички необходими действия относно претендирането и
изплащането от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение.“.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 382, ал. 3, изр. последно КЗ
и чл. 382, ал. 3, ирз. първо от КЗ води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора
да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило
застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за
кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск
срещу застрахователя. Допустимото искане е за осъждане на застрахователя да
заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера
на непогасената част от задължението по кредита.
Разпоредбата на чл. 383, ал. 1 КЗ, предвижда следното: При застраховка,
сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е
длъжник, или трето лице, което е заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера
на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение
на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и
разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.
При описаната законова регламентация на отношенията по повод сключена
застраховка като обезпечение на породени
по кредитно правоотношение парични задължения следва, че надлежни страни в
производството са кредитополучателят- длъжник, респ.неговите наследници по
закон като ищци, застрахователят- като ответник и кредиторът- банката като
съищец, конституиран на осн.чл.26, ал.4 ГПК. С оглед на това правилно
първостепенният съд е конституирал служебно банката като съищец, макар и посочвайки
различно правно основание за това.
Успешното провеждане на предявените искове изисква да се установи при условията на пълно и главно
доказване сключване на договор за застраховка "Живот " в полза на банката – кредитор, който покрива
рискове, свързани със живота, здравето и телесната неприкосновеност на
наследодателя на ищците, настъпване на застрахователно събитие при
действието на застрахователния договор.
В тази връзка, установено е по
делото, а и липсват оплаквания във въззивната жалба и отговора относно
възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, а именно:
Ищците се легитимират като наследници по закон на И. Р. И., починал на
20.05.2019 г.
Между наследодателя на ищците и „Обединена българска банка“ АД е бил
сключен договор за потребителски кредит без обезпечение от 10.11.2018 г., по
силата на който на кредитополучателя е отпуснат паричен заем в размер на 10 000
лв. , платим на 70 месечни анютетни вноски до 10.08.2024 г. / съгласно
приложения към договора погасителен план/.
Не е спорно обстоятелството, че по предложение на банката, обективирано
в чл.22, ал.1 от договора, кредитополучателят е сключил застраховка
„Живот“ за своя сметка и в полза на
банката с ответното ДЗИ-Животозастраховане ЕАД. В тази насока са и представените
Договор от 25.08.2017 г. за групова застраховка „ Живот“ за получателите на
потребитески кредити, сключен между
„СИБАНК“ АД / чийто правоприемник се явява кредитодателя „Обединена българска
банка АД/, и застрахователя, Общи условия на групови застраховки „Живот“,
връчени и приети от кредитополучателя И. срещу подпис на 10.11.2018 г., т.е. в
деня на сключване на потребителския кредит. По делото липсва застрахователния
сертификат, чието съществуване по принцип не се оспорва , за представянето на
което доказателство ответникът е бил задължен на осн.чл.190 ГПК. Същият не е
представен поради причина, че не е бил открит в архива на банката, където,
според твърденията на застрахователя, е следвало да се намира. Значението на
този доказателствен дефицит ще се обсъди по-долу в изложението.
Не е оспорено от ответника обстоятелството, че смъртта на
кредитополучателя е настъпила по време на действие на процесната застраховка.
Безспорно и документално установено е с приложените медицински документи, че
смъртта на наследодателя на ищците е настъпила вследствие на заболяване.
Така единственият спорен въпрос по делото е свързан с повдигнатото от
ответника правоизключващо възражение за това, че застраховката не покрива риск
смърт вследствие на заболяване. Твърденията в тази насока са, че сключеният
потребителски кредит с наследодателя на ищците е от вида „Златна възраст“,
който продукт е бил предлаган от „Сибанк“ АД преди вливането й в „Обединена
българска банка“ АД- неин универсален правоприемник. Според условията на
груповата застраховка „Живот“ за получатели на потребитески кредит при този вид
кредити се покривали рисковете смърт и/или инвалидност над 75% от злополука, но
не и смърт от заболяване, който покрит риск касаел останалите потребитески
крадити. Въззивният съд намира, че ответникът не е провел необходимото пълно
доказване на правоизключващото си възражение. Събраните по делото доказателства
не установят без съмнение факта, че със сключения договор за застраховка между
кредитополучателя и застрахователното дружество е покрит само риска смърт от
злополука. На първо място ,от съдържанието на представения договор за
потребителски кредит не следва, че същият представлява продукт „Златна възраст“,
каквито е предоставяла преди вливането „Сибанк“ АД. Недоказани по делото са
твърденията на ответника, че продуктите на „Сибанк“ АД, вкл.процесният вид
потребителски кредити, претърпели известни промени в наименованията по чисто
търговски, маркетингови причини. Поради това било отпаднало наименованието
„Златна възраст“ за потребителските кредити от процесния вид, но договорът с
наследодателя на ищците бил именно такъв. Тези твърдения остават без подкрепа
от събраните доказателста.
На следващо място, в
представените Общи условия на групови застраховки „Живот“, изрично в раздел “
Застрахователни покрития / Покрити рискове/, са посочени като основни покрити
рискове : смърт от заболяване или злополука / чл.4.1 от ОУ/; инвалидност от
злополука /чл.4.2 от ОУ/. Разпоредбата
на чл.348,
ал.1 от КЗ предписва, че Общите условия на
застрахователя, установени предварително за сключването на определен
застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при
сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите
от застраховащия общи условия са неразделна част от застрахователния договор. При това положение следва да се приеме за
установено, че с процесната застраховка са покрити всички основни рискове,
фигуриращи в Общите условия, които кредитополучателя е получил и заявил
писмено, че приема.
Обобщеният извод е, че
са доказани всички правнорелевантни факти и предявените искове са доказани по
основание. Ответният застраховател следва да лъде осъден да заплати на банката
остатъка от непогасения кредит, възлизащ на сумата от 3100 лв., по отношение на
резмера на която спор липсва.
Поради несъвпадане с
крайните изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се
отмени , а предявените искове да се уважат изцяло.
При този изход на спора
и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищците ще се присъдят направените пред двете
инстанции деловодни разноски. Такива се констатираха в размер от 124 лв. пред
РС и 450 лв. платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от
62 лв. ДТ за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 189/27.07.2020 г. по
гр.д.№ 1067/2019 г. Карловският районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, по исковете на Г.П.И.
с ЕГН **********, Г.И.И. с ЕГН ********** и Р.И.И. с ЕГН **********, предявени
по реда на чл.383 КЗ, „ДЗИ-ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адре на управление гр.София, бул.Витоша № 89 да заплати на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Витоша № 89Б сумата от 3100 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Живот“, сключена като обезпечение по Договор за
потребителски кредит от 11.10.2018 г. между „Обединена българска банка“ АД и
кредитополучателя И. Р. И., която сума представлява непогасения остатък от
кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие- смърт на
кредитополучателя / 20.05.2019 г./.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адре на управление гр.София, бул.Витоша № 89 да
заплати на Г.П.И. с ЕГН **********, Г.И.И. с ЕГН ********** и Р.И.И. с ЕГН **********-
и тримата от гр.К., ул.*** сумата 636 лв. деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: