РЕШЕНИЕ
№ 260002 11.01.2021г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание тридесети декември две хиляди и двадесета
година:
Председател:
Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №837 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение **60002/01.09.2020г.,
постановено по гр.д.№347/20202г. по описа на РС- В. е отменена, на основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, Заповед №391/15.05.2020г. на Директора на Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- гр.В.,
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, с която е
прекратено трудовото правоотношение със С.Й.А.- Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***.
Възстановена е на основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ, С.Й.А.- Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на длъжността
„технически сътрудник“ в Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и
туристически информационен център“- гр.В., с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.„В.Г.“ № 2.
Осъдено е Общинско предприятие
„Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- гр.В., с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, да заплати на С.Й.А.- Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225 КТ, сумата от 3099,60лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение, за периода от 18.05.2020г. до
18.09.2020г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, като е
отхвърлен предявения иск от С.Й.А.- Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
против Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен
център“- гр.В., с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“
**, за разликата над сумата от 3099,6лв. до пълния претендиран размер от
4649,40лв. и за периода от 19.09.2020г. до
18.11.2020г.
Осъдено е Общинско предприятие
„Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- гр.В., с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, да заплати на С.Й.А.- Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
516,67лв. разноски по делото.
Осъдена е С.Й.А.- Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, да заплати на Общинско предприятие „Спортни имоти,
пазари и туристически информационен център“- гр.В., с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 278,67лв. разноски по делото.
Осъдено е Общинско предприятие
„Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- гр.В., с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС- В., сума в размер на 323,98лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически
информационен център“- гр.В., представляван от Директора Г.С.М., чрез
пълномощника му адв.Д.С. *** в неговата уважителна част, с която е отменена на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, Заповед №391/15.05.2020г., на Директора на
Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“-
гр.В., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата и същата е
възстановена на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата на длъжността
„технически сътрудник“ в Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и
туристически информационен център“- гр.В., с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. В.. Съответно е осъдено Общинско предприятие „Спортни имоти,
пазари и туристически информационен център“- гр.В., с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, да заплати на ищцата, на основание
чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 от КТ, сумата от 3099,6лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за
периода от 18.05.2020г. до 18.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.
Твърди се, че постановеното
решение в обжалваната му част е неправилно, издадено в противоречие с
материалния закон и при неправилно съобразяване на събраните по делото
доказателства и е необосновано.
Визира се, че за да уважи
исковата претенция първоинстанционният съд е приел, че Ответникът- работодател
е следвало да установи пълно и главно, че надлежно е упражнил потестативно си
право на уволнение, като в конкретното звено в предприятието, в което е
работила ищцата, работата е била спряна по обективни причини и че периодът на престой
е бил поне 15 дни.
В този смисъл се сочи, че съдът
правилно е приел, че за периода от началото на извънредното положение до
издаване на процесната заповед в отдела, в който е работила ищцата са
продължили да работят само двама служители, а именно служители, заемащи длъжността
„Главен счетоводител“ и „Човешки ресурси“. Правилно е приел и, че съгласно
Заповед №139/16.03.2020г. на Директора на ОП „СИП и ТИЦ“, считано от
17.03.2020г. е спряна дейността на Отдел „Платено паркиране“, Отдел „Минерални
бани“ и Отдел „Маркетинг“ и били затворени за посещения всички обекти, за които
предприятието отговаря, а именно: „Туристически информационен център“, Покрит плуване
басейн, Градски стадион- В., обект „Кална баня“ и обект „Радонова баня“.
Твърди се, че съдът неправилно е
приел, че отдел „Финанси и контрол“ не е спрял работа.
В тази връзка се сочи, че от
събраните по делото доказателства от този отдел са работили само главен
счетоводител и човешки ресурси. Следователно може да се говори за спиране на
дейността на част от предприятието, а служителите, които са останали да работят
всъщност са извършвали дейности по администриране и обслужване на действащото
звено „Пазари“, както и са обработили трудовите досиета на служителите в
престой.
Сочи се, че съгласно Заповед №154/27.03.2020г.
на Директора на предприятието е преустановена и работата на други служители от
отдел „Финанси и контрол“ към предприятието.
В тази насока се твърди, че съдът неправилно е
приел, че само Б. е преустановила работа, напротив от целия отдел „Финанси и
контрол“ по време на извънредното положение са работили реално само 2 души от
общо 11 и това са били Главен счетоводител и Човешки ресурси, които са
обслужвали дейността на единственото работещо звено отдел „Пазари“.
