Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
18,12,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 1557/19 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.П.Ф. ***, ЕГН ********** против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 1655532 на ОДМВР Пазарджик, с което на
жалбоподателката като управител на „**************"
ЕООД, ЕИК: ******съгласно чл. 188 ал. 2 от ЗДвП е санционирана на основание член 189, алинея
4, във връзка с член 182 , алинея 2 , точка 2 от ЗДвП с глоба 50.00 лева.
Жалбоподателката атакува фиша с искане за неговата
отмяна, основано на критика досежно материално-правната изправност, засегната
от нарушената процедура по издаването му.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Депозирала е писмено становище, че жалбата
е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
На 04,07,17г.
със стационарна система за контрол на
скоростта на МПС -
MULTD RADAR било заснето движение по АМ Тракия, км. 86+400 в посока гр.
София на MПС Форд МАКС с рег.№ ******със
скорост от 158 км/ч ,при максимално разрешена скорост за движение по
автомагистрала от 140 км./ч.
Установен бил собственикът на автомобила в лицето
на управляваното и представлявано от жалбоподателката дружество „**************"
ЕООД.
С обжалвания ЕФ жалбоподателката като управител
на това дружество е санкционирана за
управление на МПС с превишена скорост - 153 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка
3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на
основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 50 лв.
Тя атакува акта, с който тя е наложена като основният довод за
претендираната материална му незаконосъобразност е неправилно проведена
процедура по издаване на фиша, опорочила неговия адресат.
Несъмнено установено е по делото, че фишът е бил връчен, но неправилното
адресиране е довело до липса на връчване на жалбоподателката като физическо
лице, в каквото си качество тя атакува санкционния документ.
Според действащия нормативен регулатор, „електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок
от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира“.Вярно,
че с препратката по ал.1 се предвижда връчване на ЕФ на лицата по ал.1 и 2 по
чл. 188 , а това са собственикът или лицето, на което е предоставено ползването
на МПС, както и законовият представител на юридическото лице-собственик на
автомобила. Тоест законодателното решение по отношение на връчването касае
всяко лице, по отношение на което е издаден фишът.
Това изискване в процесния случай не
е спазено, но това е довело до ограничаване на правата на санкционираното
лице, предвид депозираната в срока по ал.5 на чл. 189 от ЗДвП жалба. Все пак ЕХ
е бил връчен - л. 12 лице ( виж показанията на св. Р. и разписка на л.12) ,
което в го е предоставило на санкционираната жалбоподателка и тя е спазила
срока на обжалване на ЕФ.
Това, което е по-важно в случая е, че наред с жалбата, тя е подала
декларация по чл. 189, ал.4 от ЗДвП - л. 6. Жалбата, както е посочено в горния
й десен ъгъл е подадена до надлежния адресат - директора на ОД МВР Пазарджик. Липсва
нарочно произнасяне от адресата, но пък в писменото становище ( л.9, гърба) е
посочено, че липсата на конкретни данни за ползвателя на фиша не позволява
искането за отмяна на фиша. Това становище е правилно, тъй като законодателната
възможност по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, предоставена на собственика е декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и дори СУМПС на това лице. Всъщност ,
тук следва да се признае, че това законодателно решение е съвсем неудачно, тъй
като признанието, че едно лице е извършило нарушението става с влязъл в сила
административен акт ( НП), а чрез декларативно изявление от собственика на
автомобила. В този смисъл идеята е не да се сочи „лицето, извършило
нарушението“ , а лицето, на което собственикът е предоставил управлението на
МПС, с което е извършено нарушението. Това становище установява и съответната
корелация с чл. 188 от ЗДвП.
Според чл. 188, ал.2 от ЗДвП ,
която норма е възприета и като основание
за ангажиране на отговорността на жалбоподателката : „ когато нарушението е
извършено с МПС, собственост на юридическо лице , предвиденото наказание се
налага на неговия законов представител или на посоченото от него лице, на което
е предоставил управлението на превозното средство“. Вече се спомена, че в декларацията на л.6, подадена от жалбоподателката в
законоустановения срок , не е посочено „ лицето , извършило нарушението“ с
процесното МПС. Но- в същата декларация, съвсем коректно жалбоподателката
признава задължението си да посочи
лицето, което е управлявало МПС към момента на извършване на нарушението, но
признава също и невъзможността си да персонифицира това лице . При това прави
последното признание с искане ( абз.ІV, л. 6 ) - да й се предостави видеоклипа
, след запознаване с който „ бих могла да конкретизирам кой е евентуалния
извършител“. Освен това са налични и разумни твърдения в декларацията ( абз.V)
, че тя следва да „почива на категорична и обоснована информация, защото в
противен случай би била с невярно съдържание; предположението кое физическо
лице е управлявало автомобила би могло да набеди неоснователно някого в
нарушение “. Тоест, в случая жалбоподателката не е отказала да предостави
информация по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а само е искала да й се
предостави налична у наказващият орган информация, за да може да изпълни
задължението си да посочи автора на нарушението. Такова съдействие обаче не й е оказано и жалбата със становището е изпратено на съда,
но две години след нарушението, тъй като ненадлежното връчване (л.12), неясно
защо, е в именно в такъв период от извършване на нарушението - две години. Това твърде отдалечено във времето връчване,
без никакви данни за обусловилата го причина ( категорично няма данни вина за
това да има жалбоподателката ), е осуетило възможността за персонифициране на
водача на МПС и лишава от значение предоставянето на декларативни данни по
смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДвП
Така инициативата на
жалбоподателката за събиране на данни относно извършителя на нарушението е
реализирана едва сега, в съдебното производство, в което от показанията на св. Р.
стана ясно, че жалбоподателката никога не е управлявала процесното МПС и дори
вероятно не притежава такава правоспособност, доколкото пристигала на работа с
автобус , а при служебни пътувания - винаги била возена с автомобил, управляван
от колега. По данни на самия свидетел,
той самият е управлявал често този автомобил, както и други негови колеги . В
СРМПС свидетелят е отразен като лицето, подало и получило заявление за
регистрация на МПС.
При така насложилите се факти след издаване на ЕФ следва да се приеме, че
са били ограничени правата на жалбоподателката относно възможността й да посочи
навременно кое лице е управлявало
МПС, с което е извършено процесното нарушение. Това право е развито в съдебния
процес чрез доказателствена инициатива за събиране на гласни доказателствени
средства и от показанията на св. Р. става ясно, че няма основание за ангажиране
на отговорността на законовия управител на юридическото лице, собственик.Защото
- тази възможност е предвидена само при положение че последният не изпълни задължението си да персонифицира той
ползвателя на МПС , но ни когато той е бил лишен от тази възможност , както
това е станало по процесния начин.
По изложените съображения и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 1655532 на ОДМВР
Пазарджик, с което на В.П.Ф. ***, ЕГН ********** като управител на „**************"
ЕООД, ЕИК: ******съгласно чл. 188 ал. 2 от ЗДвП е наложена на основание член
189, алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 2 , точка 2 от ЗДвП с глоба 50.00
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: