Определение по дело №511/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 408
Дата: 21 август 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20191800600511
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София

 

21.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

       НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в.ч.н. дело № 511 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на подсъдимия К.Б.Ч. против определение от 18.07.2019 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 443/2018 г. по описа на Районен съд – гр. С., с което е оставено без уважение искането на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на първоинстанционното определение, като съображенията за това са, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа изчерпателна информация относно фактите и обстоятелствата отнасящи се до обективните и субективните признаци на инкриминираното деяние. Твърди се, че в обвинителния акт не са посочени факти отнасящи се до твърдяната в него задружна престъпна дейност. Освен това се твърди, че не е индивидуализирана и конкретизирана степента на участие на всеки един от извършителите. Неясно описан в обвинителния акт, според жалбоподателя, е и начина на извършване на изпълнителното деяние. По изложените съображения жалбоподателя намира, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните му права, поради което определението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт /определение, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за прекратяване на съдебното производство – чл. 249, ал. 3 от НПК/ от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК.

По същество жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна прокуратура гр. С., с който е повдигнато обвинение срещу трима подсъдими: К.Б.Ч. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК и В. Г. Д. и Е. П. Н. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено в съучастие като съизвършители. Проведено е разпоредително заседание на което първоинстанционният съдебен състав се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или прекратяване на наказателното производство и за прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е счел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва неяснота относно посочените в него време, място на осъществяване на изпълнителното деяние, като в достатъчна степен са изложени всички съставомерни факти. Съдът е приел още, че изпълнителното деяние е описано ясно, както и че в достатъчна степен е изяснено и участието на всеки един от съизвършителите в неговото осъществяване.

Настоящият съдебен състав намира, че нямат правна подкрепа доводите на подсъдимия Ч. за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, с които се поддържа искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. По този въпрос изводите на първоинстанционният съд, изложени по-горе, са напълно правилни и въззивната инстанция изцяло се солидаризира с тях.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия/обвиняемите в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Следователно, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът задължително следва да посочи фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия/обвиняемите в осъществяването му. В обстоятелствената част на обвинителния акт е необходимо да се съдържа ясно, конкретно и последователно изложение на фактите, с които се твърди да е осъществено изпълнителното деяние на престъплението и участието на всеки един от подсъдимите в осъществяването му. Според цитирания тълкувателен акт, непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. Обвинението следва да е ясно, конкретно и точно, без да дава възможност или да налага тълкуване, съмнение или да съдържа в себе си неяснота.

В настоящият случай, в обвинителния акт ясно и безпротиворечиво, в съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК, са очертани фактите на обвинението и тяхната правна квалификация, и по никакъв начин подсъдимите не са затруднени да научат за какво престъпление им е повдигнато обвинение. На първо място в обстоятелствената част на акта е посочена чуждата движима вещ, предмет на престъплението, както и чия собственост е и в чия фактическа власт се намира – четири броя кабел „Фидер 7/8”, всеки с дължина 25 м., собственост на „М.” ЕАД и поддържани от „Е.” ЕООД. Впоследствие, в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени обстоятелства за самоличността на извършителите, в това число данни за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние – на 04.10.2016 г., около 18:00 часа, в с. Б. И., общ. С.. Ясно и последователно са изложени и обстоятелства свързани с изпълнителното деяние, както и участието на подсъдимите в неговото осъществяване. Неоснователни се явяват изложените от жалбоподателя доводи за непосочване в обвинителния акт на факти, отнасящи се до задружна престъпна дейност, както и че не е била индивидуализирана и конкретизирана степента на участие на всеки един от извършителите. Напротив, в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа ясна и конкретна информация за това, че и тримата подсъдими са отрязали инкриминираните кабали като са използвали неустановен режещ инструмент и след това са напуснали местопроизшествието и са скрили кабелите. Настоящият състав намира, че с това напълно точно и ясно е описано изпълнителното деяние на престъплението кражба. Изложената фактология позволява да се направят съответните изводи относно съпричастността на всеки един от подсъдимите в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението, респективно формата на съучастие между тях.

В обобщение, описаните в обвинителния акт обстоятелства позволяват да се направят заключения, относно съставомерните обективни и субективни признаци на изпълнителното деяние на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимите.

Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд за липса на основанията по чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, са правилни, поради което определението следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3 от НПК С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.07.2019 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 443/2018 г. по описа на Районен съд – гр. С..

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                            2.