Посочва се, че съдът не е взел
под внимание и обстоятелството, че общинското предприятие- ответник има
установени 78 щатни бройки, обособени в шест отдела, от които по време на
обявеното извънредно положение е функционирал само един отдел „Пазари“ и то не
в пълен обем с оглед приетите към момента противоепидемиологични мерки. Всички
останали отдели са спрели своята дейност, като само двама служители от отдел
„Финанси и контрол“ и Директора на предприятието са продължили своята дейност,
именно за да осигурят оперативното управление и ръководство на отдел „Пазари“.
Твърди се, че цитираната
съдебна практика от първоинстанционният съд е неотносима към конкретният
случай, тъй като не са касае за установяване на престой само на един служител,
а на почти всички отдели от предприятието, така както са посочени по- горе.
Счита се, че неправилен изводът
на съда, че не били събрани доказателства за спиране на дейността през този
период. Напротив самият съд обсъжда тези доказателства в констативно- съобразителната
част на своя съдебен акт.
Сочи се, че по делото безспорно
е установено, а и приетата експертиза доказва, че за периода на престой е
работило само едно звено „Пазари“ и нито един друг отдел.
Визира се, че обсъждането от
съда, дали длъжността на ищцата е следвало да бъде поставяна в престой или не
след като Директорът е бил на работа е извън предмета на съдебен контрол.
Приема се, че безспорно е
установено по делото, че е осъществено фактическото основание за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, като спирането
на работата е обективен факт.
Искането е за отмяна на
постановеното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове, като неоснователни, както и да се присъдят
сторените по делото съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от С.Й.А.- Б., представлявана от Адвокатско дружество
„д-р П.П.П.“, представлявано от Управителя д-р Р.Ц.П., чрез упълномощения от
дружеството адв.П.П..
Твърди се в същият, че
подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава се оспорва изцяло.
В този смисъл се сочи, че основанието
за уволнение по чл.328, ал.1, т.4 от КТ в случая не е осъществено, поради което
уволнението на това основание се явява незаконно, като с достигането до този
краен правен извод, първоинстанционния съд е постановил едно законосъобразно
решение.
Приема се също така, че
основанието за уволнение по посочения по- горе текст е приложено при
заобикаляне на закона и злоупотреба с право.
Визира се, че с оглед
основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ обуславя основателността и
на останалите искове исковете
по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
Искането е да се отхвърли, като
неоснователна въззивната жалба на Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и
туристически информационен център“ гр.В. против уважителната част на решение **60002/01.09.2020г.
по гр.д.№347/2020г. по описа на РС- В. и да се остави в сила последното в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
По отношение на третия иск се
моли да се има предвид, че пълния 6-месечен период, в който ищцата е останала
без работа изтича на 18.11.2020г. и С.А.- Б. не е започнала нова работа, поради
което на последната се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в пълен размер.
В тази връзка се сочи, че е подадена отделно от отговора насрещна въззивна
жалба.
Моли се за присъждане на
сторените за двете съдебни инстанции разноски.
Против цитираното по- горе
съдебно решение е постъпила насрещна въззивна жалба от С.Й.А.- Б., представлявана от
Адвокатско дружество „д-р П.П.П.“, представлявано от Управителя д-р Р.Ц.П.,
чрез упълномощения от дружеството адв.П.П. в частта в която искът по чл.344,
ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е оставен без уважение за разликата от
3099,60лв. до пълния претендиран размер от 4649,40лв., възлизаща на
1 549,80лв., за периода от 19.09.2020г. до 18.11.2020г.
Твърди се, че в тази му част
решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В тази връзка се сочи, че
районният съд е приел, че Заповед №391/15.05.2020г. на Г.С.М.- Директор на „ОГГСИП
и ТИЦ“, с която е бил прекратен трудовият договор на А.- Б. е била връчена на
последната на 18.05.2020г., като 6-месечният срок по чл.225, ал.1 от КТ е
започнал да тече от тази дата и изтича на 18.11.2020г.
Към датата на приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция /18.08.2020г./, са били изтекли 3
месеца от връчване на уволнителната заповед, поради което първоинстанционният
съд не е могъл да вземе предвид фактите, настъпили след 18.08.2020г.
Визира се обаче, че до
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, пълният 6- месечен
срок по чл.225, ал.1 от КТ ще е изтекъл.
Ето защо за въззивния съд, на
основание чл.235, ал.3, във вр. с чл.273 от ГПК ще има правомощие да отчете
това новонастъпило обстоятелство и да присъди обезщетение и за периода след
постановяване на първоинстанционното решение.
Твърди се, че в този период С.А.-Б.
продължава да е без работа в резултат на незаконното уволнение.
Приема се, че с оглед
основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, искът по чл.344,
ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен в пълния претендиран 6- месечен размер на обезщетението, възлизащ
на 4649,40лв.
Твърди се, че първоинстанционният
съд е допуснал техническа грешка като е приел, че датата на последното съдебно
заседание в първата инстанция е 18.09.2020г. (а не 18.08.2020г.) и в резултат
на това е уважил иска за сумата от 3099,60лв. за периода от 18.05.2020г. до
18.09.2020г., вместо да го уважи за 2 324,70лв. и за периода от
18.05.2020г. до 18.08.2020г.
Поради това, че към датата на
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция ще бъде изтекъл
пълният 6- месечен срок от /18.05.2020г. до 18.11.2020г./, за който се
претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и с оглед на гореизложеното, че за
този период искът по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ се приема
заявява основателен се счита, че тази грешка няма да се отрази на крайния изход
на делото и пред въззивния съд няма да съществува процесуална пречка за уважаване
на иска в пълния претендиран размер.
Искането е да се отмени, като
неправилно и незаконосъобразно решение **60002/01.09.2020г. по гр.д.№347/2020г.
по описа на РС- В., в частта, в която искът за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3,
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявен от С.Й.А.- Б. против Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“ гр.В. е
отхвърлен като неоснователен за разликата от 3099,60лв. до пълния
претендиран размер от 4649,40лв., възлизаща на 1 549,80лв., за периода от
19.09.2020г. до 18.11.2020г., като се постанови друго решение, с което се уважи
иска по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ в пълния претендиран с
исковата молба размер от 4649,40лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Моля се за присъждане на
сторените пред двете инстанции разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят„Спортни
имоти, пазари и туристически информационен център“ гр.В., редовно призован,
законен представител не се явява. Не се явява и пълномощникът му адв.С.. От
страна на последната е постъпило писмено становище, в която се поддържа изцяло
подадената въззивна жалба, като се моли решението на РС- В. да бъде отменено по
изложените в нея съображения.
Моли се за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски, съгласно приложен списък на разноски.
Жалбоподателката
С.Й.А.- Б., редовно призован не се явява. Същият се представлява от
упълномощения от него адв.П., която моли да бъде отхвърлена въззивната жалба по
съображения изложени в писмения отговор на същата. Моли се от него да бъде
уважена подадената насрещна въззивна жалба. В тази насока се излагат
съображения. Моли се за присъждане на направените разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството
пред РС- В. е образувано по искова молба на С.Й.А.- Б. ***, против „Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- гр.В.,
с която се предявени искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № 391/15.05.2020г.,
за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на заеманата до
уволнението длъжност- работник „технически сътрудник“ и за осъждане на
ответника да й заплати сума в брутен размер на 4649,40лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за
периода от датата на уволнението- 18.05.2020г. до 18.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постановяване на
решението.
Твърди
се от страна на ищцата, че е работила по трудов договор, на длъжността
„технически сътрудник“ в ответното общинско предприятие, като в структурата му
длъжността й се намирала в отдел „Финанси и контрол“. С допълнително
споразумение от 12.02.2020г. за последно било актуализирано трудовото й
възнаграждение и било уговорено основно трудово възнаграждение от 630лв. и
допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на
23% или 144,90лв., като по този начин месечното й БТВ възлизало на сума в
размер на общо 774,90лв.
Визира
се, че на 09.03.2020г. ищцата заболяла като излязла в разрешен отпуск по
болест, за който й били издадени 6 броя болнични листове, за периода от
09.03.2020г. до 11.06.2020г. В този период, във връзка с обявеното извънредно
положение по повод пандемията от вируса Ковид-19, със Заповед №139/16.03.2020г.
работодателят й наредил, считано от 17.03.2020г. да бъде спряна дейността на
следните отдели от общинското предприятие- отдел „Платено паркиране, отдел
„Минерални бани“, отдел „Спортни имоти“ и отдел „Маркетинг“.
Твърди
се, че със Заповед №148/24.03.2020г. работодателят наредил, на основание
чл.120в, ал.1 от КТ, да се преустанови работата на двама служители от отдел
„Финанси и контрол“, единият от тях била тя. На 18.05.2020г. й била връчена,
чрез писмо с обратна разписка Заповед №391/15.05.2020г., с която трудовият й
договор се прекратявал, на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, а като причина в
уволнителната заповед било записано: „Спиране на работа на длъжността
„Технически сътрудник“ в отдел „Финанси и контрол“ за повече от 15 работни
дни“.
Приема
се, че тази заповед е незаконосъобразна, съответно е незаконосъобразно извършеното
уволнение. В тази връзка се сочи следното:
1/Спирането
на работа по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 от КГ означава временно
преустановяване на дейността на цялото предприятие или на негово поделение, за
период по- дълъг от 15 дни, но не и преустановяване дейността на конкретен
работник.
В
случая дейността на отдел „Финанси и контрол“ в ОП не е била преустановявана. В
този аспект се сочи, че със Заповед №148/24.03.2020г. работодателят е
преустановил работата само на двама служители от отдела, единият от които е
ищцата. Останалите служители от отдела и самият отдел като цяло, са продължили
да осъществяват дейността си.
2/Основанието
за уволнение по чл.328, ал.1, т.4 от КТ в случая е приложено при заобикаляне на
закона и злоупотреба с право. Това е така, защото при уволнение на това
основание в КТ не е предвидено задължение за подбор по чл.329 от КТ, нито
закрила по чл.333 от КТ. Посочва се, че уволнявайки ищцата на процесното
основание, работодателят си е „спестил“ извършване на подбор между нея и служителите,
заемащи еднакви и сходни с нея длъжности по критериите на чл.329 от КТ и изпълнение
на задълженията по чл.333 от КТ относно предварителната закрила при уволнение.
След уволнението ищеца е останал без работа и доходи, като БТВ за месеца,
предхождащ месеца на уволнението, в който има пълен отработен месец е 774,90лв.
За период от 6 месеца, от 18.05.2020г. - датата на уволнението, до 18.11.2020г.
се приема, че ответникът дължи на С.А.- Б. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в
размер на 4 649,40лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Иска
се признаване на уволнението извършено със Заповед №391/15.05.2020г. за
незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, както и осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 4649,40лв., представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа за шест месеца, за периода от датата
на уволнението- 18.05.2020г. до 18.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендират
се разноски.
В
срокът по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Спортни имоти,
пазари и туристически информационен център“- гр.В., с който се оспорват по основание
предявените исковете.
В
него се признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, обективирано
в трудов договор №482 от 13.06.2016г., по силата на който на ищцата е заела
длъжността „технически сътрудник“ в „Общинско предприятие „Спортни имоти,
пазари и туристически информационен център“ (ОПСИП), в отдел „Финанси и
контрол“, което е прекратено със Заповед №391/15.05.2020г., на основание чл.328,
ал.1, т.4 от КТ поради спиране на работа за повече от 15 дни.
Признава
се, че са издадени Заповед №139/16.03.2020г. на Директора на ОП „СИП и ТИЦ“,
съгласно която, считано от 17.03.2020г. е спряна дейността на отдел „Платено
паркиране, отдел „Минерални бани“ и отдел „Маркетинг“, като са били затворени
за посещения всички обекти, за които предприятието отговаря, а именно:
„Туристически информационен център“, Покрит плуване басейн, Градски стадион- В.,
обект „Кална баня“ и обект „Радонова баня“.
Не се
отрича, че със Заповед №148/24.03.2020г., считано от 25.03.2020г. на Директора
на ОП „СИП и ТИЦ е преустановена работата на двама служители от отдел „Финанси
и контрол „на ОП „СИП и ТИЦ“, а именно- Х.С.С. на длъжност Оперативен
счетоводител и С.Й.Б. на длъжност Технически сътрудник. Поддържа се, че
оспорената уволнителна заповед е законосъобразна, тъй като е било налице
спиране на работата на работодателя, което продължило повече от 15 дни, както и
че работникът не е работил, не е осъществявал трудовите си функции, възложени
му по силата на трудовото правоотношение.
Визира
се, че самото спиране на работата, по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 от КТ не
подлежи на проверка от съда, разглеждащ спора във връзка със
законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение, относно
неговата законосъобразност и целесъобразност.
Сочи
се, че в правомощията на работодателя е да предприеме действия по отношение на
заетите по трудово правоотношение работници или служители в онези звена, в
които работата е спряна.
Твърди
се, че със Заповед №154/ 27.03.2020г. на Директора на ОП „СИП и ТИЦ, считано от
27.03.2020г. е преустановена и работата на следните служители от отдел „Финанси
и контрол“, а именно: Р.И.- на длъжност касиер счетоводител, Ю.П.- на длъжност
Финансов контрольор, И.Т.- на длъжност Зам.директор, Б.Т.- на длъжност Експерт
ЗБУТ, Д.Н.- на длъжност Домакин.
Сочи
се, че от целия отдел „Финанси и контрол“ по време на извънредното положение са
работили реално само 2 души от общо 11 и това са били служители, заемащи
длъжността „Главен счетоводител“ и „Човешки ресурси“, които обаче обслужвали
дейността на единственото работещо звено отдел „Пазари“. Всички останали отдели,
с изключение на отдел „Пазари“ са спрели своята дейност, като само двама служители
от отдел „Финанси и контрол“ и Директора на предприятието продължили своята
дейност за да осигурят оперативното управление и ръководство на отдел „Пазари“.
Твърди
се, че неоснователно е възражението, че работодателят е злоупотребил с право,
като е заобиколил закона, тъй като работата е преустановена, на основание
обявеното от Народното събрание извънредно положение с Решение от 13.03.2020г.
В този смисъл се сочи, че съгласно Правилника за организацията и дейността на
предприятието в негова отговорност е вменено управлението на всички обекти на
територията на Община В., по отношение на които достъпът на основание обявеното
извънредно положение и заповедите на Министъра на здравеопазването е забранен.
Поддържа се, че по този начин било невъзможно за него да продължи да извършва
дейността си в пълен обем.
Твърди
се, че обжалваната заповед е законосъобразна и като такава не подлежи на
отмяна.
Искането
е да се отхвърлят предявените искове изцяло, като неоснователни.
Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна следното:
Видно от трудов договор №482/13.06.2016г.
се установява, че С.А.- Б. е заела длъжността „технически сътрудник“ в
„Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен
център“ (ОПСИП), в отдел „Финанси и контрол“. В този смисъл са и приетите по
делото длъжностни щатни разписания на ответното предприятие.
От Допълнително споразумение от
12.02.2020г. е видно, че е актуализирано трудовото възнаграждение на А.- Б.,
като е било уговорено основно трудово възнаграждение от 630лв. и допълнително
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 23% или 144,90лв.,
като по този начин месечното БТВ на ищцата възлиза в размер на 774,90лв.
Видно от Заповед №139/16.03.2020г.
издадена във връзка с обявеното извънредно положение по повод пандемията от
вируса Ковид- 19 се установява, че от страна на работодателят на ищцата е наредено
считано от 17.03.2020г. да бъде спряна дейността на следните отдели от
общинското предприятие, а именно: отдел „Платено паркиране“, отдел „Минерални
бани“, отдел „Спортни имоти“ и отдел „Маркетинг“. Не се установява, съгласно тази
заповед, че дейността на отдел „Финанси и контрол“ и на отдел „Пазари“ да е
била спряна.
Видно от Заповед
№148/24.03.2020г. се установява, че работодателят е наредил, на основание
чл.120в, ал.1 от КТ да се преустанови работата на двама служители от отдел
„Финанси и контрол“, като единия от тези двама служители била С.А.- Б., която
била посочена конкретно с името си в заповедта.
Видно от Заповед №154/27.03.2020г.
работодателят, на основание чл.120в, ал.1 от КТ е наредил да бъде преустановена
работата на още 5 служителя от същия отдел, а именно: Р.И.- на длъжност „Касиер-счетоводство“,
Ю.П. на длъжност „Финансов контрольор“, И.Т.- на длъжност „Зам.Директор“, Б.Т.-
на длъжност „Експерт ЗБУТ“ и Д.Н.С.- на длъжност „Домакин“.
Видно от приетите длъжностни
разписания на ответното предприятие от дати: 11.03.2019г. и 05.02.2020г. се
установява, че освен ищцата в отдел „Финанси и бюджет“, към датата на
уволнението са работили още 7 служителя, а именно: Т.К.- „Главен счетоводител“,
Ю.П.- на длъжност „Финансов контрольор“, Х.С.- „счетоводител- оперативен“, Б.Т.-
„Експерт ЗБУТ“, С.Р.- „Човешки ресурси“, Д.Н.- „Домакин“.
Видно от Заповед
№391/15.05.2020г. се установява, че трудовия договор на ищцата с работодателя й
се прекратява, на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ. Като причина за
прекратяване на договора в уволнителната заповед е отразено: „Спиране на работа
на длъжността „Технически сътрудник“ в отдел „Финанси и контрол“ за повече от
15 работни дни“.
От извършената констатация в
трудовата книжка, както и приложено копие от същата като доказателство по
делото се установява, че в периода от датата на уволнението 18.05.2020г. до
датата на проведеното заседание пред пред въззивната инстанция - 30.12.2020г.
ищцата не е започнала нова работа.
Видно от заключението на
финансово- счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата С.Й.А.- Б. за последния работен месец- февруари
2020г., според чл.228 от КТ възлиза на 774,90лв.
Размерът на обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 18.05.2020г. до 18.11.2020г. възлиза на
4649,40лв.
Макар в заключението на в.л.Т.да
е възприето вписването във водената от ответника форма 76, а именно, че
директора и зам.директора на ответното предприятие също попадат в отдел „Финанси
и бюджет“, от посочените по- горе длъжностни разписания е видно, че тези две
длъжности фигурират извън отдела и не са част от него.
Отчитайки тази специфика, от
т.4 на Заключителната част на заключението на в.л. Т., както е и констатирано
от първоинстанционния съд следва да се установява, че:
-от 15.03.2020г. до
31.03.2020г., в отдела са работили ефективно Главен счетоводител“ и служител „Човешки
ресурси“,
-през м.април отново същите
служители са работили,
-през м.05.2020г. са работили
всички служители освен ищцата.
Уточнява се в съдебно заседание
от страна на вещото лице, че „главен счетоводител“ и служител „човешки ресурси“
са започнали работа от 04.05.2020г. /защото предходните три дни са били почивни/,
а останалите от 13.05.2020г.
Служителите, които не са
работили в периода от 15.03.2020г. до 13.05.2020г. са били в болнични или
отпуск.
Служителите в отдел „Пазари“-
5бр. касиер- домакини, не са спирали да работят във визирания по-горе период.
Ответникът не отрича, че
„Главен счетоводител“ и служител „Човешки ресурси“ от отдел „Финанси и бюджет“
и служителите от отдел „Пазари“ не са преустановявали работа и тези факти са
отделени в процеса като безспорни.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция от правна страна приема следното:
Решението на В.ския районен съд
е валидно - постановено е от
надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната
му компетентност.
Въззивните
жалби са
допустими- налице е предписаното от
закона съдържание, обжалва се невлязло в сила решение на първоинстанционния
съд, подадени са в законоустановения двуседмичен срок от надлежни страни, имащи
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество им,
въззивната жалбата на Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и
туристически информационен център“- гр.В. е неоснователна.
По отношение на насрещната
въззивна жалба на С.Й.А.- Б., същата е основателна.
В конкретният казус, при
разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал съотносимите към спора
и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до изводи, че
предявените обективно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 са основателни и ги е уважил, а този по чл.344, ал.1, т.3 от КТ частично
основателен.
Тези крайни правни изводи на
съда, настоящата инстанция приема за основателни, като в частност не споделя
изцяло всички изложени съображения касаещи третия иск, с оглед на което следва
да посочи следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна съдът намира същия за основателен и в тази връзка,
районният съд е извел правилен извод.
Разпоредбата на чл.328, ал.1,
т.4 от КТ урежда хипотезата при спиране на работа по смисъла на която следва да
се приема, временно преустановяване на дейността на цялото предприятие или на
негово поделение.
Т.е. следва да бъде установено
по делото, че е спряна дейността на цялото предприятие или негово поделение, а
не само на част от него за период по- дълъг от 15 дни, а не преустановяване дейността на конкретен
работник в него.
В тази насока следва да се
посочи, че в издадената от страна на работодателя и атакувана в процесния
случай Заповед №391/15.05.2020г. се установява по несъмнен начин, че причината която
е отразена за прекратяване на трудовия договор е „Спиране на работа на
длъжността „Технически сътрудник“ в Отдел“Финанси и Контрол“ за повече от 15 работни
дни.“.
На практика, не се установява
да е приета хипотеза за спиране дейността на цялото предприятие или негово
поделение /в случая Отдел „Финанси и контрол“, а се сочи уволнение на база
спиране на дейността на конкретна длъжност изпълнявана от ищцата. В тази насока
е съдебната практика касаеща, че спирането работата на определен работник, не
може да доведе до неговото уволнение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, а
именно: Решение №51/03.06.2019г. по гр.д.№1798/2018г., ІІІг.о. на ВКС; Решение
№92/14.04.2016г. по гр.д.№4515/2015г., ІVг.о. на ВКС; Решение №625/ 06.04.2004г.
по гр.д.№1603/2002г., IIIг.о. на ВКС; Решение №835/22.08.2005г. по гр.д.
№373/2003г., ІІІг.о. на ВКС.
Така установеното, настоящата
инстанция приема, че е самостоятелно основание за отмяна на процесната
уволнителна заповед.
От друга страна следва да се
посочи, че с оглед на събраните по делото доказателства не е установено, както преустановяване
дейността на цялото предприятие, при което всички работници и служители
преустановяват изпълнението на трудовите си задължения и остават в състояние на
престой. Съответно не е установено и цялостно преустановяване дейността на
отделно поделение или структурно звено какъвто е Отдел „Финанси и контрол“.
Налице е спиране на работата
само на двама служители от отдела, единият от които е ищцата, като това е
реализирано със Заповед №148/24.03.2020г. Действително, впоследствие работодателят
е преустановил работата в този отдел със Заповед №154/27.03.2020г. и на други
5- ма служители, но също така не са налице доказателства установяващи, че в
отдела не са прекъсвали работа, служителите, заемащи длъжностите „Главен
счетоводител“ и служител „Човешки ресурси“. Отдел „Пазари“ също не е
преустановявал дейността си.
Тези данни на практика
установяват, че както цялото предприятие- Общинско предприятие „Спортни имоти,
пазари и туристически информационен център“- гр.В. не е било в престой,
съответно посочените по- горе два отдела също не са спирали работата си.
Фактът, че двама служители от Отдел „Финанси и контрол“ са били постоянно
работещи в него, изключва възможността същия да е с спряна дейност. В тази
връзка следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, работодателят
да е постановил управленски акт, с който да е посочил, че спиране работата
изцяло на Отдел „Финанси и контрол“. Реално този отдел не фигурира в Заповед №139/16.03.2020г.
като такъв, чиято дейност подлежи на спиране.
При тези данни няма основание
да не се приеме извод, че хипотезата по чл.328, ал.1, т.4 от КТ за уволнение на
ищцата не се е осъществена, поради което уволнението й на това основание се
явява незаконно.
До този правен извод е стигнал
и първоинстанционният съд, с оглед на което същият правилно и законосъобразно е
отменил заповедта за уволнение.
По отношение иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ:
С оглед основателността на
претенцията за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, която
има характер на главна по отношение на втория иск, правилно е уважен иска по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като ищецът бъде възстановен на предишната му работа,
а именно на длъжността „Технически сътрудник“, която е заемал преди уволнението
й в Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен
център“- гр.В..
По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
Няма основание да не бъде приет
за основателен и този иск с оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1
от КТ и последващо събраните доказателства пред въззивната инстанция.
Предпоставките за това са
налице в настоящия случай, а именно:- уволнението на съответния работник или
служител да бъде признато за незаконно;- работникът или служителят да е
претърпял вреди, имащи имуществен характер; -претърпените вреди да са следствие
от незаконното уволнение.
Обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ се определя на базата на последното месечно брутно трудово
възнаграждение, получено на длъжността, за която е прекратено трудовото
правоотношение.
Заключението на съдебно-
счетоводната експертиза не е оспорено, като общата сума възлиза на сумата
4 649,40лв. Размерът на този иск е частично уважен за период от 4 месеца.
В случая, обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ действително към този момент възлиза на 3099,60лв., до който
размер първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да уважи този иск.
Факт е също така, че след
извършената констатация в съдебно заседание пред въззивния съд на трудовата
книжка, че А.- Б. няма последващи отбелязвания, че е започнала друга работа.
Това определя и основание за
настоящата инстанция да приеме, че този иск се явява изцяло основателен и на
същата се дължи обезщетение в пълния претендиран от нея размер, а именно в
размера от 4649,40лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При тези данни, решението, в
частта, в която искът за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ, предявен от С.Й.А. - Б. против Общинско предприятие „Спортни имоти,
пазари и туристически информационен център“ гр.В. е отхвърлен като неоснователен
за разликата от 3099,60лв. до пълния
претендиран размер от
4649,40лв., възлизаща на 1 549,80лв.,
за периода от 19.09.2020г. до 18.11.2020г. се явява неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед на това, съдебния акт в
тази му част следва да се отмени, вместо което да се уважи предявения иск по
чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ до пълния претендиран с
исковата молба размер от 4649,40лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като се осъди
ответника да заплати на ищцата допълнително сумата от 1549,80лв., ведно със
законната лихва и върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Решението в неговата уважителна
част, касаеща уважаване на този иск с присъждането на обезщетение в размер на
3099,60лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Действително се констатира, че районният съд не е следвало да
присъжда размер на обезщетението в посочения по- горе размер, тъй като
последното проведено пред него съдебно заседание е от 18.08.2020г., когато е
следвало да се присъди обезщетение само за 3 месеца, а не за 4 месеца.
Независимо от тази констатация, с оглед настоящия изход на делото за уважаване
на този иск в пълния му претендиран размер, тази грешка не определя промяна на
постановения от първата инстанция съдебен акт в тази му част.
Предвид на гореизложеното,
споделяйки частично крайните правни изводи на първата инстанция, въззивният съд
приема, че следва да остави без уважение подадената въззивна жалба на Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“, тъй
като не споделя в цялост изложените в нея възражения, като неоснователна и
потвърди решението в обжалваната му с нея част.
В останалата обжалвана с
насрещната въззивна жалба част, решението следва да бъде отменено, като се
уважи предявения иск за разликата до пълния му претендиран размер.
При този изход на спора,
настоящата инстанция приема, че следва да отмени решението в частта му относно
разноските, които са присъдени в тежест на ищцата, а именно в размер на
278,67лв., които да бъдат заплатени в полза на ответника по делото.
Съответно на последната следва
да бъдат присъдени в цялост направените от нея разноски, в общ размер от 1550лв.,
от които пред районния съд в размер на 775лв., а пред окръжния съд в размер на
775лв.- адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде потвърдено
решението в частта с която е осъден ищеца да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- В. сумата в размер на 323,98лв., като с оглед
уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК, допълнително следва да бъде
осъден ответника заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС- Пазарджик, ДТ в размер на 62лв.
Предвид на гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение **60002/01.09.2020г., постановено по гр.д.
№347/2017г. по описа на РС- В., в частта
с която, с която е отхвърлен в която искът за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3,
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявен от С.Й.А. - Б. против Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център"
гр.В. е бил отхвърлен като неоснователен за разликата от 3099,60лв. до пълния
претендиран размер от
4649,40лв., възлизаща на 1 549,80лв., за
периода от 19.09.2020г. до 18.11.2020г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- гр.В.,
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, да
заплати на С.Й.А.- Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да ЗАПЛАТИ на С.Й.А.- Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** допълнително
сумата от 1549,80лв., явяваща се обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ за периода от 19.09.2020г. до 18.11.2020г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
ОТМЕНЯВА Решение **60002/01.09.2020г., постановено по гр.д.
№347/2017г. по описа на РС- В., в частта
с която е осъдено Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и
туристически информационен център“- гр.В., с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, да заплати на С.Й.А.- Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 516,67лв. разноски
по делото, както и в частта с която е осъдена С.Й.А.- Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на Общинско предприятие
„Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- гр.В., с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 278,67лв. разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- гр.В.,
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, да ЗАПЛАТИ на С.Й.А.- Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** направените от нея съдебно- деловодни разноски-
адвокатско възнаграждение в общ размер от 1550лв., от които пред районния съд в
размер на 775лв., а пред окръжния съд в размер на 775лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение **60002/01.09.2020г.,
постановено по гр.д. №347/2017г. по описа на РС- В., в обжалваната му уважителна част, както и в частта с която е осъдено Общинско предприятие „Спортни имоти,
пазари и туристически информационен център“- гр.В., с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- В. сумата в размер на 323,98лв.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- гр.В.,
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„В.Г.“ **, да ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС- Пазарджик допълнително ДТ върху уважената част до
пълния претендиран размер на обезщетението по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в размер
на 62лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок, считано от 13.01.2021г. обявена на страните, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.